№ 38722
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110138790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от от „Сънфудс България“
ЕООД срещу П. М. Б..
С Разпореждане № 98188/09.08.2023г. по делото исковата молба е оставена без
движение и са дадени указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности в
едноседмичен срок, като посочи брутно трудово възнаграждение за месец на служителя, а и
за ден, и начина на формирането му.
С молба от 19.09.2023г. ищецът не е изпълнил дадените му указания. Единствено е
посочил, че трудовото възнаграждение на служителя се е изчислявало почасово и че за база
е взел месец август, като последен пълен отработен месец. Не е посочен размер на брутното
трудово възнаграждение за месец и на ден, както му е било указано, не е и изяснено
напълно как се формира то.
С разпореждане № 116859/22.09.2023г. съдът е предоставил последна възможност на
ищеца да уточни исковата си претенция до необходимата степен. Указано му е било като
алтернатива на горното да посочи броя отработени от служителя часове съгласно график за
месец август, за да може да бъде определен размера на брутното възнаграждение, който се
ползва за база.
С молба от 13.10.2023г. ищецът отново не е изпълнил дадените му указания, като е
сметнал, че въпросните уточнения са ненужни.
Съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
1
Брутното трудово възнаграждение се определя на месечна база когато заплащането
на служителя е уговорено във фиксиран месечен размер, както е при масата трудови
договори. Още повече предвидено е обезщетението по чл. 220 КТ да се определя върху тази
база, тъй като когато не е изрично уговорен срок за предизвестие, той е едномесечен,
съгласно чл. 326, ал. 2 КТ.
В случая е видно, на първо място, че е уговорено възнаграждение платимо почасово,
тоест, за да се определи брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен
отработен месец е необходимо да бъде посочен броят на работните му часове за този месец.
В противен случай невъзможно би било да се установи дали служителя е отработил пълен
работен месец и дължимото му за този месец възнаграждение. Другата възможност, също
указана на ищеца, е била да посочи брутното месечно възнаграждение за този месец, което
също не е сторено.
На следващо място, тъй като срокът за предизвестие е не 30-дневен, а 45-дневен, за да
може да се определи размерът на обезщетението по чл. 220 КТ е било необходимо да се
посочи брутното дневно възнаграждение на работника, за което отново са дадени указания,
които са остават неизпълнени.
Следва да се допълни, че нередовностите/непълнотите на исковата молба не могат да
се попълват и исковата претенция да се извежда от приложенията към молбата от напр.
фишове за заплати, както сочи ищеца, или чрез назначаване на счетоводна експертиза, която
да изчисли размера на обезщетението и базата върху която се определя.
По този начин исковата молба остава неконкретизирана по основание, в
противоречие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не може да се определи
базата – брутното трудово възнаграждение на служителя, въз основа на която се изчислява
обезщетението, дължимо на осн. чл. 220 КТ.
Както се посочи по-горе до настоящият момент указанията на съда не са били
изпълнени, въпреки изтичането на значително по-продължителен срок от дадения
едноседмичен такъв. При неизпълнение на дадените указания исковата молба се явява
нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл.
129, ал. 3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с
приложенията се връща.
Съгласно константната съдебна практика съдът не дължи допълнителни указания,
при условие, че първоначално дадените са ясни - Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д.
№ 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. №
433/2010г.,г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г.,
г.к., ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 198865/12.07.2023г., подадена от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, по която е образувано гр.д. № 38790/2023г. по описа на СРС, 57
граждански състав, поради неотстраняване в срок на нередовности.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 38790/2023г. по описа на СРС, 57
граждански състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на ищцовата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3