Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 656 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „Д.“
АД, в качеството му на доставчик/ продавач и „О.м.к.“ АД /„ОМК“ АД/, в
качеството на купувач, са налице трайни търговски отношения от повече от 10
години. Договорът между страните е рамков, с дългосрочно и продължително
изпълнение на еднородни сделки, с цел развитие на обща асортиментна политика на
продукти, както от предмета на договора, така и бъдещи такива /чл. 2 от
договора/. Посочва, че с договора са уговорени продажбите/доставките на кофички
за кисело мляко с различна вместимост от полистирол, както и алуминиеви капачки
за тях. По силата на договора „ОМК“ АД се е ангажирало да поръчва ежемесечно
минимално количество 3 500 000 бр. кофички и 3 500 000
алуминиеви капачки. С договора страните са уговорили и автоматичното му
продължаване, в случай, че не бъде прекратен писмено – чл. 21 от него. Твърди,
че през месец 02.2016 г., след размяна по електронната поща на предложение за
рамков договор за 2016 г. от „ОМК“ АД заявили, че изпратеният вариант на
договора от 10.02.2016 г. е даден за подпис, но така и не го предали обратно
подписан на „Д.“ АД. Твърди, че въпреки, че не е формално подписан, така
предложеният договор се явява сключен и отношенията между двете страни се
развиват по него. На 17.08.2016 г. бил уведомен от ответника, че рамковият
договор следва да се счита прекратен поради изтичане на срока на 10.02.2017 г.,
като го поканил да предостави актуалното си търговско предложение за сезон
2017/2018 г. В отговор „Д.“ АД изпратило писмо от 25.08.2016 г., с което
дружеството изказало липса на обвързаност с процедури, различни от предвидените
в договора и утвърдени като практика между страните. Твърди, че предвид липсата
на изпратени от „ОМК“ АД допълнителни и/или изходни данни, както и предвид
поставения срок до 01.11.2016 г., с писмо от 20.09.2016 г. изпратил до
ответника търговско предложение по предмета на действащия договор за следващия
договорен период 2017-2018 г. Посочва, че от страна на „ОМК“ АД липсва
отхвърляне на направеното търговско предложение и предвид характера му следва,
че то е прието в първата му част. Предвид липсата на отхвърляне на търговското
предложение по предмета на договора, считано от 01.12.2016 г. започнал да
доставя и продава кофички за кисело мляко, по цената предложена в търговското
предложение-оферта, като счел договорът за 2017/2018 г. за сключен при новите
предложени на 20.09.2016 г. условия за PS материал. Твърди, че на 24.01.2017 г. с писмо ответникът заявил поръчка
за м. 02.2017 г. на база на минималните по договора месечни количества за заявка,
изчислена пропорционално на броя календарни дни в месеца за периода от
01.02.2017 г. до 10.02.2017 г., с аргумент, че договорът се прекратява
автоматично от 11.02.2017 г. поради изтичане на срока му. Счита, че с оглед на
приетите и неоспорени доставки между 01.12.2016 г. и 20.12.2016 г. и на
основание чл. 292 ТЗ следва да се приеме, че между страните са налице договорни
отношения за сезон 2017/2018 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си в срок до 7 дни преди началото на месеца, за който се отнася
поръчката, да направи поръчка съобразно минимално заложените в договора
количества. От това действие „Д.“АД търпи вреди в размер на печалбата, която би
получил, ако ответникът бе закупил месечното количество стока. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 25 100 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
задълженията на „ОМК“ АД за месец 02.2017 г. по сключен между страните договор
за 2017-2018 г., изразяващо се в пропуснати ползи за „Д.“ АД. С допълнителна
искова молба ищецът поддържа заявените твърдения в исковата молба.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Счита, че искът е преждевременно заведен. Оспорва фактическото
твърдение на ищеца, че договорът между страните е рамков, с дългосрочно и
продължително изпълнение на еднородни сделки. Твърди, че между страните винаги
се е подписвал изричен писмен договор за покупко-продажба, който е със срок 1
година, като договорът предвижда възможност за автоматично подновяване за още
една година, след което същият прекратява действието си, ако не бъде подписан
изричен нов договор за следващ договорен период. В конкретния случай последният
сключен между страните договор е от 10.02.2015 г. с първоначален срок до
10.02.2016 г. и поради липсата на прекратяване на същия, от която и да било от
страните преди изтичане на първоначалния срок, договорът, на основание чл. 21
от него, е продължен с още една година до 10.02.2017 г., когато действието му е
прекратено, поради изтичане на срока му, съгласно чл. 22, б. „б“ от договора.
Счита, че след 10.02.2017 г. между страните няма валидно договорно
правоотношение, свързано с поръчка и доставка на кофички и капачки за кисело
мляко. Посочва, че до датата на прекратяване на договора 10.02.2017 г. е
заплатил изцяло задълженията си, включително и сумата на т.нар. „стоков кредит“
в размер на 380 000 лева, дължим на продавача към датата на прекратяване
на договора съгласно клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за покупко-продажба
от 10.02.2015 г. Възразява срещу твърдението на ищеца в исковата молба, че
между него и ответника има сключен договор за доставка на кофички и капачки за
периода 2017-2018 г. въз основа на отправено от ищеца търговско предложение от
20.09.2016 г. Оспорва, че е налице искане от негово страна за продължаване на
отношенията с „Д.“ АД или за актуализиране на търговското предложение на ищеца,
като с писмото от 17.08.2016 г. „ОМК“ АД ясно е уведомен ищецът, че през м.
ноември 2016 г. ще бъде стартирана състезателна процедура за избор на
доставчици за периода 2017-2018 г., за участието в която „Д.“ АД ще бъде
поканено. Твърди, че поканил с писма по имейл от 24.11.2016 г. ответникът да
участва в подаването на оферти, но не бил намерен на адреса, а потвърждение за
тяхното получавани ищецът направил на 01.12.2016 г. чрез негов служител.
Въпреки това представител на „Д.“ АД не се явил. Счита, че от поведението на
ищеца и разменената кореспонденция ясно личи, че целта на „Д.“ АД е да не
подаде оферта и да не участва реално в една състезателна кампания със своите
конкуренти на база най-добра офертна цена. Посочва, че т.нар. от ищеца
„търговско предложение за 2017-2018 г.“, материализирано в писмо от 20.09.2016
г. не съдържа основни елементи на договора за търговска покупко-продажба и не
представлява валидна търговска оферта. Твърди, че многократно писмено преди и
след месец септември 2016 г. е уведомил изрично ищеца, че не приема
предложените от „Д.“ АД допълнителни отстъпки, тъй като няма постигнато
съгласни по търговско предложение от м. 09.2016 г. Сочи, че след 22.12.2016 г.
не е приемал и подписвал изпратените от ищеца фактури, тъй като в тях
стойностите не отговаряли на договора от 10.02.2015 г., доколкото се съдържат
отстъпки, които не са договорени и не са приети от „ОМК“ АД. Предвид изложеното
оспорва, че е налице действащ договор между страните след 10.02.2017 г., поради
което за ответника липсва задължение да поръчва от ищеца кофички и капачки за
кисело мляко след посочената дата. Иска да се отхвърли иска. Претендира
разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа заявеното с отговора на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 08.02.2013
г. са сключили договор, по който „Д.“ АД като продавач продава на „О.м.к.“ АД,
като купувач, а купувачът купува от продавача опаковки по вид и количество
така, както са конкретизирани в чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 1, ал. 2 от
договора е предвидено, че точните количества опаковки от позиция а/ /PS кофички/ и позиция б/ /ал. капачки/ за всеки месец ще се
уточняват в срок до 7 дни преди началото на месеца, за който се отнасят, чрез
заявка, която ще се изпраща на конкретно посочен имейл от купувача. Продавачът
ще потвърждава заявката като връща на факс подписан екземпляр от нея. Съгласно
чл. 21 договорът се сключва за срок от една година, считано от датата на
подписването му. Договорът се удължава за още една година в случай, че не бъде
прекратен писмено. В чл. 22 е предвидено, че договорът може да бъде прекратен в
следните случаи: а/ по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма;
б/ при изтичане срока на договора и в/ преди изтичане срока на договора, в
случай на неизпълнение на договора, с двумесечно писмено предизвестие,
изпратено от изправната до неизправната страна. Установява се, че цените за доставка
на опаковки за млечните продукти са определение с Приложение № 1 към договора
за покупко-продажба от 10.02.2013 г.
Видно
е, че на 08.02.2014 г. страните са подписали нов договор за покупко-продажба,
който по основното си съдържание, с изключение на променените количества в чл.
1, ал. 1 и размер на стоковия кредит по чл. 6, ал. 2, не се различава от
подписания на 08.02.2013 г. договор, включително и клаузите в чл. 21 и чл. 22
относно срока на договора и прекратяването му. Към договора страните са подписали
Приложение № 1, с което са договорили цените за доставка на опаковки за
млечните продукти.
Установява
се, че на 10.02.2015 г. е подписан между страните договор, в който
разпоредбите, касаещи срока и прекратяване на договора са идентични с
предходните договори. С Приложение № 1 страните са определили цените за
доставка на опаковки за млечните продукти. Към договора са подписани и
Приложение № 2 и Приложение № 3, като с последното са договорени цените за
клишета. С Анекс № 1 от 30.06.2015 г. страните са се съгласили с промяна в
цените, които влизат в сила от 01.07.2015 г. Видно е, че на 01.09.2015 г.
страните са подписали Анекс № 2 към договора от 10.02.2015 г., който отново се
отнася до промяна на цените.
С
имейл от „Д.“ АД до „ОМК“ АД ищецът е заявил, че считано от 01.11.2015 г.
запазва цените на ККМ, с валиден 1 % отстъпка.
С
писмо изх. № 356 от 17.08.2016 г. изпратено до ищеца, ответникът е уведомил „Д.“
АД, че ще продължи да поръчва минималното количество продукти, установено в
договора, до изтичане на срока на договора, а именно – 10.02.2017 г. На
11.02.2017 г. ще счита договора за покупко-продажба от 10.02.2015 г., изменен с
Анекс № 1 от 30.06.2015 г. и Анекс № 2 от 01.09.2015 г., сключен между „Д.“ АД
и „О.м.к.“ АД, за прекратен, поради изтичане на срока му, на основание чл. 21 и
чл. 22, б. „б“ от договора. Заявено е, че съгласно вътрешните правила и
процедури на „ОМК“ АД, в началото на месец ноември 2016 г. ще стартира
процедура за избор на доставчици на опаковъчни и други материали за следващия
бюджетен период. В тази връзка, ще разгледа всички оферти на кандидатите за
доставчици, включително и на „Д.“ АД, в случай, че бъде подадена такава с нови
параметри и условия.
С
писмо от 25.08.2016 г. ищецът е отговорил на ответника във връзка с писмото от
17.08.2016 г. като е благодарил за възможността да предостави оферта и че до
момента не му е била известна посочената от „ОМК“ АД в писмото от 17.08.2016 г.
процедура. Ищецът посочва, че в случай, че няма ново задание, офертата ще се
базира на изходните данни от текущата година. Заявява в писмото, че след
получаване от „ОМК“ АД на оферта от „Д.“ АД, свързана с подобряване на
договорните условия, договорът може да бъде предоговорен под каквато и да е
форма – било то с анекс, споразумение, сключване на нов и т.н. или съответно
прекратен, но евентуалното предоговаряне би дало възможност да начисли и
отстъпката от около 4 % върху оборота за 2016 г. по действащия договор.
На
20.09.2016 г. ищецът е изпратил до ответника писмо, с което е предложил
намаление на цената по предмета на действащия между страните договор от 2016
г., включително и за следващия договорен период сезон 2017 г. Посочени са
видовете отстъпки от първоначално договорените страни. В т. 1 е предвидено, че
отстъпката за количество по договора /до 3,5 % и 4 %/ се начислява отделно и
допълнително върху предложената по-горе цена. Предложението за цената влиза в
сила от 01.12.2016 г. в случай, че е одобрена за следващия договорен период –
сезон 2017 г. По т. 2 е предложен и нов
продукт – ККМ с печат, с възможност да бъдат произведение и от ПП /РР/ или ПЕТ
/РЕТ/ материал и доставяни на посочената в писмото цена. Заявено е, че
предложението важи, считано от 01.01.2017 г. в случай, че е одобрено за
следващия договорен период – сезон 2017 г.
С
писмо от 04.10.2016 г. ответникът е заявил на ищеца, във връзка с полученото
писмо от 20.09.2016 г., че не е нарушил договора от 10.02.2015 г. и
предходните. В писмото се посочва, че относно възможностите за подписване на
нов договор за 2017 г., на този етап все още ответникът не разполага с
изходната информация за необходими количества и обеми, която да зададе към
потенциални кандидати за доставчици, както и че с писмо от 17.08.2016 г. ищецът
е информиран, че когато „ОМК“ АД е готово с необходимата изходна информация, ще
се свърже с потенциални доставчици, включително и с „Д.“ АД, въз основа на
които да бъдат изготвени съответните оферти.
Представени
са 2 бр. покани от 24.11.2016 г., изпратени от ответника до ищеца, с която
„ОМК“ АД кани „Д.“ АД на 01.12.2016 г. да получи изходна информация и
допълнителни разяснения за съдържанието на офертата и сроковете за
предоставянето й във връзка със стартирала кампания за сключване на договори за
доставка на капачки за кофички за кисело мляко. Приети са като доказателства
товарителници, от които е видно, че поканите не са доставени, поради липса на
контакт с получателя.
С
имейл от „ОМК“ АД до „Д.“ АД на 24.11.2016 г. ответникът е изпратил до ищеца
покана с изходящ номер 407/24.11.2016 г. и декларация към нея.
С
писмо от 02.12.2016 г., подписано от член на УС на „Д.“ АД и получено в „ОМК“
АД на 07.12.2016 г., ищецът заявява, че е получил покани № 407 от 24.11.2016 г.
и че страните така или иначе са в договорни отношения и по силата на тях са
ангажирани със спазване на конфиденциалност.
С
писмо от 07.12.2016 г. „ОМК“ АД информира „Д.“АД, че от 24.11.2016 г. прави
постоянни опити за връчване н поканите за явяване на 01.12.2016 г. за
получаване на документи, необходими за подаване на оферта. Посочено е, че
предоставянето на декларацията за конфиденциалност от законния представител на
„Д.“ АД е необходима с оглед на обстоятелството, че става въпрос за търговска
информация на „ОМК“ АД извън договорните им отношения по изтичащия договор за
доставка на кофички и капачки. С писмото е изпратена информация относно
изискванията към съдържанието на офертите за доставка на кофички и капачки за
кисело мляко.
С
писмо от 15.12.2016 г. „ОМК“ АД е подчертало още веднъж, че срокът на договора
за покупко-продажба от 10.02.2015 г. изтича на 10.02.2017 г. и от 11.02.2017 г.
няма договорни отношения с „Д.“ АД, като поканата за представяне на оферта от
ищеца за новия бюджетен период по никакъв начин не следва да се тълкува като
желание за продължаване действието на договора, нито за неговото подновяване.
С
писмо от 20.12.2016 г., изпратено от ищеца до ответника относно писмо от
16.12.2016 г. на „ОМК“ АД, дружеството „Д.“ АД е заявило, че е налице действащ
договор включително и за 2017/2018 г. на основание търговско предложение от м.
09/2016 г. и последващите действия и договорености, поради което е прието за
необосновано твърдените на ответника, че след 11.02.2017 г. страните нямат
договорни отношения.
Приети
са като доказателства фактури, приемо-предавателни протоколи за готова
продукция, експедиционни бележки за периода месец декември 2016 г. – месец
януари 2017 г.
С
писмо от 21.12.2016 г. „ОМК“ АД е информирало „Д.“ АД, че от началото на месец
декември 2016 г. ответникът е получил от ищеца фактури с начислена допълнителна
отстъпка, която не е договорена в действащия към момента договор от 10.02.2015
г., като за това несъответствие ищецът е уведомен незабавно с имейл от
15.12.2016 г. и с писмо от 19.12.2016 г. С писмото е заявено изрично и категорично
противопоставяне на начисляването на допълнителна отстъпка над договорените
цени съгласно действащия към момента договор от 10.02.2015 г. Отново е
подчертано, че в разменената между страните кореспонденция ищецът е уведомен за
изтичане на договора на 10.02.2017 г. и за липсата на желание за предоговаряне,
продължаване или подновяване на договора с „Д.“ АД.
С
писмо от 03.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че начислената отстъпка е
съгласно новите условия на договора, влезли в сила от 01.12.2016 г.,
включително и за 2017/2018 г. и със срок на действие до 10.02.2018 г. на
основание търговско предложение от ищеца от м. 09/2016 г. и последващите
действия и договорености на страните. Заявено е, че за несъответствия, свързани
с ценови условия, „Д.“ АД не е уведомявано, включително и чрез представители, а
още по-малко и „незабавно“, включително и с електронно съобщение на 15.12. и с
писмо с изх. № 440/19.12.2016 г., които касаят друга тема. Посочено е, че
категоричното заявление на „ОМК“ АД с писмо от 22.12.2016 г., че не желае
предоговаряне, продължаване или подновяване на договора е изявление постфактум
и не поражда правно действие при влязъл в сила договор за 2017/18 г.
С
писмо от 09.01.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че последният е в съществено
нарушение на действащия към момента и прекратяващ действието си на 10.02.2017
г. договор за покупко-продажба от 102.2015 г., за което е „Д.“ АД е информирано
многократно писмено и устно до момента. Отново е заявено категорично
противопоставяне, че между дружествата е налице действащ договор за 2017/2018
г.
На
09.01.2017 г. ответникът е изпратил до ищеца нотариална покана със съдържание
идентично на писмото от 09.01.2017 г. относно нарушаване на договора от ищеца;
противопоставяне на твърденията на „Д.“ АД за продължаване на договора; относно
претенции за съвместно разработени дизайни. Видно е от отбелязването, че
поканата е оформена на 25.01.2017 г. от нотариус М.П.като връчена при условията
на чл. 47 ГПК. По делото е приложено от нотариуса преписката относно посочената
нотариална покана. Представен е протокол /разписка/ от Г.Ц.Ч., в който е
отразено, че поради липса на достъп до офиса на „Д.“ АД тя като връчител е
залепила уведомление на масивна будка за охрана, на прозореца на която има
табела с № 8.
С
писмо от 23.01.2017 г. „Д.“ АД е уведомило „ОМК“ АД, че с оглед факта, че след
20.12.2016 г. ответникът отказва да вземе оригиналите на фактурите при
доставката /а само копия/, всички оригинали на фактури след 20.12.2016 г. са
изпратени по пощата. Изискано е от ответника да направи поръчка за м. февруари
2017 г., съгласно условията по договора. Посочено е, че в противен случай
ищецът ще счете, че ответникът е в неизпълнение на договора, от което като доставчик
търпи вреди и пропуснати ползи.
С
писмо от 24.01.2017 г. до ищеца „ОМК“ АД заявява, че във връзка с прекратяване
на договора за доставка между страните, поради изтичане срока на същия, считано
от 11.02.2017 г., както и залегналите в договора минимални количества, прави
заявка за периода от 01.02.2017 г. до 10.02.2017 г. включително.
С писмо от 26.01.2017 г. „ОМК“ АД е заявило,
че не признава фактурираните с фактури от 30.12.2016 г. складови разходи, тъй
като не отговарят на действащия между страните договор.
С
писмо от 27.01.2017 г., изпратено от ищеца до ответника, „Д.“ АД е настояло за
пореден път в изпълнение на сключения договор за 2017/2018 г. ответникът да
направи заявка за м. 02/2017 г. съгласно изискванията на договора и в
изпълнение на договорените минимални месечни количества.
С
писмо от 01.02.2017 г. ответникът заявява, че ищецът не е изпълнил задължението
си да изпрати отговарящи на договора и закона фактури, както и че е поръчал
точното количество кофички и капачки за м. 02.2017 г., съответстващо на
остатъка от срока на действие на договора, който се прекратява, считано от
11.02.2017 г.
На
17.02.2017 г. ответникът е изпратил до ищец нотариална покана, с която е
заявил, че връща конкретно посочени фактури, издадени от „Д.“ АД, тъй като не
отговарят на изискванията на закона и договора, доколкото съдържат недоговорени
и неприети отстъпки; оспорено е, че „ОМК“ АД дължи обезщетение за вреди и
отново е потвърдено, че договорът за покупко-продажба от 10.02.2015 г. е
прекратен, поради изтичане на срока му, считано от 11.02.2017 г. Връчването на
поканата е оформено по реда на чл. 47 ГПК на 07.03.2017 г. По делото е
постъпила преписката от нотариуса. Връчителят Г.Ц.Ч. е отразила в протокол, че
е направила посещение на 20.02.2017 г. и след като не е открила достъп до офиса
на фирмата, залепила на масивната будка с монтирана табела № 8 уведомлението.
На
23.03.2017 г. „ОМК“ АД е изпратило до „Д.“ АД нотариална покана, с която е
оспорило, че има задължение да извършва поръчка към ищеца за м. 03.2017 г., а и
за следващите месеци. С поканата са върнати конкретно посочени фактури,
издадени от ищеца в периода 03.02.2017 г. – 09.02.2017 г. Видно е, че
връчването на поканата е оформено на 10.04.2017 г. по реда на чл. 47 ГПК. По
делото е постъпило изисканата от нотариуса преписка, в която се съдържа
протокол /разписка/ на връчител Г.Ц.Ч., в който е отразено, че поради липса на
достъп до сградата, която била посочена от охранител, че е на „Д.“ АД, залепила
уведомление както на входната врата на сградата, така и на масивната будка за
охрана със сложена табела № 8, отнасящ се до ул. „Поручик Неделчо Бончев“.
Видно
е от представеното от нотариус М.П.удостоверение от 24.10.2019 г., че Г.Ц.Ч. е
служител в нотариалната кантора на длъжност „деловодител“ от 01.12.2004 г. до
настоящия момент, включително в периода от м. 01.2017 г. до края на м. 04.2017
г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
зададения от ищеца алгоритъм на изчисление, пропуснатите ползи за месец
февруари са в размер на 23 519,31 лева. По отношение на количество,
стойност и единични цени на осчетоводените в ОМК кофички и капачки за кисело
мляко, доставени от ДАЕСЕФ в периода от 01.12.2016 г. до 10.02.2017 г. и при
съпоставка на конкретно изброените в заключението фактури е налице разлика в
размер на 10 692,94 лева като по-висока стойност на доставната цена спрямо
фактурираната. За периода от 01.12.2016 г. до 10.02.2017 г. „Д.“ АД е връщало
суми по банкова сметка *** „ОМК“ АД, като стойността на върнатите преводи от
ищеца на ответника възлиза на 10 692,94 лева. За периода от 10.02.2007 г.
до 10.02.2016 г. „ОМК“ АД не е възстановявало стоков кредит. Такова
възстановяване има през м. февруари 2017 г. За м. 12/2016 г. за клиент „ОМК“ АД
дружеството „Д.“ АД е въвело параметри на комплекта документи – по договор от
10.02.2015 г. и търговско предложение от 20.09.2016 г. Вещото лице констатира,
че цената/ите, по която/които са фактурирани стока/ите след 01.12.2016 г.
отговаря/т на направеното търговско предложение с писмо изх. № DS-37/20.09.2016 г.
От
приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че съгласно счетоводните записвания на ищеца остатъчното салдо под
формата на вземания от ответника към м. 02.2017 г. е в размер на
128 892,97 лева, а съгласно тези при ответника, няма остатъчно салдо под
формата на задължения към ищеца. Вещото лице, след проверка и анализ на
счетоводните записвания в търговските книги на ищеца констатира, че извършените
плащания за периода от 10.02.2016 г. до 10.02.2017 г. от „ОМК“ АД към „Д.“ АД
са в размер на 3 827 751,51 лева, а начислените задължения са в
размер на 3 5454 975,15 лева. Експертът, след проверка и анализ на счетоводните
записвания в търговските книги на ответника констатира, че извършените плащания
за периода от 10.02.2016 г. до 10.02.2017 г. от „ОМК“ АД към „Д.“ АД са в
размер на 3 820 037,26 лева, а начислените задължения са в размер на
2 789 826,32 лева. Вещото лице дава заключение, че съгласно годишните
финансови отчети на „Д.“ АД не е възможно да се установи месечната печалба на
дружеството и количеството на продадените стоки и услуги. Декларираната печалба
на „Д.“ АД за 2016 г. е в размер на 163 хил. лева, аритметично изчислено –
средната печалба за един месец за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. на
ищеца би била в размер на 13 583,33 лева. Разликата от продажба на стоки и
себестойността на продадените стоки на дружеството ищец за 2016 г. е в размер
на 797 хил. лева, аритметично изчислено – средната месечна печалба /брутна
печалба под формата на разлика между продажна цена и балансова стойност на
продадените стоки/ от продажба на стоки за 2016 г. е в размер на 66 416,67
лева. Вещото лице е направило изчисления и към 31.12.2017 г. За периода от
10.02.2016 г. до 10.02.2017 г. счетоводните записвания в „ОМК“ АД са взети
хронологично и отразяват стопанските операции изписани на първичните и
вторичните документи. Експертът констатира, че документите, които не са
заведени със счетоводни записвания в счетоводството на „ОМК“ АД не са приети от
дружеството, като в тази връзка е и констатираната разлика в начина на
осчетоводяване на кредитните известния.
При
разпита свидетелката Д.П.Д.-В.заявява, че е член на надзорния съвет на „Д.“ АД
и присъствала на проведена на 01.11.2016 г. среща, заедно с представител на
ответника, както и г-жа К. и юридически съветник на „ОМК“ АД. На проведената
среща обсъждали асортиментната политика. Било обсъждано и предложението за нов
продукт от 20.09.2016 г., но г-н В. /за ответника/ казал, че за сега нямат
такива планове. У нея се затвърдила идеята, че продължават да работят по същия
начин. При разговора от „ОМК“ АД едва ли не казали, че „Д.“ АД са намалили
цената, срещу което те протестират. Сочи, че тя лично не е говорила с К.Р., а Ц.В.й
се обадила един ден и казала, че е получила обаждане от г-жа Р.да отиде да
получи документи от „ОМК“ АД. Впоследствие получили една покана, в която се
казвало да отидат да вземат документи във връзка с изисквания за продукти.
При
разпита свидетелката Ц.И.Л.-В.сочи, че работи в „Д.“ АД на длъжност „Експерт по
продажби“ от около пет години. Основно през нея преминавала кореспонденцията,
свързана с отношенията на „Д.“ АД и „ОМК“ АД, като контактувала за ответника с В.Г.,
К.Р. и д-р Д.Р.. С „ОМК“ АД работели с рамков договор и през сезона се
изпращали търговски предложения, които касаели промяна на цени или търговски
отстъпки и когато те имали възражения по цените, те ги коригирали, след което
ги валидирали и те влизали в сила. Много пъти се е случвало да работят при вече
договорени цени без договорът да е бил подписан. Имало е периоди, в които
страните са работили без договор. На 01.12.2016 г. получила обаждане от К.Р. да
отиде да получи документи от „ОМК“ АД. Била озадачена от факта, че трябва да
носи декларация за конфиденциалност, при условие, че имат договорни отношения
включително за сезона 2017 – 2018 г. На другия ден получила обаждане от Катя,
че ще я чака на мястото в уречения час в поканата. Не знаела изобщо за каква
покана става въпрос. Сочи, че не са получавали уведомление от „ОМК“ АД, че
прекратяват договора.
При
разпита свидетелката К.И.Р.заявява, че работи в „ОМК“ АД от 2005 г., като от
2011 г. е на позиция „мениджър доставки“. Договорът от 2015 г. бил разменен
между страните по имейл, след което бил разписан. Договорът не е еднакъв и има
промяна в клаузите – в количества, в търговски отстъпки. Сочи, че познава Ц.И.Л.-В.,
с която се е случвало да разговарят по няколко пъти на ден по телефона, както и
да си разменят имейли. Заявява, че през 2016 г. организирали процедура по избор
на доставчик, като поканили четири, пет фирми, както и „Д.“ АД. Те не изпратили
оферта за 2017 г., иначе до 2016 г. си работили с тях. Поканата се извършила
чрез изпращане на покана по имейл и чрез куриер. На 01.12.2016 г. провела
телефонен разговор с Ц. В.. Разговорът бил дали ще дойдат, но тя казала, че не
е упълномощена и ще разговаря с някой от „Д.“ АД. По отношение на поканата по
имейл имало прочетени „репорти“, което означавало, че поканата е прочетена.
При
разпита свидетелката Н.А.К. сочи, че работи в „ОМК“ АД на длъжност „финансов
директор“ от 2008 г. Запозната е с договорите с ответника. Контактувала с г-жа Д.-В..
Ежегодно работили с „Д.“ АД, тъй като договорът бил с много нестандартен срок
на действие от 10 февруари до 10 февруари. Всяка година в началото трябвало да
се предоговаря за новия сезон и започвали с проучване на цените и офериране от
страна на ищеца. След 2016 г. не стигнали до споразумение за сключване на нов
договор. „Д.“ АД изпратили търговско предложение, на което те не били съгласни
и продължили да действат по стария договор. Изпратили писмо до ищеца, с което
го уведомили, че поради изтичане срока на договора, той ще бъде прекратен след
изтичането му. Това станало през месец август. На 01.11.2016 г., след почивния
сезон, била проведена среща, на която присъствал г-н В. като изпълнителен
директор, тя като финансов директор и пълномощник на изпълнителния директор.
Срещата се провела в присъствието на св. Д.-В. и доколкото знае съдружник и
брат на г-жа В. – П.Д.. На срещата в общи линии разговорът бил за неща, които
са се случили в предходните месеци, включително за печат на капачки от
вътрешната страна, като г-жа В. се опитала да направи представяне на нови
продукти, които те предлагат. Вследствие на това г-н В. казал, че „ОМК“ АД
организира нова процедура по избор на доставчик, при напълно конкурентен и
пазарен принцип, при която да участват и други фирми, включително и „Д.“ АД.
Заявява, че със сигурност „ОМК“ АД поканило „Д.“ АД да участва в новата
процедура през 2016 г. за набиране на оферти за доставки. Няма спомен да се е
коментирало на срещата, че „Д.“ АД са дали занижени цени с оферирането през
септември 2016 г., за да обезпечат сезон 2017 – 2018 г.
При
разпита свидетелят В.К.М.заявява, че работи като инженер в „Д.“ АД, ***, като
отговаря за пощата и пратките. Изпратени с куриер пратки се получавали при
охраната, която се намира на входа на административната сграда и на портала,
която охрана го вика, за да отиде да ги приеми или му се обаждат по телефона. Случвало
е да се объркат куриери, но от другата сграда ги викали да получат пратката. Посочва,
че на сградата има надпис „Д.“ АД; има обозначение № 8; паркинг; входна врата и
портиер. Заявява, че не е имало случаи охраната да не е там на място. Сочи, че
е невъзможно да има залепено уведомление и да не го видят. На административната
сграда няма номер, а пише само „Д.“ АД. Сградата на „Д.“ АД е на четири етажа,
покрита е със синя строителна мрежа, започнат е ремонт преди много години.
При
разпита свидетелката Г.Ц.Ч. сочи, че работи в нотариалната кантора на нотариус М.П.на
длъжност „деловодител“. През м. 01.2017 г. до м. 04.2017 г. е връчвала
нотариални покани на адрес на ул. „********, като е правила три посещения на
адреса във връзка с три нотариални покани. При първото посещение трудно
намерила адреса като слязла от такси на паркинг и видяла, че имало две сграда,
като за едната й казали, че е институт за хартия. Залепила уведомление на
будката, на която имало табела с № 8. Вторият път в тази будка попитала за
фирма „Д.“ АД и получила потвърдителен отговор, че там се намира дружеството,
но че няма никой и отново залепила уведомление под № 8. На третия път отишла до
сградата, за която й казали, че се помещава „Д.“ АД, но не открила там
обозначителни табели. Посочва, че при третото си посещение освен под № 8
залепила уведомление и на самата стъклена врата на тази сграда, на която нямало
обозначителни табели, като не видяла и пощенска кутия, в която да пусне друго
уведомление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е за присъждане на обезщетение в размер на 25 100 лева, представляващо
пропусната печалба от непоръчване от страна на ответника на стока за месец
февруари 2017 г.
Ищецът
твърди, че с направеното от него търговско предложение с писмо от 20.09.2016 г.
договорът между страните следва да се счита продължен за следващия период
2017/2018 г., при запазване на всички условия, но с промяна на цената на
определените в търговското предложение артикули, която нова цена, вследствие на
приемането на предложението за следващия договорен период, е влязла в сила на
01.12.2016 г. така, както е оферирано.
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск е да установи, че страните са в трайни търговски отношения; че са
обвързани от рамков договор, с дългосрочно и продължително изпълнение на
еднородни сделки, който е действащ към датата на исковата молба; че страните са
подписвали нов договор, само ако са се променяли параметрите на договорните
отношения; че е отправил за сезон 2017-2018 г. ново търговско предложение до
ответника, който го е получил и не го е отхвърлил; че ответникът не е изпълнил
задължението си за м. 02.2017 г. да направи
поръчка съобразно минимално заложените в договора количества; че от това
неизпълнение за ищеца са възникнали имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи и че е сигурно настъпването на заявените вреди, както и техния размер. В
тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че не дължи
плащане на претендираната сума, тъй като договорът между страните е прекратен,
поради изтичане на срока, за който е сключен.
От приетите и обсъдени по-горе доказателства безспорно
се установи, че страните са били в трайни търговски отношения, като всяка
година са подписвали отделен договор и приложение към него, с което са
договаряли цените за доставка на опаковки на млечните продукти. Показанията на
св. Л.-В., че се е работило и без договор, преди да бъде подписан, не променя
обстоятелството, че писмени договори са сключвани между страните всяка година и
последният от тях е от дата 10.02.2015 г. Не се спори, че след изтичане на
срока на договора от 10.02.2015 г. на 10.02.2016 г. страните са продължили да
работят по установения между тях механизъм, като последните цени са съгласно
имейл от 01.11.2015 г. В чл. 21 от сключения на 10.02.2015 г. договор, която
разпоредба е аналогична и в предходните договори, е предвидено, че договорът се
сключва за една година и се удължава за още една година в случай, че не бъде
прекратен писмено, като съгласно чл. 22, б. „б“ договорът се прекратява при
изтичане на срока на договора.
Съдът приема за установено, че с писмо от 17.08.2016 г.,
което е достигнало до ищеца, който е изпратил отговор на 25.08.2016 г.,
ответникът изрично и писмено е заявил, че ще продължи да поръчва минимално
количество продукти до изтичане на срока на договора на 10.02.2017 г. и от
11.02.2017 г. ще счита договорът между страните за прекратен, поради изтичане
на срока му на основание чл. 21 и чл. 22, б. „б“. С писмото ищецът е уведомен за
намерението на ответника да стартира през месец ноември 2016 г. процедура за
избор на доставчици за следващия бюджетен период.
Настоящият съдебен състав намира, че с горепосоченото
писмо от 17.08.2016 г. ответникът е упражнил правото си да прекрати договора,
поради изтичане на неговия срок, като волята му е ясна и недвусмислена, като от
смисловото съдържание на документа не може да се направи извод, че с писмото е
отправено към „Д.“ АД искане да подаде оферта за новия сезон 2017/2018 г.,
както твърди ищецът.
Изпратеното
на 20.09.2016 г. писмо от „Д.“ АД до „ОМК“ АД съдържа предложение за намаление
на цената по предмета на действащия между страните договор, включително и за
следващия период сезон 2017 г. Описани са видовете отстъпки, които ищецът
предлага, като изрично е посочено, че предложението важи, считано от 01.01.2017
г. в случай, че е одобрено за следващия договорен период – сезон 2017 г. Такова
одобряване не е налице от страна на ответника. В отговор на писмото на ищеца от 20.09.2016 г., с
писмо от 04.10.2016 г. ответникът го е информирал, че не разполага с изходната
информация за необходими количества и обеми, която да бъде зададена на
потенциалните кандидати за доставчици и е потвърдил намерението си да проведе
процедура по нов избор на доставчик. Следователно няма мълчаливо съгласие от
страна на ответника да се обвърже с предложеното от ищеца за новия сезон.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, от
една страна тези на ищеца св. Д.-В. и св. Л.-В. и от друга страна – на
ответника св. Р.и св. К., безспорно се установи, че на 01.11.2016 г. между
представители на „Д.“ АД и „ОМК“ АД е била проведена среща. От разпита на
свидетелите съдът приема за установено, че на срещата е проведено обсъждане на
асортиментната политика на дружеството, както и че от страна на ответника е
инициирана покана към ищеца, като са противоречиви данните дали ищецът е знаел
за какво точно е бил поканен. Факт е обаче, че ответникът изрично го е поканил
и следователно ищецът е бил във възможност да научи за какво става въпрос. Съдът
кредитира показанията на св. К., че на срещата на 01.11.2016 г. изпълнителният
директор на „ОМК“ АД е потвърдил, че ответникът организира нова процедура за
избор на доставчик, доколкото тези показания напълно кореспондират с изложеното
от „ОМК“ АД в писмата от 17.08.2016 г. и от 04.10.2016 г. и след това от
изпратените от ответника на 24.11.2016 г. и получени от ищеца, каквото
признание се съдържа в писмото от 02.12.2016 г., покани за участие в нова
процедура за избор на доставчик.
Изразеното становище от ищеца в разменената между
страните кореспонденция, че с писмото от 20.09.2016 г. и достигането му до
ответника е продължено действието на договора между страните и за сезон 2017/2018
г., е изрично оспорено от „ОМК“ АД с писмата, изпратени от ответника до ищеца
от 07.12.2016 г., от 15.12.2016 г. и от 21.12.2016 г. От приетите писмени
доказателства и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът е изразил несъгласие с начина, по който
ищецът е фактурирал доставените стоки за периода от 01.12.2016 г. до 10.02.2017
г. с отстъпките така, както са посочени в писмото от 20.09.2016 г. и не се е
съгласил с предлаганата фактурна стойност, която е приел за по-ниска от
доставната, съгласно договора от 10.02.2015 г.
Спорно между страните е обстоятелството дали са
надлежно връчени изпратените от ответника до ищеца 3 бр. нотариални покани, съответно
от 09.01.2017 г., от 17.02.2017 г. и от 23.03.2017 г., с които „ОМК“ АД се е
противопоставило на твърденията на „Д.“ АД за продължаване на договора след
10.02.2017 г. и са върнати издадени от ищеца фактури. За установяване
надлежното връчване на поканите по делото са изслушани показанията на св. Ч.,
за която се доказа, че е служител в нотариалната кантора на нотариус М.П.в
периода на връчване на поканите. Съдът кредитира показаната на св. Ч., че в
кръга на службата си е посещавала адреса и е извършила съответните действия по
издирване на адресата „Д.“ АД, които е отразила в представените по делото
протоколи. От показанията на св. М. се доказа, че на сградата на „Д.“ АД няма
посочен номер така, както е посочено в регистъра – ул. „Поручик ********, по
който начин ищецът сам е възпрепятствал намирането му на адреса. Наред с това
свидетелят посочва, че сградата е в ремонт от много години и е покрита с мрежа.
При тези данни следва да се приеме, че ищецът е уведомен за изложеното от
ответника в нотариалните покани при условията на чл. 47 ГПК чрез залепване на
уведомление на адреса на дружеството, вписан в търговския регистър. Дори и да
се приеме, че нотариалните покани не са редовно връчени, то това обстоятелство
не променя извода на настоящия съдебен състав, че за периода от 17.08.2016 г.
до 10.02.2017 г. „ОМК“ АД недвусмислено и писмено е уведомило „Д.“ АД, че не
желае договорът да бъде продължен след изтичане на срока му на 10.02.2017 г. и иска
да бъде проведена нова процедура с участие на други потенциални доставчици,
освен ищеца.
При съобразяване всички събрани по делото
доказателства, разменената кореспонденция между страните, приетите заключения и
събраните свидетелски показания съдът намира, че сключеният между страните на
10.02.2015 г. е бил продължен с още една година до 10.02.2016 г. и е прекратен
с изтичане на срока му на 10.02.2017 г. Налице е писмено уведомяване на ищеца от
ответника с писмо от 17.08.2016 г., че „ОМК“ АД не желае договорът в досегашния
му вид да бъде продължаван между страните за срок от още една година. Не може
да се приеме, че с достигането на писмото от 20.09.2016 г., изпратено от ищеца,
договорът се счита продължен за още един сезон 2017/2018 г. От съдържанието на
документа се установява, че ищецът е предложил намаление на цената по предмета
на действащия между страните договор; конкретни размери на отстъпки от цените и
реализиране на нов продукт. Изрично е посочено, че цената влиза в сила от
01.12.2016 г. в случай, че е одобрена за следващия договорен период – сезон 2017
г. Настоящият съдебен състав счита, че такова одобряване не е налице нито
мълчаливо, нито изрично или с някакви конклудентни действия, а напротив с
изпратените писма и действията по неприемане на фактурираните цени с прилагане
на новите отстъпки е отхвърлено предложението за обвързване за нов сезон с
ищеца и е заявено, че договорът следва да се счита за прекратен между страните,
поради изтичане на новия срок. Ето защо разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ не
може да намери приложение.
Съгласно
чл. 292, ал. 1 ТЗ предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни
търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. От
приетите доказателства безспорно се доказа, че страните са били в трайни
търговски отношения в продължение на повече от десет години и са сключвали
повтарящи се договори, като всеки сезон са договаряли конкретните цени и
отстъпки. Разместването на значението на мълчанието на адресата на офертата в
търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за облекчаване
на търговския оборот. Мълчанието би могло да се приеме за съгласие на
търговците по сключване на сделка само, ако от трайно установените между тях
търговски отношения е видно, че помежду им няма спор по съществените елементи
на сделката. В разглеждания случай изрично ищецът е уведомен от ответника още
през месец август 2016 г., че не желае да бъде продължаван договора за нов
сезон, поради което след изтичане на срока /10.02.2017 г./, същият следва да се
счита прекратен на основание чл. 22, б. „б“. От поведението на ответника по
разменените имейли, писма и покани, проведената на 01.11.2016 г. срещу между
представители на дружествата по никакъв начин не следва, че предложението от
20.09.2016 г. е прието, напротив същото е отхвърлено многократно, като недвусмислено
ищецът е уведомен, че ответникът, след изтичане срока на договора, ще счита
договорната връзка за прекратена и че за новия сезон желае да проведе нова
процедура за избор на доставчик.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при неизпълнение на договора изправната страна има
право да иска обезщетение вместо изпълнение. Самото обезщетение според чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, но само доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен. Така
очертаните граници на договорната отговорност изискват установяване на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и претърпяна
вреда, като реална последица от конкретно квалифицирано поведение на длъжника. В
разглеждания случай договорът между страните е прекратен, считано от 11.02.2017
г., поради което след тази дата „ОМК“ АД не е бил обвързано от задължението да
поръчва стоки от „Д.“ АД, поради което ищецът не търпи вреди от поведение на
ответника.
Предвид
изложеното искането на ищеца за присъждане от ответника на обезщетение в размер
на 25 100 лева за претърпени от него вреди под формата на пропуснати ползи
от неизпълнение на задължението на „ОМК“ АД за поръчка на стоки за месец
февруари 2017 г. се явява неоснователно, поради което искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.
От негова страна са извършени разноски в размер на 4 705 лева, от които
1 100 лева за депозити за експертизи, 5 лева за държавна такса за съдебно
удостоверение и 3 600 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
заявеното в процеса от ищеца възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, за който извод настоящият съдебен състав съобрази
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и
извършените процесуални действия, както и какъв е размерът на дължимия хонорар
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, който е 1 283 лева.
При съобразяване изложеното, претендираното възнаграждение следва да се намали
до сумата от 2 500 лева. Ето защо на ответника следва да се присъдят
разноски в общ размер на 3 605 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „О.м.к.“ АД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 25 100
лева /двадесет и пет хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени вреди под
формата на пропуснати ползи от неизпълнение на задължение за м. 02.2017 г. за
поръчка на стоки по сключен между страните договор за 2017/2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Д.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „О.м.к.“ АД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, сума в размер на 3 605 лева /три хиляди шестстотин и пет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: