Р
Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………..….,гр.София,
29.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 14292 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК
.
Обжалва
се решение на СРС, 75
състав от 15.01.2014 г., постановено по гр.дело № 23081/ 2013г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 31.07.2014г. и с решение от 13.06.2016г. , в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. “Б.В.И.г.”
срещу „Д.з.“ АД, иск с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 180,06лв.- мораторна лихва върху главницата от
339,04лв., която лихва е натрупана за периода 29.08.2008г.- 29.05.2013г., като
погасен по давност. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Срещу
решението е подадена жалба от ищеца З. “Б.В.И.г.”
АД.
Въззивникът
поддържа незаконосъобразност и неправилност на решението на първата инстанция в
обжалвана част. Счита, че при правилно приложение на нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД , погасено по давност се явява вземането му за лихва за частта от исковия
период 29.08.2009г.-28.05.2010г., съответно- извън обхвата на давността е
вземането му за лихва в размер на 104,93лв. за частта от исковия период
29.05.2010г.- 29.05.2013г. С изложения
довод въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него – постановяването на друго, с което
искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД да бъде уважен. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна „Д.з.“ АД оспорва жалбата като неоснователна
и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че от първата инстанция правилно са
приложени нормите на материалния закон, регламентиращи погасителната давност за
вземането за лихви. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното
производство- юрисконсултско възнаграждение.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е
ограничен, на основание чл.269,предл.2 от ГПК.
С
първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, като необжалвано, е установена дължимостта на главното вземане
на ищеца срещу ответника по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./ в размер на 339,04лв. Основателността на иска за главницата
обуславя основателността и на претенцията за акцесорното вземане за мораторна
лихва върху нея. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че ответникът
е изпаднал в забава за плащане на главницата на 29.08.2008г., в деня,
следващ изтичането на срока по
чл.213“а“, ал.3 от КЗ /отм./, с оглед връчената на ответника покана за плащане
на датата 28.07.2008г. Т.е.- доказана е забавата на ответника за плащане на
главницата в рамките на целия исков период 29.08.2008г.- 29.05.2013г., поради което за този период той
дължи обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Незаконосъобразно, обаче, от първоинстанционният
съд с обжалваното решение е прието, че цялото вземане за дължимата от ответника
мораторна лихва е погасено за целия исков период. Извън обхвата на 3 годишната
кратка погасителна давност е вземането на ищеца за мораторна лихва за периода
30.05.2010г.- 29.05.2013г., тъй като за този период такава не е изтекла
към датата на предявяване на исковата
молба, с която давността е прекъсната - 30.05.2013г. Съдът определя размера на дължимата от
ответника мораторна лихва върху главницата от 339,04лв. за периода на забавата
, извън давността 30.05.2010г.-29.05.2013г. по реда на чл.162 от ГПК в размер
на 104,84лв. До този размер и за
посочения период исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена след отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлена за посочената сума и период. Съответно- в частта,
с която исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за разлика над
дължимата сума от 104,84лв.- до пълния предявен размер от 180,06лв. и за
периода, попадащ в рамките на изтеклата 3 годишна давност - 29.08.2008г.-
29.05.2010г., с оглед датата на предявяване на исковата молба, с която
давността е прекъсната , обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
При
горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски пред първата
инстанция за държ.такса и вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете от
213,78лв., поради което на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от
50,50 лв. За въззивното производство на ищеца се дължат разноски за държ.такса
и адв.възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата от 98,41лв.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК
ответникът има правото на разноски за първата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете от 14,48лв., като за
разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 34,69лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено. За
въззивното производство на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ищеца от 41,76лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението
на СРС, 75
състав от 15.01.2014 г., постановено по гр.дело № 23081/ 2013г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 31.07.2014г. и с решение от 13.06.2016г. , в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. “Б.В.И.г.”
срещу „Д.з.“ АД, иск с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 104,84лв.- мораторна лихва върху главницата от
339,04лв., която лихва е натрупана за периода 30.05.2010г.- 29.05.2013г., както и в частта, с която З. „Б.В.И.г.“
е осъдено да заплати на „Д.з.“ АД разликата над дължимата сума от 14,48лв.- до
пълния присъден размер от 34,69лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3
и ал.8 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Д.з.“ АД Д да заплати на З.
“Б.В.И.г.” , на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- сумата от сумата от 104,84лв.- мораторна лихва върху главницата от
339,04лв., която лихва е натрупана за периода 30.05.2010г.- 29.05.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 75
състав от 15.01.2014г., постановено по гр.дело № 23081/ 2013г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 31.07.2014г. и с решение от 13.06.2016г. , в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от З.
“Б.В.И.г.” АД срещу „Д.з.“ АД, иск с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 104,84лв.- до
размера на сумата от 180,06лв.- мораторна лихва върху главницата от 339,04лв.,
която лихва е натрупана за периода 29.08.2008г.- 29.05.2010г., като погасен по
давност.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Д.з.“ АД да заплати на З. “Б.В.И.г.” -
сумата от 50,50лв.- допълнително дължими разноски за първата инстанция и
сумата от 98,41лв.- разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
З. “Б.В.И.г.” да заплати на „Д.з.“
АД – сумата от 41,76лв.- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението
е окончателно не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.