Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър А , като разгледа докладваното от
съдията Даниела Недева КНАХД №1926 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Н.Й.Г.,***, депозирана чрез пълномощника адв.П., против
решение № 902 от 01.07.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110202061, по описа на ВРС за 2022г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23 - 0001934 от
21.12.2021 г., издадено от Директора на РД”Автомобилна администрация”-Варна, с
което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на Министъра на транспорта на касатора на
основание на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон- отменително основание
по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Излагат се съображения за ниска степен на обществена
опасност на деянието, поради което се претендира отмяна на решението на ВРС и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител поддържа касационната жалба и отправя искане да бъде уважена по
съображения подробно изложени в нея. Моли, да се вземе предвид Тълкувателно Решение №1 от 12.12.2007г.
по нак. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. Счита, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с него и същият
неправилно е приложил закона като не е приложил актуалната норма, а именно чл.
28 от ЗАНН. Предвид изложеното, моли постановеното решение като неправилно да
бъде отменено.
Ответната
страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С отговор на
касационна жалба, чрез пълномощник се изразява становище, че касационната жалба
е неоснователна, а визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. По
изложените в отговора съображения се отправя искане решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Решението на Районен съд - Варна е постановено при спазване на
закона и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба
на Н.Й.Г., ЕГН ********** ***№72, против Наказателно постановление № 23 - 0001934 от 21.12.2021 г., на Директора на
РД”Автомобилна администрация”-Варна, с което на основание на чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000(две хиляди) лева.
ВРС приел от фактическа страна, че на 02.12.2021 г.
Г. извършвал превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил марка
„Мерцедес“ от кат. N2, с допустима
максимална маса до 11 990 кг., с peг. № Н****ВА, собственост на „Виас“ ЕООД по маршрут гр.
Варна - гр. Добрич - гр. Варна, превозвайки ПВЦ профили, въпреки, че не
притежавал валидна карта за квалификация на водача. Около 13:20 часа на същия
този ден 02.12.2021 г. инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна спрял за проверка управлявания от Г.
товарен автомобил с peг. № Н****ВА по време на движението му към гр. Варна по
републикански път II - 29 (гр. Добрич - гр. Варна), на 500 метра след с.
Изворско като констатирал, че Н.Й.Г. извършва превоз на товари за собствена
сметка с товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N2, с допустима максимална маса до 11 990 кг, но същевременно няма валидна
карта за квалификация на водача, защото представената по време на проверката от
страна на жалбоподателя карта за квалификация била с валидност до дата
08.12.2019 г. Съставен бил АУАН срещу Г. за нарушение
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министъра на транспорта. В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 21.12.2021 г. Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози наложил на Н.Й.Г. административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на Министъра на транспорта.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не се допуснати
съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП,
привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е
доказано по безспорен начин и не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 ЗАНН.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба
за необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но са неоснователни
и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано и законосъобразно
районният съд е приел, че в проведеното административно–наказателно
производство, приключило с издаването на процесното НП, не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението, по време начин и
място, както и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН.
Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените доказателства
към първоинстанционното дело.
Касационният
състав приема, че вмененото на Г. административно нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин, което се установява от свидетелските
показания, кореспондиращи, със
съдържанието на издадения АУАН. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. на Министъра на транспорта императивно предвижда
задължение за водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории С1, C1+E, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за
квалификация на водача.
По делото е
безспорно установено, че към датата 02.12.2021 г. Г. не е притежавал
валидна карта за квалификация на водача, поради което е нарушил горепосочената
нормативна разпоредба. При
това положение водачът на МПС е субект на задължението по чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, а именно – да притежава карта за квалификация на водача. В този смисъл изводите на ВРС за правилно
ангажирана административнонаказателна отговорност са съответстващи на
материалния закон.
Санкционната норма на чл. 93, ал. 1 т.1 ЗАвП предвижда
наказание за водача глоба във фиксиран размер от 2 000 лева, поради което не подлежи на редуциране.
На следващо
място, настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд за липса на
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за
квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на касатора за по-ниска степен на обществена опасност
на деянието. Към датата на извършената проверка водачът е представил карта,
чиито срок е изтекъл близо две години по-рано, а управлението на МПС е правно
регламентирана дейност с висок риск, както за водача, така и за пътниците и
пешеходците, което безспорно налага периодични обучения и тестове за
правоспособност, които се удостоверяват именно с предвидените от закона документи
за правоспособност, какъвто документ представлява картата за квалификация на
водача. Този вид нарушения са формални, на просто извършване, поради което не
следва да се преценява дали от тях са настъпили вредни последици. В случая липсват обстоятелства, както и
доказателства, от които да се направи извод, че конкретното административно
нарушение, за което лицето е санкционирано, е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.
Предвид изложеното като е потвърдил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора, изготвения отговор от пълномощника на
ответника по касация и своевременно направеното искане следва да се присъди
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 902 от 01.07.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110202061, по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА Н.Й.Г., ЕГН ********** ***№72 да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: