Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Габрово, 08.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–
ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от осми ноември, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите
по адм. дело № 175 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1433 от 10.08.2022 г.,
подадена от „***“
ЕООД, със седалище с.***,
общ. Севлиево, обл. Габрово, ЕИК: ***,
подадена чрез управителя на дружеството – И.Е.Е., против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-2600-4631 от 4.07.2022 г., издаден от
зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София. С оспорения ИАА
административният орган /АО/ е установено задължение за жалбоподателя в размер
на 17 566.65 лв., която сума подлежи на възстановяване на основание чл. 18, ал.
3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7
от 24.02.2015 г. и съставлява изплатена на дружеството субсидия по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
/ВПС-1/ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадени от
него заявления за подпомагане с посочени
УИН по години.
Процесният АУПДВ е
издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от ДОПК. В мотивите му е отразено, че жалбоподателят е регистриран с
УРН 359313 н ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014 – 2020 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност“ през 2015 г. С влязъл в сила Акт за прекратяване на
ангажимент изх. № 02-2600/4631 от 13.08.2021 г., ДФЗ – РА е прекратил
агроекологичния ангажимент на дружеството. По заявленията, подавани от него
през посочените по-горе периоди, са изплатени отразени за всеки от тях суми по
години, освен за кампания 2019, за когато не е отразено плащане, като
изплатената общо сума се равнява на 175 666.54 лв. В съответствие с чл.
18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/24.02.2015 г. субсидираното лице дължи
възстановяване на 10% от получавана сума или 17 566. 65 лв. С писмо изх. №
02-2600/4631 от 1.03.2022 г. ДФЗ – РА кандидатът е уведомен за откритото
производство по издаване на процесния ИАА и му е предоставена възможност да
представи становище и допълнителна информация или да възстанови доброволно
дължимата сума, съставляваща извършено в негова полза недължимо плащане, в
случай, че не оспорва фактическите констатации, но в указания срок той не е
изпълнил това указание, поради което се преминава към издаване на АУПДВ. По
тази причина в ИАА освен главницата е посочено, че адресата дължи и лихва за
периода от крайния срок за доброволно плащане и окончателното издължаване или
прихващане от бъдещи вземания на дружеството към РА.
Процесният АУПДВ е
връчен на управителя на дружеството – адресат на 13.07.2022 г., видно от
направеното отразяване. Жалбата против него е депозирана в Административен съд
– Велико Търново на 27.07.2022 г., в законния 14-дневен срок, а съдът е
препратил същата в АС – Габрово, съгласно правилата за местна подсъдност,
съобразно седалището на жалбоподателя.
В жалбата си против
процесния ИАА дружеството оспорва компетентността на АО, издал ИАА. Налице са
съществени процесуални нарушения, които са се отразили на крайните фактически и
правни изводи – на жалбоподателя не е изпращано уведомление за започване на
производството по издаването на АА. Освен това жалбоподателя заявява, че
оспорва Акта за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 10, на който се
позовава АО при издаването на АУПДВ, като възразява, че такъв акт не е влизал в
сила. В АУПДВ се твърди, че жалбоподателят е регистриран в ИСАК през кампания
2015, като за петата година – 2019 г., е отразено, че не са правени плащания, с
оглед на което се прави искане ответната страна да представи Заповед № 03-РД/3166
от 5.10.2021 г. на изп. директор на ДФЗ, с която се спира административното
производство по обработка на заявление за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2019 г., както и евентуално издадени в
последствие такива заповеди. Твърди се, че от съдържанието на оспорения АА е
невъзможно да се прецени дали наложената санкция е правилна поради което се
иска неговата отмяна.
В проведено по делото
о.с.з. жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.
Ответникът – зам.
изпълнителен директор на ДФЗ – РА, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт А., който оспорва жалбата. В едно с придружителното писмо, с което
АО е изпратил преписката в АС – Габрово, е депозирано и писмено становище, с
което се излагат съображенията по съществото на спора.
Съдът направи проверка
както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за
наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
По делото няма спор, че
жалбоподателят е регистриран н УНР 359313 в ИСАК и е одобрен за участие по
мярка 10 „Агроекология и климат“ 2014 – 2020, направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ през кампания 2015,
подновен през кампания 2016. Същият е уведомен за това, че е одобрен за участие
по мярка 10 от ПРСР с Уведомително писмо /УП/ изх. № изх. 02-040-2600/497 от
16.03.2016 г. и УП № 02-040-2600/3967 от 15.12.2016 г.
Първото заявление за
подпомагане е подадено от името на дружеството на 15.06.2015 г., а след него са
подавани още 5 заявления до 2020 г., включително, с посочените в процесния
административен акт УИН.
В заключение от така
изложеното АС – Габрово счита за установени твърденията, изложени в АУПДВ, че жалбоподателят
е регистриран с УРН 359313 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10 от ПРСР
2014 – 2020, като за периодите 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е получил
посочените в акта субсидии по подаваните от него ежегодни заявления. За 2019 г.
той не е получавал субсидии по мярката, за която е одобрен.
Зам. изпълнителният
директор на ДФЗ е изпратил до жалбоподателя писмо изх. № РД-01-2600/947 от
10.02.2021 г. /л.29/,
получено от управителя на дружеството на 23.02.2021 г. Според направеното в
него отразяване, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган го
уведомява, че открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент, т.к. при извършени административни
проверки се установява, че кандидатът не е подал заявление по направление ВПС-1
през 2020 г.
По тази причина същият се уведомява, че агроекологичните дейности и направления
се изпълняват за период от 5 последователни години, като срокът започва да тече от началото на
годината, в която е подадено и одобрено заявлението за подпомагане. През всяка
следваща година до изтичането на този 5-годишен ангажимент кандидатите подават
заявления за плащане, а след изтичането на срока могат да удължат прилагането
на дейностите си ежегодно, до изтичането на програмния период. Според чл. 18,
ал. 3, т. 1 от Наредбата земеделски стопанин, който не подаде заявление за
плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановява получената
финансова помощ или част от нея на основание ал. 4. След като жалбоподателят не
е подал такова заявление за последната година е налице основание за
прекратяване на ангажимента, поради което и на посочени в писмото нормативни
основания РА предприема действия по прекратяване на агроекологичния му ангажимент
по мярка 10.
Следва да се приеме, че
дружеството е уведомено надлежно за започването на производството по
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Със същото писмо жалбоподателят е уведомен и за
последицата, която се реализира посредством издадения и оспорен в настоящото
дело ИАА – възстановяване на получената финансова помощ, с което съдът приема,
че дружеството е уведомено за тази последица още на 23.02.2021 г., с
получаването на това писмо. Поради това съдът приема, че още с уведомяването за
издаване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент дружеството е
било уведомено, че следва производство по издаване на АУПДВ.
В резултат от така започналата процедура,
с Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020, изх. № 02-2600/4631 от 13.08.2021 г. на зам.
изпълнителен директор ДФЗ
/л.30/ се прекратява агроекологичния
ангажимент на жалбоподателя. Този ИАА е
получен от адресата си на 27.08.2021 г., както е отразено чрез саморъчно
направена от управителя му И.Е.Е.
отметка и полагане на негов подпис. Актът не е оспорен, не е оспорен и така поставеният
подпис след отразеното получаване. По делото не са
налице данни и твърдения, че този
ИАА е обжалван, поради което съдът следва да приеме, че
същият е влязъл в сила и действително е налице прекратяване на ангажимента от
11.09.2021 г. Тогава
той е влязъл в сила - след изтичането на посочения в него 14-дневен срок.
Съдът не следва
в рамките на настоящото производство да обсъжда неговата допустимост и законосъобразност именно по тази причина – той е придобил стабилитет,
поради което следва да се съобрази единствено с този факт - правоотношенията,
целени да бъдат преуредени
с този ИАА, са преустановени с влизането му в сила, в едно с пораждане на
последиците, които релевантните правни норми са предвидили като възникващи от това обстоятелство.
По делото е приложено
писмо изх. № 02-2600/4631§2
от 1.03.2022 г. /л.14/ на
зам. изпълнителен директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателя, с което същият
е уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл
в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, изх. № 02-2600/4631 от 13.08.2021
г. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във вр. с чл. 28, л. 29 и чл. 32 от
Регламент /ЕО/ № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. са извършени всички
задължителни административни проверки и проверки на място по заявлението и са
изплатени посочените в писмото суми по години, от 2015 г., вкл. до 2018 г.
вкл., а за 2019 г. суми не са изплащани. Посочена е общата изплатена сума от
началото до края на ангажимента и тя съответства на отразената в АУПДВ, като въз
основа на това до адресата е отправена покана да изплати 10% от сумата,
равняваща се на размера, за който е издаден процесният ИАА, по посочена сметка
на ДФЗ с основание – „възстановяване на изплатени суми по агроекологични
плащания, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“. Адресатът е поканен да заплати сумата доброволно в 7-дневен
срок от съобщаването /получаването на писмото/, както е и уведомен, че при
несъгласие от негова страна с направените констатации, изложени в писмото, в
същия срок може да подаде възражения и допълнителни доказателства, относими към
фактическите установявания и фактическите и правни изводи.
Писмото е получено от
управителя на дружеството – адресат „на ръка“, според саморъчно направената в
него отметка, но без отразяване датата на получаване. Съставен е и Констативен
протокол № 224 за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК на 23.03.2022
г., в който е отразено, че на тази дата в Областна дирекция – Габрово на ДФЗ
служител на същата администрация –
Станислава Опришанова Иванова,
старши експерт, осъществила чрез
посочен в протокола телефонен номер
контакт с лицето
– И. Иванов, служител на „Боби Милк“ ЕООД и уведомила същия, че има право в
7-дневен срок от уведомяването да
получи на посочен адрес горепосоченото уведомително писмо № 02-2600/4631§2 от
1.03.2022 г., с което е открито административно производство по издаване на Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент /вероятно тук е допусната техническа грешка – писмото с
този изх. номер и дата не е това, с което е открито производството по издаване
на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, т.к. същият е прекратен
лятото на 2021 г. с гореописаните процедура и влязъл в сила ИАА, в случая става
въпрос именно за уведомителното писмо, с което се поставя начало на
производството по издаване на процесния административен акт – АУПДВ/ и
че в случай, че писмото не бъде получено в този 7-дневен срок, след изтичането
му документите ще се считат за надлежно връчени и започва да тече срок за
представяне на възражение и документи в това открито административно
производство или ще тече 14-дневен срок за обжалване на издадения акт пред
административен съд по седалището на дружеството. Жалбоподателят не е оспорил, че посоченото в този протокол
лице не е негов служител и че посоченият телефон не се ползва от него. На л. 16
от делото е приложена разпечатка от официален регистър на ИСАК – „Директни
плащания“, в която е отразено, че на 23.03.2022 г. на „Боби Милк“ ЕООД са
връчени писмо за издаване на АУПДВ и констативен протокол, които документи са
достъпни като линкове за сваляне, като е вписана и дължимата сума.
Жалбоподателят не е оспорил тези документи: уведомителното писмо, констативния
протокол и извадката от регистъра на ИСАК, поради което и въз основа на тях
съдът приема, че той е бил уведомен за началото на производството по издаване
на процесния АУПДВ. За същото, както бе посочено и по-горе, той е информиран
още с уведомяването за започване на производство по издаване на акта за прекратяване
на агроекологичния ангажимент и с издаването на самия такъв акт. Няма данни той
да е оспорвал констатациите, да е правил възражения или да е представял
доказателства. АУПДВ е издаден на 4.07.2022 г. – над 3 месеца след издаването и
връчването на уведомителното писмо, следователно жалбоподателят е разполагал с
достатъчно време да предприеме такива, действия, ако е имал подобни намерения.
Освен това дори и да не е успял да го направи в предоставения му срок, то той е
могъл да го стори и с подаването на жалбата си до съда, вкл. и в рамките на
настоящото съдебно производство, поради което настоящият съдебен състав на АС –
Габрово следва да приеме, че описаните в процесния ИАА факти са реализирани и
установени по безспорен начин.
По делото е приложена Заповед
№ 03-РД/772 от 8.03.2022 г. на изп. директор на ДФЗ, с която на посочените
нормативни основания на Петя Димитрова Славчева, зам. изпълнителен директор на
ДФЗ, са делегирани изброени във вътрешноведомствения акт правомощия, сред които
е и това, да издава и подписва АУПДВ по всички мерки и схеми по директни
плащания, както и писма за откриване на производства по издаване на такива
актове, за откриване на производства по издаване на актове за прекратяване на
ангажименти, вкл. по мярка 10; да издава и подписва актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 10. Преди това същите правомощия са били делегирани на
същото лице и на същите основания със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.;
Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.; Заповед № 03-РД/2891 от 16.06.2021 г. –
всички те на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал. 5 и 6 от ЗПЗП, изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, като може да делегира със заповед правомощията си на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда, каквато е настоящата хипотеза. С оглед на така изложеното АС – Габрово
намира, че процесният АУПДВ е подписан от това лице
в това му качество, поради което съдът приема, че същият е издаден от
оправомощен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Спазени са
изискванията за форма на акта. В него са налице изложени ясни фактически и
правни основания, като от съдържанието му е ясно и по какви причини от
жалбоподателя се търси 10% от изплатената му за 4-годишния период субсидии,
като е посочена нормата на чл. 18, ал. 4, б. “г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015
г., изрично цитирана като основание за възстановяването, според която
разпоредба земеделските стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която
са установени неспазвания по направлението, както следва: … след петата година – 10
%. В случая е безспорно, а и от
приложените по делото документи /извлечения за преведени по банкова сметка ***/
е видно, че общата получена сума от началото на ангажимента – 2015 г., до
издаване на акта за неговото прекратяване и влизането му в сила – 2021 г.,
полученото от него финансово подпомагане е на стойност 175 666.54 лв.,
която съставлява сбор от четирите посочени годишни периоди и подлежащата на възстановяване
на така посоченото нормативно основание сума е именно 17 566.65 лв.
По делото не е спорно,
че жалбоподателят е получил процесните суми. За този факт са представени и
извлечения от бюджетната организация за направените преводи по сметката на
дружеството през четири поредни години, от 2016 г. до 2019 г., като всяко от
тях е за предходна календарна година.
Със Заповед №
03-РД/3166 от 5.10.2021 г. на изп. директор на ДФЗ е спряно производството по
обработката на заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания
за кампания 2019. Заповедта е отменена с Определение № 2548 от 17.03.2022 г. на
ВАС, пето отд., по адм. д. № 1683 от 2022 г. По делото обаче не са налице
твърдения, нито са представяни доказателства, от които да е видно, че е правено
плащане за 2019 г. от ДФЗ към жалбоподателя, поради което съдът намира, че
такива плащания за 2019 г. не са налице, както е отразено и в процесния ИАА. Дори и такива да са налице, то пропускането им в
процесния ИАА не е в полза на
жалбоподателя и не съставлява нито процесуално нарушение, нито нарушение на
материалноправна разпоредба, което следва да доведе до отмяна на целия ИАА.
Съгласно чл.
27 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс,
какъвто е настоящият случай. Задължението – главница и лихви, е публично, на
основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК.
Съдът приема,
с оглед изложеното и по-горе, че е спазена процедурата по издаването на
процесния АУАН. Жалбоподателят е известен за нейното започване, в уведомлението
е посочено какъв акт предстои да бъде издаден и на какво фактическо и правно
основание, каква сума ще съставлява установеното с него публично държавно
вземане, като му е предоставена и възможност за доброволно изпълнение.
По отношение
материалната законосъобразност на акта съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 8
от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., агроекологичните
дейности по направленията се прилагат за период от пет последователни години, като в случая това са годините от 2015 г. до 2019 г., включително. Съгласно ал. 2 срокът
по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на
одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година
на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а през всяка следваща
година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от същата Наредба
предвижда, че Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските
стопани: … не
са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със
съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. В случая се твърди наличието именно на тази хипотеза –
неподаване на заявление за плащане със съответните приложения през кампания 2020. Както бе изложено по-горе
съдът, в рамките на настоящото производство, не може да обсъжда дали и доколко
е допустим и законосъобразен актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 10 от ПРСР за периода 2014 г.– 2020 г., а следва да вземе само предвид
факта, че той е издаден, влязъл в сила и породил целените с него правни
последици, а именно – прекратяване на агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя по тази мярка и програма. Съответно следва да се приеме, че е
налице реализиране хипотезата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7. Не се твърди
наличие на форсмажорни или изключителни
обстоятелства, предвидени в ал.
5, нито се представят доказателства за такива. Съответно следва да се счита за
доказано основанието, на което е издаден процесният УАПДВ – чл. 18, ал. 4, б.
„г“ от Наредба № 7 - земеделските стопани
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до
кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, както следва: … след петата година – 10
%. В случая настъпването и установяването
на такова обстоятелство е направено именно след петата година от поемането на
ангажимента, за което следва и определяне на най-малката по размер сума,
подлежаща на възстановяване. В заключение съдът намира, че с издаването на
процесния АУПДВ не е допуснато нарушение на материалния закон или неговите
основни принципи, както и на целта му.
С оглед на така
изложеното съдът счита, че
подадената жалба е
недоказана и неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на
правния спор искането на ответника
за присъждане на разноски в негова полза – юрисконсултско възнаграждение,
направено своевременно в о.с.з., се явява основателно. Същият е представляван от юрисконсулт, изготвил
съпроводително писмо, становище и присъствал и на о.с.з. Съгласно
чл. 24, изр. второ
от Наредба за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 37 от Закон за
правната помощ вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, по административни дела с материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съобразно фактическата и правна
сложност на делото, която в
случая не е голяма, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на ДФЗ-РА разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 /двеста/
лева.
В тази връзка и на
основание чл. 160 – 161, във
вр. с чл. 144 от ДОПК, във вр. с чл. 172, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от АПК и чл. 27 от
ЗПЗП, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх. № СДА-01-1433 от 10.08.2022 г., подадена от „*** ЕООД, със седалище с. ***, общ. Севлиево, обл.
Габрово, ЕИК: *********, подадена чрез управителя на дружеството – И.Е.Е.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-2600-4631
от 4.07.2022 г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ –
София, с който е
установено задължение за жалбоподателя в размер на 17 566.65 лв., която сума
подлежи на възстановяване на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и
съставлява изплатена на дружеството субсидия по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ за кампании
2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище с.***, общ. Севлиево, обл.
Габрово, ЕИК: *** да заплати деловодни
разноски на Държавен фонд
„Земеделие“– Разплащателна агенция, София, в размер на 200.00 /двеста/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да
се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването, с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до
Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/