ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело
№ 20225330202345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Р.М., в качеството й на повереник на В.К.
- пострадало лице по досъдебно производство № 35/2020 г. по описа на
Сектор „РПТ“ при ОДМВР – гр. Пловдив, пр. преписка № 2539/2020 г. по
описа на Районна прокуратура гр. Пловдив против Постановление от
01.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 210/2015г. по описа на Отдел ИП“ при ОДМВР – гр.
Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 вр. с
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт, като се моли
съдът да го отмени.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Досъдебно производство № 35/2020 г. по описа на сектор "РПТ" при
ОДМВР гр. Пловдив е образувано на 08.03.2020 г. по реда на чл.212 ал.2 от
НПК и се води за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. с чл.342 ал. 1 пр.3
от НК. По делото няма привлечено лице към наказателна отговорност.
На 08.03.2020 г., около 18:30 часа, на свечеряване, при мокра асфалтова
1
настилка, свидетелят А.Т. се движел с личния си автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ **** в гр. Пловдив по бул. „Коматевско шосе“ в посока от север на юг в
западната лента по платното за движение. По същото време пострадалата
пешеходка В.К. се намирала на източния тротоар срещу адреса й на
местоживеене - гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 188. Преди това,
пострадалата К. била с приятелки, за да отпразнуват Международния ден на
жената и била откарана до бул. „Коматевско шосе“ от Й. К.. Пострадалата К.
не преценила достатъчно добре пътната обстановка и въпреки
приближаващия към нея и намиращ се близка дистанция лек автомобил
„Пежо 307“ с рег. № ****, същата предприела рязко пресичане на бърз ход на
пътното платно в участъка в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ в района на
№188 в посока от изток на запад. Т., въпреки че екстрено задействал
спирачната уредба на автомобила си, не могъл да спре и ударил навлязлата в
неговото платно за движене К. в дясната част на тялото. От удара,
жалбоподателката се озовала на предния капак на автомобила, ударила се в
предното обзорно стъкло, след което била отхвърлена и паднала върху
платното за движение, от дясно на автомобила, до западния бордюр.
Свидетелят Т. веднага излязъл от автомобила и в същото време се появили
близките па К. - съпругът й и дъщеря й. Пристигналите на място полицейски
служители извършили проба с техническо средство алкотест - дрегер на
водача Т., но същата била отрицателна за алкохол. Бил подаден сигнал на
ЕЕНСП: 112 и било образувано д.п. № 35/2020 г. по описа на сектор „РПТ“.
В хода на ДП е била назначена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина и видно от Протокол
№179/13.03.2020 на СХЛ при УМБАЛ- Пловдив“ АД- гр. Пловдив е
установено, че в пробите от кръв на В.К. има наличие на етилов алкохол: 2,57
на хиляда /промила/.
В хода на ДП е била назначена и СМЕ на В.К., която да установи
характера на телесните й увреждания и видно от заключението й било
причинено следното: счупване на раменната кост на дясната ръка в областта
на хирургичната шийка, което причинило трайно затрудняване на движенията
на десния крайник на К. по смисъла на чл. 129 от НК за период от 3-4 месеца.
Останалите травматични увреждания нанесени в резултат на ПТП-то
(охлузвания и кръвонасядания) причинили болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК. Прокурорът приема за правно релевантен най-
тежкият престъпен резултат, а именно: нанесената средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като по-леките телесни
увреждания са в отношение на „поглъщане“ от по-тежките.
Видно от заключението по назначената АТЕ в досъдебното
производство л.80-102:
„Ударът между л.а. "Пежо 307" и пешеходката В. Д. К. е настъпил в
2
дясната (западна) лента на платното за движение на бул. „Коматевско шосе"
гр. Пловдив в конфликтната точка на попътно пресичане на траекториите на
движение на пешеходката и автомобила-точката на първоначален контакт,
която приблизително се намира:
ПО ДЪЛЖИНА- на около 17,00 -17,50т северно от Ориентир (А).
ПО ШИРОЧИНА - на около 2,10 - 2,30 m източно от Ориентир (А).
В близост до инкриминираното място, на бул. „Коматевско шосе“ гр.
Пловдив няма маркирана и обозначена пешеходна пътека. Скоростта на
движение на лекият автомобил "Пежо 307" с per. № ***** преди ПТП е била
48,00 km/h, а в момента на удара с пешеходката В. Д. К. също е била около 48
km/h.
От техническа гледна точка не са налице условия, който да налагат
движение със скорост по-ниска от определената в анализа.
Субективните критерий не подлежат на технически анализ.
Максималната скорост на движение, при която водачът на л.а. „Пежо
307" би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, в момента в
който е реагирал е 29 km/h и по - ниска.
Дължината на опасната зона - Пълният спирачен път при движение на
л.а. „Пежо 307" със скорост 48 km/h е равна на 38,17 m
Посоката на движение на пешеходката В. Д. К. е била от изток на запад.
Скоростта на движение на пешеходката е приета в анализа на изходните
данни и се отнася за два варианта на движение:
При движение бързо ходене по платното - Vn = 2,10 m/s = 7,56 km/h.
При движение тичане по платното - Vn = 3,40 m/s = 12,24 km/h.
Водачът на л.а. „Пежо 307" А. А. Т. и свидетелят на ПТП Д. В. Д.
твърдят, че пешеходката е тичала по платното за движение.
В анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходката В. Д.
К. е навлезнала на платното за движение по пешеходната пътека пред л.а.
„Пежо 307", мястото на удара е попадало в Опасната зона на спиране на л.а.
„Пежо 307" при движение със скорост 48 km/h, откъдето следва извода, че
водачът А. А.Т. е нямал техническа възможност чрез екстрен но задействане
на спирачната система да установи автомобила в състояние на покой преди
мястото на ПТП и да предотврати съприкосновението с пешеходката.
Мястото на удара попада в Опасната зона на спиране на автомобила (Sncn-оз
= 38,17 m > Знавл. = 34,72 т).
Навлизането на пешеходката В. Д. К. на платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия лек автомобил „Пежо 307“.
Действията и поведението на пешеходката В. Д. К. не са били
съобразени с конкретната пътно - климатична обстановка, тъй като тя е
навлезнала на платното за движение без да изчака приближаващия л.а. „Пежо
3
307".
Действията и поведението на водачът А. А. Т. на л.а. „Пежо 307" преди
ПТП са съобразени с конкретната пътно – климатична обстановка.
Според експерта, най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на анализираното ПТП въз основа на предоставените данни е
следният:
Водачът А. А.Т. е управлявала л.а. „Пежо 307“ по бул. „Коматевско
шосе“ в гр. Пловдив в посока от север на юг в западната лента на платно за
движение. Когато л.а. „Пежо 307" е бил на около 34 - 35 m или на 21 - 22 m от
мястото на удара (в зависимост от движението па пешеходката бързо или
тичайки), пешеходката В. Д. К. е предприела пресичане и навлиза на платното
за движение но пешеходната пътека пред л.а., като в този момент е била на
около 5,47 метра от мястото на удара. Когато л.а. „Пежо 307“ е на около 21-22
м. от мястото на удара водачът А. А. Т. е реагирал и е задействал спирачната
система на управлявания от него автомобил. След около 1,61 s, въпреки
реакцията на водача на л.а. е последвал удар между л.а. „Пежо 307" и
пешеходката, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. След
удара пешеходката е попаднала върху предния капак на автомобила, като е
достигнала до предното стъкло, след което е отхвърлена и е паднала върху
платното за движение отдясно на автомобила до западния бордюр. След
удара л.а. „Пежо 307" е продължил движението си със задействана спирачна
система и е спрял на мястото отразено в протокола за оглед и видно от
снимковия материал.“
Видно от заключението по допълнителната АТЕ, находяща се на л.107-
139 от ДП:
„Дължината на осветената зона пред л.а. „Пежо 307" на 5 m встрани от
него, осигурена от фаровете му при къси светлини е била около 40 м. Водачът
на л.а. е имал техническа възможност да възприеме пешеходката с тъмни
дрехи на около 40 м. пред автомобила, когато същата се е намирала на
източния тротоара на около 7,56 м. и не е предприела пресичане на платното
за движение.
• Дължината на осветената зона пред лек. автомобил „Пежо 307“ на 5 м.
страни от автомобила, осигурена от фаровете му при дълги светлини е била
около 100 м. Водачът на лекият автомобил е имал техническа възможност да
забележи пешеходката движеща се по източния тротоар на около 100 м. пред
автомобила, ако преди произшествието се движи на дължи светлини. В
делото не се оспорват факти, които да сочат, че л.а. „Пежо 307" преди
произшествието е бил на дълги светлини.
Когато л.а. „Пежо 307“ се намира на около 40 м. от мястото на удара,
левият фар на автомобила е осветявал пешеходката В. Д. К. и водачът е имал
възможност да я забележи, тъй като в този момент осветеността от левият фар
4
е била около 2,0 lux.
Когато пешеходката предприема пресичане на платното за движение
л.а. „Пежо 307“ се е намирал на разстояние от мястото на удара около 28,88
м. и пред водачът му е нямало пречка да забележи пешеходката намираща се
на източният тротоар осветена от светлината на фаровете на автомобила.
В момента на възприемане на пешеходката и реакция на водача на л.а.
„Пежо 307“, автомобилът се е намирала на разстояние 19,46 м. от мястото на
удара. В този момент пешеходката е била предприела пресичане на пътното
платно, била е навлезнала по него и се е намирала на 3,68 м от мястото на
удара.
Във всеки един момент от описаните в отговора на въпроса водачът на
л.а. „Пежо 307" е имал техническа възможност да забележи пешеходката
облечена с тъмни дрехи, осветена от светлината на автомобилните фарове.
Скоростта на движение на пешеходката носеща чанти с дрехи и цвете е
била : Vn = 2.10 m/s — 7,56 km/h.
Водачът на л.а. „Пежо 307“ А.Т. и свидетелят на пътното транспортно
произшествие Д. Д.твърдят, че пешеходката е тичала по платното за
движение, но като се вземе предвид носеният багаж скоростта и е приета в
долните граници, като при бързо ходене.
Скоростта на движение на лекият автомобил „Пежо 307“ с per. № ****
определена съгласно отхвърлянето на тялото преди ПТП е била 40,00 km/h. В
момента на удара с пешеходката В. Д. К. скоростта на л.а. „Пежо 307" също е
била около 40 km/h.
Дължината на опасната зона - Пълният спирачен път при движение на
л.а. „Пежо 307" със скорост 40 km/h е: Бпсн-оз = 30,24 т.
Времето за възприемане на обекти в тъмната част от денонощието е 1,6
s.
В анализираната пътна ситуация от момента, в които пешеходката В. Д.
К. е навлезнала на платното за движение пред л.а. „Пежо 307“, мястото на
удара е попадало в Опасната зона на спиране па л.а. „Пежо 307“ при
движение със скорост 40 km/h, откъдето следва извода, че водачът А. А. Т. е
нямал техническа възможност чрез екстренно задействане на спирачната
система да установи автомобила в състояние на покой преди мястото на ПТП
и да предотврати съприкосновението с пешеходката. Мястото на удара попада
в Опасната зона на спиране на автомобила (Sncn-оз = 30,24 m > Shubji = 28,88
м.) при движение със скорост 40 км/ч.
От техническа гледна точка не са налице условия, които да налагат
движение със скорост по-ниска от определената в анализа.
Субективните критерий не подлежат на технически анализ.
Максималната скорост на движение, при кояго водачът на л.а.
„Пежо 307“ би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, в
5
момента, в който е реагирал е 26 km/h и по - ниска.
Водачът А.Т. на л.а. „Пежо 307“ е нямал техническа възможност чрез
предприемане на спасителна маневра заобикаляне да предотврати
настъпването на удар с пешеходката В. Д. К..
По данните от протокола за оглед и анализа е изработена динамична
мащабна скица на автотранспортното местопроизшествие, която е
приложена.“
Към настоящия момент са извършени следните действия по
разследването: разпитани са установените свидетели - А.Т., Д. Д., В.К., Г. М.;
Н. Ф., С.Б., С. Л., М. Т. К., Й. П. К., Т. К., извършен е оглед на
местопроизшествие и е изготвен албум; изискани и приложени са медицински
документи; постановена и изготвена е СМЕ на пострадалата К.; постановена и
изготвена е автотехническа експертиза (АТЕ); изискан е аудиозапис от РЦ на
ЕЕНСП: 112; извършен е оглед на ВД; изискана е справка „Съдимост“ на
А.Т.; изискана е справка от ОП „ОКТ“ Пловдив за схема на платното за
движение, пътни знаци и маркировка в района на местопроизшествието към
инкриминираната дата; постановена и изготвена е и СХЕ на кръвна проба на
пострадалата К.; проведена е очна ставка между участниците в
пътнотранспортно произшествие, проведена е очна ставка между
пострадалата К. и св.Й. К.. Постановена допълнителна АТЕ и е заключение по
същата. Извършено е предявяване на материалите по разследването на
процесуален представител на пострадалата К..
Прокурорът обосновано и правилно приема, че от правна страна следва
да се кредитират показанията на свидетеля Д. Д., който е възприел цялата
фактическа обстановка, тьй като в същия момент е бил участник в
движението и е възприел момента от самото пресичане на пешеходката К. до
настъпилия удар между управлявания от Т. автомобил и пострадалата. Д. Д.
се явява пряк свидетел на събитията и трето независимо, безпристрастно лице
- без връзка с извършителя и пострадалата, като показанията му са обективни,
логични, последователни и безпротиворечини. В този смисъл следва да се
кредитират и показанията на св. Т., тъй като същите не се различават
съществено от заявеното от Д..
Законосъобразен и правилен е анализа на представителя на районна
прокуратура, с който той само отчасти кредитира показанията на
пострадалата и неините разпити, според състава на съда. Събраните по делото
обективни данни, намерили отражение в двете АТЕ, както и показанията на
прекия очевидец Д., кореспондират с всички останали събрани по делото
писмени и гласни доказателства, с изкючение обаче на данните, съобщени от
пострадалата. Правилно прокурора ги е приел като опосредени и
противоречащи на общата картина на фактическата обстановка. В тази връзка
изводите на вещите лица са компетентни и обосновани, тъй като се базират
6
на строги математически формули, а не на лични възприятия. Все в този ред
на мисли, показанията на Д., се явяват втора оправна точка за формиране на
правния извод на прокурора. Същите са определено безпристрастни и са
определено данни на очевидец на ПТП, снети непосредствено след
инкриминираното деяние. Ето защо и съдът напълно се доверява на
гореизброените и подкрепя извода на прокурора за игнориране съобщеното
от пострадалата.
Все в този ред на мисли, не следва да се игнорира и факта, че
пострадалата се е намирала в средна към тежка степен на алкохолно
опиянение и е възможно част от възприятията й да са повлияни от това, а
няма как като цяло да не са повлияни от неината преценка на
инкриминираната ситуация във връзка с пресичане на пътното платно.
Предвид гореизложеното, съдът напълно споделя извода на прокурора,
че в случая няма как да е налице хипотезата на чл.343, ал.1, б.“Б“ вр. чл.342,
ал.1 предл.3 от НК.
Основанията за този правен извод, прокурорът е систематизирал от
двете извършени по делото АТЕ и показанията на прекия очевидец.
Независимо от приетата от експертите различна скорост на движение на
автомобила на Т. от 48 км/ч. в първата АТЕ и 40 км/ч. в допълнителната АТЕ,
анализирайки всички данни по делото, вещите лица са категорични, че Т. се е
намирал дълбоко в „опасната зона на спиране“ и е нямал техническа
възможност чрез екстрено задействане на спирачната система да спре
автомобила в покой преди мястото на ПТП. Не е имал възможност и да
заобиколи опасността.
На следващо място, отново правилно, законосъобразно и обосновано,
прокурорът е приел, че е налице съпричиняване, тъй като К. е нарушила
правилата за движение по пътищата и телесните й увреждания са в пряка и
причинно-следствена връзка с противоправното й поведение.
Съдът напълно споделя крайния извод на прокурора, че деянието на
водача Т. представлява такова по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
последният не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът не възприема и не кредитира изцяло възраженията на адв. М.,
изложени против обжалваното постановление на РП, по следните
съображения:
Предвид спецификата на правния спор – престъпления по транспорта,
от изключително значение за формиране извода на решаващия орган, е
преценката на експерт, разполагащ с необходимите знания и опит в областта
на транспорта. Нито прокурора, нито съдът, би могъл да се произнесе
7
категорично по такъв род дела, без да съобрази изводите си със специални
знания, с които той не разполага. Такъв е и настоящия казус и от съществено
значение за решаване на делото е съобразената с обективните данни по
делото математическа преценка на ситуацията. Предвид гоеизложеното както
и в настоящия казус, прокурорът, а в последствие и съдът гради своите
правни изводи въз основа на техническия анализ на ситуацията, изложен в
двете АТЕ. Няма как да се изисква от прокурора да вземе становище и да
анализира изводите на вещите лица, ако няма обективни данни в противна
насока. Ето защо, възражението на адв. М. за липса на мотиви в обжалваното
постановление, се явява неоснователно и съдът не го кредитира.
Следва да се отбележи, че и двамата експерти подробно са анализирали
данните от мястото на ПТП включително и пътната обстановка, съответния
час от денонощието, като прокурора е възприел техния краен
безпротиворечив извод и не би могъл да подложи на анализ заявеното от
защитата в случая несъответствие между скоростите на двете експертизи.
Това е така, защото и при 48 км./ч. и при 40 км/ч. крайния извод на
експертите е, че Т. е попадал в опасната зона за спиране.
Ето защо съдът не възприема възраженията на адв. М..
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението
на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 01.04.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 35/2020 г. по
описа на Сектор „РПТ“ при ОД МВР – гр. Пловдив, пр.пр. № 2539/2020 г. по
описа на РП-Пловдив, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с
чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия
и на РП гр. Пловдив.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9