№ 624
гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500477 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на Н. Й. Б. насочена против Определение № 267188/06.10.2022
г., постановено по гр.д. № 1550/2014 г. по описа на СГС, ГО, с което частният жалбоподател
е осъден да заплати на Б. П. С. сумата от 540 лв. разноски по делото.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на
производството разноски от всяка една от страните.
Като се поддържа, че прекратеното производство е имало за предмет разпределение
право на ползване на съсобствени имот - т.е. е за спорна администрация, ползваща страните
по нея, и се позовава на установена съдебна практика по този въпрос, се иска отмяна на
обжалваното определение.
Отделно от изложеното е формулирано и възражение за прекомерност на
претендираните разноски, т.к. производството се развило по неоценяем иск.
Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна –
ищецът по делото, при наличието на правен интерес за същия от атакуване на акта на
първоинстанционния съд, защото е адресат на същия, а по арг. от чл.248, ал.3 ГПК
обжалваното определение подлежи на последващ съдебен контрол.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните
съображения:
Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че същото се е
развило по предявен иск от частния жалбоподател против Б. П. С. по чл.32 ЗС - за
разпределение право на ползване на съсобствен имот, като първоинстанционния съд е
постановил решение, с което е разпределил правото на ползване върху съсобствена между
страните вещ - апартамент.
1
След образуване на въззивното производство същото е било спряно, до разрешаване
на образуваното преюдициално такова по предявен положителен установителен иск за
собственост от С. против Б. касателно съсобствената вещ - апартамент. Производството по
това дело - гр.д.№ 14297/2014 г., е приключило с влязло в сила съдебно решение на
12.05.2022 г. /тогава е постановено Определение № 203 по гр.д.№ 4855/2021 г. по описа на
ВКС, II г.о./, с което е признато за установено по отношение на настоящия частен
жалбоподател, че Б. П. С. е собственик на апартамент № 36, находящ се в гр.***, подробно
индивидуализиран, по отношение на който именно е било допуснато разпределение на
правото на ползване с първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 1550/2014 г.
по описа на СРС.
Именно поради последното и с молба от 30.06.2022 г. Н. Б. е направил пълен отказ от
претенцията по делото и е поискал същото да се прекрати, което е било сторено с
Определение на съда от 04.07.2022 г.
След прекратяване на делото насрещната страна е поискала присъждане на разноски в
нейна полза за платена ДТ по въззивното производство в размер на 40 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител и пред двете инстанции - СРС
и СГС в размер на 500 лв., за извършването на които разноски са представени и съответните
доказателства.
Произнасяйки се по заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника
при прекратяване на делото по отношение на него, СГС е приел за претенциите му за
основателни и ги е уважил в претендирания размер.
Решаващият състав споделя изцяло изводът на този съд за наличие на всички
положителни процесуални предпоставки за това на ответника в производството - Б. С. да се
присъдят сторените от нея и пред двете съдебни инстанции разноски, предвид следните
съображения:
Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела
разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил
препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, за същия възниква
право да бъде обезщетен за сторените разноски.
За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено
първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и
възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при
тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.
Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са
сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за
доказването на разходите е фактически.
В настоящия казус ответницата С. не само е получила искова молба, но е
организирала защитата си по делото пред две инстанции - РС София и СГС, до
прекратяването му поради отказ от иска на ищеца, което се е случило близо четири години
след образуването му.
Ето защо и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за ирелевантност на
въпроса какво е било правното основание на предявения и разглеждан иск в хода на
прекратеното производство. В случая релевантно е, че производството по делото е било
прекратено, без ответницата /въззивница в производството пред СГС/ да е дала повод за
това.
Следователно и на същата се дължат всички сторени от нея разноски по това дело -
вкл. за платена държавна такса по въззивното обжалване на решението на СРС и за
ползваната правна помощ, а доводите на частния жалбоподател в обратната насока са
правно несъстоятелни.
2
Неоснователно е и възражението му за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
На същото следва да се отговори, че адв.С. М. е осъществявал действия по
предоставянето на правна помощ и съдействие в полза на ответницата по делото още пред
РС София /пълномощно и договор на л.68а от първоинстанционното дело/, по което са били
три съдебни заседания, изготвил е въззивната жалба по която е образувано в.гр.д. №
1550/2014 г. по описа на СГС и е представлявал страната в две проведени по него открити
съдебни заседания.
Ето защо и претендираните като заплатени в размер само на 500 лв. разноски по
делото при прекратяването му за възнаграждение на адв.М. не са прекомерни/по договора за
правна защита и съдействие същото е в много по-висок размер и е отразено, че е платено в
брой/.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди
изцяло.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 267188/06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1550/2014 г.
по описа на СГС, ГО.
Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с
чл.248, ал.3 ГПК и чл.274, ал.4 с.к.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3