Р Е Ш Е Н И Е
№: 637 28.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети април,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: К.Л.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 570 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на „Аделина“ООД, ЕИК-*********, гр.Айтос, ул.Васил
Априлов бл.№ 11 вх.4, ет.3, представлявано от управителя А.Т.Т., чрез адвокат П.
С. ***, против решение № 260007/25.01.2021г., постановено по НАХД № 290/2020г.
на Районен съд - Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0003206/23.11.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), с което за
нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева. От касационната инстанция се иска да
отмени оспорвания съдебен акт като постановен в нарушение на материално-правни
разпоредби и в противоречие с производствените правила, както и да отмени
потвърденото с него НП. В условията на евентуалност, ако се прецени, че
нарушението е доказано, се иска изменение на наложената санкция в установения
от закона минимум. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
Твърди се, че в търговския обект по трудов договор била назначена М.М., съпруга
на С.М., който я е замествал в магазина за кратко поради нейно заболяване, без
знание на работодателя. По отношение на справката по чл.402 от КТ, тя е била
попълнена от М. със съзнанието, че данните в нея се отнасяли до съпругата му,
която работела на трудов договор в обекта. Самият С.М. работел по трудов
договор като пазач (охранител) при друг работодател. За съществено процесуално
нарушение счита това, че в съставения протокол за проверката не се съдържат
данни за извършеното нарушение, а в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) актосъставителят изрично се е позовал на него. На последно
място намира нарушението за недоказано, защото не е установено дружеството да е
допуснало въпросното лице да работи в магазина си за фуражи. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и явно несправедливост на
наложеното наказание. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат
П.С., касаторът поддържа жалбата на основанията изложени в нея.
Ответникът по касационната жалба
– ДИТ-Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт В.И.-Н., счита решението на
районния съд за правилно и законосъобразно, като пледира за потвърждаването му.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
- Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Карнобат
е потвърдил НП № 02-0003206/23.11.2020г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на
касатора за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева. „Аделина“ООД е санкционирано за това, че на 25.08.2020г.
в 11:30 часа в обект: магазин за фуражи, находящ се в гр.Сунгурларе, ул.Христо
Ботев №12, не е уредило като трудово правоотношение отношението при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето С.Х.М., ЕГН-**********. Последният бил установен при извършена
проверка от контролните органи в обекта, да полага труд – обслужвал и
консултирал клиенти, да приема плащания и да издава касови бележки при
извършени покупки. Той е попълнил собственоръчно справка на основание чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, в която декларирал, че работи в проверения обект на длъжност
продавач-консултант от месец февруари 2020г., с работно време от 08.00 часа до
17.00 часа, почивка от 12.00 – 13.00 часа и почивен ден в неделя, с трудово
възнаграждение от 700 лева, без сключен трудов договор.
Районният съд е намерил, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган. Приел е за безспорен факта на осъществяване на нарушението
и това, че по време на проверката С.М. е престирал работна сила в обекта. Не е
кредитирал заявеното от същия, че е замествал съпругата си, заради установени
противоречия в показанията на двамата. Кредитирал е изцяло попълнената от самия
С.Х.М. справка по чл.402 от КТ за това, че е полагал труд без да има сключен
трудов договор. Изложени са мотиви във връзка с размера на наказанието и
съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя за неправилното му
определяне.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като
от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По
същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
производството писмени и гласни доказателства, включително справката по чл.402
от КТ, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено
оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.
Възраженията на касатора са основателни единствено досежно размера на
наложената санкция.
Съдебното решение е преобладаващо
съобразено със събрания по делото доказателствен материал, като единствено
съдът не е преценил правилно основанията за намаляване на размера на наложената
санкция.
Разпоредбите на трудовото законодателство
вменяват задължения на работодателите да сключват трудови договори с наетите от
тях работници и служители преди постъпването им на работа, като императивната
разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът да бъде сключен в писмена
форма. Касаторът не е изпълнил това си задължение по отношение на лицето С.М.
към момента на извършване на проверката, с което е осъществил състава на
нарушението за което е бил санкциониран. Факта, че в обекта по трудов договор
била назначена неговата съпруга М.М., а самият С.Х.М. работел по трудов договор
с друг работодател, не изключват отговорността на „Аделина“ООД за допуснатото
нарушение. Всички действия по заместване на работещ за дружеството служител е
следвало да бъдат извършвани съгласно изискванията на КТ, а това не е било
спазено. Съдът намира за необходимо да посочи, че нарушителят е юридическо лице
– дружество с ограничена отговорност, поради което няма как да бъдат изследвани
субективните елементи, вкл. вина, знание за извършваното нарушение, извършителство,
допустителство и т.н., тъй като отговорността на юридическите лица се ангажира
за неизпълнение на задължения при осъществяване на тяхната дейност. Това е
т.нар. „безвиновна“ отговорност, при реализирането на която в тежест на
юридическото лице се налага имуществена санкция. Без значение на кой от
служителите си отговорното юридическо лице е допуснало неизпълнението на
конкретното действие. След като неизпълнението на съответното задължение, което
е квалифицирано като административно нарушение, е осъществено от съответното
дружество, именно то следва да понесе административно-наказателна отговорност.
Нарушението е установено от компетентен
орган, спазени са процесуалните разпоредби, регламентиращи установяването на
това нарушение, със съставянето на АУАН и издаването на НП. Обстоятелството, че
същото не е било констатирано веднага и не е било отразено като установено в
протокола за проверката е логично, тъй като за това е било необходимо да бъдат
извършени необходимите справки за трудовите договори и уведомленията по чл.62,
ал.3 от КТ.
Наложеното административно наказание е в съответствие с разпоредбата на
чл.414, ал.3 от КТ, но при определяне на същото наказващият орган не е
съобразил липсата на отегчаващи обстоятелства – такива не описани и в НП. Факта,
че се касае за заместване в работата на съпрузи, макар да изпълва състава на
визираното административно нарушение, е с по-ниска обществена опасност от
обикновените нарушения от този тип, които имат за цел прикритото предоставяне
на работна сила с цел неплащане на осигуровки. Това за процесното нарушение не
е доказано. Ето защо според настоящия състав, наказанието трябва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като отегчаващи такива не
са налице, поради което за постигане целите на административните наказания по
чл.12 от ЗАНН имуществена санкция в размер на минимума предвиден в закона – 1500
лева се явява адекватна и справедлива на тежестта на осъщественото нарушение,
като в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено, което
налага отмяна на решението на районния съд.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260007/25.01.2021г., постановено по НАХД №
290/2020г. на Районен съд - Карнобат и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003206/23.11.2020г., издадено от директора
на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Аделина“ООД,
ЕИК-*********, гр.Айтос, ул.Васил Априлов бл.№ 11 вх.4, ет.3, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на същата на 1500 (хиляда и петстотин) лева, а в останалата
част ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.