Р Е Ш Е Н И Е № 828
14.08.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII - ми граждански състав
На 09.07.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 996 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от „АМБИ-АБ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адвокат С.Б., против Решение №468/19.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 602/2019г. по описа на РС-Карлово, в частта, с която е
признато за установено , че жалбоподателят дължи на КООПЕРАЦИЯ „ГОРОВЛАДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ „ЕНИ ХАН“, ЕИК *********, сумата 5 357, 46 лева- главница,
дължима по фактура № ********** от 09.11.2017 г., за която сума е издадена
Заповед № 191 от 07.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2019 г. по
описа на Районен съд Карлово, жалбоподателят е осъден да заплати на
кооперацията сумата от 553,63 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата от 5 357,46
лева за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г., законната лихва върху
главницата от 5 357,46 лева, считано от 08.01.2019 г. до окончателното
плащане, както и сторените в исковото производство разноски в размер на 1357,67
лева и тези в заповедното производство по
ч.гр.д. № 21/2019 г. в размер на 107,15 лева.
В жалбата се излагат съображения
за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Развити са оплаквания , че искът бил предявен от несъществуващ
правен субект, тъй като в търговския регистър не била вписана кооперация с посочения ЕИК:15617581.Поддържа,че предявените искове са неразбираеми , при
липса на конкретно формулиран петитум, като липсва и идентичност между претенциите заявени в заповедното производство
и в исковата молба.Твърди, че исковата молба не е подписана от председателя на
кооперацията , а представеното към нея
пълномощно е без дата и не съдържа
изявление на представляващия за делегиране на правомощия на адвокат А. П.
да предяви в РС Карлово точно
тези искове. Представените към исковата молба писмени доказателства били негодни, тъй като нямали заверка от страната
съобразно чл.183 от ГПК и чл.32 от ГПК.Твърди, че ответникът не е получавало никога от когото и да било на 09.11.2017г. иглолистни трупи и не дължи тяхното заплащане. Искането до
съда е за обезсилване на
първоинстанционното решение , алтернативно да бъде отменено.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
поддържа, че решението е правилно , не
страда от релевираните във въззивната жалба пороци и се настоява да бъде потвърдено с присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице;
касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца КООПЕРАЦИЯ „ГОРОВЛАДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ „ЕНИ ХАН“, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86
от ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника „АМБИ-АБ“ ЕООД, ЕИК *********, му дължи сумата от 5 357,46 лева -
главница, представляваща неизплатена цена за доставени иглолистни трупи , дължима по фактура № ********** от 09.11.2017
г., за която сума е издадена Заповед № 191 от 07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, както и за
осъждането му да заплати сумата от 555,10 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 5 357,46 лева за периода от 01.01.2018
г. до 08.01.2019 г., както и законната лихва върху същата главница, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на цената.
За да
постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е съществувало валидно търговско правоотношение на основание сключен между тях договор за
търговска продажба на стоки. Във връзка с
доставените стоки на ответника от ищеца
е издадена фактура № ********** от 09.11.2017 г., надлежно осчетоводена
в счетоводството на ответника, което представлява недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Тъй като от страна на купувача
не са ангажирани доказателства, че е
изплатил дължимата за доставените му стоки цена, е признал за установено , че
дължи на ищеца исковата сума в размер от 5357,46 лева, за която сума е издадена Заповед № 191 от
07.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд
Карлово,както и да му заплати обезщетение за забавено плащане на цената за периода на забавата 01.01.2018г.-08.01.2019г.
възлизащо според неоспореното от страните заключение на вещото лице в общ
размер на сумата от 553,63 лева , както и законна лихва върху главницата,
начиная от 08.01.2019г.-датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е оценил
доказателствения материал по делото и е стигнал до извод за основателност на предявените искове.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя , че
искът бил предявен от несъществуващ правен субект, тъй като в търговския
регистър не била вписана кооперация с
посочения в исковата молба ЕИК:15617581.Касае се за техническа грешка допусната
от ищеца в исковата му молба , като е
пропусната първата цифра при изписване на ЕИК.
Същевременно към исковата молба ищецът е представил справка от
търговския регистър, който е публичен,
удостоверяващ неговата регистрация и правосубектност , както и
информация за законния
представител. Същевременно
разпоредбата на чл.127,ал.1. от ГПК не
съдържа изискване за посочване на ЕИК на ищеца , като условие за
редовност на исковата му молба.
Неоснователно е й оплакването, че същата е нередовна, тъй като отговаря на
изискванията на посочената вече разпоредба на чл.127,ал.1 от ГПК , и е с ясно
формулиран петитум, както за страните така и за съда. Налице е и
идентичност между вземането на ищеца в заповедното производство и това
в исковия процес - за сумата от 5 357,46 лева - главница, представляваща неизплатена цена за доставени иглолистни трупи , дължима по фактура № ********** от 09.11.2017
г .Няма процесуална пречка
установителният иск за вземане по чл.422 от ГПК да се съедини с осъдителен, доколкото и двете производства
се разглеждат по общия исков ред. Такова
разрешение е дадено и в т.11б от ТР №4
от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/ 2013г. , ОСКТК, съставляващо задължителна съдебна
практика , като в мотивите си ВКС е
посочил, че е допустимо съединяване на установителен с осъдителен иск за
вземане, което стои извън предмета на издадената заповед за изпълнение.В конкретния случай от ищеца е предявен и акцесорен осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата, за който
няма издадена заповед по чл.410 ГПК , и който съгласно вече изложените мотиви
по тълкувателното дело, правилно е приет за допустим и разгледан от
първоинстанционния съд.Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за липса
на представителна власт, като учредяването на такава от законния представител
на ищцовата кооперация спрямо пълномощника по делото -адв. А.П. се установява
от представеното по делото на л.11 пълномощно, който е подал и подписал
исковата молба от името на упълномощителя.Същото е общо по смисъла на
чл.34,ал.1 от ГПК и дава право на пълномощника за извършване на всички съдопроизводствени
действия.С оглед предмета на делото не е
необходимо изрично пълномощно по
чл.34,ал.2 от ГПК.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата , че по делото не е установено
ответникът да е получил процесните иглолистни трупи , поради което и не дължи тяхното заплащане.
В подкрепа на твърдението на ищеца
за съществувало търговско правоотношение между страните по договор за продажба
на иглолистни трупи , е
представена, в заверен от страната
препис съгласно изискването на чл.183 от ГПК, фактура № ********** / 09.11.2017 г.на обща стойност 5357,46 лева с ДДС. Данъчната фактура е издадена от
ищеца , подписана от негов представител, съдържа всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 ЗСч
реквизити - дата и място на съставяне, данни за търговските дружества, вид и
количество на стоката, единична цена и стойност на сделката , начислен ДДС,
начин на плащане - по банков път.
От приетата в първоинстанционното производство без възражения от страните
ССЕ се установява, че издадената данъчна
фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца като
приходи от продажба на услуги , както и като вземане по с/ка 411 клиенти. Фактурата е включена в дневника за продажбите и справка
декларация по ЗДДС, като сделки с начислен ДДС по доставките. Издадената от
ищеца данъчна фактура е осчетоводена и в
счетоводството на ответното дружество,като задължение по с/ка 401 и липсват
осчетоводени данни за извършени плащания.
Въз основа на така събраните
писмени доказателства, заключението на вещото лице,което като компетентно
изготвено и неоспорено от страните съда възприема изцяло, дава основание да се приеме по делото, че съставената фактура доказва по категоричен
начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за
търговска продажба, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало задължение
да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника – купувач,
задължението да заплати продажната цена.
Отговор на въпроса за значението на осчетоводяването на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на
основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с редица решения на
ВКС- Решение №20 от от 25.05.2013г. по
по т. д. №206/12 г., ВКС, ТК, І-во т.отд.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ
т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о.,Решение №
46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение №
30/08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010 г., ТК, І т.о. Със същите е прието, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на продавач и
купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано
становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна
регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства,
релевантни за установяване възникване на продажното правоотношение, по повод на
което е била съставена.
Въз основа на горното съдът
приема, че между страните е налице търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ,
а тъй като договорът за търговска продажба
е възмезден, продавачът има право да получи цената за предадените от него
стоки. Съгласно нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК , в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно поетото
договорно задължение, като е платил на ищеца в цялост уговорената цена. В хода
на производството ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил
дължимата цена,поради което се явява неизправна страна по договора и следва да
бъде ангажирана неговата договорна отговорност, като бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от
5 357,46 лева - главница, представляваща неизплатена цена за доставени
иглолистни трупи , дължима по фактура №
********** от 09.11.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 191 от
07.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд Карлово.
Страните по коментираната търговска сделка не са уговорили срок за
изпълнение на паричното задължение. Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана
за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата
или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва
да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо
че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Процесната фактура е
издадена на 09.11.2017 г., като липсват доказателства за датата на получаването
й от ответника.В съответствие с разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ купувачът е изпаднал в забава за заплащане на цената на стоката
на 10.11.2017г., поради което и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес дължи на продавача обезщетение за
забавено плащане на цената по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г. възлизащо в размер на 555, 10 лева и съгласно
експертното заключение на вещото лице.
Следователно обжалваното решение
следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното,
от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода
от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК
се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№468/19.12.2019г., постановено по гр.д. № 602/2019г. по описа на РС-Карлово, III гр. състав, в частта, с която е признато за установено , че „АМБИ-АБ“ ЕООД,
ЕИК *********, дължи на КООПЕРАЦИЯ „ГОРОВЛАДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ЕНИ ХАН“, ЕИК
*********, сумата 5 357,46 лева -
главница, дължима по фактура № ********** от 09.11.2017 г., за която сума е
издадена Заповед № 191 от 07.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2019 г.
по описа на Районен съд Карлово, „АМБИ-АБ“ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на кооперацията сумата от 553,63 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата от
5 357,46 лева за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2019 г., законната лихва
върху главницата от 5 357,46 лева, считано от 08.01.2019 г. до
окончателното плащане, както и сторените в исковото производство разноски в
размер на 1357,67 лева и тези в
заповедното производство по ч.гр.д. № 21/2019 г. в размер на 107,15 лева.
ОСЪЖДА „АМБИ-АБ“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на КООПЕРАЦИЯ
„ГОРОВЛАДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ЕНИ ХАН“, ЕИК *********, сумата от 480 лева-
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
2.