РЕШЕНИЕ
№ 2223
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204761 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-1030-001521/02.03.2021г.
на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” –
Пловдив, с което на Д. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Д. Б.“ № **, вх.*,
ет.*, ап.** са наложени административни наказания - глоба в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение
на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. С., жалбоподателят Т. моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По
делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за
потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
1
Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 02.10.2020г. в 21:03ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски” № 111,
посока бул. „Дунав“, Д. Т. Т. управлявал собствения си л. а. „Ауди А6” с рег.
№ * **** *, движейки се със скорост от 107 км/ч при максимално разрешена
скорост за движение в населено място 50 км/ч. Посоченото превишение на
скоростта било установено с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M № 546 /клип 21449/ с фиксирана скорост,
дата и час, а заснетият материал бил показан на водача. Отчетен бил толеранс
минус 3% от измерената скорост в полза на водача, в резултат на което била
приета наказуема скорост за движение от 104 км/ч, която превишавала с 54
км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място.
Във връзка с така извършеното нарушение, св. С. С. Б., на длъжност „п. и.“
при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставила
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №
909024/20.01.2021г. срещу Т., с квалификация на нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП. Актът бил връчен на 08.02.2021г. на жалбоподателя, след като на
29.12.2020г. с декларация по чл.188 ЗДвП признал, че именно той е управял
процесния автомобил на 02.10.2020г. в 21:03ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил
Левски” № 111, посока бул. „Дунав“, и се запознал със съдържанието на акта,
като го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл.44
от ЗАНН също не били подадени писмени възражения, а въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на св. Б. – актосъставител, която поддържа
акта и в допълнение сочи, че след извършена справка в системата на МВР е
бил установен собственикът на процесното МПС, но тъй като бил с адрес в гр.
Ямбол актът бил връчен с 20 дни по-късно.
Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото –
АУАН бл. № 909024/20.01.2021г., декларация по чл.188 ЗДвП, справка за
нарушител/водач, справка за собственици на превозното средство,
2
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, снимка на разположението на техническото
средство, снимков материал от клип, Протокол № 6-33-20/18.09.2020г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, докладна записка,
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
На базата на всички представени и събрани по делото доказателства,
съдът намира за установено, че 02.10.2020г. в 21:03ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Васил Левски” № 111, посока бул. „Дунав“, жалбоподателя Д. Т. Т.,
управлявайки л. а. „Ауди А6” с рег. № * **** * с наказуема скорост от 104
км/ч, превишавайки с 54 км/ч ограничението на скоростта за движение в
населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността
именно на Д. Т. Т.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. По делото няма ангажирани доказателства досежно
това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата,
поради което и правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно Д. Т. Т., който е
признал в писменото си обяснение от 29.12.2020г., че именно той е
управлявал л.а. „Ауди А6” с рег. № * **** ** на процесната дата и място.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-
M“ № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020
г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал.
5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има
предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото
средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала,
3
че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол
№ 6-33-20/18.09.2020г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол
„TFR 1-M“ № 546 се установява, че на уреда е била извършена последваща
проверка на 18.09.2020 г., тоест уредът е бил валиден според заповедта на
председателя на ДАМТН до 18.09.2021 г., а процесното нарушението е било
установено на 02.10.2020 г. Следователно уредът е съответствал на одобрения
тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1030р-31478/05.10.2020г., съставен в
изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по
пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко
използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В
случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В съотвествие
с разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на
мобилното АТСС, което изискване в случая е изпълнено. Такава снимка е
неразделна част от протокола и има предназначение да се даде визуална
представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола и къде е било
разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване на АТСС. От
приложения към протокола снимков материал се установява разположението
4
на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място,
което е посочено в протокола, а джи пи ес координатите на
местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за
установяване на нарушението клип.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
установяване на нарушителя. В конкретния случай това е датата 29.12.2020г.,
когато Д. Т. Т. е посочил, че именно той е управлявал л. а. „Ауди А6” с рег. №
* **** ** на процесната дата и място.
По отношение на другото възражение за нарушаване разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН съдът счита същото за неоснователно. От доказателствата
по делото се установява безспорно, че АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели, каквото е изискването и на закона. Отделно дори и
съставянето на акта в случая да бе извършено неприсъственото, то това
процесуалното нарушение нямаше да бъде от категорията на съществените,
защото последиците му, изразяващи се в ограничаване правото на защита на
нарушителя, щяха пак да са заличени, поради личното връчване както на
АУАН, така и на наказателното постановление /В този см. Решение № 1231
от 17.5.2013 г. по н. д. № 925/2013 г. на XXIII състав на Административен съд
– Варна/.
Наложените на жалбоподателя наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца, съответстват на предвиденото в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба за превишаване в населено място над 50 km/h на водача се
налага глоба 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишаването е с 54 км/ч в повече от
разрешените 50 км/ч, поради което правилно са определени по вид и размер
наложените на жалбоподателя наказания.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
5
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо
електронен фиш по аргумент на противното на чл.189 ал.4 от ЗДвП,
доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени и сторените по делото разноски, но предвид липсата на изрично
искане от страна на въвзиваемата страна за присъждане на такива, то съдът не
дължи произнасяне. От друга страна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
001521/02.03.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, с което на Д. Т. Т., ЕГН ********** от гр.
Ямбол, ул. „Д. Б.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** са наложени административни
наказания - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14
– дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7