Решение по дело №2021/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1880
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20207180702021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№1880/23.10.2020г.

 

гр. Пловдив 23.10.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четгвърти октомври юни 2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2021 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител ю-т М., против Решение № 1104 от 13.07.2020г., постановено по АНД № 1254/2020г. по описа на на Пловдивски районен съд, което е отменено Наказателно постановление № № 482615F504107/06.12.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „обслужване“ на  ТД НАП-Пловдив, с което на „Градски Археологически музей“ гр. Хисаря на основание чл.180, ал.2 от Закона за данъка върху добавена стойност е наложено административно наказания  - имуществена санкция в размер на 2 731,83 лв., за нарушение на чл. 180 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл. 102 ал.3 т.1 ЗДДС и чл. 112 ал.1 ППЗДДС.

Ответникът - „Градски Археологически музей“ гр. Хисаря, чрез процесуалния му представител адв. Д. счита жалбата за неоснователна.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.

За да отмени обжалваното пред него НП ПРС е приел, че  при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви са били по своето естество доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено в неяснота и следва да предполага кои са конкретните факти, които би могло да оборва.

Съдът е посочил, че съобразно константната практика на Административен съд Пловдив, неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП, представлява съществено процесуално нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, като подробно са описани решения на съда в тази връзка.

Твърденията на касатора, че  за периода 01.05.2018г. – 31.10.2018г. проверяваното лице е извършило доставки на територията на страната в размер на 16391 лв. и не е начислил ДДС в размер на 2731,83 лв. видно от представените документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.

По така наведения довод настоящият съдебен състав намира за установено следното:

По отношение конкретния данъчен период 01.05.2018г. – 31.10.2018г. в НП и АУАН не съдържат индивидуализирани данни, които да бъдат проверени със съпоставка на приложените в хода на делото писмени доказателства. Протокол № **********/13.06.2019г. е единственият документ, на който се позовава административно-наказващия орган, но документът касае информацията за достигнало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер на 50 000лв. към 31.07.2017г. Цитираният протокол съдържа стойности на отчетен облагаем оборот във ФП на ФУ за различни периоди, извлечени от представени месечни отчети. Стойностите не са помесечни, а обобщени.

При тези данни правилно ПРС приема, че преписката не съдържа информация за облагаемите доставки за периода 01.05.2018г. – 31.10.2018г., формиращи стойност 16391 лв. и изискуем ДДС в размер на 2731,83 лв.

Тоест, фактическото основание, въз основа на което е приложена санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, не е обосновано. Административно – наказващият орган дължи яснота при описание на нарушението и убедително доказване на същото. Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити – в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно доказателствата, които потвърждават нарушението. Отсъствието на доказателства, потвърждаващи нарушението води до извод, че волята на административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие. Правилни са изводите на ПРС по отношение конкретизирането на фактите, касаещи административното нарушение – в етап на съдебно оспорване на НП: индивидуализирани факти и обстоятелства следва да са отразени в АУАН с предявяването му, или в НП. Верен е извода за невъзможност отговорност на нарушител да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, разкрити в хода на съдебното производство, които не са посочени в АУАН или не са част от административно-наказателната преписка. В реда на изложеното е и извода на ПРС за поставяне на съда в позиция на тълкуване на действителната вола на административно-наказващият орган, което е недопустимо. Отбелязва се, че дори да не е спорна фактическа установеност, нарушителят има право на оспорване на НП, за законосъобразността на което в случая ПРС е осъществил дължимата проверка в цялост. Отсъствието на конкретни данни относно индивидуализирани облагаеми доставки на стоки за процесния данъчен период води до извод за необоснованост на НП.

Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН.

Мотивиран така и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXII състав

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1104 от 13.07.2020г., постановено по АНД № 1254/2020г. по описа на на Пловдивски районен съд .

ОСЪЖДА НАП да заплати на Градски Археологически Музей, гр.Хисаря, ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 100 лв. /адвокатско възнаграждение/.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :