№ ……………
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1105 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са субективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (ЗБН).
Производството е
образувано по искане на А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност, наричана впоследствие (Банката) срещу Г.П.Х., А.М.П. и Г.К.З..
В исковата молба се твърди, че в нарушение на задължението си да организира и
контролира процеса по изготвяне на мотивирани становища за разрешаване на
отпускане на кредити ответникът З. е изразил становище за сключване на договора
без да е било изготвено правно становище и становища по чл. 36 от Правилника.
Застъпена е теза, че макар и да не е подписал становщето,
в качеството си на ръководител на съставилия го служител е допуснал нарушение
на вменените му задължения. На 16.07.2012 г. въз основа на дадено положително
становище от ответника З. ответниците Х. и П.
подписали договор за кредит с „БГ К.“ ЕООД, с който банката поела задължение да
предостави сума в размер на 7 350 000 лева за закупуване на недвижими
имоти. Била договорена годишна лихва от 9,5 %, изчислявана ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец. Било договорено и обезпечение на кредита с учредена в срок до
30.11.2012 г. ипотека и залог на всички придобити с кредита активи в това число
и първа по ред договорна ипотека върху имот с № 000264 с площ от 3000 кв.м;,
имот с № 000265 с площ от 38 987 кв.м. и имот с № 000266 с площ от
17 844 кв.м., находящи се в землището на село
Йоаким Груево, община Стамболийски, област Пловдив и особен залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по настоящите му и бъдещи
сметки в КТБ. Договорът не предвиждал условие за усвояване на сумата от
учредено обезпечение, а такова и не било учредено. Твърди се договорът да е
сключен в нарушение на предвидената с Правилника за кредитната дейност на
банката процедура по проучване на кредита – при отсъствие на данни за
финансовото състояние на кредитополучателя. С анекс № 1 от 09.06.2014 г.,
подписан от ответниците Х. и П., било установено
непогасената към тази дата главница да възлиза на 3 990 000 лева и
бил договорен нов погасителен план без да се предвиди учредяване на
обезпечение. Кредитополучателят не изпълнил задължението си, банката обявила
кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 40 б. ж от договора, което
изявление било връчено на ответника на 14,11.2014 г., по искане на КТБ с
решение № 1979/14.11.2016 г. била обявена неплатежоспособността на „БГ К.“ ЕООД
при начална дата 31.12.2014 г. след
изявление на банката за предсрочна изискуемост на вземането. Навежда се
довод, че несъбираемостта на вземането е резултат от липсата на надлежно
обезпечение. Твърди се, че С това си поведение ответниците да са причинили
вреда на банката в размер на непогасената главница от 3 990 000 лв.,
която сума се претендира. Наведен е довод, че с оглед нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ и чл. 53 ЗЗД ответниците отговарят солидарно, а евентуално - разделно.
Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В отговора си (л. 346
и сл.) ответникът Г.З. оспорва твърденията на ищеца за неизвършен контрол.
Сочи, че за периода от 16.10.2009 г. до 31.07.2013 г. е бил директор на
дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, която отговаря за
предварителния анализ на кредитополучателите, но оспорва това да го определя
като администратор по смисъла на чл. 57 ал. 3 ЗБН. Твърди при отпускане на
кредита да е извършен предварителен анализ на финансовото състояние на
кредитополучателя и способността му да погасява кредита при съобразяване на
всички изисвания от действалия Правилник за
кредитната дейност (ПКД). Оспорва да е бил пряк ръководител на посочения от
ищеца служител, която твърди да е била в структурата на дирекция „Кредитен
риск“, както и да е било необходимо да съобразява писмено правно становище,
каквото твърди да е било дадено. Сочи кредитополучателят и съответно неговото
състояние да са били известни за банката от 2010 г. като имал сключени четири
кредита при общо усвоена сума от над 66 000 000 лв. с изцяло редовен
дълг към 20.06.2014 г.. Смята, че чл. 36 от ПКД не предписва задължение за
предварително обезпечаване на кредита. Оспорва да дължи контрол по вече сключен
договор за кредит при твърдение тази дейност да е била възложена на дирекция
„Мониторинг и администриране на кредитни сделки“. Твърди договорените
обезпечения да са били учредени – да е сключен договор за особен залог на
вземания, а кредитополучателят да е обслужвал процесния кредит до 20.06.2014 г.
заедно с начислените лихви. Смята и че наличното вземане изключва наличието на
вреда, ако не се установи несъбираемост на вземането. Оспорва и да е налице у
него вина за евентуално претърпяна вреда, която смята да произтича от
пренебрегване на императивно правило при съзнание за обуславящите го
обстоятелства. Застъпва теза, че не следва да носи отговорност за взетото
решение за отпускане на кредит, понеже не е участвал при вземането му. Навежда
довод, че бездействието на квесторите, съответно синдиците да предприемат
действия по установяване имуществото на кредитополучателя и обезпечаване на
вземанията на банката, съответно за предприемане на действия по принудителното
им събиране, прекъсва причинно-следствената връзка между неговото поведение и
твърдяната вреда. Застъпва теза, че ЗБН не установява самостоятелна
отговорност, а нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН придава единствено конкретизация на
задълженията на синдика. Намира за приложимо общото правило на чл. 240 ал. 2 ТЗ
като оспорва да е притежавал качеството член на управителния съвет, съответно
да не носи отговорност нито следва да отговора за невъзможността банката да
събере вземането си. Смята и че при евентуално причинена вреда отговорността му
да е ограничена до регулираната от трудовото законодателство предвид трудовите
правоотношение, в които се е намирал с банката.
В допълнителната си
искова молба ищецът смята, че клаузата на чл. 36 ал. 1 от Правилника предвижда
анализът на кредитния специалист да бъде изготвен въз основа на резултата от
правния анализ. Застъпва и теза, че с оглед данъчната оценка на недвижими имоти, за които е договорено да
послужат за обезпечение, то не е било достатъчно, за да обезпечи главницата по
отпуснатия кредит. Застъпва и теза, че в качеството си на директор, а
впоследствие и началник на управление „Кредитиране“ ответникът З. е бил длъжен
да следи за изпълнението на договора, а и за валидността, съизмеримостта
на обезпеченията по него.
В отговор по
допълнителната искова молба ответникът З. поддържа теза, че дължи контрол върху
процеса на кредитиране, а не върху съдържанието на създадени документи от други
лица. Оспорва да има вина с довод, че към момента на извършеното от ответника вредата
не била предвидима с оглед финансовото състояние на кредитополучателя,
обезпечеността на предоставения кредит и редовното погасяване на останалите. Намира
и за приложима форма единствено умисъл. Смята и да е бил обвързан от решението
на управителния съвет. Оспорва да е дължал да следи за изпълнение на договора,
съответно твърди и в качеството си на началник да не е бил уведомяван за
проблеми с обезпечеността на кредита. Оспорва и фактически да е бил в състояние
да следи изпълнението на договора през периода 08.07.2014 г. – 14.01.2015 г., когато
е ползвал отпуск, а в деня на връщане на работа му била връчена заповед за
прекратяване на трудовия договор.
В отговор на
исковата молба ответникът Г.Х. също оспорва законът да обуславя усвояване на
кредита от учредено обезпечение като твърди кредитополучателят да е притежавал
достатъчно имущество да се удовлетвори КТБ. Позовава се на притежавани от
кредитополучателя активи към 31.12.2013 г. за над 63 000 000 лв. като сочи че финансовото състояние на дружеството е
анализирано многократно предвид множеството ползвани от него кредити от 2010 г.
Твърди договорът да е сключен въз основа на единодушно решение на Управителния
съвет на КТБ за отпускане на голяма експозиция на кредитополучателя, а
уговореното обезпечение да е било достатъчно. Навежда довод, че при това
решение той и ответникът П. са действали при условия на обвързана компетентност
– в изпълнение на решението на УС. Оспорва и като член на УС да разполага с
правомощия по отпускане на суми по договорени кредити според ПКД, което твърди
да е предоставено на лице от управление „Кредитиране“. Също твърди кредитът да
е обезпечен с договор за особен залог върху вземания по сметки както и да е бил
вписан в ЦРОЗ. Към управление „Кредитиране“ била формирана дирекция „Мониторинг
и администриране на кредитни сделки“, чиито функции включвали следене на последващото спазване на условията по сключения договор за
банков кредит в това число и администриране учредяването на договорените
обезпечения и съответно да докладва за несъответствия и неизпълнения.. Навежда
довод, че не носи отговорност за неизпълнение задължение на служителите на тази
структура. Оспорва да е било наложително договаряне на обезпечение и при
сключения анекс от 09.06.2014 г. понеже нямало увеличаване размера на кредита.
Също твърди, че към 20.06.2014 г., когато бил освободен от длъжност, кредитът
бил обслужван редовно, а общият размер на погашения само по главниците на
всички отпуснати кредити общо над 66 000 000 лв., били погасени общо 26 000 000
лв. Оспорва и да са му е докладвано в
изискуемия от правилата писмен вид неизпълнение на договорни задължения от
кредитополучателя, което смята и да изключва неговата вина. Твърди длъжникът да
е бил в неизпълнение още от 25.06.2014 г. като смята, че обявената предсрочна
изискуемост едва на 13.11.2014 г. сочи на бездействие от страна на последващите представляващи банката – квестори и синдици,
съответно за иницииране на производство по несъстоятелност, налагане на
обезпечителни мерки и осигуряване на средства за синдик да е довело до увреждане
на масата на несъстоятелността. Оспорва кредитополучателят да се е разпореждал
с имущество като последица от неучредени обезпечения до 20.06.2014 г. Посочва извършена
замяна на близо 60 дка в с. Йоаким Груево с 96 дка в землището на с. Долно
Ябълково. Сочи и полученият в замяна имот да е възбранен
от НАП преди КТБ. Твърди кредитополучателя да е съдружник в „Прождект строители на моделна България“ ООД с дялово
участие от 8000000 лева с наложен запор от НАП на 31.03.2015 г. Оспорва да е
налице противоправно поведение по вземане на решение за отпускане на кредита
или неговото управление, позовавайки се на липсваща критика от страна на БНБ
при регулярно осъществявания банков надзор върху дейността на КТБ. Смята, че
така очертаното бездействие изключва противоправното
поведение, вината и причинно-следствената връзка между поведението на
ответниците и твърдяния вредоносен резултат. Застъпва
и теза, че преди да приключат процедурите по събиране, осребряване и
разпределение на имуществото на длъжника на значителна стойност, включително
при успешно провеждане на отменителни искове срещу
разпореждания, увреждащи масата на несъстоятелността, вреда не може да бъде
установена.
В допълнителната си
искова молба (л. 589 и сл.) ищецът определя твърдяното решение на УС на банката
за отпускане на голяма експозиция като резултат на техническа грешка при
твърдение, че в кредитното досие липсва такова решение. Конкретизира, че
ответниците в това число и ответникът Х., са нарушили предписано задължение от
чл. 15 ал. 1 ПКД за съобразяване принципа на достатъчност (стойността му да
покрива оценения от банката кредитен риск – размера на главницата и определения
от банката осигурителен марш според чл. 9.1 от общите условия) и ликвидност на
приетите обезпечения; чл. 12 от общите условия, изискващо положителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и достатъчността на обезпечението; чл.
51 ал. 1 ПКД, предписваща предоставяне на разрешения кредит едва след
осчетоводяване на учредените обезпечения. Оспорва договорените обезпечения да
са били достатъчни в конкретизирания смисъл. Оспорва особеният залог да е бил
вписан в ЦРОЗ, а недостатъчността на това обезпечение свързва с контролиран от
кредитополучателя размер на средствата по банковите му сметки предвид
отсъствието на уговорка за поддържане на определена наличност. Намира за
приемлива при определяне стойността на закупените имоти договорената цена, но
твърди че нито ипотека е била учредена, нито покупната цена е в състояние да
осигури предвиденото покритие. Смята за невъзможен и договорения залог предвид
отсъствието на индивидуализация на движимите вещи въпреки изискването на чл. 3
от Раздел II и
чл. 12 на Методиката за оценка на обезпеченията,
съответно да следят за периодично анализиране на предоставените обезпечения
(чл. 4 от Раздел I на Методиката за оценка на обезпеченията)..
Твърди се, че ответникът не се е уверил в изпълнение на предписаните процедури
по чл. 36-39 ПКД, а неспазената процедура смята да е довело до формиране
неправилна преценка на финансовото положение, респ. кредитоспособността на „БГ К.“
ЕООД (н.). Твърди се и договорните клаузи да не гарантират интересите на
банката по отношение на договорните обезпечения и предпоставките за усвояване
на кредита. Не бил извършен и изискуем от чл. 52 ПКД мониторинг на паричните
потоци по сметките не са дали указания за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем поради липса на обезпечения по кредит в размер на 12 000 000
евро. Позовава се на нарушение на задължения по договора за управление,
съответно чл. 4.11.1, 4.11.2, 4.11.3, 4.11.4, Смята ответникът Х. да не е
положил грижата на добър банкер при управление на банката. Поддържа теза, че с
подписване на договора без да са били съобразени предписаните правила за
осигуряване на адекватно обезщетение , ответникът е одобрил отпускането на
парична сума, с което е намален патримониума на ищеца. Поддържа, че изискването
за учредяване на обезпечение преди да бъде отпуснат кредит е основен принцип в
кредитирането, намерил проявление и във вътрешнобанковата уредба. Сочи и по
кредитното досие да липсват документи, които да обосноват адекватно
обезпечаване на креда и след неговото отпускане. Смята и самото съдържание на
сключения договор да води до значителен риск за банката, лишаващ я от обичайни
приходи при рефинансиране от друга банка и е освободен от такси и комисиони за
банката, съответно е договорен срок за пристъпване към принудително събиране,
обуславящо възможност за кредитополучателя да се освободи от значителна част от
своето имущество и да осуети изпълнението. Поддържа теза, че вредата за банката
се изразява в невъзможността и към датата на предявяване на иска банката да
събере непогасената част от главницата, което смята да произтича пряко и
непосредствено от неположената дължима грижа, позовавайки се на чл. 237 ал. 2 ТЗ, нарушени предписани правила, а и на общото задължение, препятствало банката
да събере вземането си. Застъпва теза, че общото събрание на акционерите не може
да освобождава от отговорност бившите администратори в хипотезата на чл. 57 ал.
3 ЗБН с довод, че не се търси отговорност от управителните органи на банката, а
възмездяване на причинени на банката вреди. Оспорва кредитът да е бил редовно
обслужван, а и кредитополучателят да притежава имущество, от което банката да може
да се удовлетвори.
В отговор по
допълнителната искова молба (л. 823 и сл.) ответникът Х. потвърждава, че ПКД,
приет през 2011 г. е действал към 16.07.2012 г. Застъпва теза, че правилата на
чл. 9 и чл. 12 от Общите условия имат за свой адресат клиентите на банката, а
не обосновават задължение за ответниците. Застъпва теза, че чл. 51 ПКД
предписва осчетоводяване на учредени обезпечения без да определя момента,
когато това следва да стане.
Конкретизира сключените с кредитополучателя договори преди процесния да
са съответно от 23.11.2010 г., 21.01.2011 г. и 19.04.2012 г. Сочи при
извършената оценка на финансовото състояние на кредитополучателя и неговата
кредитоспособност да са взети предвид и предходните проучвания. Твърди в
периода на управление на банката при участието на ответника кредитополучателят
да е поддържал наличности по сметките, осигуряващи погасяване на падежиралите му задължения съобразно структурата на
погашение по договорите за кредит. Поддържа, че не съществува задължение да
бъде изисквано наличие на суми по банкови сметки във връзка с учреден особен
залог. Сочи с договора да е осигурено финансиране на проектно намерение,
препятстващо индивидуализацията на договорените в обезпечение движими вещи.
Смята и за невъзможно да се прави оценка на вещи, каквито предстои да бъдат
придобити. Застъпва и теза, че
цитираните текстове от Методиката за оценка на обезпеченията
и ПКД не касаят вменени на ответниците и в частност нему задължение, а на
лицата, ангажирани да я извършат. Признава, че липсва правно становище, но се
позовава на парафиран от юрисконсулта от Централно управление на КТБ АД - Е. Събев. Застъпва теза, че правилото на
чл. 52 ПКД третира кредитна сделка, при която банката е финансирала изпълнение
на кредитопучателя в качеството му на изпълнител и
трети лица – негови контрагенти, като възложители с оглед осигуряване на
възможност банката да погаси кредит включително и преди падежа, когато по
сметките на кредитополучателя постъпят средства от изпълнение на договор с
трето лице, вземанията по който са заложени в полза на банката. Оспорва да е
съществувала възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
неучредяване на договорени обезпечения като сочи, че не му е докладвано такова.
Твърди и извън неговите правомощия да остава обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Смята за обективно невъзможно да проверява лично и в
пълнота изпълнението на договорно поети задължения от всеки кредитополучател.
Твърди това да е възложено на различни служители на банката. Смята, че
функцията му е ограничена до създаване на организационна структура, въвеждане
на функционални и длъжностни характеристики и разпределяне на работата. Отрича
да му е докладвано от когото и да било негативна констатация или препоръка във
връзка с неизпълнение, каквото задължение твърди да са имали различни служители
на банката, за да могат да предприемат каквито и да било мерки. Досежно наличието на имущество ответникът Х. се позовава на
предприето от ищеца искане за възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност. Застъпва теза, че вредата не може да бъде обоснована само с
предявеното в производство по несъстоятелност и прието вземане, а само при
установяване на активите и потенциала те да бъдат осребрени. Смята нормата на
чл. 57 ал. 3 ЗБН за процесуална, но не и за утвърждаваща самостоятелен иск.
Идентични с
въведените от ответника Х. възражения поддържа и ответникът П. (л.523 и сл.),
който допълнително въвежда възражение за изтекла тригодишна давност за вреди от
неизпълнен договор за прокура, който срок смята за
изтекъл на 25.10.2015 г. (три години след прекратяване на договора за прокура). Твърди към датата на подписване на договора –
16.07.2012 г. да е действал в качеството си на прокурист съгласно договор от
07.12.2009 г. Доводът за обвързаност с решението на управителния съвет подкрепя
с чл. 44 ал. 4 от Закона за кредитните институции. Отсъствието на необходимост
за развитие на процедура по проучване и даване на становище при сключване на
анекса ответникът извежда от чл. 55 ал. 1 от ПКД в редакция към края на 2012 г.
В допълнителната си
искова молба (л. 706 и сл.) ищецът конкретизира при сключване на договора от
16.07.2012 г. ответникът П. да е действал като прокурист, а от 18.10.2012 г. да
е заемал длъжността „Изпълнителен директор“. Поддържа, че и при двете си
качества ответникът се явява администратор по смисъла на закона. Сочи да са нарушени чл.
7 т. 1, чл. 7 т. 2, чл. 7 т. 3 чл. 8 ал. 1 и чл. 8 ал. 3 от договора за
търговско управление В останалата част заявява идентични уточнения с дадените в
допълнителната искова молба по отношение на ответника Х.. Досежно
противопоставеното възражение за давност ищецът смята, че вземането става
изискуемо с упражненото право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а
вземането за вреди смята да възниква с откриване на производство по
несъстоятелност спрямо банката.
В отговор по
допълнителната искова молба от ответника П. (л. 936 и сл.) са възпроизведени
доводите на ответника Х.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Ц., конкретизира, че ответникът З.
не е изпълнил задължението си да изрази становище според правилата. По
съществото на спора поддържа исковете.
Ответникът Х.
изразява искане предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
Ответникът З. също
заявява становище за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Ответникът П. не се
явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Исковете
са предявени в предвидения от закона преклузивен срок,
а преценката досежно съществуването на твърдяните от
ищеца факти, от които извежда предявеното за защита право касаят съществото на
спора. Като обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи
по докладвания предмет на спора, прецени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
На 15.12.2008 г.
между КТБ и Г.Х. е сключен договор за управление за уреждане на отношенията
между банката и ответника в качеството му на изпълнителен директор при
възложено управление и представителство на банката пред трети лица съгласно
действащото, законодателство, устава на банката, решенията на общото събрание
на акционерите, решенията на надзорния съвет и решенията на управителния съвет
на банката. Определен е срок на действие от 5 години и е договорено, че ако не
е взето валидно решение за освобождаването му от длъжност до датата на изтичане
на договорения срок, договорът се продължава до освобождаването му. Посочено е,
че изпълнителният директор представлява банката пред всички трети лица заедно с
друг изпълнителен директор или с валидно назначен прокурист. Съгласно т. 4.11
като член на управителния съвет изпълнителният директор управлява заедно с друг
изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист, търговски
пълномощник и др.) банката, като: организира и контролира цялостната дейност по
управлението на банката в съответствие и в изпълнение на решенията на общото
събрание на акционерите, надзорния съвет и управителния съвет (т..4.11.1 от
договора), упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на
банката (т. 4.11.2 от договора), решава дали да сключи и сключва от името на
банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите,
когато сключването на договори и други сделки се решава от надзорния съвет или
управителния съвет или съдържанието на техни клаузи се определя от тях (т. 4.11.3.
от договора), управлява имуществото на Банката като съгласно закона, решенията
на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на управителния
съвет се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху
операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство (чл. 4.11.4
от договора).
На 03.12.2009 г.
между КТБ (банката) и А.П. (прокурист) е сключен договор за търговско
управление, съгласно който банката натоварва прокуриста
по смисъла на чл. 21 и следващите от Търговския закон, който приема да
осъществява работа по управление на предприятието на банката. Според чл. 7 прокуристът има право: да взема решения по управлението на
банката (т. 1.); да организира дейността на банката и да предприема действия по
стопанисване и опазване на имуществото й (т. 2); от името и за сметка на
банката (заедно с някой от изпълнителните директори), да сключва сделки,
свързани с упражняване на търговското й занятие (т. 3). Клаузата на чл. 8 ал. 1
задължава прокуриста да осъществява търговското
управление лично с грижата на добрия търговец, като изпълнява задълженията си
точно и добросъвестно. Прокуристът се задължава при
изпълнение на функциите си полага грижата на добър банкер и да прилага в
управлението на банката всички свои професионални знания, умения и досежашен опит като използва всички възможности за
усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване на нейните финансови
резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Съгласно чл. 8 ал. 3 прокуристът е длъжен да спазва вътрешните правила на
банката.
Не се спори по
делото, че с допълнително споразумение от 16.10.2009 г., считано от тази дата
ответникът Г.З. е назначен на длъжност „Директор“
на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към Управление „Кредиттиране“, каквато длъжност е заемал и към 16.07.2012
г. Според неоспорената по делото длъжностна характеристика (л. 26-27)
директорът на в Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ в управление
„Кредитиране“ внася пред Управителния съвет и изпълнителните директори
мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка в резултат на оценка на кредитоспособността
на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска (т. 6). Ответникът З. е
удостоверил, че е запознат с характеристиката на 02.11.2009 г. Ответникът З. не
оспорва, че е участвал при изготвяне на становище от 16.07.2012 г. заедно с П.Х.от
Дирекция „Кредитен риск“, както и че го е представил. Отбелязано е, че към момента на искането
дружеството е с редовен дълг съответно от 9 550 000 евро по друг
договор и срок на издължаване от
20.12.2012 г. до 20.11.2015 г., от 5750 000 евро със срок на издължаване от
20.06.2012 г. до 20.05.2014 г. и 3800000
евро със срок на издължаване от 10.4.2013 г. до 10.04.2012 г. Становището
възпроизвежда данните от искането за кредит, констатациите на съставителите
досежно ползваните кредити от КТБ до момента, дадена е оценка за нивата на риск
и спазване на вътрешните лимити и са предложени параметри на сделката.
Видно от приложения
по делото и неоспорен Правилник за кредитната дейност (ПКД) от 2011 г.
документът регламентира дейността по проучване, разрешаване, сключване,
управление, отчет и контрол на кредитните сделки в КТБ. Според чл.15 ал. 1 в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на
достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска.
Съгласно чл. 36 ал. 1 Кредитният специалист анализира предоставените документи и събраните
сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни
от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона
за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния
анализ. Предвидено е той да изготви писмено становище за резултата от
анализа, а служител на Дирекция
„Кредитен риск“ да анализира предоставените документи и събраните сведения
относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му
задлъжнялост при очертан предмет и източници на информация, в това число и при
съобразяване на правния анализ.
Резултатите също се отразяват в писмено становище. Служител в същата
дирекция изготвя и оценка на кредитоспособността на клиента при утвърдена от
КТБ методика. Съгласно ал. 6 Директорът
на Дирекция „Кредитен риск“ предоставя на Началника на Управление „Кредитиране“ попълнените формуляри за
определяне кредитен рейтинг, чл. 37 ПКД очертава примерно източниците на
информация за оценка финансовото състояние на кредитоискателя, а чл. 38 ПКД
очертава подхода за изследване целта на предлаганата кредитна сделка, а чл. 39 –
определя необходими документи за оценка на предложените обезщетения и очертава
подхода за осъществяването й. Според чл. 51 ал. 1 ПКД след
сключване на договора за кредит кредитният
специалист изготвя нареждане до счетоводството на съответния финансов център, респективно до Управление
„Обслужване на клиенти“ в централата, за осчетоводяване на ангажимента на
Банката по кредита и обезпеченията по него.
От Преглед на
кредитната експозиция към 17.05.2012 г.
на „БГ К.“ ЕООД (л. 1622-1624) е отразена констатация за чисти кредитни обороти
по разплащателните сметки в КТБ за периода от 01.01.2014
г. до 17.05.2012 г. да възлиза на 6 196 хил. лв. Отразено е изпълнение на
задълженията по всички сключени до момента кредити и е формиран извод, че
кредитополучателят е в състояние да обслужва кредитните си задължения от
гарантирани източници на приходи. Определен е комплексен кредитен рейтинг към
30.04.2012 г., АА, който вещото лице П. определя като сочещ много добро
финансово състояние на дружеството. Вещото лице отбелязва, че към 31.12.2011 г.
размерът на собствения капитал е отрицателна величина, което сочи на влошаване
на финансовото състояние на дружеството. От наличната документация не е в
състояние да верифицира достоверността на представената в докладите информация
за финансовото състояние на дружеството. Към 31.12.2011 г. като резултат от
дейността на дружеството са отчетени други лихви и финансови приходи през
годината в размер на 2014 хил. лева и разходи в размер на 1 630 хил.лева.
На 16.07.2012 г. от
името на „БГ К. ЕООД е поискано отпускане на кредит в размер на
7 350 000 лева за покупка на имоти – 3 бр. в с. Йоаким Круево, и други активи със срок на погасяване до 36 месеца
и гратисен период до 6 месеца.
По делото не се
спори, а и от доказателствата се установява, че с договор с указана дата
16.07.2012 г. писмено е изразено съгласие, че К.т.б.“ АД (КТБ) отпуска на „БГ К.“
ЕООД наричан по договора кредитополучател, банков кредит в размер на 7350 000
лв. за закупуване на недвижими имоти: имот № 000264 с площ от 3000 кв.м., имот
№ 000265 с площ от 38987 кв.м. и имот № 000266 с площ от 17844 кв.м., находящи се в землището на село Йоаким Груево, община
Стамболийски, област Пловдив, както и за придобиването на други активи във
връзка развитието и експлоатацията на недвижимите имоти. Указано е, че
средствата се предоставят за ползване по разплащателната сметка на
кредитополучателя за използване по договорената цел и възможност за усвояване
на кредита до 30.09.2012 г. Договорено е кредитополучателят да заплаща годишна
лихва в размер на 9,5 % върху фактически ползваните суми , която се начислява
ежедневно и подлежи на плащане ежемесечно на 25-то число на съответния месец.
Кредитополучателят се е задължил към датата на плащането да осигури
необходимите средства за погасяване на лихвата по разплащателната си сметка.
Договорено е усвоената сума да бъде изплатена на 35 вноски от по 210 000
лв., считано от 15.02.2013 г. до 15.12.2015 г. Съгласно т. 31 от договора кредитополучател
са задължава, а КТБ приема з обезпечение ипотека и залог на всички придобити с
кредита активи, в т.ч. първа по ред договорна ипотека върху закупените с
кредита недвижими имоти в срок до 30.11.2012 г. и особен залог по реда на ЗОЗ
на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни сметки, сключени с банката. Точка 40 б. „г“ банката има право да
обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато
кредитополучателят не е предоставил договорените обезпечения в уговорения срок.
Договорът е подписан за КТБ от Г.Х. с указание да е изпълнителен директор и А.П.
като прокурист.
Вещото лице
установява, че към датата на сключване на договора кредитната експозиция на „БГ
К.“ ЕООД не надхвърля 10 %.
От
Преглед на кредитната експозиция към 26.05.2014
г. на „БГ К.“ ЕООД (л. 1620-1621) е отразена констатация чисти кредитни
обороти по разплащателните сметки в КТБ за периода от 01.01.2014
г. до 26.05.2014 г. да възлизат на 10 312 хил.лв. Отразено е изпълнение на
задълженията по всички кредити
Не се спори,
че на 09.06.2014
г. между страните по договора за банков кредит е подписан анекс като
главницата в размер на 3 990 000 лв. към датата на анекса се погасява
на 16 поредни погасителни вноски, всяка от 249 375 лв. до 15-то число през
периода 15.09.2014 г. – 15.12.2015 г. Анексът е подписан за КТБ от Г.Х. и А.П.
с указание да са изпълнителни директори. Страните не спорят, че към тази дата А.П.
е заемал длъжността изпълнителен директор.
От
заключението на вещото лице П. се налага извод, че към 31.12.2014 г. ответното
дружество отчита имущество съответно земи на балансова стойност 57 хил. лева,
акции и дялове в асоциирани предприятия на стойност 8 127 хил. лева,
дългосрочни вземания в размер на 32 146
хил.лв. и краткосрочни вземания в размер от 16028 лв.., а първото неизпълнение
по процесния договор датира от 15.09.2014 г. – неплатена вноска за главницата
от 249 375 лв.
С
решение № 1979/14.11.2016 г. по т.д. № 1657/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, за което не се спори, че е влязло в сила, е обявена неплатежоспособността
на „БГ К.“ ЕООД, и е определена начална дата 31.12.2014 г.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдик на банка в
производство по несъстоятелност да ангажира отговорността на неин администратор,
за да възстанови причинени й вреди. По силата на чл. 57 ал. 1 ЗБН синдикът е
овластен да извърши всички необходими действия и да използва допустимите правни
средства за събиране вземанията на банката. В това общо правомощие се включва и
възможността да ангажира отговорността на член на управителния орган, когато не
е освободен по реда на чл. 221 т. 10 ТЗ. По правило върховният орган на
акционерното дружество е в състояние да прецени дали и доколко дейността на
управителното тяло съответства на корпоративния интерес, а и да се разпореди с
него, освобождавайки управителното тяло от отговорност, дори и да са налице
предпоставките за ангажирането й. Специфично за банковата институция обаче е тя
да съхранява и управлява чужди средства. Откритото производство по
несъстоятелност налага възстановяване в максимална степен на интересите на
кредиторите и по този начин – възстановяване на доверието към банковата система
като цяло. Невъзможността банката да обезпечи с дейността си надлежното
обслужване на задълженията си, засяга пряко интересите на трети на мандатното
правоотношение лица – вложителите в банката, а и останалите кредитори на
кредитната институция. В тази насока нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН утвърждава
специфичен ред за попълване на масата, легитимирайки синдика в рамките на преклузивен двугодишен срок да ангажира отговорността на
бившите администратори на банката за виновно причинени от тях вреди и следва да
бъде споделен доводът на процесуалния представител на ищеца, че нормата на чл.
57 ал. 3 ЗБН цели да защити техния интерес, обезпечавайки попълване масата на
несъстоятелността. Затова и възможността за ангажиране на отговорността
съществува дори и в рамките на мандатното правоотношение членовете на
управителното тяло да са освободени от отговорност. Разпореждането с частния интерес на
притежателите на капитала не е в състояние да засегне очертания вече публичен
интерес, произтичащ от неудовлетворени притезания на
кредитори на банката. Затова и взетото решение за освобождаване от отговорност
на членовете на УС за дейността им през 2012 г. (л. 466 от делото) не препятства синдика да
ангажира отговорността им по реда на чл. 57 ал. 3 ЗБН. Ето защо наложително е непосредствено изследване на
предпоставките за ангажиране отговорността на бивш член на управителен съвет на
банкова институция.
Предявеният от
ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че 1)
ответниците
са притежавали качеството
администратор на банка – член на надзорен или управителен съвет (съвет на
директорите) на банка; съответно длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на
банката; 2) осъществено от него конкретно поведение (действие или бездействие),
довело като 3) пряка и непосредствена последица (произтича непосредствено от неправомерното поведение и е закономерен (неизбежен) негов резултат) до 4) причинена вреда за банката
5) а ответникът е предвиждал
вредоносния резултат или е могъл да го предвиди и предотврати. Понеже
специалната отговорност по чл. 57 ал. 3 ЗБН не третира отношението между
възложителя и довереника, а правоотношение, възникнало от неправомерно
поведение, увреждащо макар и косвено чужди интереси, тя се явява деликтна по
своя характер. Ето защо и при установяване на първите
четири елемента последният се предполага по силата на установената обща
презумпция при нарушено правило да не се вреди другиму – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав
приема, че изискуемото специално качество обуславя ангажиране на имуществената
отговорност за вреди, пряко произтичащи от неизпълнение на задължение,
произтичащо от съответната функция. Без значение остава вида на
правоотношението, от което произтича правомощието, чието порочно упражняване е
увредило банката.
По делото не се
спори, а и доказателствата позволяват извод, че ответникът З. е заемал длъжност
с възложени ръководни функции. Законът не държи сметка за основанието на
възникване на тази функция, а в контекста на защитения в случая интерес на
трети спрямо банката лица произтичащата от трудовото правоотношение специална
защита за служителя не е приложима. При тези съображения съдът приема към
датата на твърдяните противоправни
действия на ответника З. той да е притежавал качеството администратор по
смисъла на § 1 т. 2 б. „б“ ДР на ЗБН.
Със специфика във
вредоносната дейност може да бъде обяснено и изричното разграничение в § 1 от
ДР на ЗБН на длъжностното лице, заемащо ръководна функция от лицето, на което
по служба е учредена представителна власт, обуславяща и възможност за ангажиране
правната сфера на банката. Отговорността на ответника П. се извлича от
извършени от него действия в качеството му на представляващ банката, поради
което съдът приема да се явява администратор по смисъла на § 1 т. 2 б. „в“ ДР
на ЗБН.
Ответникът Х. е бил
член на управителния съвет, поради което и притежава качеството бивш
администратор на банка по смисъла на § 1 т. 2 б. „а“ ДР на ЗБН.
В
рамките на състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца
предмет на делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от
твърдение за неправомерно деяние, обхватът на изследване се явява ограничен до
твърдяното като дължимо, но неосъществено поведение. Деликтният
характер на отговорността предполага предварително установено правило,
еднозначно предписващо конкретно поведение. Едва пренебрегнатото предписание
осигурява предвидимост, оправдаващо и разширения
обхват на специалната отговорност по чл. 57 ал. 3 ЗБН. Ищецът свързва
отговорността на ответника З. с неосъществен контрол върху действията на
служителя П.Х.при твърдение да му е била подчинена. Това обаче не се
установява. Указаното в становището нейно качество я определя като представител
на организационна структура извън ръководената от ответника към 16.07.2012 г.
Ищецът твърди
ответникът З. да не е осъществил и дължим контрол върху процеса на изготвяне на
становище, подкрепящо предложена кредитна сделка. Ответниците
признават, че правен анализ в случая не е изготвен, но такъв се изисква от ПКД,
за да бъде извършена пълна оценка на кредитния риск, каквото се възлага от чл.
25 т. 2 от ПКД. Конкретно набелязани обстоятелства в нарочен формуляр гарантира
пълнота на обследването и обоснованост на очакваното от правилата експертно
мнение. Правният анализ е предпоставка за структуриране на рамката на
планираното правоотношение – договора за кредит. Акцентът на внимание е
различен, поради което представеният договор, дори и парафиран, не е в
състояние да замести изискуемия целенасочен анализ по отношение правния аспект
на предлаганите сделки и обезпеченията.
Не се установява и
да е била извършена оценка на предлаганото и възприето обезпечение в това число
поради неопределеност на предложените активи. Оттук неясно става как е
сметнато, че те отговарят на заложените критерии по чл. 15 от ПКД. Това компрометира
мотивировката на изразеното становище.
Безспорното по
делото изразено от ответника З. становище за сключване на процесната сделка
обаче не разкрива действие в обхвата на ръководната му функция, обосноваващо и
отговорност по чл. 57 ал. 3 ЗБН. За да обоснове неправомерното поведение ищецът
се позовава на чл. 36-39 от ПКД, които правила не предписват участие в
процедурата по оценка на финансовото състояние и предлаганите обезпечения на
директора на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“. От
доказателствата се установява, че посочената дирекция е в структурата на
Управление „Кредитиране“, но чл. 36 ал. 1 от ПКД възлага анализа на кредитен специалист. Обстоятелството,
че ответникът З. съвместява и ръководна функция не е достатъчно. При положение
че правилата не го ангажират със становището по силата на възложената му
ръководна функция, допуснатото нарушение не обосновава отговорност по чл. 57
ал. 3 ЗБН.
Дори да се приеме,
че при отсъствие на положен подпис изразеното съгласие от ответника З. се
свежда до запознаване на подписалите договора от 16.07.2012 г. в качеството му
на Директор с позитивното си становище, това не обосновава пряка и
непосредствена връзка с претърпяна от банката вреда. Освен че разпореждането
със средства на банката не произтича пряко от така дадено становище, сам по
себе си фактът на сключения договор, към който резултат е насочено очертаното
поведение, не поражда вреда за банката. Ето защо предявеният иск срещу
ответника З. е неоснователен.
Договорът е регламентирано
от закона средство за постигане на конкретен резултат. Поетото задължение се
явява предвиденото от правовия ред средство за неговата реализация. Понеже в
основата на тази правна връзка стои съгласие, а нормата на чл. 63 ал. 1 ЗЗД
предписва добросъвестно изпълнение на обещаното, законът утвърждава като
критерий за дължимо поведение неписани, но утвърдени в практиката прийоми с доказана полезност,
включващо се в обхвата на грижата на добрия стопанин (чл. 63 ал. 2 ЗЗД).
Ангажиралите се с управление делата на акционерно дружество лица дължат да
упражняват дейността със специализирана грижа на добрия търговец (чл. 237 ал. 2 ТЗ). Ключовото значение на банковата
дейност внасят допълнителни изисквания към лицата, пряко ангажирали се с
управлението на кредитна институция – чл. 11 ал. 1 т. 2 от Закона за кредитните
институции. Специалните познания именно съставляват нужната гаранция за
ефективно управление на банковата институция. Затова и дължимата грижа е
определяща в рамките на договорно установено отношение – съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът е закон за страните, а дължимата добросъвестност ангажира всяка
страна да направи необходимото, за да осигури обещаното. Обхватът на дължимото
следва от конкретния случай, което обаче придава на критерия дължима грижа бланкетен характер.
Извън конкретно
изразената воля задължение възниква само доколкото е изрично предписано с обвързващ
правния субект акт. За разлика от договора, целящ да синхронизира
припокриващите се интереси на страните по него и да осигури възможност да
определят включително рамките на своя ангажимент, правовият ред охранява
интересите на неопределен кръг лица посредством задължението да не се вреди
другиму. Затова и деликтното правоотношение е
призвано да съхрани зачетените от
правовия ред блага чрез конкретно очертани граници на допустимо поведение. Затова
и определящо за ангажиране отговорността на ответниците
Х. и П. е установено поведение,
осъществено в разрез с изрично предписано правило, което, в контекста на
чл. 57 ал. 3 ЗБН, може да произтича както от договора, с който е възложеното
управление на банката е и средство за реализация на ангажиментите й към нейните
кредитори, така и с конкретно, нормативно предписано задължение. Когато в
резултат на пренебрегването им бъде причинена вреда (защитеният от закона
интерес е увреден) възниква и лично задължение за обезвреда.
С други думи, ако за постигане на обещания резултат ангажиралият се с договор
дължи да положи и всички утвърдени от добрата практика усилия, дължимото
поведение при деликта е насочено към предотвратяване
на промяна във фактическото и правно положение. Ако при договора връзката между
страните в праоотношението възниква по тяхна воля, деликтното правоотношение пряко произтича от причинена
вреда в резултат на пренебрегнато
предписание за поведение. Неопределеното съдържание на дължимата грижа не
обезпечава наложителната предвидимост, поради което и
не е в състояние да обоснове деликтна отговорност. Понеже ангажиментът на
бившия администратор не произтича от непосредствено поет ангажимент към
кредиторите на банката, а от закона, неприложима остава присъщата за
договорното правоотношение грижа на добрия търговец, съответно на добрия
банкер. Понеже ищецът не упражнява право на банката като страна в мандатното
правоотношение, а предоставена му от закона възможност да защити интереси на
трети на това правоотношение лица, поддържаният от ищеца критерий в хипотезата
по чл. 57 ал. 3 ЗБН. По тези съображения настоящият състав приема, че бившият администратор е отговорен, ако е допуснал
отклонение от изрично предписано му поведение.
Според т. 4.11.3.
от договора си с банката ответникът Х. е оправомощен
да решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и да
определя тяхното съдържание. Това правило съвместява възможността и
задължението да го стори предвид ангажимента му да управлява имуществото. Ако
необходимата грижа внася неопределеност за съдържанието на конкретното
поведение, нейната цел е ясна – да осигури оползотворяване на повереното му
имущество..
Според чл. 7 в
качеството си на прокурист към датата на сключване на процесния
договор ответникът П. също е овластен да да сключва
сделки, свързани с упражняване на търговското й занятие (т. 3), но и изрично
задължен да прави това като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно при
спазване на вътрешните правила на
банката.
Предписаното от т.
4.11.2 задължение за изпълнителния директор да осъществява оперативен контрол
върху дейността на банката, а и произтичащото от чл. 7 т. 2 от договора за
управление на прокуриста – да организира дейността на
банката и да предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото й,
задължават всеки от тях, на собствено основание да се увери, че 1) предписаните процедури за оценка на риска
са спазени, а 2) формулираното
предложение е разумно обосновано. При така определения обхват на
задълженията на изпълнителния директор, съответно на прокуриста
подлежи на преценка изпълнението им въз основа на посочените от ищеца
обстоятелства, които могат да бъдат обобщени като 1) неизвършена преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя, 2) непоставено условие за усвояване
на кредита след учредяване на предвиденото обезпечение и 3) неосъществен последващ контрол за учредяване на договореното обезпечение
и събраните в производството доказателства.
Макар и правилата
да предписват съвместно представителство при сключване на договор, всеки от волеизявяващите дължи да формира самостоятелно мнение по
предложена сделка. Правомощието да управляват имуществото на банката пряко ги
ангажира да осигурят всички разумно предполагаеми мерки, за да гарантират
ефективност от предлаганата им сделка. Средство за постигане на този резултат е
документалната проверка на предложена им сделка. Пренебрегнатата липса на
изискуеми от правилата становища сочи на допуснато нарушение при формиране на
мнението за сключване на процесната сделка. Понеже това действие произтича от
възложената им функция, то налице е и вторият от очертаните правопораждащи
елементи.
Възниква въпросът
дали са налице третият и четвъртият елемент – изискуемата степен на
обусловеност между противоправното поведение и
причинена вреда.
Усвоената сума
поражда вземане за банката към кредитополучателя, трансформираният актив се
явява рисков, доколкото наличността му пряко зависи от събираемостта на дълга.
Затова и дължимата преценка за ефекта от решението налага да се отчита както възможността
за връщане на сумата, така и реално получаване на принадената стойност от
актива, формирана от лихвите и други пряко произтичащи от кредитното
правоотношение ползи за банката. В този смисъл вредата не следва от сключения
договор. Вреда не произтича и от усвоената сума, която дава основание за
типичния за банковата дейност приход – заплащане на възнаградителни
лихви. Обещаното с договора обаче само по себе си не осигурява значимия за
банката интерес – да получи обратно както предсоставения
ресурс, така и принадената му стойност. Доколкото изпълнението на договора
зависи от практически неконтролируемо от банката лице, надлежното обезпечение е
призвано да покрие типичния за банковата дейност риск.
Несъмнено
предвидените компетенции с вътрешните правила ангажират съответни служители да
обобщят и анализират необходима за управленското решение информация. Това обаче
не освобождава управляващите банката от изрично вменените им задължения да
проконтролират нивото на осъществяване на делегираната компетентност, за да
гарантират, че вземат информирано решение дали да сключат предложена им сделка.
Всички подготвителни действия обаче предхождат разпоредителното, което поражда
и риска за интересите на банката. Именно защото са оправомощени
да решат дали да обвържат банката с конкретна сделка, те дължат да се уверят,
че всички предписани процедури от Правилника за кредитната дейност са
осъществени. Това не предполага концентрация на цялата дейност по оценка на
сделката, което действително е обективно непостижимо, а единствено документална
проверка и от гледна точка на изискуемите и признати по съответния ред
специализирани знания и практически опит, преценка на разумната обоснованост на
дадено предложение. С други думи, управляващите кредитна институция са пряко ангажирани да управляват адекватно
риска от неизпълнение на произтичащото от сделката задължение за възстановяване
на предоставените средства. Оттук произтича и завишената лична отговорност
на администратора, който с личните си действия е допуснал изпадане на
кредитната институция в неплатежоспособност. Нарушеното задължение да
предотврати вредата го ангажира да отговаря със своето имущество.
Понеже става дума
за риск обаче, неправилната му оценка, а и непредприети действия за надлежното
му обезпечаване не поражда като пряка и закономерна последица вреда за банката.
Дори и настъпването му не води до вреда, доколкото сключеният договор и без
обезпечение поражда отговорност за мораторни вреди –
все приходи за банката, осигуряваща в крайна сметка и принадена стойност на предоставените
средства. Вредата настъпва едва при невъзможност тези средства да бъдат събрани
включително и при упражняване на принуда.
Ето защо и
определящ в тази насока е фактът на неизпълнение, а търсената в случая лична
отговорност на ответниците предпоставя нарушение на пряко възложените им
задължения. Заключението на вещото лице П. потвърждава отразяваните в
периодично извършваните прегледи констатации за надлежно изпълнение на
задълженията по процесния договор до 15.09.2014 г., към която дата ответниците
не са притежавали качеството администратори. Следователно макар и необезпечена,
предоставената сума е довела до приход, съответно и до увеличаване имуществото
на банката.
Освен това,
разширеният обхват на личната имуществена отговорност на администраторите,
изводима от неизпълнение на възложени им функции, предполага и прякото им
участие при увреждането. Законът не възлага в тяхна отговорност вредите от
чуждо поведение, било то и осъществено от организационно подчинени им лица.
Затова и предпоставка за ангажиране на отговорността им е сведено до знанието им
обстоятелство, вещаещо вреда за банката. След като предписаното обезпечение
включва ипотека и залог, а такива не се установява да са били учредени, без
значение остава учредения залог върху банкови сметки. Затова и безпредметно
остава обсъждането на неговата ефективност. Ищецът обаче не твърди, а и
доказателствата не позволяват извод от служители на банката да е сведено до
знанието на ответниците Х. и П., единствено овластени да предприемат действия за предсрочно събиране на
отпуснатата и оказала се необезпечена сума.
Прави впечатление
обаче, че ответниците Х. и П. са приели предложено
отсрочване на задължението за главница, довело до сключване на анекс № 1 на
09.06.2014 г. Подобно искане лишава банката от планирани постъпления, но и
повдига въпрос за възможността на кредитополучателя да обслужва дълга си. Още
повече, че това става след предходно погасена значителна част от главницата.
Макар и крайният срок за издължаване на кредита е непроменен договореното отложено
плащане пряко засяга интереса на банката – обещаната сума няма да постъпи, а и индицира на риск, чиято нарочна преценка и предприети мерки
за неговото минимализиране са наложителни. Ищецът обаче не свързва личната
отговорност на ответниците Х. и П. с това конкретно
тяхно действие. Твърди се с бездействието си – принципно различно деяние, да са
възпрепятствали принудителното събиране на сумата. Това е пречка е да бъде
ангажирана отговорността им за констатираното нарушение.
В преклузивния срок ищецът не е въвел твърдение за допуснато
от администраторите осигуряване на изпълнение по различни договор с последващо
отпускан кредит. Този факт повдига въпрос за качеството на извършена преценка
на кредитоспособността на кредитополучателя, но неговото изследване предполага
своевременно въведено твърдение (чл. 147 ГПК).
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН няма санкционен, а обезщетителен характер.
Поради тази причина неизпълнението на конкретно задължение не е достатъчно, за
да бъде ангажирана отговорността на бивш администратор. В настоящото
производство ищецът се позовава на причинена на банката вреда в размер на
3 990 000 лв. Твърдяната вреда възниква от обективна невъзможност
банката да събере принудително дължащото й се, която настъпва едва при липса на
актив, осигуряващ пълното удовлетворяване на това вземане.
От влязло в сила
съдебно решение № 1979/14.11.2016 г. се установява обективна невъзможност за
изпълнение на паричните задължения, каквото несъмнено е и произтичащото от
процесния договор, към 31.12.2014 г. По силата на чл. 630 ал. 3 ТЗ решението за
откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
Съществен реквизит от това решение е и началната дата на неплатежоспособността.
При тези обстоятелства настоящият състав приема, че едва към 31.12.2014 г. е
настъпила невъзможност кредитополучателят да погаси изцяло всички свои парични
задължения.
Както към този
момент, така и при предхождащото го неизпълнение на 15.09.2014 г. ответниците Х. и П. вече не са осъществявали ръководно
правомощие, съответно не са притежавали качеството администратор. Понеже спорът
по настоящото дело е ограничен до сумата от 3 990 000 лв. и при
установена в процеса пречка отчитаното от кредитополучателя имущество – земя,
акции и краткосрочни вземания към 31.12.2014 г. да бъдат усвоени, твърдяната вреда
се явява недоказана.
Въпрос на управленско
решение остава дали да бъдат предприети действия за за
удовлетворяване на вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, предпоставящо и развитие на индивидуално принудително
изпълнение или да бъде инициирано производство по несъстоятелност с
произтичащата от това конкуренция между всички кредитори на длъжника. От тази
гледна точка фактът, че към датата на откриване на производството – 14.11.2016
г., съдът по несъстоятелността не е установил налични краткотрайни активи, а и
такива, които да осигурят посрещане на текущите разноски, поставя въпроса за
ликвидността на наличното имущество при откритото след време производство по
несъстоятелност, но не дава основание за извод, че евентуално непогасеният
размер пряко и непосредствено произтича от установеното противоправно
поведение.
Несъмнено погасяването
на главницата в производството по несъстоятелност би изключило отговорността на
ответниците. Освен че, погасяването съставлява факт, който съгласно чл. 235 ал.
3 ГПК съдът дължи да зачете, доколкото е възникнал до приключване на устните
състезания при осигурено приключване на спора в разумен срок (чл. 13 ГПК), а не
предполага разрешаване на правен спор, обуславящ пречка за разрешаване на
настоящия по смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, в случая остава без правно
значение. Понеже законът не задължава
бившите администратори да гарантират изпълнение на поети с тяхно участие
задължения, евентуална невъзможност това да се случи не е достатъчна, за да
бъде ангажирана имуществената отговорност на ответниците. Те дължат да
възстановят причинена вреда на банката, доколкото е пряка и непосредствена
последица от виновно неизпълнение на вменени им задължения.
За пълнота следва
да се посочи, че при определяне вредата за банката следва да бъде отчетен и
калкулираният от кредитната сделка приход – както постъпилата лихва, така и
заплатените такси, която облага пряко произтича от сключения договор, било то и
без надлежно обезпечение. Вреда при разпоредителното действие с предоставен
кредит може да бъде единствено разликата между номиналния размер на
разходваната сума въз основа обвързващите служителите действия на ответниците и
постъпленията от кредита. Реално привлечените средства с кредитната сделка сочат
на приход, който също така произтича от сключения договор било то и без
надлежно обезпечение. Затова и имуществената отговорност за вреди, настъпили
като пряка и непосредствена последица от нарушението не може да превишава
разликата между несъбраната сума и формирания актив в периода на изпълнение на
договора. Вещото лице П. констатира значителни постъпления при отразено от
ищеца основание – олихвяване на кредит, без обаче записът да позволява
разграничаване на различните отпуснати на кредитополучателя кредити. Това обаче
само по себе си изключва твърдяния размер на вредата.
Тъй като по делото
не се доказа намаление в патримониума на банката, явяващо се пряка и
непосредствена последица от установеното неизпълнение, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като безпредметно остава обсъждането на присъщия за
чл. 57 ал. 3 ЗБН режим на отговорност.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, предвид правилото на чл. 81 ГПК и изрично заявеното искане, следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът не е
освободен от задължение да внесе следващата се държавна такса, а единствено да
не прави това при предявяване на иска – чл. 57 ал. 6 ЗБН, Ето защо и дължимата сума следва да бъде
възложена в тежест на масата на несъстоятелността.
Ответниците не предявяват претенции по разноските, а
възнаграждението на привлечените в процеса особени представители подлежи на
определяне и изплащане при условията и по реда на Закона за правната помощ.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.
АД“ – в несъстоятелност срещу
Г.П.Х., А.М.П. и Г.К.З. иск с правно основание чл. 57 ал.
3 ЗБН за сумата 3 990 000 евро – претърпяна вреда от неизпълнение на задължения
във връзка с договор за банков кредит от 16.07.2012 г. и анекс № 1 от
09.06.2014 г., сключени с „БГ К.“ ЕООД.
ВЪЗЛАГА направените от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност в тежест на масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр. чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.т.б."
АД – в несъстоятелност, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***
да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 159600,00 лв. – дължима
държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: