Решение по дело №289/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 313
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

09.05.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

12.04.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Ива Георгиева

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

289

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

М.В.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. И. И., е предявил срещу „Производствено-потребителна земеделска кооперация Васил Левски", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Новоселяне, общ. Бобов дол, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца: на основание чл.128, т.2 от КТ - сумата от 1857.09 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2017 г., м. юли 2017 г., м.август 2017 г. и м. септември - до 25.09.2017 г.; сумата 292.74 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. /до 25.09.2017 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че бил председател на ППЗК "Васил Левски" до 25.09.2017 г. При прекратяване на правоотношението му не била изплатена заплата за м. юни 2017 г., в размер на 483.35 лв., за м. юли 2017 г. в. размер на 483.35 лв., за м.август 2017 г. в размер на 483.35 лв. и м. септември - до 25.09.2017 г., в размер на 407.04 лв. или общо за неизплатени заплати кооперацията му дължи сумата 1857.09 лв. Не било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. /до 25.09.2017 г./ в размер на 292.74 лв.

В постъпилия писмен отговор се оспорват предявените искове, като се твърди, че ищецът си е изплатил сума в общ размер на 3000 лв., поради което няма неизплатени дължими от кооперацията суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че в периода м. юни 2017 г. - 25.09.2017 г. ищецът е бил председател на ППЗК "Васил Левски".

С отговора е представен протокол от 22.08.2017 г. от извънредно събрание на управителния, контролния съвет и член-кооператорите на ППЗК "Васил Левски" – с. Новоселяне, на което е взето решение за отстраняване на М.В.Р. от длъжността председател поради извършени нарушения, сред които и «взема безлихвен заем от частно лице без ничие решение, а частното лице е той». Определена е комисия, която да запечата складовете на кооперацията. Видно от протокола, ищецът не е присъствал на събранието и не са представени доказателства за датата на уведомяването му за взетото решение.

В съдебното заседание ищецът е представил изготвени и подписани от него квитанция от 29.06.2017 г. за предоставен от ищеца на кооперацията безлихвен заем в размер на 3000 лв. и квитанция от 21.08.2017 г. за връщане на заетата сума на ищеца.

Свидетелката Надка Цинцарска, разпитана по инициатива на ответника, сочи, че ищецът бил уведомен за общото събрание от 22.08.2017 г., но не дошъл на него; на събранието било взето решение за отстраняване на ищеца и запечатване на склада и канцеларията от комисия. От м. септември 2017 г. свидетелката работи в кооперацията като домакин-касиер. От разговор със служителите в банката свидетелката разбрала, че през лятото на 2017 г. ищецът първо захранил с 3000 лв. сметката на кооперацията, а след това изтеглил сумата. На общото събрание било взето решение да не се изплащат заплатите на ищеца за м. юни 2017 г., м. юли 2017 г. и м. август 2017 г.

Видно от изисканата преписка вх. № 2491/31.08.2017 г. на ДРП, тя е образувана по жалба от М.В.Р. срещу действията по запечатване на склада на кооперацията, извършени на 22.08.2017 г. от излъчената от общото събрание комисия.

Изисканата преписка вх. 1094/2018г. на ДРП е по образувано досъдебно производство за скриване на документи на ППЗК "Васил Левски" – с. Новоселяне, извършено на 03/04.05.2018 г. В показанията си настоящият председател на кооперацията И.Р. и Надка Цинцарска - домакин-касиер, сочат, че липсват различни документи, сред които и разходни касови ордери за 2016 г.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.25-29/, изготвена от вещото лице Н.Ш. и допълнена в съдебно заседание, се установява, че М.В.Р. е изпълнявал длъжността председател на кооперацията по сключен трудов договор с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 620 лв., чиито нетен размер възлиза на 483, 35 лв. Трудовото му възнаграждение е изплащано ежемесечно на каса с разходни касови ордери. За м. юни 2017 г., м. юли 2017 г., м.август 2017 г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение, като с РКО е изплатена заплатата за м. юни /в съдебното заседание вещото лице е уточнило, че в счетоводството на кооперацията липсват доказателства за изплащането на заплатата за м. юни 2017 г./. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. - 13 дни, е 366, 36 лв. брутно или 329, 73 лв. нетно. На 21.08.2017 г. от сметката на кооперацията в „Експресбанк“ е изтеглена сума в размер на 3 000 лв. от М.В.Р., като в счетоводството липсват данни за теглената сума.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Относно иска по чл.128, т.2 от КТ:

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността председател на кооперацията по сключен трудов договор с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 620 лв., чиито нетен размер възлиза на 483, 35 лв. По делото не е представен устава на кооперацията, поради което съдът счита за приложим Кодекса на труда съгласно пар.2 от Допълнителните разпоредби на КТ.

Съгласно чл.124 от КТ, по трудовото правоотношение работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща договореното трудово възнаграждение в установения срок. По делото не е спорно, че на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение за м. юли 2017 г. и м. август 2017 г. Въз основа на уточнението, направено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в съдебно заседание – че липсва РКО или друг документ, удостоверяващ заплащането на трудовото възнаграждение за м. юни 2017 г., както и въз основа на заявеното от свидетелката Цинцарска, че било взето решение да не се изплаща заплата на ищеца и за м. юни 2017 г., съдът приема, че не е изплатена и заплатата на ищеца за м. юни 2017 г.

Предвид събраните гласни и писмени доказателства за излъчена от общото събрание на 22.08.2017 г. комисия, която да запечата склада на кооперацията, и подадената жалба от ищеца по преписка вх. № 2491/31.08.2017 г. на ДРП във връзка с действията на тази комисия, извършени на 22.08.2017 г. /в тази й част жалбата представлява подписан от страната частен документ, установяващ неизгодни за нея факти/ съдът приема, че ищецът е узнал за решението за отстраняването му от длъжността председател на 22.08.2017 г.

От тази дата тече двуседмичният срок по чл.58, ал.3 ЗК за предявяване на иск за отмяна на решението на ОС по чл.15, ал.4, т.2а ЗК. Не са представени доказателства ищецът в качеството на член на кооперацията да е предявил такъв иск. Поради това решението за освобождаването му от длъжност е влязло в сила на 05.09.2017 г. /по-късното му вписване в Търговския регистър има оповестително значение, с оглед на представителната власт на председателя в отношенията с трети лица/. Следователно на ищеца е дължимо трудово възнаграждение само до 05.09.2017 г. – след тази дата трудовото му правоотношение с ответната кооперация е прекратено. Предвид нетния месечен размер на възнаграждението, за периода до 05.09.2017 г. дължимото трудово възнаграждение възлиза на 72, 50 лв.

Неоснователно е възражението, че с изтеглената на 21.08.2017 г. от сметката на кооперацията в „Експресбанк“ сума в размер на 3 000 лв. ищецът си е заплатил дължимите суми за трудово възнаграждение и неползван платен отпуск. Не са представени доказателства, че изтеглената сума е послужила за такива плащания. От друга страна, във връзка с твърдението на ответника, че сумата 3000 лв. представлява даден от него заем на кооперацията, са събрани и други доказателства, извън представените квитанции /частни документи, изготвени от ищеца, установяващи благоприятни за него факти и поради това без доказателствена сила/ - протокола от Общото събрание от 22.08.2017 г., в който е описано като нарушение отпускането от ищеца на безлихвен заем на кооперацията, и показанията на свидетелката Цинцарска за разговор със служителите в банката, според които ищецът първо е захранил с 3000 лв. сметката на кооперацията, а след това е изтеглил сумата.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца на основание чл.128, т.2 КТ сумата 1522, 50 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за м. юни 2017 г., м. юли 2017 г., м.август 2017 г. и за 01.09 -05.09.2017 г. Искът за заплащане на трудово възнаграждение до претендирания размер от 1857, 09 лв. и за периода 06.09 - 25.09.2017 г. следва да се отхвърли.

Относно иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

В разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ е уредено субективното право на работника или служителя при уволнение да получи от работодателя парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

По делото не се установи ищецът да е ползвал полагащия му се отпуск за 2017 г., както и да е получил парично обезщетение.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. - 13 дни, е 366, 36 лв. брутно или 329, 73 лв. нетно. Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

По разноските:    

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер общо на 110, 90 лв. /50 лева по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ и 60, 90 лв. по иска с правно основание чл.128, т.2 КТ/, както и разноски за вещо лице в размер на 240 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 336 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Предвид направеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 64 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :  

 

 

ОСЪЖДА „Производствено-потребителна земеделска кооперация Васил Левски", ЕИК *********, да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, следните суми: на основание чл.128, т.2 КТ – незаплатено трудово възнаграждение за м. юни 2017 г., м. юли 2017 г., м.август 2017 г. и за 01.09 - 05.09.2017 г. в размер общо на 1522, 50 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 05.02.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претенирания размер от 1857, 09 лв. и за периода 06.09 - 25.09.2017 г.; на основание чл.224, ал.1 КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. - 13 дни, в размер на 292, 74 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.02.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Производствено-потребителна земеделска кооперация Васил Левски", ЕИК *********, да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 336 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.В.Р., ЕГН **********, да заплати на „Производствено-потребителна земеделска кооперация Васил Левски", ЕИК *********, разноски по делото в размер на 64 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Производствено-потребителна земеделска кооперация Васил Левски", ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 110, 90 лв. и разход от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 240 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: