О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІ състав, в закрито заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 780
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 203 ал.3 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 1 вр.чл. 2 в от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба с вх.№ 4448 от
11.12.2019 г., подадена от адв.В.Д. като процесуален
представител на Х. А. К., И. Ю. К., С.С.Д., С.Ю.С., и
от наследниците на Ф. И.- С.А.С., Я.А.Ч., Н.А.Ч. против Министерство на земеделието и храните
на РБ, гр.София, Министерски съвет на РБ, Народно събрание на РБ за
обезщетение, в условията на евентуалност , като основание на иска е посочен чл.
4, § 3 от Договора за европейския съюз, както следва:
За
ищеца Х. К.
материални вреди:
- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г.
до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 43 500лв.
-
пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г.
до 09.12.2009 г.- 21 750лв.
- причинени вреди от унищожена реколта за
земеделската 2014 г. - 500 лв.
-
пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на
имота - 10 440лв. към 2014 г.
нематериални вреди –
25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до
тяхното изплащане
За
ищеца И. Ю. К.
материални вреди:
- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 03.12.2004 г.
до 03.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.
-
пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 03.12.2004 г.
до 03.12.2009 г.- 14 500лв.
-
причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г. 500лв.
-
пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на
имота - 10 440лв. към 2014 г.
нематериални вреди –
25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до
тяхното изплащане
За
ищеца С.С.Д.
материални вреди:
- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г.
до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.
-
пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г.
до 09.12.2009 г.- 14 500лв.
-причинени
вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г. – 500лв
-
пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на
имота - 10 440лв. към 2014 г.
нематериални вреди –
25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до
тяхното изплащане
За ищеца С. Ю. С.
материални вреди:
- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г.
до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.
-
пропуснати ползи от нереалзирана реколта за 5 години
за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г.- 14 500лв.
-причинени
вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г.-500 лв.
-пропуснати
ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота -
10 440лв. към 2014 г.
нематериални вреди –
25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхото изплащане
За
ищеца - сънаследниците
на Ф. И.- С.А.С., Я.А.Ч., Н.А.Ч.
материални вреди:
-вложени
средства, труд и материали за рекултивация на земята
за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на
43 500лв.
-пропуснати
ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г. до
09.12.2009 г.- 21 750лв.
-причинени
вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г.-500 лв.
-пропуснати
ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота -
10 440лв. към 2014 г.
нематериални вреди –
25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до
тяхното изплащане.
Освен
това е направено и „алтернативното особено процесуално искане“-
съдът да разпореди на ответника да издаде мотивиран акт, който да
прехвърли собствеността на договорните имоти на ищците, като така ще се смята,
че ответникът е поправил нанесените на ищците вреди.
Според
твърденията в първоначалната искова молба ищците са били наематели на
земеделски земи от Държавния поземлен фонд /имотите са индивидуализирани за
всеки от ищците/, като ползването им е предоставено при условията и редът по
Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/, приета с ПМС
№ 218 от 18.10.2000 г., обн., ДВ, бр. 87 от
24.10.2000 г. В подкрепа на тези твърдения към първоначалната искова молба са
представени договори, сключени между поземления орган и отделните ищци по
чл.228 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.28,ал.1 от
НОБМГ, като договорите са сключени пред 2004 год. за срок от десет години.
Сочи
се, че с ПМС № 139/13.05.2011г. за изм.и доп. На ППЗСПЗЗ са отменени
чл.37-чл.40, чл.42-чл.44 и са отменени
раздел I, II и III от НОБМГ, като посоченото в становище
на МЗХГ № 94-5913 от 13.01.2015г. твърдение, че тази законодателна промяна е
била продиктувана от приложение V
раздел “Земеделие“ от Акта за присъединяване на България към ЕС и според
писмото от МЗХГ като оземляването на безимотни и малоимотни граждани е със
статут на държавна помощ, която е била допустима до 31.12.2009г., е невярно, и че с тази промяна е нарушен
чл.4 параграф 3 от ДЕС, както и принципите на равностойност, социална защита и
ефективност.
Налице
е позоваване на отговор във връзка със запитване № 671345/ 17.02.2015г. към ЕС
, в който институциите на ЕС – ЕК Генерална дирекция „Земеделие и развитие на
селските райони“ посочва, че не може да се намесва по поставените въпроси /
частноправни отношения/, чиято компетентност е предоставена на националните
съдилища.
Твърди
се ,че държавните помощи са предмет на
регулация на чл.107 и чл.108 ДФЕС и Регламент 659/1999г на Съвета и Регламент
/ЕО/ 800/2008г на Комисията, които са нарушени от ответниците
чрез неустановяване, че не се касае за вид забранена държавна помощ,
неприлагане на условията за освобождаване на вида държавна помощ, чрез
неправилното разбиране,тълкуване и прилагане на правото на ЕС.
Исковата
молба съдържа цитати от норми на чл.107, чл.108 ДФЕС, регламент 659/1999г.,
регламент /ЕО/ 800/2008г., Съобщение на Комисията относно критериите за
задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти от
2009г., ДПРБРЕС, Хартата на основните права на ЕС, всеобща декларация на ООН за
правата на човека относно правото на собственост и др., като се твърди
нарушаване на задълженията по изпълнение на правото на ЕС.
Пасивната
легитимация на МЗХГ е изведена от „ преки действия и бездействия“ нарушаващи
правото на ЕС по сключените договори с ищците, на МС от несъобразяване на
измененията на ПП на ЗСПЗЗ с поети ангажименти чрез Договора за присъединяване
на България към ЕС, а на НС от несъобразяване на чл.20 от ЗСПЗЗ и свързаните с
него разпоредби и делегации с поети ангажименти и последици от тях чрез
Договора за присъединяване на България към ЕС.
Според
твърденията, първият увреждащ ищците акт е неразглеждане на молби от ищците от
03.12.2014г., с които са поискали съгласието на МЗГ да придобият право на
собственост върху ползваната под наем земеделска земя от ЗПФ чрез обявяване на
договорите за оземляване за окончателни. Твърди се, че в отговор на това искане
МЗГ е издал писмо с изх.№ 94-5913/13.01.2015г., в което е посочил ,че с ПМС №
139/13.05.2011г. са отменени отменени чл.37-чл.40,
чл.42-чл.44 на ППЗСПЗЗ и са отменени
раздел I, II и III от НОБМГ. Твърди се , че само ищците Ф.
И. и И.К. са предявили искане в срока до 08.11.2009г., но с констативен
протокол от 29.12.2009г.на нарочна комисия, назначена от Началник на ОСЗ-Ветово
е констатирано, че И. и К. не са заплатили дължимата сума в срока по параграф
23 ал.2 от ПЗР ППЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва твърдението в посоченото писмо,
че оземляването на безимотни и малоимотни граждани е дефинирано като държавна
помощ, допустима само до 31.12.2009г.
Следващият увреждащ акт е твърдение, че
отговорът на МЗХГ ,че договорите на ищците са вид недопустима държавна помощ
след 31.12.2009г. противоречи на ДПРБРЕС и правилата на конкуренция- Приложение
V,раздел „Земеделие“
от Акта за присъединяване на България към ЕС. Същевременно се позовават на
отговор от ЕК-ГД“ Земеделие и развитие на селскостопанските райони“, че спорния
въпрос е от вътрешно-правен характер. Твърди се и нормативно бездействие след
изтичане на сроковете по параграф 23 от ПЗР ППЗСПЗЗ и нерешаване на въпроса с
продължаващите договори относно рекултивирането за собствена сметка на земите,
тъй като заповедта за определяне на отдадената им земя под наем, като годна за
земеделие, а тя се оказала нерекултивирана и негодна
за това. Отделно от това, се твърди, че поземленият орган не е уведомил ищците
по реда на ГПК за правото им да придобият отдадените им под наем земеделски
земи с приемането и при действието на
параграф 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС №188 от 2009 г. (ДВ, бр. 62 от 2009
г., изм., бр. 41 от 2010 г. в сила от 1.06.2010 г.); органът не е приел исканията на ищците за
придобиване на земеделските земи при условията на цитирания параграф и в
резултат на това те не са станали собственици на отдадените им преди това
земеделски земи.
По нататък, на няколко страници в изложението,
от адвокат-пълномощника на страните се прави твърде обстоен анализ на режима на
рекултивация на земи, разписан в Правилника за
прилагане на закона за опазване на земеделските земи и Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на
хумусния пласт /обн.ДВ,бр.89 от 22.10.1996 г./. Според
твърденията, съгласно този режим се следва издаването на множество
административни актове, както следва:
административен акт: за съгласуване на проекта за рекултивация;
за одобряване на проекта за рекултивация; за приемане
на техническата рекултивация от комисия; за
категоризация на рекултивираната земя по Наредбата за
категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение; за
причисляване към Държавния поземлен фонд на рекултивираната
държавна земеделска земя, от които ищците са уврeдени.
С
разпореждане от закрито съдебно заседание на 16.12.2019 г., на основание чл.127
от ГПК, съдът е оставил производството без движение поради констатирани нередовности на подадената искова молба, въз основа на
която е образувано делото. Указал е подробно на ищците в 7-дневен срок от
получаване на разпореждането да отстранят нередовностите,
касателно: доказване на надлежно процесуално представителство за всеки един от
тях пред съда от подписалия исковата молба като пълномощник - адвокат В.Д.;
конкретизиране на обстоятелствената част и формулирания петитум на исковата молба; посочване конкретно
кои актове и на кого са в достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, да се формулират конкретни обстоятелства свързани с пасивната
легитимация на ответниците, с оглед конкретните
претенции за материални и нематериални щети и в тази връзка да се посочат кои
конкретно актове, действия или бездействия на административните органи и на
всеки един от ответниците са незаконосъобразни и очевидно
нарушаващи правото на Европейския съюз, да се изложат ясни, конкретни и точни
твърдения относно допустимостта на исковете като се мотивират стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз и се мотивира ясно и точно какво достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС е допуснато, от кого с какъв акт,
действие или бездействие, внасяне на дължимите държавни такси от всеки един от
ищците по субективно и обективно кумулативно съединените искове за обезщетения
за имуществени и неимуществен вреди. Ищците изрично са предупредени, че ако
констатираните нередовности не бъдат отстранени в
срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството -
прекратено.
По повод указанията на съда, от адвокат-пълномощника
на ищците е подадена „уточняваща искова молба“, приложена към молба вх.№98 от 08.01.2020г.
по описа на съда.
В тази молба първо се сочи, че представеното
пълномощно от 2018г. е било изготвено с оглед на иска за нарушение правото на
ЕС и е редовно,макар и да е било във връзка с производство пред общия съд.
Посочва се ,че ако съдът не приеме това пълномощно за редовно да удължи срока
до 30 дни за представяне на пълномощно. Същевременно по отношение изпълнение на
това указание и преди произнасянето на съда с молба вх.№ 358/23.01.2020г. са
представени отделни пълномощни от ищците/ л.85 –л.89/ и е внесена д.т. в размер
на 70лв. пълномощните са от дата 13.01.2020г. по адм.д.
780/2019г по описа на АДмС-Русе. Поради възникнало в
съда съмнение относно автентичността на подписите на упълномощителите
е назначена съдебно графологична експертиза с
определение от 04.02.2020г.
Видно от изготвеното заключение в представените за
изследване подписи и тези налични в заявленията за издаване на документи за
самоличност от МВР се наблюдават различия и съвпадения на някои от признаците,
а при наблюдение с микроскоп е установено,че подписите в представените
пълномощни не са в оригинал, а са фотокопия.
В молбата уточнение от 08.01.2020г. / л.л.68-79/отново се излагат същите твърдения като в
първоначалната искова молба, но изрично се посочва, че не е налице ИАА, отказ
за издаване на такъв, нито действия или бездействия на административен орган, а
за липса на правен ред за изпълнение на сключените между ищците поотделно и ОД“Земеделие и гори“, гр.Русе договори за оземляването им чрез отдаване под
наем на земеделски земи по реда на НАОБМГ.
Твърди се, че такива административни актове не са
отменяни, а дори и не са издавани/ връчвани на ищците.
Отделно от това, в уточняващата молба са приповторени
всички първоначално заявени обстоятелства и искания/ петитум/,включително
и относно пасивната легитимация на ответниците.
Посочено е нарушение на чл.4 параграф 3 ДЕС,
принципите на чл.107 и чл.108 ДФЕС, вр.чл. 1,2,7 и 10
от Регламент /ЕО/№ 695/99г. на Съвета във вр. със
съображения 2-4 и 7 от Регламент / ЕО/ 800/2008г на Комисията и в тази връзка
изложението съдържа само цитати на нормите и на Хартата на основните права
,Всеобщата декларация на ООН за правата относно правото на собственост и
доклади, но се съдържа само общо твърдение без наведени фактически
обстоятелства за нарушено право на социална сигурност. Освен цитирани норми от
първичното и вторично право на ЕС не са посочени преките действия/ бездействия
на МЗХГ, които нарушават правото на ЕС относно сключените договори , като се
твърди общо неиздаване на административни правила, подзаконови норм.актове за изпълнение на договорните задължения,
правото на ЕС и защита на социалната сигурност. Не е налице никаква промяна от първоначално
изведената пасивна легитимация на МС и на НС.
При гореописаните фактически обстоятелства, съдът
прави следните изводи относно допустимостта на производството:
Съгласно
чл.204 АПК за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към
нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл. 128 т.1 ГПК към исковата молба се представя
пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник. В случая исковата молба
е подадена от адв.В.Д. на база пълномощно за права да
се завежда и води дело пред РРС от дата 30.07.2018г., като в него е посочено
,че С.С.
действа и по други правомощия, поради което в точка 1 от указанията на съда от 16.12.2019г.
е посочено изрично да представят доказателства за надлежното процесуално
представителство пред съда на всеки един
от тях от подписалия исковата молба адвокат – адв.В.Д..
Представените
по делото пълномощни от 13.01.2020г. с оглед заключението на вещото лице не са
подписани в оригинал от ищците, а положените подписи в представените от адв.Д. пълномощни са
фотокопия , т.е съдът като отново извърши проверка на редовността на исковата
молба и изпълнения на указанията констатира, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 128, т. 1 от ГПК – исковата молба е
подадена от името на адвокат пълномощник, но към нея липсва надлежно пълномощно
за упълномощаване от ищците на адвокат В.Д.. Напротив налице е злоупотреба с
права до степен на придаване на вид на представените пълномощни като надлежни
такива, с оглед на уточняващите молби. Не е налице надлежно упълномощаване. Дадените
указания не са изпълнени.
Съгласно новата редакция на чл.
203, ал. 1 и ал.3 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава
единадесета от АПК "Производства за обезщетения". Съгласно ал.
2 на чл. 203 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по
ал.
1 на чл. 203 се прилагали разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС, както и
стандартите на извъндоговорната отговорност на
държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.
Тази разпоредба посочва процесуалния ред,
по който се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, които искове са
подведомствени на административните съдилища по силата на разпоредбата на чл.
128, ал. 1, т. 6 от АПК. Съгласно последната разпоредба на
административните съдилища са подведомствени исковете за обезщетения за вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковете, които са подведомствени на административните
съдилища, са изрично изброени, поради което и по аргумент на противното от чл.
128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за вреди, които са причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия, на други държавни органи, извън
административните такива или от лица, които не изпълняват длъжност в
административни органи, не са подведомствени на тези съдилища. Видно от текста
на чл.203 АПК отговорността за вреди, която може да бъде търсена по реда на глава
единадесета "Производство за обезщетения" възниква от две
алтернативно посочени основания, а именно незаконосъобразни или очевидно
нарушаващи правото на ЕС, действия или бездействия на адм.органи
и с оглед нормата на чл.2 в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от
правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС . И при двете
основания обаче е посочено, че тези действия или бездействия са такива на
административни органи/ съдилища и длъжностни лица в тези органи. Затова
разпоредбата на чл.
203, ал. 1 от АПК урежда процесуалния ред, по който се разглеждат само
споровете за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на ЕС, вследствие на
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в тези
органи, а не всички такива спорове, независимо от чие действие или бездействие
произлизат вредите.
Това следва и от действащата уредба в чл. 2в от ЗОДОВ (доп., ДВ, бр. 94/2019 година) и чл.
203, ал. 1 от АПК (изм., ДВ, бр. 94/2019 година), съгласно която държавата
отговаря по ЗОДОВ
за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, когато те са причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове,
както и от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд, като исковете се разглеждат по реда на АПК; и по ЗЗД - за вредите,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
когато те са причинени от други органи и длъжностни лица в тях, като исковете
се разглеждат по реда на ГПК.
От
това следва, че разпоредбата на чл.
203, ал. 1 от АПК е приложима в случай, при който исковете за вреди от
нарушаване на правото на ЕС, са подведомствени на административните
съдилища, когато нарушаването е
вследствие от действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица в тези органи и то в случаите, когато тези действия или бездействия са
предмет на контрол по реда на АПК,
т. е. поражданите от тях последици има административен, а не гражданско-правен
характер. Във връзка с горното следва да се посочи, че Народното събрание на
Република България няма качеството на административен орган, а по силата на чл.
2, ал. 2, т. 1 от АПК постановените от него актове са изключени от
приложното поле на АПК.
Предвид горното, в конкретния случай, подведомствеността на спора между ищците и Народното събрание на Република България не
може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.
203, ал. 1 от АПК. Искът не би бил допустим по реда на чл.203 АПК и когато
се касае за договорни отношения.
За да бъде разгледан иск за обезщетение за вреди по
реда на чл. 203 от АПК вр.чл.2 в ЗОДОВ, той следва да
бъде основан на твърдения за вреди (имуществени - загуби или пропуснати ползи
и/или неимуществени вреди), причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за допустимостта на иска се прилагат стандартите
на извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушение на правото на Европейския съюз.
В случая, въпреки указанията на съда, в пространните
изложения на ищците в първоначалната искова молба, подадена от адв.В.Д. и последвалата молба-уточнение, не са посочени
конкретни административни актове – индивидуализирани като вид, дата на
издаване, орган издател, съдържание, от които да са произтекли вреди, а се
излагат твърдения за актове, чието издаване принципно се следва в различни
административни процедури. Не се и твърди конкретни административни актове да са
отменени по административен или съдебен ред, което с разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено като изискване за допустимост на исковата претенция. Напротив
изрично се посочва, че няма “ такива
ИАА, нито действия или бездействия,приравнени по смисъла на АПК…а за
липса на правен ред за изпълнение на договорите“ , в какъвто смисъл е и петитума. Не е посочено какво според ищците е нарушеното
задължение на ответниците по изпълнение на правото на
ЕС,неговото разбиране,тълкуване и прилагане и как следва да се прилагат условия
за освобождаване на вида държавна помощ при противоречивото твърдение, че не се
касае въобще за държавна помощ по смисъла на ЕС.
Отново
обаче се твърди , че държавните помощи са предмет на чл.107 и
чл.108 ДФЕС и Регламент 659/1999г на Съвета и Регламент /ЕО/ 800/2008г на
Комисията, които са нарушени. Първоначалната искова молба и уточнението по нея
отново съдържа цитати от норми на чл.107, чл.108 ДФЕС, регламент 659/1999г.,
регламент /ЕО/ 800/2008г., Съобщение на Комисията относно критериите за
задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти от
2009г., ДПРБРЕС, Хартата на основните права на ЕС, всеобща декларация на ООН за
правата на човека относно правото на собственост и др., като се твърди
нарушаване на задълженията по изпълнение на правото на ЕС, без да се
конкретизира и да се обвърже с фактическите твърдения.
Това прави
исковата молба процесуално недопустима.Допустимостта на иска за обезщетяване на вреди при стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на ЕС и прилагането на изискванията за съдържанието на исковата молба
по чл.127 и сл от ГПК, създава изискването в исковата
молба да се формулират из тъкнатите основания и доводи на ищеца, като нарушаването на това изискване води до недопустимост на предявения иск. Съгласно постоянна та практика на Общия съд, с цел да се гарантират принципите за правна сигурност и добро правораздаване и за да бъде искът
допустим, е необхо димо съществените елементи от фактическа и правна страна,
върху които искът се основава,
да бъдат посочени,
дори и накратко, но съгласувано и разбираемо, в самия текст
на исковата молба,
като това посочване трябва да е достатъчно точно и ясно, за да позволи на ответника да под готви
защитата си, а на съда - да се произнесе по иска, без да разполага с други данни. Във всеки случай иск, който има за предмет получаването на каквото и да било обезщетение, е лишен от необходимата точност
в предмета и следва да се счита за недопустим. Съдът на ЕС установява това изискване още в решението си по делото Zuckerfabrik Schoeppenstedt по отношение на предявения евентуален иск
за обезщетение, с който се иска осъждане
ищецът да бъде обезщетен ,,по друг начин
за претърпяната вреда", както е в случая – съдът да
разпореди да се издаде акт, с които да се прехвърлят земите, като по този начин
ищците, че се считат овъзмездени/ Решение от 18 септември 1996 г., Asia Motor France/Комисия, T-387/94,точка 106; определение от
29 ноември 1993 г., Koelman/Комисия, T-56/92,точка 21,
Решение от 12 ноември 2008 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T-406/06, точка 131/. За да отговори на тези изисквания, исковата молба трябва
да съдържа елементите, които позволяват да се определи противоправното
поведе ние, причините, поради
които ищецът счита,
че е налице причинна връзка
между него
и вредата, както
и характера и
обхвата на вредата. В настоящата искова молба и
уточнението към нея не е посочено какво точно нарушение на общностното
право са извършили ответниците , а се твърди само противоправна празнота в нормативната уредба, след отмяната
на текстове на НОБМГ. Не е налице обаче административен акт / отказ за
издаване, действия или бездействия и не се сочи и правораздавателен акт, които
да е в нарушение на правото на ЕС, като условие за допустимост. Противоправността като задължителна предпоставка
за ангажирането на извъндоговорната
отговорност на държавата за
нарушение на правото на ЕС е изведена от съдебната практика./ Решение от 25 март 2010 г., Sviluppo Italia Basilicata/Комисия, C-414/08 P, точка 138,. C-352/98
P точка 42, решение от 10 февруари 2004 г., Afrikanische Frucht-Compagnie/Съвет,
T-64/01 и T-65/01,
точка 71/. Ищците не посочват коя е нарушената общностна
норма, която има за цел да им предостави права при противоречивите твърдения
дали се касае за държавна помощ или точно обратното. Една правна
норма има за цел да предостави права на физически
или юридически лица,
когато тя поражда
предимство, годно да бъде квалифицирано като придобито право, когато има за цел защитата на интересите на частноправни субекти
или когато предоставя права в полза на такива субекти,
чието
съдържание
може
да
бъде
достатъчно определено. Това условие е изпълнено, когато нарушената норма, независимо
че по същността си има за предмет общи интереси, едновременно с това осигурява защитата на индивидуалните
интереси на засегнатите лица. Ищците се позовават само на липсващи
такива в националното законодателство, в който случай принципно биха намерили своя директен ефект/
приложение/ норми на правото на ЕС.
Действително, с параграф 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с
ПМС №188 от 2009 г. (ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 41 от 2010 г. в сила от
1.06.2010 г.) е предвидено, че оземлените лица чрез отдаването под наем на
земеделски земи от държавния поземлен фонд /каквото качество са имали ищците/,
могат в тримесечен срок от влизането в сила на постановлението да поискат от
общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост преди
изтичането срока на договора за наем. В исковата молба обаче липсват твърдения
за постановени и отменени административни актове в такава процедура. Освен
горното, липсват и конкретизирани действия и бездействия на администрацията,
като основание за предявените претенции. Посочените и подробно коментирани от
ищците отношения са свързани с евентуални нарушения на договорите за наем на
земеделските земи, сключени с тях по реда на по НОБМГ, по повод на
твърденията за рекултивацията. Процесните
имоти са земеделска земя и са били отдадени под наем на ищците като земя от ДПФ
по чл. 20, ал.1 и чл. 24, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.
28, ал.1 от НОБМГ. В действащата към момента на оземляването на ищците редакция
на цитираната наредба /2004 година/ подробно е описана процедурата по
оземляване. Според чл. 18, ал. 3 във
връзка с ал. 1 НОБМГ, ОСЗ се произнася по всяко заявление, като нейните
решения се съобщават на заинтересованите лица по реда на ГПК и подлежат на
обжалване в сроковете и по реда, определени в чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. За ищците
очевидно са били издадени такива решения, и то позитивни, тъй като въз
основа на тях са били сключени договорите за наем на земеделските земи, описани
в исковата молба и уточненията към нея. По аргумент от чл.18,ал.3 вр. ал.1 от Наредбата - решението за оземляване на
поземления орган е индивидуален административен акт и то подлежи на
съдебен контрол, а сключеният въз основа на него договор за наем има
гражданско-правен характер. По съществото доводите на ищците се свеждат до
неизпълнение от страна на администрацията по такива договори /предоставяне на нерекултивирани, негодни за употреба земеделски имоти,
поради което са пропуснали ползи от нереализирана реколта и са вложили средства
и труд и материали за рекултивация, причинени вреди
от унищожена реколта, вреди от непредаване на собствеността/. Тези договори и
възникващите от тях задължения не са от административно естество и не са проява
на административна дейност. Касае се за облигационни отношения, поради което
производните от тях спорове са от гражданско-правен характер и не подлежат на
разглеждане по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.
чл.1,ал.1 и чл.2 б от ЗОДОВ. Не е административно бездействие и
“неуведомяването на ищците по реда на ГПК” за правото им да придобият
отдадените им под наем земеделски земи. Действително, с параграф 23 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, приет с ПМС №188 от 2009 г. (ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 41 от
2010 г. в сила от 1.06.2010 г.) е предвидено, че оземлените лица чрез
отдаването под наем на земеделски земи от държавния и от общинския поземлен
фонд могат в тримесечен срок от влизането в сила на постановлението да поискат
от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост преди
изтичането срока на договора за наем. Разпоредбата не вменява в задължение на
администрацията уведомяване на сочената категория лица за предоставеното им
право и изобщо - уведомяването на гражданите за нормативните промени не е
задължение на поземления орган, респ. в случая не се твърди неизпълнение на
фактически действия от негова страна. След като твърдяните
действия/бездействия не са елемент на административно правоотношение, то и
искът за обезщетение за вреди, претърпяни от тях, не
попада в приложното поле на Глава ХI от АПК. Доводите за неразглеждане на
исканията на ищците за придобиване на собствеността върху земеделските земи по
параграф 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, каквито изобщо не се твърди да са подавани
в срока по параграфа, и твърдяното бездействия на поземления орган, в резултат
на което те не са придобили собствеността върху имотите, изключват възможността
да се приеме, че се претендира присъждане на обезщетения за вреди, понесени от
неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл.204,
ал.4 АПК. Такава хипотеза според чл. 256 и чл. 257 АПК е налице само при
неизвършване на фактически, но не и на правни действия, каквито се навеждат процесния случай.
Нормата на чл. 37а и раздел І, ІІ и ІІІ от
НОБМГ, включително чл. 4, ал. 4 от нея са отменени с § 52 от
ПЗР към Постановление № 139/13.05.2011 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Тази отмяна е продиктувана от подписването на Договора за присъединява на Р
България към Европейския съюз, в който е посоченото, че оземляването като
държавна помощ е допустимо да съществува в рамките на договорения 3 - годишен гратисен период, изтекъл на 31.12.2009 г. /приложение V,
раздел "Земеделие", б. "Б"вр. чл.
88 § 1 от ДЕО/. При това положение към момента на изтичане на срока на
договорите - стопанската 2014 г. вече не е съществувала уредена в закона
възможност за придобиване правото на собственост от оземлени чрез отдаване под
наем граждани. За ищците е съществувала възможност да поискат от ОСЗ
придобиване правото на собственост и преди изтичането на срока на договора за
наем на земеделските земи от ДПФ, съгласно § 23 от ПЗР към Постановление №
188/24.07.2009 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като стойността на
земята за оземляване, може да бъде изплатена в срок до 31.12.2009 г. По делото
не се твърди от ищците да се възползвали от тази възможност, като преди
изтичане на срока на договорите за наем да е отправено искане по предвидения в
закона ред и срок до ОСЗ за придобиване правото на собственост върху земята,
нито се твърди, че е заплатена стойността й, нито се твърди наличие на адм.акт или отказ за издаването му. В тази връзка от
фактическите твърдения в исковата молба и в уточнението й се правят
противоречиви твърдения относно това дали оземляването е държавна помощ или не
е такава и в тази връзка са и множеството цитати, от което не става ясна волята
на ищците какво точно претендират и какво точно е „нормативното бездействие“ от
МЗХГ, МС и НС и как точно е нарушен ДПРБЕС и акта за присъединяване и
приложение I към ДЕО.
В заключение макар и многословни цитатите от
първичното и вторично право на ЕС не са фактически обвързани с актове, действия
или бездействия на администрацията, по начин съдът да направи извод за
допустимост поради достатъчно съществено / очевидно нарушаващо правото на ЕС
действия/бездействия и актове на адм.органи.
Приложеното към исковата молба и многократно коментирано становище на министъра
на МЗХГ от 13.01.2015г.не е индивидуален адм.акт, в
какъвто смисъл са и приложените определения на ВАС по адм.д.7530/2015г.,2830/2015г.,9276/2015г.
Недопустимо е производството и в частта по
„алтернативното особено процесуално искане“ в първоначалната молба –
съдът да разпореди на ответника да издаде мотивиран акт, който да прехвърли
собствеността на договорните имоти на ищците, като така ще се смята, че
ответникът е поправил нанесените на ищците вреди“. Искът е осъдителен за
парично притезание и в това производство съдът не
може да постанови друго, освен присъждане на сума за обезщетяване и е
недопустимо да се разгледа алтернативното искане за задължаване на
административния орган за извършване на правни действия - издаване на акт
с вещно-правни последици.
Предвид изложеното настоящият съд приема, че
производството е образувано по нередовна и недопустима искова молба и то следва
да бъде прекратено.
Процесуалния представител адв.В.Д.
дължи направените от съда разноски- възнаграждение за вещо лице в размер на
100лв.
Водим от горното и на основание чл.158,ал.3 АПК и чл.
159, т. 1 АПК и чл. 144 от АПК вр. чл.128 т.1,вр.129,ал.3 и чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх.№4448 от 11.12.2019
г., подадена от Х. А. К.; И. Ю.К.; С. С.Д., С. Ю.С.; С.А.С.;
Я. А.Ч. и Н. А.Ч., всички чрез адв. В.Д. против
Министерство на земеделието и храните на РБ, гр.София , Министерски съвет на Р
България, Народно събрание на Р България по реда на чл.203 АПК вр. чл.1 и чл.2 б от ЗОДОВ за обезщетения за материални
вреди в размер общо на 315 700 лева и нематериални вреди в размер общо на 125 000
лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхното
изплащане, както и искането съдът да разпореди на ответника да издаде
мотивиран акт, който да прехвърли собствеността на договорните имоти на ищците и ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
780/2019 год. по описа на АС – Русе.
ОСЪЖДА адв.В.Г.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на
Административен съд –Русе сумата от 100лв.- деловодни разноски
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен
срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ: