Решение по дело №744/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 807
Дата: 1 ноември 2024 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20243630100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Шумен, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100744 по описа за 2024 година
Предявени са два субективно съединени отрицателни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1 и В. Й. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „ ***“ № 26, вх. 2, ет. 5, ап. 37 срещу Й. К. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Вичо Папазов“ № 2, ап. 5 и М. Х. П., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, вх. 5, ет. 1, ап. 102.
Ищците твърдят, че са сестра и брат и в качеството си на такива са наследници на
баща си Йовко К. К., ЕГН **********, починал на 18.11.2023 г., бивш жител на с. Радко
Димитриево, обл. Шумен. Твърдят също, че общия им наследодател Йовко К. К. приживе е
станал собственик по давностно владение и наследство на следните недвижими имоти,
находящи се в с. Радко Димитриево, Шуменска област: Дворно място от 1160 кв. м.,
съставляващо дв. пл. № 127, в квартал 42 по плана на с. Радко Димитриево, за което е бил
отреден парцел X-127, в квартал 42 съгласно издадения Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 93, том III, дело № 913 от 1966 г. на Шуменски народен съд.
Сочат, че по отношение на посочения недвижимия имот била издадена Заповед № 1299 от
21.08.1970 г., като с нея се променили номерата на парцела, квартала, както и квадратурата
му. Така парцел Х-127, в квартал 42, става УПИ III-127, в квартал 43 по плана на селото и
който имот съответствал на ПИ с идентификатор № 61443.501.492 от кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Радко Димитриево. Поземленият имот № 61443.501.492 бил с
площ от 791 кв.м. и граници - съседи: имот № 61443.501.491, № 61443.501.269, №
61443.501.414, № 61443.501.267.
Ищците твърдят също, че общия им наследодател Йовко К. К. бил придобил по
давностно владение и друг недвижим имот в с. Радко Димитриево, който бил описан в
Нотариален акт № 69, том IV, дело № 1270 от 1966 г. на Шуменски народен съд,
представляващ парцел IV-124, в квартал 43 по плана на селото /бивш парцел IX-124 от
квартал 42/. Излагат, че към този имот по регулация било придадено общинско място от 220
кв. м., което било удостоверено с Нотариален акт № 145, том III, дело № 746 от 1977 г. на
1
Шуменски районен съд, както и че недвижимият имот, посочен в гореспоменатите
нотариални актове бил идентичен с ПИ № 61443.501.491 от Кадастралната карта и
кадстралните регистри на гр. Шумен. Поземленият имот № 61443.501.491 бил с площ от
1385 кв. м. и граници - съседи: имот №61443.501.269, №61443.501.492, № 61443.501.267, №
61443.501.266 и № 61443.501.265.
Твърдят, че от момента на придобиването на описаните по-горе недвижими имоти
общият им наследодател ги бил владял и ползвал, на законно основание, без някой да е
оспорвал фактическата му власт върху тези имоти и без това владение да е било прекъсвано.
Това положение било през всичките години от момента на придобиването на имотите - от
1966 г. до смъртта на Йовко К., като след това владението и ползването на тези имоти се
осъществявало от тях в качеството им на неговите наследници.
Излагат, че в началото на 2024 г. установили, че на втората ответница М. Х. П. е бил
издаден Нотариален акт по давностно владение № 176, том V, рег. № 14725, дело № 763 от
29.12.2023 г. на Нотариус Св. Стоилов с peг. № 024, съгласно който била придобила 191/791
идеални части от Поземлен имот с идентификатор № 61443.501.492, находящ се в с. Радко
Димитриево, обл. Шумен, ул. „***, като целият имот бил 791 кв. м.
Излагат също, че след направена справка в Службата по вписвания - гр. Шумен и
снабдяването им с копия от нотариалните актове, които са били описани в Нотариален акт №
176, том V, peг. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. установили, че през 1996 г. е бил
издаден Нотариален акт № 77, том I, дело № 227 от 25.01.1996 г. на Районен съд - Шумен,
съгласно който лицата Димитринка К.а Х., ЕГН ********** и Й. К. Б., ЕГН ********** по
обстоятелствена проверка били признати за собственици на недвижим имот – дворно място
от 600 кв. м., находящ се в с. Радко Димитриево, представляващ парцел III -127, в квартал 43
от плана на селото. Сочат, че в същия ден, когато бил издаден нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, Димитричка К.а Х. и Й. К. Б. са дарили описания по-горе
недвижими имот на втората ответница М. Х. П., като сделката била обективирана в
Нотариален акт № 129, том I, дело № 228 от 25.01.1996 г. на Шуменски районен съд.
Излагат, че в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 176, том V, peг. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св.
Стоилов с peг. № 024, издаден на втората ответница бил описан Нотариален акт за продажба
№ 91, том 19, дело № 4420, вх. рег. № 6810 от 29.06.2006 г. на Службата по вписванията - гр.
Шумен, който нотариален акт се отнасял за покупка на недвижим имот в с. Ивански, обл.
Шумен и в него фигурирали като продавач и купувач съвсем други лица, които нямали
нищо общо със страните по настоящия иск. След направена неофициална справка се
установило, че Димитричка К.а Х., която била майка на втората ответница е починала. Като
ответник по иска е посочен Й. К. Б., който заедно с Димитричка К.а Х. е установявал през
1996 г., че чрез давностно владение, продължило повече от 10 г. двамата са станали
собственици на парцел III-127, в квартал 43 по плана на с. Радко Димитриево, обл. Шумен.
Ищците твърдят, че ответниците Й. К. Б. и М. Х. П., както и починалата Димитричка
К.а Х. не били владяли и ползвали при никакви обстоятелства нито преди 1996 г, нито след
това до настоящия момент недвижим имот в с. Радко Димитриево, представляващ ПИ с
идентификатор № 61443.501.492, с площ от 791 кв. м., тъй като този недвижим имот се бил
владял и ползвал и преди 1966 г. и след това от Йовко К. К. до смъртта му, а след това от
тях, като и към настоящия момент.
Сочат, че между поземлени имоти с номера 61443.501.492 и 61443.501.491 нямало
материална граница на място и двата имота се ползвали и владеели от тях на законно
основание, като те притежавали документи за собственост за тях /документите на техния
наследодател/.
Твърдят, че от изложеното ставало ясно, че са били издадени два констативни
нотариални акта, а именно: Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №
77, том I, дело № 227 от 25.01.1996 г. на Районен съд - гр. Шумен и Нотариален акт по
2
давностно владение № 176, том V, peг. № 14725, дело №763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св.
Стоилов с peг. № 024, касаещи правата на трети лица - настоящите ищци, доколкото те се
легитимират като собственици на същия недвижим имот, представляващ ПИ №
61443,501.492. Заявяват, че правото на собственост на Димитричка К.а Х. и Й. К. Б. се
оспорва и в случай, че се докаже, че те не са могли да придобият по давностно владение
собствеността на ПИ с идентификатор № 61443.501.492, съгласно ККР и представляващ
УПИ III-127, в квартал 43 по плана на с. Радко Димитриево, то последващото дарение, което
е било извършено от тях на втората ответница нямало прехвърлителен ефект, тъй като е
било извършено от лица, които не са собственици. Това дарение не засягало правата на
трети лица, а има действие само между страните по договора за дарение, като в случая
поради безвъзмездния характер на сделката, то нямало и облигационен ефект.
Ищците по делото притежавали документи за собственост и се легитимирали като
собственици на поземлен имот с идентификатор № 61443.501.492 съгласно кадастралната
карта и кадстралните регистри на с. Радко Димитриево /УПИ III -127, в квартал 43 по
застроителния и регулационен план на селото/, като те владеели и ползвали процесния имот.
За тях възникнала необходимостта от предявяването на отрицателен установителен иск, чрез
който да защитят правото си на собственост. Излагат, че основание разпоредбата на чл. 537,
ал. 2 от ГПК, при уважаване на претенцията, констативните нотариални актове, а именно:
НА за собственост по обстоятелствена проверка № 77, том I, дело № 227 от 25.01.1996 г. на
Районен съд - гр. Шумен и НА по давностно владение № 176, том V, peг. № 14725, дело №
763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св. Стоилов с peг. № 024, следва да бъдат отменени.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, с площ
от 791 кв. м., находящ се в с. Радко Димитриево, Шуменска област, на ул. „*** и
представляващ поземлен имот с идентификатор № 61443.501.492 съгласно ККР /УПИ III-
127, в квартал 43 по застроителния и регулационен план на с. Радко Димитриево/, при
граници-съседи: имот № 61443.501.491, имот № 61443.501.269, имот № 61443.501.414 и
имот № 61443.501.267. Молят също да бъдат осъдени ответниците да им заплатят
направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищците, редовно призовани, се явяват
лично и с упълномощен представител – адв. С. Д. от ШАК, като поддържат изцяло
предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е бил депозиран писмен отговор. В
отговора ответниците заявяват, че считат иска за допустим, но изцяло неоснователен и
молят съда да го отхвърли, тъй като ищците не са собственици на процесния имот.
Не оспорват заявеното в исковата молба, че двамата ищци са наследници на баща си
Йовко К. К., починал на 18.11.2023 г. Оспорват твърдението, че между поземлени имоти с
номера № ПИ № 61443.501.491 няма материална граница. Заявяват, че ограда е имало и има
частично, като останалата част е била открадната преди няколко години.
Считат, че по отношение на ответника Й. К. Б. искът е изцяло неоснователен, тъй
като той към дата на депозиране на исковата молба в съда не се легитимира като собственик
и искът срещу него следва да бъде отхвърлен изцяло. Също така ответникът Й. К. Б. към
днешна дата и към датата на депозиране на исковата молба в съда не заявявал никакви права
спрямо процесното дворно място, тъй като е прехвърлил правата си още през 1996 г.
Заявяват, че ищците нямат и правен интерес от предявяване на този иск спрямо ответника Й.
К. Б., защото той с нищо не е засягал претендираните им права към датата на предявяване на
иска.
В отговора се излага, че собственик на процесното празно дворно място е
ответницата М. Х. П., която го е придобила на деривативно правно основание - дарение, от
3
майка си Димитричка К.а Х. и вуйчо си Й. К. Б. през 1996 г. Притежанието на правото на
собственост в патримониума на М. Х. П. се доказвало и от следните документи: 1/
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 77, том I, дело № 227 от
25.01.1996 г. на Районен съд гр. Шумен, по силата на който Димитричка К.а Х. и Й. К. Б. са
признати за собственици на спорното дворно място; 2/ нотариален акт за дарение с дарена
М. П., с № 129, том I, дело № 228 от 25.01.1996 г. на Шуменски районен съд; 3/ нотариален
акт по давностно владение № 176, том V, рег. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. от
регистъра на нотариус Св. Стоилов; 4/ Скица № 1885/12.10.2000 г., издадена от Община -
Шумен; 5/ деклариране в Община Шумен от М. П. като свой собствен на имота, предмет на
делото, за което представя Удостоверение № УД001506/13.05.2024 г. на Община - Шумен за
декларирани данни от М. П., от което се доказва, че на 13.05.1998 г. М. П. е декларирала
процесния имот като свой на основание документ за собственост от 25.01.1996 г. (не
погрешно посочената 1995 г.); 6/ плащане на данъци за спорното дворно място от ответника
М. П., за което представя Справка за плащания, изготвена на 08.05.2024 г. от Община
Шумен. Данни за плащане в Община Шумен се съхранявали от 2005 г. - 2024 г.; 7/ Молба-
декларация от М. Х. П. със заверки от Община Шумен и Областен управител на област
Шумен. На гърба на тази молба, длъжностно лице от Община Шумен е записало:
„Посоченият в настоящата декларация имот е записан с партиден № **********002 на
името на М. X. П., земя - 600 кв.м. .../подадена декларация вх. № 30459201320/13.05.1998 г./;
8/ Скица от 13.11.2023 г., издадена от Служба ГКК-Шумен, в която като собственик е
посочена М. Х. П.; 9/ ангажиране на агенции за недвижими имоти да продава дворното
място, поради претърпяна онкологична операция през 2021 г. и извършени посегателства
срещу имота, който се намира в покрайнините на с. Радко Димитриево.
Твърдят, че преди 1996 г. процесното дворно място било владяно от бабата и дядото
на М. П., както и от Димитричка К.а Х. /майка на М. П./, Й. К. Б. /вуйчо на М. П./ -
праводатели на М. П.. От 25.01.1996 г. владението на процесното дворно място било
осъществявано само и единствено от ответницата М. Х. П., която с помощта на свои близки
и приятели била отглеждала картофи, тикви, чесън и други зеленчуци в процесното дворно
място. М. П. била отглеждала и засадените от родителите и овощни дръвчета - вишни,
ябълки, круши, които са били унищожени от трети лица. През последните няколко години
спорният имот само бил почистван от лица, на които М. П. е възлагала окосяване на тревата
и почистване на храсти и малки дървета, поради невъзможност тя лично да се грижи за
имота вследствие на претърпяната операция през 2021 г. През 2023 г. М. П. е взела решение
да продаде процесното дворно място без да подозира, че съседите и имат претенции към
него. Твърдят, че никога преди 2024 г. никой, включително и ищците, не са предявявали
претенции относно дворното място, предмет на настоящото съдебно производство.
Заявяват, че релевират и второ оригинерно основание за придобиване от ответницата
М. Х. П. правото на собственост по давност на процесното място с площ от 791 кв. м.,
находящо се в с. Радко Димитриево, Шуменска област, на ул. „*** и представляващо
поземлен имот с идентификатор № 61443.501.492 съгласно ККР и УПИ III-127, в квартал 43
по застроителния и регулационен план на с. Радко Димитриево, при граници-съседи: имот №
61443.501.491, имот № 61443.501.269, имот № 61443.501.414 и имот № 61443.501.267, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 г.
Сочат, че в югоизточния ъгъл на процесното дворно място - парцел III-127, кв. 43 по
плана на с. Р. Димитриево, е имало къща, в която са живеели бабата и дядото на М. П., майка
й Димитричка, родена 27.11.1938 г., и вуйчо й Й., роден през 1949 г. Наличието на къща се
установявало и от застроителния план на с. Радко Димитриево от 1927 г. Процесното дворно
място било владяно от Димитричка К.а Х. и Й. К. Б. преди 1996 г., а след 25.01.1996 г.
владението на процесното дворно място било осъществявано само и единствено от М. Х. П..
Твърдят, че ищците и праводателят им не са владяли процесното дворно място,
4
въпреки наличието на документ за собственост на праводателя им от 1966 г., което
предпоставяло извода, че те са загубили правото на собственост върху спорното дворно
място на основание чл. 99 от Закона за собствеността.
Заявяват, че са налице всички елементи от фактическия състава на придобивната
давност - обективни и субективния, в патримониума на ответника М. Х. П., която
упражнявала фактическата власт върху процесното дворно място повече от 10 години - от
1996 г. до днес, явно, добросъвестно, необезпокоявано и непрекъснато, на годно правно
основание - договор за дарение на недвижим имот. Това дворно място ответникът М. П. е
владяла като свое собствено. Ищците и праводателят им не са имали никакви претенции за
дворното място.
В проведените по делото съдебни заседания, ответниците, редовно призовани, не се
явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. Б. Б. от ШАК, като поддържа
отговора и направените с него искания. В съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен
изцяло.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници Изх. № 02.-
001/04.01.2024 г., издадено от Община Шумен е, че общия наследодател Йовко К. К., ЕГН
********** е починал на 17.11.2013 г., като е оставил за свои наследници следните лица:
ищцата К. Й. С. – дъщеря и ищеца В. Й. Стефанов – син.
От приложения по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост на
недвижими имот, издаден по обстоятелствена проверка № 93, том III, дело № 913 от 1966 г.
на Шуменски народен съдия, става ясно, че наследодателят на ищците Йовко К. К., по
силата на извършена обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно
владение и наследство на недвижим имот, представляващ дворно място от 1160 кв. м.,
находящо се в с. Радко Димитриево, Шуменски окръг, съставляващо дворище пл. № 127, от
квартал 42 по плана на с. Радко Димитриево, за което е бил отреден парцел X- 127, от
квартал 42 по плана на същото село, при граници: улица, неоткрита улица и от двете страни
наследниците на Колю К. Митев, сега Йовко К. К..
Видно от представеното по делото заверен препис от Удостоверение изх. № УТ – 37 –
048/01.03.2024 г., издадено от Община Шумен е, че по отношение на недвижим имот, описан
в Нотариален акт за собственост на недвижими имот, издаден по обстоятелствена проверка
№ 93, том III, дело № 913 от 1966 г. на Шуменски народен съдия е била издадена Заповед №
1299 от 21.08.1970 г., с която се променят номерата на парцела, квартала, както и
квадратурата му, като дворно място, за което е отреден парцел Х-127, от квартал 42 по плана
на с. Радко Димитриево, община Шумен става УПИ III-127, от квартал 43 по плана на с.
Радко Димитриево, община Шумен, съответстващ на ПИ с идентификатор № 61443.501.492
по Кадастралната карта на с. Радко Димитриево.
От приложения по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост на
недвижими имот, издаден по обстоятелствена проверка № 69, том IV, дело № 1270 от 1966 г.
на Шуменски народен съдия, става ясно, че наследодателят на ищците Йовко К. К., по
силата на извършена обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно
владение и наследство на следните недвижими имоти, а именно: 1. празно дворно място от
300 кв. м., находящо се в с. Радко Димитриево, Шуменски окръг, съставляващо дворище пл.
№ 123, от квартал 42 по плана на с. Радко Димитриево, включено в парцел VIII-124 от същия
квартал, при граници: от двете страни – улици, дворище пл. № 124 на Йовко К. К. и дворище
пл. № 122 на наследниците на Петър Лозев и Ради К. и 2. празно дворно място от 250 кв. м.,
находящо се в с. Радко Димитриево, Шуменски окръг, съставляващо дворище пл. № 128, от
квартал 42 по плана на с. Радко Димитриево, включено в парцел IX-124 от същия квартал,
при граници: от две страни – дворище пл. № 124 на Йовко К. К. и и от две страни –
5
общинско място.
Видно от представеният по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост
на недвижими имот, придобит по регулация № 145, том III, дело № 746 от 1977 г. на
Шуменски народен съдия е, че наследодателят на ищците Йовко К. К., по силата на
извършена регулация придобил собствеността на недвижим имот, представляващ празно
дворно място от 220 кв. м. - общинска земя, която по силата на регулация се придава към
парцел IV-124 в квартал 43 по плана на с. Радко Димитриево, Шуменски окръг, който парцел
е собственост на Йовко К. К..
От приложения по делото заверен препис от Удостоверение изх. № УТ – 37 –
048/01.03.2024 г., издадено от Община Шумен става ясно, че недвижимия имот, описан в
Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по регулация № 145, том III,
дело № 746 от 1977 г. на Шуменски народен съдия, като дворно място, представляващо
парцел IV-124 в квартал 43 по плана на с. Радко Димитриево, община Шумен /бивш IХ-124,
кв. 42/, съответства на имот с идентификатор № 61443.501.491 по Кадастралната карта на с.
Радко Димитриево.
Видно от представеният по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост
на недвижими имот, издаден по обстоятелствена проверка № 77, том I, дело № 277 от 1996 г.
на нотариус Св. Стоилов при Районен съд – Шумен е, че лицето Димитринка К.а Х., ЕГН
********** и ответника Й. К. Б., ЕГН **********, по силата на извършена обстоятелствена
проверка са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим
имот, представляващ дворно място от 660 кв. м., представляващо парцел III-127, в квартал
43 по плана на с. Радко Димитриево, Варненска област, при граници: парцел IХ - 124, парцел
VII и улици от двете страни.
От приложения по делото заверен препис от Нотариален акт за дарение на
недвижими имот № 129, том I, дело № 278 от 1996 г. на нотариус Св. Стоилов при Районен
съд – Шумен става ясно, че още същият ден лицето Димитричка К.а Х. /майка на втората
ответница/ и първия ответник Й. К. Б. дарили описания по-горе недвижими имот на втората
ответница М. Х. П..
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници Изх. №
948/03.04.2024 г., издадено от Община Шумен, лицето Димитричка К.а Х. е починало на
23.11.2018 г., като е оставило за свои наследници следните лица: ответницата М. Х. П. –
дъщеря и лицето Пламенчо Х. Пенчев – син.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 176, том V, peг. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. на Ив. Донев – помощник
нотариус по заместване на нотариус Св. Стоилов, с район на действие Районен съд –
Шумен, с рег. № 024 от НК е видно, че втората ответница М. Х. П. по силата на извършена
обстоятелствена проверка е призната за собственик по давностно владение на недвижим
имот, представляващ 191/171 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 61443.501.492, с
адрес на имота: с. Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. „***“, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ:
791 кв. м., номер по предходен план: 127, квартал 43, парцел III-127, при граници:
61443.501.268, 61443.501.414, 61443.501.491.
От приложената по делото Заповед № 18 – 7740-17.10.2017 г. на Началника на СГКК
– гр. Шумен е видно, че е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Радко Димитриево, ЕКАТТЕ 443, общ. Шумен, одобрена със Заповед № РД –
18 – 26/05.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови
обекти в КККР, а именно: 1. поземлен имот с идентификатор 61443.501.491, с площ: 1 385
кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, собственост на Йовко К. К.,
въз основа на документ: Нотариален акт за собственост на недвижими имот, издаден по
обстоятелствена проверка № 93, том III, дело № 913 от 1966 г. на Шуменски народен съдия,
Нотариален акт за собственост на недвижими имот, издаден по обстоятелствена проверка №
6
69, том IV, дело № 1270 от 1966 г. на Шуменски народен съдия и Нотариален акт за
собственост на недвижими имот, придобит по регулация № 145, том III, дело № 746 от 1977
г. на Шуменски народен съдия; ведно със сграда с идентификатор 61443.501.491.1, с площ:
88 кв. м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Йовко К. К. и
сграда с идентификатор 61443.501.491.2, с площ: 17 кв. м., предназначение: селскостопанска
сграда, собственост на Йовко К. К. и 2. поземлен имот с идентификатор 61443.501.492, с
площ: 791 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, собственост на
Йовко К. К., въз основа на документ: Нотариален акт № 93, том 3, дело 913 от 14.07.1966 г.,
издаден от Шуменски народен съдия, ведно със сграда с идентификатор 61443.501.492.1, с
площ: 17 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда, собственост на Йовко К. К.. Също
така с посочената заповед е одобрена промяна в границите на съществуващите обекти в
КККР, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор 61443.501.414, данни преди
промяната: площ: 611 кв. м., начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост
на Община гр. Шумен, като няма данни за документ; данни след промяната: площ: 540 кв.
м., начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на Община гр. Шумен,
като няма данни за документ. Освен това са заличени и обекти в КККР, а именно: поземлен
имот с идентификатор: 61443.501.268, площ: 2 105 кв. м., начин на трайно ползване: ниско
застрояване /10 м/, собственост на Йовко К. К., въз основа на документ: Нотариален акт за
продажба на земеделска земя № 93 от 14.06.1966 г., издаден от Районен съд – гр. Шумен;
сграда с идентификатор 61443.501.268.1, с площ: 88 кв. м., предназначение: друг вид сграда
за обитаване, няма данни за собственост; сграда с идентификатор 61443.501.268.2, с площ:
17 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда, няма данни за собственост и сграда с
идентификатор 61443.501.268.3, с площ: 52 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда,
няма данни за собственост. В цитираната заповед е посочено, че изменението се одобрява по
червените линии на Скица – проект № 15-509136/17.10.2017 г.
От представеният по делото заверен препис от Скица – проект № 15 – 509136 –
17.10.2017 г. за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори: 61443.501.268,
61443.501.414, сгради с идентификатори: 61443.501.268.3, 61443.501.268.2, 61443.501.268.1,
издадена от Началника на СГКК – гр. Шумен става ясно, че са нанесени промени в
границите на съществуващ обект в КККР, а именно: поземлен имот с проектен
идентификатор 61443.501.414, с данни преди промяната: адрес на поземлен имот: с. Радко
Димитриево, ул. „Панайот Волов“; площ: 611 кв. м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственици: Община
Шумен, с данни след промяната: адрес на поземлен имот: с. Радко Димитриево, ул. „Панайот
Волов“; площ: 540 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: за второстепенна улица, собственици: Община Шумен. Освен това са
нанесени и нови обекти в КККР, както следва:
Поземлен имот с проектен идентификатор 61443.501.492, проектна площ: 791 кв. м.,
съседи: 61443.501.491, 61443.501.269, 61443.501.414, 61443.501.267;
Поземлен имот с проектен идентификатор 61443.501.491, проектна площ: 1385 кв. м.,
съседи: 61443.501.269, 61443.501.492, 61443.501.267; 61443.501.266, 61443.501.265;
Сграда с проектен идентификатор 61443.501.492.1, проектна площ: 52 кв. м.;
Сграда с проектен идентификатор 61443.501.491.2, проектна площ: 17кв. м.;
Сграда с проектен идентификатор 61443.501.491.1, проектна площ: 88 кв. м
Видно от представеният по делото заверен препис от Скица на поземлен имот № 15 –
572662 – 15.11.2017 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Шумен, поземленият имот с идентификатор № 61443.501.492 е с площ от 791 кв. м., с номер
по предходен план: 127, квартал: 43, парцел: III – 127, при граници - съседи: имоти №
61443.501.491, № 61443.501.269, № 61443.501.414, № 61443 501.267. Данъчната оценка на
този недвижим имот е 1829.50 лв., съгласно Удостоверение изх. № 0000050 от 04.01.2024 г.
на Община гр. Шумен, от който документ е видно също, че ищците К. Й. С. и В. Й. К. са
7
записани като собственици.
Видно от представеният по делото заверен препис от Скица на поземлен имот № 15 –
572666 – 15.11.2017 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Шумен, поземленият имот с идентификатор № 61443.501.491 е с площ от 1 385 кв. м., с
номер по предходен план: 124, квартал: 43, парцел: IV – 124, при граници - съседи: имоти №
61443.501.269, № 61443.501.492, № 61443 501.267, № 61443.501.266, № 61443.501.265.
Данъчната оценка на този недвижим имот е 3 343.60 лв., съгласно Удостоверение изх. №
0000051 от 04.01.2024 г. на Община гр. Шумен, от който документ става ясно също, че
ищците К. Й. С. и В. Й. К. са записани като собственици.
От представеният по делото заверен препис от Удостоверение №
УД001506/13.05.2024 г., издадено от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ е
видно, че на 13.05.1998 г. ответницата М. Х. П. е декларирала като свой процесния имот -
земя, с площ от 791 кв. м., с адрес: с. Радко Димитриево, ул. „***“, с идентификатор:
61443.501.492, на основание документ за собственост с № 129/25.01.1995 г., както и че за
имота има подадена декларация с Вх. № 30459201320/13.05.1998 г.
От представеното по делото заверено копие на Данъчна декларация с Вх. №
********** от 13.03.1998 г., подадена от наследодателя на ищците Йовко К. К. се
установява, че деклараторът на стр. 5 от същата е описал притежаваните от него нотариални
актове, с които се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот, находящ се
в с. Радко Димитриево, обл. Шумен, а на стр. 6 от тосочената декларация е посочил, че е
собственик на земя в размер на 2 100 кв. м., в т. ч. 160 кв. м. застроена площ.
От приложената по делото Справка за задължения и Справка за плащания, изготвени
на 19.09.2024 г. от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ става ясно, че
наследодателя на ищците Йовко К. К. е плащал данъци и такси за битови отпадъци за
процесното място през периода от 2010 г. до 2013 г.
От приложената по делото Справка за задължения и Справка за плащания, изготвени
на 19.09.2024 г. от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ става ясно, става ясно, че
ищцата К. Й. С. е плащала данъци и такси за битови отпадъци за процесното място през
периода от 2014 г. до 2024 г.
От приложената по делото Справка за задължения и Справка за плащания, изготвени
на 19.09.2024 г. от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ става ясно, става ясно, че
ищеца В. Й. Стефанов е плащал данъци и такси за битови отпадъци за процесното място
през периода от 2014 г. до 2024 г.
От приложената по делото Справка за плащания, изготвена на 08.05.2024 г. от
Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ става ясно, че ответницата М. Х. П. е
плащала данъци и такси за битови отпадъци за процесното място през периода от 2005 г. до
2023 г.
Видно от представеният по делото заверен препис от Молба-декларация с Изх. № ОС
– 10 -171 от 01.12.202023 г., депозирана от М. Х. П. до нотариус Светлозар Стоилов със
заверки от Община Шумен, на гърба на посочената молба, длъжностно лице от Община
Шумен е записало: „Посоченият в настоящата декларация имот е записан с партиден №
**********002 на името на М. X. П., земя - 600 кв.м. .../подадена декларация вх. №
30459201320/13.05.1998 г./.
От приложената по делото Скица № 15-1202330 от 13.11.2023 г., издадена от Служба
ГКК-Шумен е видно, че в същата като собственик на поземлен имот с идентификатор
61443.501.492, с прощ 791 кв. м., с адрес: с. Радко Димитриево, ул. „***“ е посочена
ответницата М. Х. П..
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че със
заповед № 1299/1970 г. на Председателя на Окръжен народен съвет - гр. Шумен
/приложение 2/ и скицата към нея /приложение 3/ се образува нов квартал 43, който се
отделя в югоизточния край на кв. 42. Бивш парцел Х-127 от кв. 42 се преномерира на парцел
8
III-127 в новообразувания кв. 43, без промяна на границите и площта, като площта преди и
след промяната, измерена графично, е 660 кв. м. С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация № 145, том III, дело № 746/19.07.1977 г. Йовко К. К.
е признат за собственик на празно дворно място от 220 кв. м. - общинско, което се придава
към парцел IV-124 в кв. 43. Описаното място е част от имот с идентификатор 61443.501.491
по актуалната кадастрална карта и от УПИ IV-127 в кв. 43 по действащия план за регулация.
Разположено е в югозападната част на имот с идентификатор 61443.501.491 и в
югозападната част на УПИ IV-127. Със закупуването на това място е приложена уличната
регулация на УПИ IV-127 към прилежащите улици от юг и запад. Вещото лице подробно е
проследило състоянието на недвижимите имоти, описани както в нотариалните актове на
ищците - Нотариални актове с номера съответно № 93, том 3, дело № 913/1966 г.; № 69, том
5, дело № 1270/1966 г. и № 145, том 3, дело № 746/1966 г., така и нотариалните актове на
ответниците - Нотариални актове с номера съответно № 77, том 1, дело № 227 от 1996 г.; №
129, том I, дело № 228 от 1996 г. и № 176, том 5, peг. № 14725, дело № 763 от 2023 г. и е
изготвило комбинирана скица /приложение 6/, съставена от актуална извадка от
кадастралната карта, действащия план за регулация и нанесени очертанията на
индивидуализираните имоти по описаните нотариални актове, на която категорично е
посочило, че има застъпване на части от имоти, индивидуализирани по нотариални актове
№ 93/14.07.1966 г., № 77/25.01.1996 г. и № 176/29.12.2023 г. Вещото лице заключава, че
площта на застъпване между нотариален акт № 93/14.07.1966 г. /имот 127/ и нотариален акт
№ 77/25.01.1996 г. /УПИ III-127 в кв. 43/ е 582 кв. м., като площта на застъпване между
нотариален акт № 93/14.07.1966 г. /имот 127/ и имот с идентификатор 61443.501.492 по
КККР на с. Радко Димитриево, е 631 кв. м. Вещото лице посочва също, че кадастралният и
регулационен план на с. Радко Димитриево е одобрен, както следва: уличната регулация и
регулацията на кварталите - с Указ №60/10.03.1927 г., а дворищната регулация - със Заповед
№656/19.03.1927 г., като от Община Шумен е предоставено копие от единствения запазен
документ за изменение на плана в обхвата на процесния имот: заповед № 1299/1970 г. на
Председателя на Окръжен народен съвет - гр.Шумен /приложение 2/ и скицата към нея
/приложение 3/. Към момента на изготвяне на експертното заключение по отношение на
процесния имот вещото лице посочва, че действа планът, одобрен със заповед № 1299/1970
г., а в констативно-съобразителната част са изследвани имотите така, както са
индивидуализирани по плана на с. Радко Димитриево от 1927 г., последно изменен през 1970
г. Също така, вещото лице сочи, че в процесния недвижим имот с бивш кадастрален № 127,
в югоизточния му край, са нанесени три долепени една до друга постройки, но от начина на
изобразяването им не може да се установи кои от тях са били с жилищно предназначение.
При огледа на място вещото лице установява, че имоти с идентификатори 61443.501.491 и
61443.501.492 по КККР на с. Радко Димитриево са оградени към прилежащите улици от
запад, юг и изток с лека ограда от градинска мрежа, като оградата от изток е поставена по
имотната граница на имот с идентификатор 61443.501.268 по КККР на с. Радко Димитриево,
одобрена със заповед № РД-18-26/05.06.2007 г., преди изменението от 2017 г., а от север към
съседните имоти с идентификатори 61443.501.266 и 61443.501.267 по КККР на с. Радко
Димитриево имотите на са оградени. Ограда между имоти с идентификатори 61443.501.491
и 61443.501.492 по КККР на с.Радко Димитриево липсва. Състоянието на имотите по
актуалната кадастрална карта вещо лице е изобразило на приложение 4. Експерта посочва,
че доколкото имот с идентификатор 61443.501.492 по КККР на с. Радко Димитриево няма
ограда към съседния имот с идентификатор 61443.501.491 по КККР на с. Радко Димитриево,
площта е съгласно актуалната кадастрална карта.
В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице дава допълнителни
пояснения във връзка с фактическото състояние на процесния имот. Експерта посочва, че
мястото, което са обработвали ответниците, било посочено от представител на ответниците,
като същото не е нанесено както в кадастралната карта, също така и по предходно
9
действащия кадастрален план с последната си промяна и регулационен план. Мястото, което
са ползвали ответниците, граничи с оградата на имот с идентификатор 61443.501.492.
По делото са разпитани и свидетели, водени от ищците, които заявиха, че познават
както ищците, така и ответниците, както и че спорният имот винаги се е обработвал от
ищците, а ответницата М. П., нейните родители и баба и дядо, никога не са го владели.
Посочват също, че последните са стопанисвали местото, което е било отдолу под спорния
парцел. Съгласно показанията на свидетеля Й. Каров Й.ов, съсед по имот на ищците: „…
Срещу нас е техния парцел... Имота, който е срещу нас представлява обработваема земя, с
плевня в имота. Откакто се помня и до сега, те го обработват /сочи ищците/. И в момента те
продължават да го стопанисва. Ограден е откакто се помня с оградна мрежа. Къща няма в
този имот и не е имало никога, има само плевня. Тя е разрушена, но си стоят основите и
стените. М. П. я познавам. Не съм я виждал от двадесет години… Спорното място, М.,
нейните родители, нейните баба и дядо, никога не са го владели. Има една подробност, те са
стопанисвали местото, което е било отдолу под спорния парцел. Но спорния парцел, тя
никога не го е владяла. Този парцел се намира под спорния, посока линията. Този парцел го
стопанисваха баба й и дядо й. Около 600 кв. м. След 1987 г. - 1988 г. се взе някакво решение,
този парцел и не само той, но и всички в тази част, последната към линиите да стане улица.
Минаха, изрязаха дървета, изчистиха с булдозери и тогава на нея й паднаха оградите, които
имаше тя на този парцел, който владееше, а не на спорния парцел. М. никога не е имала
достъп до спорния парцел и не го е работила. Лично нея не съм я виждал в спорния парцел.
Виждал съм баба й и дядо й да обработват мястото, което в момента се води улица. Тя може
би е идвала с тях или с майка си. Друго, което мога да кажа, че това място, което те
обработваха, М. го обявява поне няколко пъти за продажба. Никога не е ставало въпрос за
спорния имот. На 23-ти декември миналата година, когато се прибрах видях, че са забити
колчета в спорния имот. Геодезист ги е забил, най-вероятно без знанието на К. С. и В. К.. Аз
ги уведомих, че има някакъв проблем. Мястото, което се води в момента улица, може би
преди 1995 г. са го владели бабата, дядото, майката и вуйчото на М..“.
От свидетелските показания на разпитаният в производството свидетел Огнян
Стоянов Маринов става ясно, че: „Въпросният имот е бил обработван от баща им /на
ищците/, след това го обработват и те. Никога не е имало друг човек. Оградата е може би
над петдесет годишна и си стои. Тя е телена ограда. Говорим за спорния имот, старата
плевня също стои... Въпросното място, под това, което е оградено с мрежа, дядо Кольо го
обработваше. Той е дядо на М....Той си обработваше долното място, под процесното. То е
фактически между местото на ищците, където е плевнята и ж.п. линията. Човека си
обработваше него място. Там се намираше мястото на дядо Кольо… През 1991 г...отдолу
решиха да прекарват път. Точно тези места ги почистиха, за да прекарат път. След това този
път не беше направен и местата си останаха пак. Ако беше да мине пътя, щеше да мине
точно през това въпросното място, през мястото на дядото на М.. М. никога не съм я виждал
там. Мястото е с бурени. Откакто дядо й го обработваше, никой друг не го е обработвал,
може би четиридесет години не е обработвано. Говоря за долното място, което няма нищо
общо с мястото на ищците.“.
Разпитан по искане на ответниците в хода на съдебното производство е свидетелят
Георги Костов Маринов. Свидетелят излага в разпита си пред съда, че познава ищците и
ответниците, като последните са му съседи. Свидетелят посочва също, че: „Между
дворовете ни с ответниците има врата, за да можем да минаваме. Познавам родителите,
бабата и дядото на М. и Й.... Те имаха място в с. Радко Димитриево, което се намира до
линията, в края на селото, но не съвсем до линията, защото там има един трап, тяхното
място беше на равното... От горната страна са ищците К. С. и В. К.. Мястото е горе-долу
около половин декар, но с точност не мога да кажа. Доколкото съм чувал от майка си, там е
живяла баба Дена и е имало къща, с постройки. Гледали са много овце, имало е сайвант,
кошари и плевня. От тези сгради сега няма нищо. Къщата я няма, само плевнята стои.
10
Плевнята е от керпич. Те са на сто години. Плевнята сега е в тяхното място /сочи ищците/.
Оградата, както гледам е под плевнята. Не знам от кого е построена плевнята. Баба Дена е
прабаба, фактически тя е майка на баба Мара. Мястото, където се намира плевнята, оградата
е в имота на ищците. Мястото на М. няма ограда. Навремето нямаше огради, имаше само
плетен плет от клони. Този плет не съществува в момента. Баба Мара и дядо Кольо
обработваха това място, докато бяха здрави… Познавам братът на М., познавам и съпругът
й, той се казва Станислав. М. не съм я виждал да работи на мястото. Пламен и синът му
често ходиха да чистят и да работят… Не знам кога е чистено мястото последно. Мисля, че
Станислав ходи да го чисти веднъж с Петър, преди пет, шест години. Не знам някой да е
предявявал претенции за мястото, което смятам, че е на М.. Тя искаше да продава мястото,
може би от преди десет години. Мястото, където е плевнята сега, го владеят ищците /сочи
ищците/. Това място, където са частите от плевнята има ограда. В близост до това място е ж.
п. линията, която е отдолу. Трябваше да има път, но няма. Мястото на М. спрямо този път,
който не е прекаран и ж.п. линията, е последния парцел преди ж.п. линията, но не в трапа.“.
От показанията на разпитаният по искане на ответниците свидетел Недко К. Станчев,
се установи, следното: „Не знам Й. и М. да имат място, но дядо им работеше това място,
което се намира под мястото на бай Йовко... На около 100 м. е ж.п. линията от това място.
Последното място преди линията е. Под мястото е определено за улица. В момента няма
улица. След демокрацията е трудно да кажа, кой обработва това място. Виждал съм бай
Кольо и баба Мара – бабата и дядото на М. да обработват мястото. М. не съм виждал да
обработва мястото. Й. съм го виждал да обработва мястото. Последно го видях, когато бяха
живи майка му и баща му. Не мога да кажа, кога починаха. След смъртта на майката и
бащата на Й., някои други ходиха да почистват мястото, даже Й., Пламен, Ицо. Пламен е
брат на М., Ицо е син на Пламен, Станислав е мъжът на М., виждал съм го да идва на
мястото. Да са идвали някъде през 1992 г. - 1993 г., там някъде. Почистиха мястото, когато
М. каза, че ще го продават, но не мога да кажа кога беше това. Не знам дали има ограда в
момента. Преди имаше ограда и врата... В това място е имало къща, но не я помня... Сега
няма къща, няма никаква сграда. Кога е имало, не помня. Плевня има, ама тя е на бай Йовко,
доколкото аз знам. Бай Йовко е баща на К. и В.. Йовко К. владееше различен имот от този на
бабата и дядото на М.. Имота, владян от Йовко К. беше ограден с мрежа. То и долния беше
ограден и горния беше ограден. Не мога да кажа кой го владее имота, където е част от
плевнята. В имота на М. няма никаква сграда. Плевнята е в имота на Йовко. Имота на бабата
и дядото на М. и самата тя, която е владяла и ползвала през тези години, граничи с бай
Йовко и с улицата, но не мога да кажа как се казва улицата и линията.“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът приема, че съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдебните
производства започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на
делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята на ищеца зависи чрез какъв
иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на
този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на
чл. 124, ал. 1 от ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или
отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при
уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща
принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича
претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича
претендираното от ответника право, т. е. като краен резултат отрицателният установителен
иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск. Предметът на
доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на
правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи
материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на
11
ответника, и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към
разрешаването на спора притежава ли ответникът претендираните права и
противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум
спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на
ответника.
В рамките на заявен отрицателен установителен иск, както е в процесния случай
няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ
имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора.
Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост
на ответника. За разлика от иска по чл. 108 от ЗС предметът на спора не може да включва и
установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз
основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без
същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен
установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по
отношение на същия обект /недвижим имот/. Дали ищецът се легитимира за собственик на
процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС
или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните
обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за
собственост. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ - този на
ищеца и на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане
правото на собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да
се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес,
съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му
сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т. е. без да
предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща
от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова
право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респективно
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес
от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка
за разглеждането му. Същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорящи
страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ
/изцяло или отчасти / обект на правото на собственост.
Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск за собственост е
установяване на обстоятелствата, на които ответника основава отричаното от ищеца право
на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което
процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на които ищеца поддържа
наличие на конкуриращо право на собственост, не са част от предмета на спора.
Със задължителна практика на ВКС се приема, че при установителните искове
/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното
12
право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството
„предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по
спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на
исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск се твърди,
че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му.
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които
то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост,
това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
В процесния случай ищците К. Й. С. и В. Й. К. са предявили отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против ответниците Й. К. Б. и
М. Х. П.. Предмет на делото е установяване чие е правото на собственост върху недвижим
имот, описан в исковата молба, а именно: недвижим имот с площ от 791 кв. м., находящ се в
с. Радко Димитриево, обл. Шумен, на ул. „*** и представляващ поземлен имот с
идентификатор № 61443.501.492 съгласно ККР, и представляващо УПИ III-127, в квартал 43
по застроителния и регулационен план на с. Радко Димитриево, при граници-съседи: имот №
61443.501.491, имот № 61443.501.269, имот № 61443.501.414 и имот № 61443.501.267, при
положение, че както ищците, така и втората ответница се легитимират като собственици на
един и същ имот и притежават нотариални актове за собственост между които има колизия.
Изложеното от ответната страна в представения писмен отговор на исковата молба,
както и издаването на цитираните по-горе нотариални актове представляват извънсъдебно
претендиране на право на собственост върху процесния имот. Последното обосновава
наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на
правото на собственост, поради което предявеният иск, но само по отношение на втория
ответник М. Х. П., се явява допустим.
По отношение на първия ответник Й. К. Б. искът е недопустим, тъй като последният
към дата на депозиране на исковата молба в съда не се легитимира като собственик.
Ответникът Й. К. Б. към датата на депозиране на исковата молба в съда и към днешна дата
не заявява никакви права спрямо процесното дворно място, тъй като е прехвърлил правата
си още през 1996 г. Видно от приложения по делото заверен препис от Нотариален акт за
дарение на недвижими имот № 129, том I, дело № 278 от 1996 г. на нотариус Св. Стоилов
при Районен съд – Шумен е, че лицето Димитричка К.а Х. /майка на втората ответница/ и
ответника Й. К. Б. са дарили процесния недвижими имот на втората ответница М. Х. П..
Следователно, първия ответник Й. К. Б. не е пасивно процесуалноправно легитимиран да
отговаря по установителния иск на ищците. Ищците нямат и правен интерес от предявяване
на този иск спрямо ответника Й. К. Б., защото той с нищо не засяга претендираните им
права към датата на предявяване на установителния иск. Изложените съображения за липса
на правен интерес от предявеният отрицателен установителен иск спрямо ответника Й. К. Б.
– абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам
неговата недопустимост предпоставят недопустимостта на производството спрямо
ответника Й. К. Б., образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят
неговото прекратяване в тази част.
Ищците доказаха, че са законни наследници на техния баща и общ наследодател
Йовко К. К., ЕГН **********, починал на 18.11.2013 г., бивш жител на с. Радко Димитриево,
обл. Шумен, видно от Удостоверение за наследници изх. № 02-001 от 04.01.2024 г., издадено
от Община - Шумен. В случая, както е посочено по-горе, се доказаха, че наследодателят
Йовко К. К. приживе е станал собственик по давностно владение и наследство на следния
недвижим имот, находящ се в с. Радко Димитриево, Шуменска област: Дворно място от 1160
кв. м., съставляващо дв. пл. № 127, в квартал 42 по плана на с. Радко Димитриево, за което е
13
бил отреден парцел X- 127, в квартал 42 по силата на Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 93, том III, дело № 913 от 1966 г. на Шуменски народен съд.
Съгласно удостоверение изх. № УТ-37-048 от 01.03.2024 г. на Община - Шумен, по
отношение на посочения недвижим имот, впоследствие е била издадена Заповед № 1299 от
21.08.1970 г., с която се променят номерата на парцела, квартала, както и квадратурата му.
Така парцел Х-127, в квартал 42, става УПИ 111-127, в квартал 43 по плана на селото и който
имот съответства на ПИ с идентификатор №61443.501.492 от кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Радко Димитриево, Шуменска област. Поземленият имот №
61443.501.492 е с площ от 791 кв. м. и граници - съседи: имоти № 61443.501.491, №
61443.501.269, № 61443.501.414, № 61443 501.267. Данъчната оценка на този недвижим
имот е 1829.50 лв., съгласно Удостоверение изх. № 0000050 от 04.01.2024 г. на Община -
Шумен, с който документ ищците са записани като собственици.
От момента на придобиването на описания по-горе недвижим имот общият
наследодател на ищците го е владял и ползвал, на законно основание, без някой да е
оспорвал фактическата му власт върху този имот и без това владение да е било прекъсвано.
Това положение е било през всичките години от момента на придобиването на имота - от
1966 г. до смъртта на Йовко К. К. през 2013 г., като след това владението и ползването на
същия имот се осъществява от ищците К. С. и В. К., както и към момента на разглеждането
на настоящото дело процесния недвижим имот се владее и ползва от последните.
Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Огнян Стоянов Маринов и Й. Каров Й.ов,
посочени от страна на ищците.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото втория ответник М. Х. П. не
доказа, че процесния имот, представляваща недвижим имот с площ от 791 кв. м., находящ се
в с. Радко Димитриево, обл. Шумен, на ул. „*** и представляващ поземлен имот с
идентификатор № 61443.501.492 съгласно ККР, и представляващо УПИ III-127, в квартал 43
по застроителния и регулационен план на с. Радко Димитриево, при граници-съседи: имот №
61443.501.491, имот № 61443.501.269, имот № 61443.501.414 и имот № 61443.501.267, е
нейна собственост.
Действително на втората ответница М. Х. П. е бил издаден Нотариален акт по
давностно владение № 176, том V, рег. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св.
Стоилов с peг. № 024. Съгласно този акт ответницата е придобила 191/791 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор № 61443.501.492, находящ се в с. Радко Димитриево,
Шуменска област, ул. „***, като целият имот е от 791 кв. м. От материалите по делото се
установява също, че през 1996 г. е бил издаден Нотариален акт № 77, том I, дело № 227 от
25.01.1996 г. на Районен съд - гр. Шумен, съгласно който лицето Димитричка Х. и втория
ответник Й. Б. по обстоятелствена проверка са признати за собственици на недвижим имот –
дворно място от 600 кв. м., находящ се в с. Радко Димитриево, представляващ парцел 111-
127, в квартал 43 от плана на селото. В същия ден, когато е бил издаден нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, Димитричка К.а Х. и Й. К. Б. са дарили описания по-горе
недвижими имот на втората ответница М. Х. П., като сделката е била обективирана в
Нотариален акт № 129, том I, дело № 228 от 25.01.1996 г. на Шуменски районен съд.
Ответниците Й. К. Б. и М. Х. П., както и починалата Димитричка К.а Х. /майка на
ответницата М. П./ не са владяли и ползвали при никакви обстоятелства нито преди 1996 г.,
нито след това, както до настоящия момент, процесния недвижим имот в с. Радко
Димитриево, представляващ ПИ с идентификатор № 61443.501.492, с площ от 791 кв. м.
Този недвижим имот се е владял и ползвал и преди 1966 г. и след това от Йовко К. К. до
смъртта му, а след това от неговите наследници и настоящи ищци, като владението и
ползването на ПИ с идентификатор №61443.501.492 и към този момент се осъществява от
ищците.
Следва да се отбележи, че между поземлени имоти с номера № 61443.501.492 и ПИ №
14
81443.501.491 няма материална граница на място и двата имота се ползват и владеят от
ищците на законно основание, като те притежават документи за собственост за тях
/документите на техния наследодател/. Липсата на материална граница между посочените
два имота се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата съдебно -
техническа експертиза. Експертът посочва, че процесният имот е ограден само към улици и
друг съседен недвижим имот, но не и към имот, представляващ ПИ № 61443.501.491.
Вещото лице е изследвало застроителния и регулационен план, както и кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Радко Димитриево и е направило съпоставка с
представените документи за собственост на страните. Заключението, което се прави е, че
има припокриване и застъпване на части от имоти, съответно описани в конкретните
нотариални актове. Съгласно Приложение № 6 към заключението, площта на застъпване
между Нотариален акт № 93/14.07.1966 г. /на ищците/ и Нотариален акт № 77/25.01.1996 г. /
на ответниците/ е 582 кв.м. Площта на застъпване между Нотариален акт № 93/14.07.1966 г.
/на ищците/ и имот с идентификатор № 61443.501.492 по КККР на с. Радко Димитриево е
631 кв. м.
На следващо място, в изготвените към експертизата Приложения № 4, 5 и 6 е
отразено мястото, което ответниците владеят и ползват към момента на огледа от страна на
вещото лице и което място те самите посочват на експерта, че е тяхна собственост. Видно от
отразеното на скиците в приложенията, представителят на ответниците е посочил съвсем
друго място, което няма нищо общо с ПИ № № 61443.501.492. Имотът, който ответниците
сочат, че те владеят обхваща терен, който не е отразен в скиците като урегулиран имот със
съответен номер, а в по голямата си част последният се намира след терен, който е отреден
за улица и според експерта представлява синури.
Процесният поземленият имот № 61443.501.492, който се владее и ползва от ищците
е ограден с лека оградна мрежа към уличната регулация и към мястото, което ответниците
сочат, че те владеят.
Обстоятелството, че ответниците владеят и ползват място различно от процесното
място, което се ползва от ищците, се потвърждава и от показанията на разпитани по делото
свидетели, водени от ищците - Й. Каров и Георги Маринов. Съдът дава вяра на така
събраните гласни доказателства, тъй като показанията на свидетелите са ясни, взаимно и
вътрешно непротиворечиви, последователни и почиват не техни преки наблюдения на
фактите, за които свидетелстват, а от друга страна кореспондират със другите, събрани по
делото гласни и писмени доказателства, поради което за съда не съществува съмнение в
тяхната непредубеденост и безпристрастност. В този смисъл, са отчасти и показанията на
посочените от ответната страна свидетели - Георги Костов Маринов и Недялко К. Станчев.
От изложеното става ясно, че са били издадени два констативни нотариални акта, а
именно: Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 77, том I, дело №
227 от 25.01.1996 г. на Районен съд - гр. Шумен и Нотариален акт по давностно владение №
176, том V, рег. № 14725, дело №763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св. Стоилов с peг. № 024,
касаещи правата на трети лица - настоящите ищци, доколкото те се легитимират като
собственици на същия недвижим имот, представляващ ПИ № 61443,501.492 по силата на
Нотариален акт № 93, том III, дело № 913 от 1966 г. на Шуменски народен съд.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат извода, че лицето
Димитричка К.а Х. и ответника Й. К. Б. не са могли да придобият по давностно владение
собствеността на ПИ с идентификатор № 61443.501.492, съгласно КККР и представляващ
УПИ III-127, в квартал 43 по застроителния и регулационен план на с. Радко Димитриево.
Като последица от това, извършеното от тях дарение на имота на ответницата М. Х. П. няма
прехвърлителен ефект, тъй като е било извършено от лица, които не са собственици. Това
дарение не засяга правата на третите лица, а има действие само между страните по договора
за дарение, като в случая поради безвъзмездния характер на сделката, то няма и
облигационен ефект.
15
Предвид изложеното, съдът намира предявената спрямо ответницата М. П. искова
претенция за основателна, поради което и същата следва да се уважи.
Уважаването на отрицателния установителен иск за собственост обуславя и нуждата
по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК, съдът да отмени на констативните нотариални
актове, а именно: Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 77, том I,
дело № 227 от 25.01.1996 г. на Районен съд - гр. Шумен и Нотариален акт по давностно
владение № 176, том V, рег. № 14725, дело № 763 от 29.12.2023 г. на Нотариус Св. Стоилов, с
peг. № 024, поради което и следва да бъдат отменени.
По отношение на направените от страните разноски в производството, съдът
установи следното:
С оглед изхода на делото, ищците имат право на разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят направените
деловодни разноски от списъка за разноски, за които страната е представила доказателства за
действителната им направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения списък за разноски е
видно, че ищците претендира държавна такса в размер на 73.20 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева, платено възнаграждение на вещото лице по СТЕ -
250 лева, вписване на искова молба – 18.30 лева. По делото са налице доказателства за
заплатени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и такса за вписване на исковата
молба, което обуславя дължимостта на посочените по-горе суми. Като доказателства за
платено адвокатско възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие №
**********/25.03.2024 г., от който е видно, че на 25.03.2024 г. посочената сума за адвокатско
възнаграждение е внесена в брой. Същевременно обаче в цитирания договор за правна
защита и съдействие не е посочено отделно възнаграждение по всеки един от субективно
съединените искове и с оглед резултата по делото, следва да се заплатят разноски за
адвокатско възнаграждение, направени само по отношение на иска, предявен срещу втората
ответница М. П. и възлизащи в размер на 750 лв., доколкото производството срещу първия
ответник Й. Б. е прекратено. Ето защо на ищците следва да се присъдят сторените
деловодни разноски в производството, в общ размер на 1 091.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, втория ответник М. П. следва да заплати на
ищците направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 1 091.50 лева,
включващи държавна такса, такса за вписване на искова молба, възнаграждение на вещото
лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
В същото време, с оглед прекратяване на производството в частта на предявения
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
срещу първия ответник Й. К. Б., ищците дължат на ответник Й. К. Б. на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. Като доказателства за платено адвокатско
възнаграждение е представено адвокатско пълномощно от 08.07.2024 г. и фактура №
********** от 16.05.2024 г., от които е видно, че посочената сума за адвокатско
възнаграждение е внесена в брой.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищците следва да заплатят на първия ответник Й.
К. Б. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на
ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в
Службата по вписванията - гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
16
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 744/2024 г. по описа на ШРС в частта на
предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК от К. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 4, вх.
1, ет. 1, ап. 1 и В. Й. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „ ***“ № 26,
вх. 2, ет. 5, ап. 37 срещу Й. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Вичо
Папазов“ № 2, ап. 5.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Й. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1 и В. Й. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „ ***“ № 26, вх. 2, ет. 5, ап. 37, предявен на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу М. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 9, вх. 5, ет. 1, ап. 102, че М. Х. П., с ЕГН ********** не е собственик на следния
недвижим имот: НЕДВИЖИМ ИМОТ, с площ от 791 кв. м., находящ се в с. Радко
Димитриево, Шуменска област, на ул. „*** и представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 61443.501.492 съгласно ККР /УПИ III -127, в квартал 43 по застроителния
и регулационен план на с. Радко Димитриево/, при граници-съседи: имот № 61443.501.491,
имот № 61443.501.269, имот № 61443.501.414 и имот № 61443.501.267.
ОСЪЖДА М. Х. П., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. С., с ЕГН
********** и В. Й. К., с ЕГН **********, сумата от 1 091.50 лева /хиляда деветдесет и
един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА К. Й. С., с ЕГН ********** и В. Й. К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Й. К. Б., ЕГН **********, сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева /,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците – К. Й.
С. и В. Й. К., считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана
искова молба, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията - гр. Шумен.
Решението в част, с която се прекратява производството спрямо ответника Й. К. Б.,
имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
17