О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      …………...2020 г., гр. Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на  шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

                                                                  1.  ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

сложи за разглеждане ВЧН дело № 112 по описа за 2020 година              

докладвано от съдия ИВАНОВ

за да се произнесе съобрази:

 

         Производство по чл. 243 ал. 7 и сл. от НПК.

        

С постановление от 06.01.2020 г., Николай Пончев – зам. районен прокурор в Районна прокуратура – Тетевен е прекратил наказателното производство по ДП № 179/2018 година на РУ МВР – Тетевен, преписка № 788/2018 година на РП гр. Тетевен и повдигнатото обвинение срещу А.С.А., ЕГН – ********** ***, за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Отменена е взетата на същия мярка за неотклонение във връзка с това обвинение - „Подписка”.

Постановлението е обжалвано от В.М.М. ***.

С Определение № 25/12.02.2020 г., постановено по ЧН д. № 24/2020 г.,Тетевенският районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от дата 06.01.2020 година на Районна прокуратура гр. Тетевен по досъдебно производство № 179/2018 година по описа на РУП на МВР гр. Тетевен, водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като законосъобразно.

Срещу определението на РС – Тетевен е постъпила частна жалба от В.М.М. ***, който моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за допълнително разследване, като укаже какви действия следва да бъдат предприети за разкриване на обективната истина.

         Излага подробни съображенията в подкрепа на искането, като посочва, че е сезирал Районна прокуратура - град Тетевен със сигнал вх. № 788/06.06.2018 г., съдържащ данни за това, че на 01. 06.2018 г., когато се е прибирал от работа около 23.00 часа, тъй като е бил втора смяна, сина му Р.В.М.. го  посрещнал и му казал, че същият ден около 19-19:30 часа е чул А.А.да казва на съучениците му А.К.и Д.М.да му предадат, „че ще му откъсне врата и ще му прави „турско клане". Сочи, че сина му в този момент е влизал в къщата и  също е чул лично тези заплахи за саморазправа. На 02.06.2018 г. сутринта около 06:10 часа, излага, че е бил в градината на двора и  е поливал пипера, когато е видял, че по улицата минава А.С.А., управлявайки бус, на цвят зелен металик, марка „Ф.”, модел „…." с peг. номер ОВ ……….., който е спрял в двора си, съседен на неговия и виждайки го в градината е започнал да го псува с думите „ще ти еба майката. Отивам да вдигна родата и ще дойдем да ви избием всичките”. Посочва, че в буса е имало едно момче, което не познава по име. Десет минути след това е отишъл до сайванта да си вземе малка мотика за окопаване на пипера и докато е обикалял сайванта, за да си влезе в двора, от къщата на А. е била излязла майка му А.Е., леля му  И.Е.и дъщеря й К.……, а момичето, което е било в буса на А. А. е било застанало до буса, като в краката й е имало две бири. Сочи, че майката на А.А.е започнала да се кара с него и той й е казал, че не иска нищо от сина й и я посъветвал да му каже да не кара пиян буса, защото ще блъсне някого и да престане да се занимава със сина му Р.В.М... Посочва, че в този момент А. излязъл от къщата и започнал да се приближава към него носейки брадва, тогава леля му И.Е.се скарала с него и взела брадвата от ръцете му. Излага, че А.А.отишъл да събуди вуйчо си А.Е.А.. Жалбоподателят седял при сайванта и в този момент от втория етаж излязъл А.Е.А., като го попитал  какво става. Отговорил му, че сега са се събрали и е добре да престанат да се занимават с него и семейство му. Посочва, че А.А.слязъл по стъпалата на къщата, които били външни, отишъл зад колата си „Л……." и започнал да търси камъни от земята и започнал да хвърля камъни по жалбоподателя. Леля му И.започнала да му се кара да спре, но той не спрял и М. тръгнал да бяга и тогава един камък, хвърлен от А.А.го е ударил от дясната страна на челюстта. След удара е загубил съзнание и паднал на земята на ул. „И.В." . Сочи, че не знае след колко време се е свестил, а те са стояли и са го гледали. Посочва, че от главата му е течало кръв и е отишъл да се измие на външната чешма, като в този момент не е осъзнавал, че челюстта му е счупена. Сочи, че е изпитвал силна болка и веднага челюстта му се е подула. В този момент майка му излязла и като го видяла заплакала и казала „Пребиха ли те?” и аз жалбоподателя й обяснил, че А. е хвърлил камък и го е ударил. Сочи, че е съблякъл якето и тениската, притиснал си раната, която е кървяла и й казал да му  изнесе телефона. Тя казала на сина му Р.да му донесе телефона и той се обадил на тел. 112 и започнал да им обяснява какво се е случило, като челюстта му се вдървила и изтръпнала, като оператора на тел. 112 го помолил да даде телефона на някой покрай него да обясни, защото не можел да го  разбере.  Жалбоподателят дал на сина си телефона и той обяснил ситуацията. От тел. 112 казали, че ще изпратят линейка от Спешния център и гр. Тетевен . Половин час след това е пристигнала линейката, като е прегледан. Обадили са се на полицията в Тетевен и те са дошли и взели данни. Посочва, че е докаран в гр. Тетевен и след това е транспортиран в болница в гр. Плевен, като му е направена операция на челюстта.

         Посочва, че по сигнала му е образувано досъдебно производство № 179/2018 г. по описа на РУ МВР - Тетевен по пр. пр. № 788/2018г. по описа на Районна прокуратура - град Тетевен. Сочи, че е уведомен, че със свое постановление от 07.01.2020 г., наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура - град Тетевен е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 179/2018 г. по описа на РУ МВР - Тетевен, по пр. пр. № 788/2018 г. по описа на Районна прокуратура - град Тетевен, със следните мотиви: В постановлението си прокурора кредитира само свидетелските показания на близките на А. А., което прави и съда, а това е недопустимо с оглед тяхната заинтересованост от изхода на досъдебното производство. В хода на разследването отново не са разпитани сина ми , към който са били насочени първоначалните заплахи от страна на А.С.А.,не са разпитани и момчетата пред които са били отправени тези заплахи, въпреки нашите многократни искания и указанията на съда в предишно определение в тази насока, като не бе изяснено дали при отправянето на заплахите към сина ми А. е карал бус с pег. номер ………….. , без да притежава свидетелство за управление , не бе изяснено и чия собственост е буса. Въпреки, че съдът с предходно определение бе разпоредил да бъдат извършени очни ставки между всички заинтересовани лица, като в кръгът на заинтересованите се включва и синът ми и неговите приятели, които са били свидетели и пред които са отправени заплахите по адрес на сина ми, това не бе направено в хода на разследването. Независимо, че в постановлението си за прекратяване на досъдебното производство прокурорът и съда са посочили, че са запознати с моите свидетелските показания в които соча, че заплахите за „турско клане" са били отправени, предишният ден от А. по адрес на сина ми, пред свидетели А.К.и Д.А., същите не са разпитани в хода на Досъдебното производство. Счита, че по същество се касае за деяние , което представлява престъпление наказуемо по реда на чл. 144 ал, 1 от НК. Твърди, че прокурорът  не е разпоредил разследване в тази насока, като по този начин не е разкрита и обективната истина за деянието. Прокурорът тенденциозно отказва да се разследват всички факти и събития, които са свързани с деянието.

         В частната жалба се твърди, че  в свидетелските показания на А.Е. Й., майка на А. има съществени разминавания, че сина й не употребявал алкохол, а по време на разследването станало ясно, че след инцидента е бил задържан в РУ на МВР - Тетевен. Сочи, че в жалбата срещу него, депозирана от А. Й. на 06.06.2018 г. тя е посочила, че събитията са се разиграли след като са били на заведение и са се прибрали, като в буса са били четирима човека, като четвъртият човек не е установен в хода на досъдебното производство, въпреки нейните твърдения и не разпитан/ не е установено и заведението, в което са били и с какво са се придвижвали. Сочи, че във връзка с изясняването на обективната истина по време на първоначалните разпити А.е твърдяла, че имало натрупана купчина с камъни събрани от семейството и поставени на границата на имота и с ул. „И.В.", което не кореспондира с твърденията им, че е влязъл в техният двор. Според жалбоподателя противоречиви и взаимно изключващи се са показанията на А., неговата майка и свидетеля Б. за мястото на купчината с камъни, ако въобще е имало такава. Всъщност всеки от свидетелите на обвиняемият дава различни и противоречащи си с показанията на останалите свидетели показания, които на моменти взаимно се изключват. А.А., че се е обадила на тел. 112, но не е заявила, че са и нанесени удари, не е завила и подобно нещо пред пристигналите полицаи или пред лекарите от  пристигналата спешна медицинска помощ. Счита, че фактически не е била прегледана, след като спешните медици са посетили сигнала, а е освидетелствана един месец след това, не е записана като пациент на ЦСМП – Тетевен и не е доказана причинно-следствена връзка между действия на жалбоподателя и констатирани охлузвания, като на 02.06.2018 г. е била на сватба на А.И Б.Ф.и е работила като сервитьорка. Посочва, че клип от същата сватба е качен във видео канала ютуб и на него може да се види, как А.играе пред кръстника, без ръката й да е превързана и да има вид на страдащ човек. Сочи, че въпреки настояванията му, тези факти не са проверени в хода на разследването. Счита, че в този смисъл твърденията в постановлението на наблюдаващият прокурор за теленото увреждане на дясната и ръка, не се подкрепят от категорични и безспорни доказателства. В жалбата си от 06.06.2018 г. до Началника на РУ на МВР -Тетевен А.Й. сама посочва, че тя, сина й А. и Б.са били на дискотека, като не знаят кой ги е докарал. В жалбата се посочва, че по време на проведените очни ставки свидетелите твърдят, че е бил нанесъл удари в китката на А., но от медицинските документи е видно, че са констатирани кръвонасядания и оток в предмишницата и то един месец след събитията, т.е. възниква основателно съмнение дали изобщо констатираните при медицински преглед находки са резултат от удари нанесени от жалбоподателя, още повече, че пред пристигналият на место полицай Л., никой не е заявил, че е удрян от него, такива данни липсват и в телефонните разговори, проведени с оператора на тел. 112 и които са записани. Сочи, че свидетелят Б.при първоначалните си свидетелски показания заявява , че никого не е удрял.

         Счита, че ако бъдат иззети по съответният ред  видеокамерите на заведенията в които в нощта преди инцидента е бил А., майка му и Б-., ще се види, че А. и свидетелят Б.употребяват алкохол. Счита, че ако бъдат иззети по съответния ред записите на  видеокамерите на заведенията, в които в нощта преди инцидента е бил А., майка му и Б.ще се види, че А. и свидетелят Б.употребяват алкохол.

         Твърди се, че от изводите на повторната съдебно-медицинска експертиза става ясно, че еднакво вероятно е счупването на челюстта му да е както от падане върху камък, така и от хвърлен камък и попадане на удара от същият в засегната област на челюстта му, необяснимо е защо при тези изводи наблюдаващия прокурор отказва да внесе в съда обвинение срещу А.И.С., а съдът с определението си пренебрегва изцяло изводите от допълнителната съдебно - медицинска експертиза.

         Посочва, че въпреки твърденията на А. и майка му по време на очните ставки, че са в добри отношения с него, по АНД № 208/2018 г., където са разпитвани като свидетели пред съда, те са заявили, че от повече от две години са в лоши отношения с него и семейство му.

         Сочи, че същевременно при проведените очни ставки, въпреки твърденията на А.и сина й, че е бил в двора си и там е паднал н. несъществуващата купчина с камъни, пристигналият на место полицаи не е констатирал следи от кръв върху камъни в двора им, като съдът изцяло игнорира тези доказателства в определението си. Същевременно при проведените очни ставки А.Й. е твърдяла, че купчината с камъни, върху която уж е паднал е на границата с пътя, а сина й А. заявил при очната ставка, че купчината с камъни била в двора им до стопанската сграда. Счита, че противоречията навеждат към лъжесвидетелстване от страна на А., неговата майка, Б.и Е.А.. Посочва, че по гр. дело № 104 от 2019 г. на PC - Тетевен, Е.А. със служители на Община - Тетевен, са направили опит за манипулация на кадастралната карта на с. Г. в частност ул. „………” като констатираното на место потвърждава тезата му и границите на имотите им. Необяснимо е защо наблюдаващият прокурор дава вяра на такива противоречащи си и взаимно изключващи се свидетелски показания,  както и факта, че не са разпитани А.Е.- вуйчото на А. ( който и при предишни случаи е хвърлял камъни по него, без да го е го предизвиквал ) и И.Е.(леля на А.). В обжалваното определение съдът не коментира въобще тези факти.

         Счита, че обявяването на деянието на А.И.С. за извършено при условията на неизбежна отбрана в смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, противоречи на практиката на ВКС, за случаите на неизбежна отбрана и не  кореспондира с установената по досъдебното производство фактическа обстановка, а именно касае се за виновно поведение и действия с пряк умисъл от страна на А. А., без да е имало каквато и да било непосредствена опасност нито за него, нито за близките или имуществото му.

         Сочи, че тези фактически и правни изводи на районният съдия и прокурора при Районна прокуратура - град Тетевен, обективирани в мотивната част на атакуваното постановление, счита за направени при непълнота на разследването, неправилни и незаконосъобразни изводи и на практика представляват отказ от прилагане на закона.

         Съображенията му в тази връзка са следните: В хода на досъдебното производство не е извършено всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 НПК. Счита, че са останали неизяснени следните факти и обстоятелства: Отправените закани за саморазправа и убийство към сина ми Р.В.М... Отправените заплахи за саморазправа и убийство към мен. Не са разпитани бившите съученици на сина ми Д.А. и А.К., които са станали свидетели на отправените към сина ми заплахи. Не са извършени очни ставки между тях двамата и А.А.. Не е изяснена предисторията на конфликта. Счита, че това са все обстоятелства, които са съществени от гледна точка на преценката осъществен ли е състав на престъпление от общ характер и евентуално - каква е точната му правна квалификация.

         Счита, че направените от наблюдаващия прокурор изводи, потвърдени в определението на съда от правна страна не кореспондират с приетата за установена, от събраните в хода на разследването доказателствени източници и фактическа обстановка. А нанесената му телесна увреда е в резултат на удар с камък хвърлен по него от А.А., като А. е отправил и заплахи към сина му, пред трети лица. Счита, че в хода на разследването не са разпитани вуйчото на А. - А.Е.Й., леля му И. и дъщеря им К., въпреки, че те са преки свидетели - очевидци на случилото се. Същевременно не са изчистени противоречията в свидетелските показания на Б.М.. Счита, че с Определение № 25 по НЧХД № 24 на РС - Тетевен, на формални основания, позовавайки се буквално на постановлението за прекратяване на наказателното производство, без да се анализират обективно доказателствата и пренебрегвайки интереса му като пострадал се отказва обективно разследване по случая и по същество определението, представлява отказ от правосъдие и накърнява права му, като гражданин и пострадал от престъпление . Сочи, че с определението си съдът буквално отказва да бъдат предприети действия по обективното разкриване на истината, чрез разпит на всички лица участвали в конфликта и изясняване на предисторията на същият и възможно извършено друго престъпление спрямо него и сина му. По повод на твърдението, че като пострадал е нанесъл удари с мотика твърди, че същото не се подкрепя от твърдяното от А.Е. непосредствено след инцидента по време на разговора с служителите на спешният телефон 112 и служителите на полицията. Подчертава още веднъж, че късната дата на изготвяне и представяне на медицински документи от нейна страна, също буди основателни съмнения в истинността на нейните твърдения. Отбелязва, че в определянето си районният съдия, въобще не обсъжда изводите от повторната съдебно- медицинска експертиза, от която е видно, че механизмът на нанесените му травми е много вероятно да е по твърденият от него начин в резултат на удар с камък в челюстта му .

         Моли съда да отмени обжалваното определение,  като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на прокуратурата за продължаване на разследването със задължителни указания, относно прилагането на закона.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба на В.М.М. и се запозна с доказателствата събрани в хода на разследването приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и разгледана по същество като основателна.

         По-точно досъдебното производство е образувано на 02.07.2018 г. за престъпление по чл.129, ал.1 от НК – причиняване на 02.06.2018 г. в село Глогово средна телесна повреда на В.М.М., изразяващо се в счупване на челюстта.

          Необосноваността на постановлението в конкретния казус,а оттам и на определението на РС-Тетевен е резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.По-точно не са обсъдени противоречията между конкретни доказателствени материали и не са извършени в пълен обем необходимите процесуално следствени действия за разкриване на обективната истина.

         След връщане на делото на Районна прокуратура-Тетевен отново не са преодолени при анализа на доказателствата противоречията между гласните доказателства,събрани чрез разпита на свидетелите.Не е изпълнено и задължението от страна на РС-Тетевен императивно посочено в разпоредбата на чл.305,ал.3,изр.2 от НПК,а именно при противоречия между доказателствени материали да се изложат съображения защо едни от тях се приемат ,а други се отхвърлят.Така например,на л.19,РС-Т-н- е посочил,че „..Извършените очни ставки между всички лица,от една страна –обвиняемият,св.М.,свид.Й.,от друга страна –пострадалият,в чиито твърдения  са налице съществени противоречия са без резултат,като всяко едно от тези лица настоява,че твърди истината..”.От една страна не се сочи какви противоречия РС-Т-н е констатирал във показанията на пострадалия,а и не се констатират от въззивната инстанция,а от друга страна РС-Т-н не е отчел противоречията именно между показанията на свид.Й. и останалите доказателства по делото .А този пропуск поначало е съществен в настоящия казус,тъй като не отчетено противоречието относно факта,че както се възразява и в жалбата медицинското свидетелство на св.А.Е.Й.. е издадено на 04.06.2018г.,като е вписана с първо име А../л.30/,както и това , че Й. не е посочила  в разговора си с оператор на тел.112,да е имала физическо съприкосновение с пострадалия,респективно да е била ударена от него с мотика,както сочи.Нещо повече такива данни не се съобщават и от страна на определено незаинтересованите служители на полицията –Л.К.и А.Л..В тази връзка РС-Т-н е коментирал показанията на Л.и е приел,че действително не е посочил да е бил уведомен от Й. ,но това било,тъй като повод за проверката било увреждането на пострадалия,но определено е пренебрегнал факта,че св-ля Л.е разговарял и с обвиняемия,но той също не е съобщил за телесно увреждане нанесено на Й..Нещо повече,Л.сочи,че при разговора си с обвиняемия той му е заявил,че са се сборили  и паднали на земята с пострадалия./л.197/.Въпреки това и прокурора и първостепенния съд не са посочили съображения и анализ на това противоречие .Свидетеля Л.сочи и че в последствие от Й. са снети и обяснения,но и в тях не е посочено от Й. да са и били нанесени телесни увреждания от страна на пострадалия.По същественото в тази връзка е че разследването по делото не е извършено в пълен обем съгласно чл.13,ал.1 от НПК,която разпоредба задължава разследващите органи и прокурора,както и съдът да вземат всички мерки за да осигурят разкриване на обективната истина.

         По-конкретно,в настоящия казус ,както от показанията на пострадалия ,така и от показанията на свид.Л.и К.е видно,че линейката на ЦСМП е била пристигнала преди служителите на полицията и както Л.сочи само пострадалия е откаран за лечение.Така или иначе е следвало да се установи кои медицински работници-лекар и медицински сестри са посетили адреса на процесната дата,да бъдат разпитани в качеството на свидетели относно това дали освен пострадалия са оказвали медицинска помощ на друго лице,респективно да им е поискана такава или да им е съобщено от друго лице,че също е пострадало.Следвало е да се изискат и заверени копия от медицинските документи ,в които е отразено посещението на лекарския екип и съответно отразени пострадали лица при наличност на такива и какви телесни увреди са констатирани от тях.

         По отношение на посоченото в мотивите на РС-Т-н ,че възприема именно нападението на пострадалия и нанасянето на удари на свидетелката Й. ,въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи ,че в настоящия казус са налице заключения на вещи лица по съдебно медицински експертиза приемащи различен механизъм на причиняване на телесното увреждане .Така например ВЛ д-рГе приела ,че увреждането на пострадалия е вследствие на удар с твърд тъп предмет в дясната половина на долната челюст и може да се получи по начин съобщен от пострадалия./л.35/.Видно от постановление от 17.06.2019г.,прокурора е постановил да се назначи повторна съдебно-медицинска експертиза ,която да даде отговор за механизма на причиняване,като е приел че допълнителното заключение на д-р Г./л.143/.,е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност.В назначената ,посочена на л.147 и сл. от ДП като съдебномедицинска експертиза вещите лица са дали заключение ,като са посочили без да се базират на каквито и да е медицински съображения ,че са възможни и двата механизма на причиняване,както и че няма обективни критерий по които да приемат единя или другия механизъм като самостоятелна причина за счупването на долната челюст.Освен че,както вече се посочи от ВЛ не са посочени съображения от професионална медицинска гледна точка за приетото заключение,от вниманието на съдът е убягнало и че заключението е взаимно противоречиво,тъй като е преди това е посочено,че счупването на долната челюст и разкъсно-контузната рана са резултат на тъпа травма със значителна сила .Т.е.определено не става ясно какво вещите лица са имали предвид при посочването,че същата е била със значителна сила,респективно,дали приетото падане при сборичкване между пострадалия и обвиняемия може да се окачестви и приеме ,че е довело до получаване на травма  и се окачествява като такова със значителна сила.Така или иначе,следвало е да се постави допълнителна задача на ВЛ и същите да изложат аргументирани съображения относно приетото от тях ,но позовавайки се и посочвайки медицинските критерий за приетото заключение.В крайна сметка основание за назначаване на експертиза е именно необходимостта от специални знания в областта на медицината в конкретния казус./арг.чл.144,ал.1 от НПК/ . Ако тези вещи лица не могат да отговорят на тези въпроси,то следва да се назначи нова комплексна медицинска експертиза,вещите лица по която да дадат еднозначен отговор относно механизма на причиняване на телесната увреда,след уточнението,какво е било положението на тялото на пострадалия при падането,в смисъл,дали е паднал по очи или по гръб на земята,ако се приеме ,че това е причина за получаване на телесното му увреждане.

         Така например,в показанията си от 19.07.20118 г. М. сочи,че непознат мъж на около 45-50 години е ударил шамар на А., след което са се сборичкали и А. го съборил на земята.Нещо повече,самия обвиняем в разпита си на 01.11.19г./л.200/,че е блъснал пострадалия в гърдите,но после паднали и двамата на земята ,като той паднал върху пострадалия.Не е уточнено обаче от страна на разследващия пострадалия по очи ли е паднал или по гръб,което определено е съществено ,тъй като това определено има значение и за вещите лица по СМЕ при даване на заключение относно механизма на причиняване на телесната увреда ,при положение че към настоящия момент те не са отговорили на този въпрос като са посочили ,че не може да се определи позата,в която се е намирал пострадалия ./Л.150/.

         Също така по отношение на показанията на св-ля А.Е.,пострадалия в показанията си на л.77,сочи,че е очевидец на случая и се е намирал на стъпалата на къщата ,което се отрича от негова страна /л.80/,което противоречие не е отстранено чрез провеждане на очна ставка и съпоставяне с другите гласни доказателства. Също така от страна на св-ля Б.М./л.87/ е посочено ,че инцидента е възприет и от страна на лице на име Д ,което не е разпитано по делото.

         При посочените по-горе противоречия между доказателствените материали ,въззивната инстанция приема,че необосновано в тази връзка РС-Тетевен е посочил, че е обоснован извода на прокурора за наличие на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК,и към настоящия момент  е несъответен на задължението на прокурора и съдът за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 13, ал. 1 НПК, както и със задължението за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.

         По изложените съображения въззивната инстанция приема, че процесното определение за потвърждаване постановлението за прекратяване на наказателното производство за  необосновано и частната жалба от В.М.М. *** за основателна поради което определението на РС-Тетевен, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона и посочени по-горе в обстоятелствената част на определението .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯВА  Определение № 25/12.02.2020 г., постановено по ЧН д. № 24/20209 г. на Тетевенския районен съд, и връща делото на прокурора при  Районна прокуратура –Тетевен, със задължителни указания относно прилагане на закона и посочени по-горе в обстоятелствената част на определението .

 Определението е окончателно.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  1.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                  2.