Решение по дело №27/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН и във връзка с чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.С.С. ***, чрез пълномощник му адв.Д.П. *** за проверка на Решение № 20/07.02.2023 г. постановено по анд №20232330200007 по описа на Районен съд-Ямбол за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0813-00087/12.06.2020 г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на С.С.С. *** за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон, т.к. неправилно от материална страна съдът е намерил, че доказателствата по делото установяват по безспорен начин извършването на описаните в АУАН и в НП нарушения, поради което се претендира за отмяна на решението и на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответника по касация редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Участващият по делото прокурор изразява становище да се остави в сила решението на районния съд при безспорно установено нарушение, за което е наложена санкция във фиксиран размер.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 20/07.02.2023 г. по анд №20232330200007/2023 г. Районен съд- Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №20-0813-00087/12.06.2020 г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на С.С.С. *** за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

За да постанови решението си районния съд приема, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му, т.к. в тях фигурират всички нужни реквизити, гарантиращи правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен, като е спазена регламентираната в ЗАНН процедурата за издаването им.

Според съда от материална страна въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно и категорично е установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за което правилно му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., като не може да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН, отчитайки спецификата на настоящия казус.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна.

Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

Наказанието е наложено за това, че лицето, без да е собственик, е управлявало моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Разглежданата хипотеза е уредена в разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ според която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Посочената разпоредба съдържа елементите от фактическия състав на наказуемото деяние, така и свързаната с него санкция, поради което не е необходимо да има друга норма, на която да се прави позоваване.

В случая е посочено както качеството на лицето-същото не е собственик на автомобила, но го управлява и то без за него да има сключен въпросния договор.

Именно защото носи самостоятелна отговорност и за да не зависи от чуждата воля на собственика на съответното МПС, закона в чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ дава възможност на управляващия МПС като друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Касае се именно за възможност, а не за задължение, защото само по себе си неизползването й не води самостоятелно до налагане на санкция.

Едва при настъпване на визираните в чл.638, ал.3 КЗ предпоставки се стига и до санкциониране на нарушителя, както е в настоящия случай, като следва да се посочи, че двете хипотези – на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ и чл.638, ал.3 КЗ са независими и не са взаимно обусловени, за да е необходимо наказващия орган да ги цитира едновременно.

В случая посочените предпоставки са налице в своята съвкупност, т.к. липсва спор по въпроса за собствеността и от доказателствата по делото е видно, че санкционирания е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Трябва да се посочи, че въззивната инстанция е разгледала и отговорила на всички наведени в жалбата основания в т.ч. е посочила наличието на противоречие между първоначалното обяснение и впоследствие изградената защитна теза, поради което тези доводи не следва да се повтарят.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Ето защо основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, няма противоречие с материалния закон, не са налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН и наложеното от административния орган наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

В съответствие с изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и същото трябва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/07.02.2023 г. постановено по анд №20232330200007/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.С.С. *** за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете