Р Е Ш Е Н И Е № 100
гр. Шумен, 29.07.2015 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 209 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба на „Стройком- плект Г” ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ж.к. „...”, Индустриална зона, представлявано от управителя Г.М.Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител ад. Г.Т. ***, със съдебен адрес ***, офис 21 против „Челик – Йлдъз” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 16, ет.1, ап.6, представлявано от управителя С.Й., ЛНЧ ******. В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на сключен със „Стройкомплект Шумен” АД дого- вор, ищецът от 26.08.2009 г. е собственик на индустриален клон - ж.п. коловоз с дължина 2 км. и нормална ширина. Сумата която ищецът заплатил за коловоза е в размер на 49 200.00 лв. ЖП коловозът преминава през поземлен имот с идентифи- катор № 83510.669.261 по кадастралната карта на гр. Шумен, който от 25.06.2010 г. е собственост на „Челик – Йлдъз” ООД. През есента на 2010 г., управителят на ищеца забелязал, че в имота на ответника е започнало изграждането на метално ха- ле и предупредил лицето, представило се за управител на ответното дружество, че ако има намерения по отношение на коловоза следва да се свърже предварително с него. В началото на м. февруари 2014 г. управителят на ищеца забелязал, че в имота на ответното дружество демонтират ж.п. коловоза, като част от релсите били нарязани. Работниците, които извършвали демонтажа му обяснили, че това става по нареждане на управителя на ответното дружество, тъй като релсите пречели при изграждането на складовата база. Ищецът е сезирал ШРП за извършено престъпле- ние от общ характер – чл.216 от НК, но до настоящия момент не е уведомен за раз- витието на образуваната по жалбата му преписка. В резултат на извършеното от управителя на ответното дружество възлагане на негови работници да извадят, нарежат и унищожат ж.п. коловоза собственост на ищеца, на последния са нанесе- ни вреди в общ размер на 49 200. 00 лв., тъй като съоръжението не може да бъде използвано по предназначение. Освен тази сума ответното дружество дължи за причинената на ищеца вреда и законна лихва за забава в размер на 5 436.52 лв. от датата на увреждането – 01.02.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба. Ищецът претендира ответното дружество да бъзе осъдено да бъде осъдено да за- плати на ищеца сумата от 54 636.52 лв., от които 49 200.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работници на които ответното дружество е разпоредило извършването на възложена им от него работа и сумата от 5 436.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на вре- дата - 01.02.2014 г. до датата на подаването на исковата молба - 04.03.2015 г., както и направените деловодни разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован поддържа исковата си пре- тенция, чрез процесуалния си представител ад. Г.Т. ***.
Редовно призован ответникът не изпраща представител и не депозира стано- вище по предявения срещу него иск.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 25.08.2009 г. между ищеца в качеството му на купувач и трето лице – „Стройкомплект-Шумен” АД, в качество- то му на продавач е сключен договор, по силата на който третото лице е продало на ищеца собственото си съоръжение, а именно ж.п. коловоз 2 км., нормална ширина – индустриален клон, находящ се в гр. Шумен, Индустриална зона (л.6). Във връзка със сключения договор е издадена фактура № **********/26.08. 2009 г.(л.4). От приложените към делото акт № 1 за приемане и предаване на основни средства от 30.07.1980 г., договор за покупко-продажба на „Стройкомплект-Шумен” ЕАД – Шумен по реда на чл.35 от ЗППДОбП от 29.12.1995 г., Справка за наличните ДМА към 31.10.1995 г. и експертна оценка на апортна вноска от 25.02.1996 г. (л.7 - л.21) се установява, че третото лице е било собственик на ж.п. коловоз, поради което със подписването на договора от 25.08.20009 г., същият е проявил своето транслативно действие (чл.24, ал.1 от ЗЗД) и ищецът е придобил собствеността върху съоръже- нието.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба ... от 2010 г. на нотариус А.А., рег. № ... на НК, с район на действие ШРС ответникът е собственик на поземлен имот с площ от 3 274 кв. м. с идентифи- катор № 83510.669.261, при съседи: № 83510.670.220, № 83510.670.1, № 83510.669. 153, № 83510.669.160 и № 83510.670.222.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експер- тиза се установява, че ж.п. коловозът преминава през поземлени имоти в урбанизи- рана територия на гр. Шумен и свързва имотът на ищеца с ж.п. район Шумен, като последният имот преди територията на ж.п. район е поземлен имот с идентифика- тор № 83510.669.261 по КК на гр. Шумен с площ 3 274 кв. м. При оглед на имота от вещите лице се установява, че ж.п. коловозът преминава през имота в посока юг – запад, като прави завой в имота. От южната страна на имота ж.п. коловозът влиза в него под оградата от метална мрежа и след около 10 м. свършва. По неговото трасе е изградена бетонна площадка и земен насип, поради което не може да се установи визуално дали ж.п. коловозът е демонтиран в този участък или направо върху него е направено бетонната площадка и земен насип. Това може да се установи само след извършване на съответните изкопни работи. От западната страна на имота ж.п. коловозът под ограда от метална мрежа навлиза в ж.п. район Шумен. При проверка в Община Шумен се установява, че няма данни за издадено разрешение за демонтаж на ж.п. линията монтирана в поземлен имот с идентификатор № 83510.669.261.
В резултат на изградената бетонна площадка и земен насип ж.п. коловозът е частично повреден – липсва участък от около 70 м. от него в поземлен имот с иден- тификатор № 83510.669.261, като вследствие на това използването му е невъзмож- но. Размерът на причинената вреда е 45 228.00 лв. Размерът на дължимата моратор- на лихва върху 45 228.00 лв. за периода от 01.02.2014 г. до 04.03.2015 г. е в размер на 4 999.14 лв.
Предвид твърдението, че в началото на м. февруари 2014 г. работници на ответното дружество премахват релсите на ж.п. коловозът, съдът, с доклада си по чл.146 от ГПК, изрично посочи че в тежест на ищеца е да установи факта, че демонтирането на съоръжението е осъществено от физически лица в изпълнение на възложена от ответника работа. Ищецът не представи доказателства, от които да се установи, че между ответното дружество и трети лица са налице трудовоправни или гражданскоправни отношения, по силата на които ответникът е възложил на трети лица демонтиране на ж.п. коловоза. С оглед на тона, съдът в настоящия си състав приема, че между „Челик – Йлдъз” ООД и трети лица не са налице валидно сключени трудови или граждански договори, по силата на които дружеството кон- кретно да е възложило на третите лица демонтиране на ж.п. коловоза, преминаващ през поземлен имот с идентификатор № 83510.669.261 .
В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че между страните по делото е налице правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди причинени при изпълнение на работа от лица, на които ответникът е възложил извършването й. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата Предявените обективно, комулатив- но съединени искове са с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 08.05.2015 г.
Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни, поради след- ните съображения:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаран- ционно-обезпечителна. Предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД са: осъществяване на деликт от физическо лице, което се намира в особени от- ношения със субекта на обективната отговорност – последният да е работодател или възложител на определена работа на първия действието или бездействието във връзка с възложената работа да е довело в причинно-следствена връзка до нанасяне на вреди. Без значение е дали работата е възложена по трудов или по граждански договор или дори като услуга. Ирелевантно е и дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. Този извод се основава на текста на чл. 49 от ЗЗД. В него е посочено “...който е възложил на друго лице някаква работа...”. т.е. формулировката използвана в правната норма не дава основание да се тълкува стеснително и да се счита, че е налице възлагане на работа, само при наличие на валидно сключен трудов договор между деликвента и възложителя. В хода на про- цеса не се събраха доказателства, които безспорно да установят наличие на трудово правоотношение или граждански договор по силата на който ответното дружество е възложило на трети лица да извършат работата по разглобяване на релсите от ж.п. коловоз, преминаващ през поземлен имот с идентификатор № 83510.669.261.
С оглед на изложеното, в настоящия случай не е установено съществуването на отношения възложител – изпълнител на възложената работа, изразяваща се в демонтаж на ж.п. коловоз в процесния недвижим имот между ответника и трети лица. Следователно спрямо ответното дружество не следва да се ангажира обектив- ната имуществена отговорност по чл.49 от ЗЗД. Предвид на това предявения от „Стройкомплект Г” ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на су- мата от 49 200.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от ра- ботници, на които ответното дружество е разпоредило извършването на определе- на работа е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и предя- вената акцесорна такава за заплащане на сумата от 5 436.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2014 г. до 04.03.2015 г.
Предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за направени от ответника деловодни разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от „Стройком- плект Г” ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ж.к. „...”, Индустриална зона, представлявано от управителя Г.М.Г., ЕГН ********** против „Челик – Йлдъз” ООД, ЕИК ..., със седали- ще и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 16, ет.1, ап.6, представлява- но от управителя С.Й., ЛНЧ ****** обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 49 200.00 (четиридесет и девет хиляди и двеста) лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работници, на които ответното дружество е възложило извършването на определена работа и сумата от 5 436.52 (пет хиляди четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2014 г. до датата на депозиране на ис- ковата молба - 04.03.2015 г.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: