ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр. Монтана, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20221600600295 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243,ал.4 и 5 от НПК.
С определение от 07.10.2022г. на РС Монтана по ЧНД № 974/22г. е потвърдено
постановление на РП Монтана от 27.07.2022г. на основание чл. 243, ал.6, т.1 НПК, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №343/2021г. по описа
на РУ МВР Монтана, пр. преписка №1600/18г. по описа на РП Монтана за престъпление по
чл. 209, ал.1 НК.
Недоволен от това определение е останал Т. В., който чрез адв. Г. К. ПАК го обжалва
пред Окръжен съд Монтана с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В
жалбата се поддържа, че съдът незаконосъобразно и неправилно е потвърдил
постановлението, като е възприел изцяло и безкритично изложеното в постановлението
становище на прокуратурата. Твърди, че се касае за две различни престъпления и
осъждането за едното от тях, не влияе върху наказателното производство по отношение на
другото. Моли съда да отмени както атакуваното определение, така и постановлението и
върне делото за събиране на допълнителни доказателства.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните
по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:
Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес
от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 11. 08. 2015г. в гр. *, обл. *, С.
Б. от гр. *с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у
Т. В., че колесен трактор марка „*", м. „*" с номер на рама № *и двигател № *, е
1
собственост на „*" ЕООД гр. * и в качеството си на лице, заемащо длъжността „продавач-
консултант" в „*" ЕООД гр. *, с място на работа гр. *, е упълномощена да се разпорежда
фактически и юридически с колесен трактор марка „*", модел „*" с номер на рама *и номер
на двигател *и с това му е причинена имотна вреда в размер на 15 000лв. - престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК и за това, че на 11.08.2015г. в гр. *, обл. *в качеството си на длъжностно
лице - „продавач-консултант" в „*" ЕООД гр. *, с място на работа гр. *, в кръга на службата
си, е съставила официален документ - фактура № */11.08.2015г. и касов бон от същата дата
от името на „*" ЕООД гр. *, в които са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат
използвани като доказателство пред КТИ гр. *за придобитото от Т. В. право на собственост
върху колесен трактор марка „*", модел „*" с номер на рама *и номер на двигател *-
престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.
С постановление от 14. 04. 2022г. досъдебното производство е частично прекратено
за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и същото към настоящият момент е влязло в сила.
В хода на разследването по производството безспорно е установено, че обв. С. Б. е
била назначена с трудов договор №*/30.04.2015г. на длъжност „Продавач-консултант“ във
фирма „*“ ЕООД в гр. *, с изпитателен срок до 31.10.2015г. и място за изпълнение на
трудовите задължения - базата на фирмата в гр. *.
Като неразделна част от трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика
на продавач - консултант. Обвиняемата не е подписвала същата, но на последната било
подробно обяснено и запозната, в какво се изразявали нейните задължения, а именно: да
предлага наличната стока на клиентите и да им показва машините. Можела да извършва
също така и продажби на стоки, чиято стойност не надвишавала 2000ЛВ. и нямала право да
се разпорежда със собствеността на тракторите. Последните били оставени от „В.С.“ ООД
гр. *в базата на „*“ ЕООД за отговорно пазене, съгласно договорни отношения между
„В.С.“ ООД и „*“ ЕООД, за което страните подписали приемо - предавателен протокол за
безвъзмездно отговорно пазене от 01.04.2015г., според който първото дружество предава на
второто четири нови трактори марка „*“.
Същите трябвало да останат в базата на „*“ ЕООД в гр. *, където да бъдат
представяни на евентуалните клиенти. Окончателна разпоредителна сделка със
собствеността върху тракторите, обаче, можела да стане единствено с разрешението на
собственика им „В.С.“ ООД гр. *. Един от въпросните трактори бил марка „*“ модел „*“ с
номер на рама *и номер на двигателя *.
Обвиняемата имала собствен акаунт за издаване на електронни фактури и касов
апарат за продажбата на резервни части и масла. Свид. С.Д. е пълномощник на търговското
дружество „*“ ЕООД гр. *, като собственик към този момент бил неговия баща Х.Д.
Свид. Т. В. живее в с. *, обл. *и е земеделски производител. В тази връзка през
лятото на 2015г. търсел да закупи трактор и разглеждал обяви в интернет сайтове. В
началото на месец август 2015г., попаднал на обява за продажба на нов колесен трактор, м.
„*“, модел *. Обявата видял в сайта „Мобиле.бг“, като била обявена цена на трактора 25 000
лв. Имало телефон за връзка, както и снимки на самия трактор. Още съшият ден, по негови
2
данни - петък, се обадил на посочения в обявата телефонен номер. Свързал се с жена, която
тогава по телефона не му се представила с име, но потвърдила, че е продавача на трактора.
Казала му също така, че трактора е нов, намирал се в гр. *и че цената е 25 000 лв. Освен това
му казала, че имало много желаещи да го закупят, и че ако искали да го запазят, да отидат и
оставят капаро в размер на 2000 лв. Още на следващия ден - събота, свид. Т. В. изпратил
приятеля си - свид. С.С. да отиде до гр. *, да види трактора, да се разбере с продавача и да
оставил капаро, тъй като той нямал възможност да пътувал точно този ден. Свид. Т. В. дал
на свид. С.С. номера на телефона на жената, с която разговарял, за да се разберат къде точно
трябвало да отиде. В събота свид. С.С. пристигнал в гр. *, заедно със зетя на свид. Т. В. -
свид. П.З.. Свид. С. С. разговарял по телефона с тази жена, която се представила с името С. /
в случая обвиняемата/. Разбрали се да ги чака на бензиностанция „Еко“ в началото на гр. *.
Последната ги чакала на посоченото място и ги завела в база, в която имало и друга
земеделска техника. Обвиняемата им се представила за продавач - консултант на фирмата,
която продавала трактора. Посочила един от тракторите, който се продавал за цената от 25
000 лв. В базата имало само един пазач, който вдигнал бариерата и ги пуснал без
проблеми. Офисът бил заключен, нямало други служители. Обвиняемата отключила и им
дала ключ и за трактора. Свид. С. С. запалил трактора, обадил се на свид. Т. В. по телефона
и му казал за проблем с двигателя, но той преценил, че ще закупи трактора и му казал да
остави капаро от 2000 лв. Преди това бил казал на обвиняемата, че идвал от името на човек,
с който тя е разговаряла по телефона и ще остави капаро от името на купувача, който ще
дойдел през седмицата, за да прехвърлят трактора. Дал на обвиняемата сумата от 2000 лв., а
тя му издала касова бележка от името на „*“ ЕООД, като в нея пишело, че са закупени
резервни части. Освен това обвиняемата му заявила също така, че когато дойдат да закупят
трактора, с тази бележка ще приспаднела сумата от 2000лв. от общата сума. На следващия
ден - в неделя свид. Т. В. видял, че обявата за трактора не е свалена и по този повод звъннал
на обвиняемата, но този път от друг телефонен номер, но тя не вдигала. Свързали се с нея в
един момент, като се представил за друг желаещ купувач, при което тя отново предлагала
трактора и по никакъв начин не казала, че същият е капариран от други лица. Още в самото
начало на разговорите обвиняемата заявила на свид. Т. В., че иска плащането да стане на
ръка, в брой. Последният обаче разговарял със счетоводителката си и от нея разбрал, че
нямало как да плати 25 000 лв. в брой, а плащането трябвало бъде по банков път. Казал това
и на обвиняемата и тъй като бил непреклонен за това, че не можел да и даде парите на ръка,
тогава тя му казала, че ще му го продаде за 15 000 лв. ако и ги даде на ръка. Тези уговорки,
относно плащането били още по телефона.
Фактът, че продавачката намалила цената не го усъмнило по никакъв начин, тъй като си
мислил, че заради шума в двигателя цената е по-ниска. На 11.08.2015г. свид. Т. В.
пристигнал в гр. *заедно със свид. С. С. и свид. Ъ.А.. Свид. С.С. останал на
бензиностанцията, а с обвиняемата се срещнали свид. Т. В. и свид. Ъ.А., след което двамата
отишли в базата на фирмата, а обвиняемата не била разбрала и не видяла, че свид. С. С. е с
тях. Тогава всъщност свид. Т. В. се запознал с обвиняемата, която му казала, че е служител
3
на „*“ ЕООД - продавач.
Последният нямал никакви съмнения, че тя е служител на фирмата, защото се
представила за такава и имала достъп навсякъде и бил сигурен, че тя като продавач на
фирмата имала право да продава трактора. Когато пристигнали в базата имало пазач,
възрастен човек, който не ги спрял, виждало се, че я познавал, понеже веднага отворил
бариерата като я видял. Обвиняемата имала ключ от офиса, ключ от трактора, достъп
навсякъде - до склад, до касов апарат, компютър и печат на фирмата. Свид. Т. В. пробвал
трактора и решил, че ще го закупи. Поискал от обвиняемата да се оформят всички
необходими документи, като му бъде предоставено и свидетелството за регистрация -
немския талон на трактора. Тогава тя му казала, че свидетелството за регистрация - немския
талон на трактора не е в офиса на „*“ ЕООД и трябвало да изчака до следващия ден, тъй
като шефът и бил на море в гр. *и документът е в него. От своя страна свид. Т. В. и заявил,
че не можел да чака, тъй като бил дошъл с камион да вдигнел трактора. Тогава обвиняемата
му казала да изчакал няколко часа, започнала да говори по телефона, след което му казала,
че всъщност документът бил в гр. *и някой ще го донесе по нейни думи. Отишли да пият
кафе, като обвиняемата била с тях, минали около два часа, след което тя отишла някъде да
вземе документът по нейни думи, а те я чакали в кафето. Когато се върнала, носела
свидетелството за регистрация на трактора, а свид. Т. В. предположил, че някой и го е
донесъл, тъй като тя му била казала така. Върнали се в базата, като минали през
бензиностанцията и взели свид. С.С. с камиона. В базата обвиняемата съставила фактура от
името на „*“ ЕООД за сумата от 14 352лв., издала касов бон за същата сума и съставила
екземпляри на приемо-предавателни протоколи. Тези документи, плюс свидетелството за
регистрация били необходимите документи за продажбата на трактор.
В хода на разследването на свид. Т. В. са били предявениоригинала на фактура №
********** от 11.08.2015г. с доставчик „*“
ЕООД и приемо-предавателни протоколи от 11.08.2015г. Същият потвърдил, че подписите
на лицето, получило фактурата и стоката, в случая трактора са негови. Обвиняемата се била
подписала пред него на фактурата за „Съставил“ и на приемо-предавателните протоколи за
предал. Той и дал сумата от 13 000лв. в брой тогава, които заедно с капарото от 2000 лв.
ставали общата продажна цена, а именно 15 000 лв. Тя написала в самата фактура по-малка
сума, именно заради изискването да
нямало плащания над 15 000 лв. в брой, но за цялата дадена от него сума, обвиняемата му
написала саморъчна разписка, с неин подпис и печат на фирмата.
От доказателствата, събрани в хода на разследването се установява също така, че по
това време - 11.08.2015г. свид. Д. бил на море, когато обв. Б. му се обадила по телефона и му
казала, че имало клиент, който се интересувал от един от тракторите, но искал да види
немските документи за регистрация. Свид. Д. не се усъмнил по никакъв начин и се обадил
на свид. Р. К. от „В. С." ООД, като го попитал дали можел да изпрати на имейл сканирано
копие на документите на трактора, тъй като имало клиент и искал да ги види, като дал
телефона на свид. Р. К. на обвиняемата. Последната се обадила на свид. Р.К., представила
4
се, че е служителка на г-н. Д. и работи в „*“ и го помолила да и пуснел проформа фактура за
трактор *като конкретизира номера на рама и двигател. Казала му също така, че клиента
искал да види документите за регистрация. Свид. Р. К. сканирал оригиналните документи с
цветно изображение, изготвил проформа фактура, след което изпратил по имейл всички тези
документи на електронната поща на „*“. На следващият ден обвиняемата му се обадила и му
заявила, че хората са харесали трактора и ще го купят, а след това се обадила на св. Д. и му
казала, че хората се били отказали. Така всъщност обвиняемата се сдобила с цветни копия на
немските документи на трактора. Няколко дни по-късно тя се обадила по телефона на свид.
Д. и му казала, че си е намерила хубава работа във * и искала да напусне от „*“ ЕООД. Тъй
като и се налагало да пътува до гр. * поискала да се срещнат, да и завери и подпечати
трудовата книжка. На 14.08.2015г. обвиняемата и свид. Д. се срещнали в гр. *, в едно
кафене, той заверил трудовата книжка, като на по-късен етап трябвало да направят ревизия
и да издаде заповед за освобождаване. Заверил и трудовата книжка преди това като услуга,
тъй като тя много настоявала и бързала, казала му, че всеки момент трябвало да започне
новата работа. На тази среща носела печата на „*“ ЕООД, който била взела от базата и го
предала на св. Д., заедно с ключа от офиса и сумата от 53 лв. средства на фирмата, които
били останали в нея. От своя страна свид. Д. пък и дал 50 лева , за да си плати пътуването до
гр. *. Няколко дни по-късно, към 19.08.2015г. свид. Д. пристигнал в гр. *, в базата на „*“
ЕООД и видял, че един от тракторите го нямало, а именно колесен трактор марка „*“, модел
*с номер на рама *и номер на двигател *. Попитал - свид. С.М. /охрана в момента/ къде е
трактора, а последният му отговорил, че от колегата си - свид. Г. К. знаел, че С. го е продала.
Свид. Д. се ядосал, развикал се как така той не знаел, че трактора е продаден. Притеснен от
случилото се Д. отишъл при свид. Г. К., който бил на смяна, когато е продаден трактора.
Последният му казал, че е бил, когато трактора е продаден и изрично бил попитал С. какво
става, а тя му била отговорила, че всичко е наред, проверила е и че парите са платени по
банков път. Впоследствие свид. Д. отишъл до дома на обвиняемата скарали се, последната
му показала копие на фактура от името на „*" ЕООД и заявила, че тя нямала нищо общо.
Изумен от наглостта и свид. Д. уведомил органите на полицията, както и собственика на
„В.С." ООД свид. В.В., който пристигнал и заедно отишли в полицията. Обвиняемата не е
уведомявала както свид. Д., така и някой от „В.С." ООД по никакъв начин, че планира или
има намерение да продава трактора.
На 19.08.2015г., след като узнали за продажбата на трактора и били сигнализирани
органите на полицията, машината била установена в двора на къщата на свид. В. в с. *обл.
*. Последният предал доброволно тракторът и вещта била върната на нейния собственик -
свид. В.В..
Впоследствие обвиняемата била осъдена с влязла в сила присъда /споразумение/ за
извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 3 вр. с чл. 206, ал.1 от НК, по
НОХД № 1803/2016г. на PC - Монтана, като присъдата е влязла в сила от 15.12.2016г. Видно
от приложената справка за съдимост и доказателствата събрани в хода на разследването,
обв. С. Б. е осъдена за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал.3 вр. с чл.
5
206, ал.1 от НК, по НОХД № 1803/2016г. на PC Монтана, като присъдата е влязла в сила от
15.12.2016г., а именно : за това, че на 11.08.2015г. в гр. *, противозаконно присвоила чужда
движима вещ - колесен трактор марка „ *", модел „*" с номер на рама *и номер на двигателя
*, собственост на дружеството „ В.С." ЕООД ГР. *, с МОЛ В. В. от гр. *на стойност към
момента на извършване на деянието 46 000лв., който владеела и пазела като служител на „
*“ ЕООД гр. *, база гр. *, продавайки го на Т. В. от с. *, обл. *, като стойността на
обсебеното имущество е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал.3, пр. първо във вр.
с чл. 206, ал.1 от НК. На С.Б.е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца", което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението е
отложено за изпитателен срок от три години.
Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка представителят на
прокуратурата – наблюдаващ прокурор по ДП № 343/2018г. на 27.07.2022г. е изготвил
постановление за прекратяване на наказателното производство, като видно от мотивите на
същото прекратяването е с правно основание разпоредбата на член 24,ал.1,т.6 НПК, във вр.
чл.4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ.
При така установената фактическа обстонавка съдът намира изводите на
прокуратурата и първостепенният съд за прекратяването с правно основание разпоредбата
на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, във вр. чл.4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ за напълно
законосъобразен и правилен.
В теорията и съдебната практика, включително и задължителната такава - ТР №
3/2015 г. на ВКС, еднозначно се приема, че правилото ne bis in idem се прилага с оглед
фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество на престъплението по смисъла
на посочената разпоредба е налице винаги, когато става въпрос за същите обстоятелства -
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната
квалификация или от защитавания правен интерес. Т.е. следва да се даде приоритет на
реализираните факти и да се извърши преценка дали точно тези факти попадат в обхвата и
на двете правни квалификации, по които се обвинява лицето. Преценката се свежда до
установяване на съвпадение на фактическите състави.
В конкретния случай фактическият състав на престъплението по НОХД №
1803/2016г. на РС Монтана, за което на подсъд. С. Б. е било наложено наказание „лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца”, което наказание на основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години, напълно съвпада с
фактическия състав на престъплението по член 209,ал.1 от НК, за което същата е
привлечена като обвиняема по ДП № 343/2018г. по описа на ОДМВР Монтана. По тази
причина спазвайки принципа на забраната едно лице да бъде наказано два пъти за едно и
също нещо настоящото наказателно производство срещу обвиняемата следва да бъде
прекратено, тъй като се нарушава принципът на наказателното процесуалното право ne bis
in idem, целящ да не се допусне повторение на наказателни процедури, приключили с влязъл
в сила акт.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че с прекратяването на производството, ще
6
се нарушат правата на пострадалото лице - в случая свидетелят Т. В. и възможността му да
възстанови причинените от престъплението вреди. Това може да се осъществи и по
гражданскоправен път и е ирелевантно в конкретния случай. Безспорно установено в
съдебната практика е правилото, че един и същ субект не може да извърши две различни
престъпления против собствеността, когато предметът е едно и също имущество. Това
правило е установено в задължителната практика на ВКС по отношение на съставите на
длъжностното присвояване и документната измама, но същото важи в пълна степен и за
съставите на чл. 206 и чл. 209 от НК – ТР № 27/1977г. на ОСНК на ВС.
След като направи цялостен анализ на изложената по-горе фактическа обстановка по
ДП 343/2018г. и на аргументите посочени в ТР № 27/1977 г. на ОСНК на ВС, съдът намира,
че след като престъпната дейност на обв. Б., е била приета да осъществява състава на чл. 206
от НК и съдът се е съгласил с това, одобрявайки споразумение между нея и прокуратурата,
не е допустимо ново наказателно производство въз основа на същите факти квалифицирано
вече като измама по чл.209 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът се произнася по обосноваността
и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В разглеждания случай съдът намира, че така обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и прекратяването с правно основание разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК
във вр. чл.4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ на второто по време наказателно производството
за същото деяние е единственото правилно и законосъобразно процесуално действие.
Съдът намира, че обжалваното постановление е постановено при обстойна оценка на
доказателствения материал, основана на всички събрани по надлежен ред и проверени в
досъдебното производство доказателства, поради което и атакуваното определение на РС
Монтана се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.10.2022г. на РС Монтана по ЧНД № 974/22г. с
което е потвърдено постановление на РП Монтана от 27.07.2022г. на основание чл. 243, ал.6,
т.1 НПК, с което е прекратено наказателното производство по ДП №343/2021г. по описа на
РУ МВР Монтана, пр. преписка №1600/18г. по описа на РП Монтана за престъпление по чл.
209, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8