№ 4656
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506783 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 6104 от 04.04.2024г., постановено по гр.д. № 1218/2022г. по описа на
СРС, 178-ми състав, ответникът ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на ищеца П. М. М.
на основание чл. 405 КЗ сумата от 3802,51 лева - застрахователно обезщетение за щети
върху л. а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № ****, застрахован при ответника по
застраховка „Каско на МПС“, клауза „П“ – „Пълно каско“, застрахователна полица №
0306Х06104118, настъпили при ПТП от 01.08.2021 г., около 12,10 часа в с. Лозенец, общ.
Царево, на ул. „Резвая“ до № 7, с лек автомобил марка „БМВ“, модел „М 550 И“, ДК № ****,
ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 922,10 лева –
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника
ЗАД „Армеец“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението.
Жалбоподателят сочи, че бил неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на
груба небрежност на застраховано лице /пътник в автомобила/ респективно от страна на
водача на МПС, който, на оиснование чл. 48 ЗЗД, не е упражнил необходимия контрол върху
действията му. Въззивникът се позовава на показанията на св. М.Д., според които при
разминаване с увреденото МПС, свидетелят чул удар и когато слязъл от управляваното от
него МПС „БМВ М550“ с рег. № ****, видял, че вратата на паркираната кола е отворена и в
отвора на вратата видял малко момиченце, което било на задната седалка на автомобила в
1
близост до вратата. Ищецът бил признал, че има дъшеря, която била в района на събитието.
Освен това показанията на св. Д. се подкрепяли от съдържанието на подаденото от него
искане за изплащане на застрахователно обезщетение. При липса на твъредения и
доказателства за други обстоятелства въззивникът счита, че причината за отваряне на
задната врата били действията на детето, което се потвърждавало и от експертното
заключение по допълнителната САТЕ. Това нарушение представлявало груба небрежност на
застрахования, респективно изключен застрахователен риск по смисъла на т. 14.5 от Общите
условия към застрахователния договор, тъй като било нарушено правилото на чл. 95 ЗДвП.
В условията на евентуалност поддържа доводите си за изключен застрахователен риск по т.
14.8 от ОУ поради предоставяне на неверни данни от застрахования относно събитието, при
което е увреден автомобила, както и по т. 14.11 от ОУ поради неспазване на предписанията
на компетентните органи. На следващо място се позовава на предпоставките на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ за отказ от изплащане на обезщетение, респективно за неговото намаляване на
основанит т. 50.9 от ОУ поради неизпълнение на задълженията на водача по т. 50.2, т. 50.3 и
т. 50.5 от ОУ. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да охвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. М. М. не е подал отговор на въззивната
жалба.
С молба от 18.02.2025г. същият оспорва въззивната жалба и моли
първоистанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско“, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
2
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за
наличие на изключение от застрахователното покритие, в това число наличието на груба
небрежност на застрахования, както и нарушение на цитираните клаузи от общите условия
към застрахователния договор със съществено значение за настъпването на
застрахователното събитие.
Страните не спорят и първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № ****
е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П“ – „Пълно
каско“, специални условия „Автомобилен асистанс за чужбина“, обективирана в
застрахователна полица № 0306Х06104118; 2/ че към застрахователното правоотношение
приложение намират представените от ответника ОУ; 3/ че ищецът е предявил претенция за
плащане на застрахователното обезщетение; 4/ че ответникът е постановил отказ по щетата.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
писмени доказателства и във връзка с тях не са налице оплаквания във въззивната жалба.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса за механизма на процесното
ПТП, респективно възраженията на застрахователя за наличие на изключения от
застрахователното покритие. В тази насока съдът намира следното.
От приетия от СРС двустранен констативен протокол се установява, че на 01.08.2021г.
около 12,10ч. в с. Лозенец, общ. Царево, л.а. „БМВ М550“ с рег. № **** се движи по ул.
„Резвая“ и срещу № 7, водачът реализира ПТП със спрелия вдясно с отворена врата лек
автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ****, като отбелязаните видими щети по л.а. „БМВ
М550“ са по двете десни врати и дясно огледало, а по л.а. „Шкода Супърб“ – по задна лява
врата и предна лява врата.
От показанията на св. М.Д. /водач на л.а. „БМВ М550“/ се установява, че същият
шофирал лек автомобил „БМВ“ през тясна уличка, на която имало много деца от двете
страни, поради което шофирал много внимателно. Когато наближил увредената кола, видял
жена, която стояла отзад при багажника, с глава в багажника, като се опитвала да прибере
куфари. Свидетелят подминал наполовина паркирания автомобил и чул силен удар. Ударът
бил в средата, може би в края на първата дясна врата, тази на пасажера. Спрял и погледнал
назад и видял, че вратата на паркиралата кола била отворена и видял малко момиченце в
отвора на вратата. Детето било отзад на задната седалка, точно където вратата била
отворена - задната лява седалка. След като спрял, свидетелката М.а започнала да крещи, но
тя не била видяла какво се е случило. Свидетелят Д. направил снимка на регистрационния
номер на другата кола - ****, след което си тръгнал, защото свидетелката М.а му крещяла на
български език, който Д. не владее. По управлявания от него автомобил имало щети -
драскотина в средата, където се била отворила вратата и от средата назад. Вратата на
другата кола била огъната.
В показанията си св. К.М. /водач на л.а. „Шкода Супърб“/ сочи, че на първи август
2021 г., неделя, била в Лозенец. Товарила багаж в увредения автомобил. Лявата задна врата
3
била леко открехната и свидетелката била при багажника. Децата не били при нея, а вътре в
хотела. Свидетелката била отзад при багажника, когато чула много силен трясък, звук. Била
паркирала от дясната страна на платното. Когато излязла на платното, видяла че задната
врата била огъната. Ръбът на вратата се бил огънал в предната врата, бил се подпрял в
предната врата на нейната кола. Задната врата, както се отваря, се била огънала и ръбът й се
бил опрял в ръба на предната врата под колоната. Другият водач спрял, бил с тъмносиньо
или тъмно лилаво БМВ, по-стар модел. Той спрял, излязъл. Тя започнала да вика какво е
направил и тогава разбрала, че той не е българин. Твърди, че децата не са били вътре в
колата. Извикала полиция, като екип дошъл след около 20 минути. Другият шофьор се качил
в колата си и тръгнал. Когото дошли служители на МВР, те го потърсили и върнали за
съставянето на протокола за ПТП.
От приетото и неоспорено експертно заключение по допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че в приложения снимков материал са
отразени уврежданията по л.а. „БМВ М550“, като същите започват от предна дясна врата с
нарастващ интензитет от предната към задната част на превозното средство – наблюдава се
задиране преди вдлъбването в предната част на дясната врата. Въз основа на така
установените вреди експертът приема, че ако вратата на л.а. „Шкода Супърб“ е била
отворена през цялото време, задиранията върху л.а. „БМВ М550“ щяха да започват от
предната част в областта на предната броня и преден десен калник. Започването на увредата
от предната дясна врата говори за движение на вратата на л.а. „Шкода Супърб“ навън към
л.а. „БМВ М550“, в момента на разминаване на превозните средства. Според вещото лице от
техническа гледна точка не може да се направи извод какво е довело до отваряна на вратата
на л.а. „Шкода Супърб“ – дали действието на друго лице или атмосферни условия или
незправност в механизма на вратата.
Тези свои изводи вещото лице е потвърдило в проведеното на 15.01.2024г. открито
съдебно заседание по делото, като е уточнило, че ако л.а. „БМВ М550“ се е движил косо към
вратата, тогава щеше да има удар в предната броня, предната лява врата и предния ляв
калник на л.а. „Шкода Супърб“, каквито увреждания липсват. С оглед на това вещото лице
потвърждава извода си, че от техническа гледна точка най-вероятно вратата се е отворила
при настъпване на съприкосновението между двата автомобила. Потвърждава и извода си,
че не може да се установи причината за отварянето на вратата.
При така установената доказателствена съвкупност въззивната инстанция възприема
следния механизъм на произшествието: на 01.08.2021г. около 12,10ч. в с. Лозенец, общ.
Царево, л.а. „БМВ М550“ с рег. № **** се движи по ул. „Резвая“ и срещу № 7, водачът
реализира ПТП със спрелия вдясно лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ****,
вследствие на отваряне на задната лява врата на л.а. „Шкода Супърб“ по време на
разминаването на двата автомобила.
Обстоятелството, че задната лява врата на л.а. „Шкода Супърб“ се е отворила докато
л.а. „БМВ М550“ е преминавал покрай паркирания автомобил, се установява по категоричен
4
начин от показанията на св. М.Д., които кореспондират изцяло с експертното заключение по
допълнителната САТЕ и в частност изводите на вещото лице, че с оглед характера и
местоположението на уврежданията на двата автомобила, не е технически възможно вратата
да е била изцяло отворена преди преминаването на л.а. „БМВ М550“, а става въпрос за
движение на вратата навън по време на разминаването.
Както е отбелязал и първоинстанционният съд, обаче, нито един от двамата свидетели
не е очевидец на отварянето на вратата, доколкото св. М.а е натоварвала вещи в багажника
на автомобила през това време, а св. Д. е установил отварянето на вратата едва след като е
спрял автомобила си вследствие на удара и е слязъл да види какво се е случило. Както беше
изяснено, вещото лице по САТЕ също не може да даде заключение относно конкретните
причини за отваряне на вратата, като това би могло да се дължи както на действията на
друго лице, така и на метеорологични условия, а също така и на неизправност на механизма
на вратата. При това положение и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест,
ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че
вратата на л.а. „Шкода Супърб“ е била отворена внезапно от детето на водача /св. М.а/, за
чието поведение последната носи отговорност на основание чл. 48 ЗЗД. Действително, от
показанията на св. Д. се установява, че след удара, когато свидетеля слязъл от автомобила,
той видял малко момиченце на задната седалка на автомобила, но не се установява именно
то да е причината за отварянето на вратата, нито твърдението на въззивника, че става въпрос
за малолетно лице, за което застрахованият по имуществена застраховка „Каско“ носи
отговорност на основание чл. 48 ЗЗД. Ищецът не оспорва, че има деца, които са били в
района по това време, това се установява и от показанията на св. М.а, но единствено от това
обстоятелство не може да се изведе недвусмисления извод, че отварянето на вратата е пряка
последица от поведение на тяхно дете. Още повече, че от показанията на св. М.а, от схемата
на произшествието, съдържаща се в подписания от свидетелите двустранен констативен
протокол, и съобразно заключението по основната САТЕ се установява, че вратата на л.а.
„Шкода Супърб“ е била открехната преди преминаването на л.а. „БМВ М550“. Следователно
в случая не е налице хипотеза на отваряне на вратата от напълно затворено положение, чрез
освобождаване на нейния задържащ механизъм, а за пълно разтваряне навън на частично
отворена врата, което може да се дължи както на действие на пътник, така и на неограничен
брой други обстоятелства, както сочи и вещото лице по време на разпита си в проведеното
на 15.01.2024г. открито съдебно заседание пред СРС.
Не следва нещо различно от представеното от жалбоподателя в първоинстанционното
производство заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 24.07.2021г., на
чийто гръб е записано, че другият участник се обадил на телефон 112 и когато полицията
дошла и искала да разпита детето, което е отворило вратата, майката /водачът/ му е казала да
се маха и да не казва нищо. На първо място тези обстоятелства не са потвърдени при
разпита на св. Д., който сочи, че поискал от органите на МВР да разпитат детето, но те му
отговорили, че не разпитват деца, а не че детето е било отпратено от водача на л.а. „Шкода
Супърб“, както е посочено в заявлението. На второ място тази информация почива на
5
предположението на св. Д., че вратата е била отворена от детето, но както беше изяснено,
свидетелят няма преки наблюдения върху причините за нейното отваряне.
Независимо от горното следва да се уточни, че дори да бъде възприето хипотетично
твърдението на жалбоподателя, че вратата е била отворена от детето на застрахованото лице,
това не обосновава довода му за груба небрежност като изключващо отговорността
обстоятелство. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил
онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост /Решение No
184/24.02.2016 г. по т. дело No 3092 по описа за 2014 г., II ТО, Определение № 50186 от
18.04.2023 г. по т. д. № 1192/2022г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/.
Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на значително по-занижена
степен на загриженост към извършваната дейност /Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /. Също така грубата небрежност не се отличава по форма,
според субективното отношение на дееца към увреждането, а по степен – неполагане на
грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява „груба
небрежност“, а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност да следва от
преценката на цялостния доказателствен материал по делото /Определение № 124 от
6.3.2017 по търг. дело № 1914/1914 на I Т.О./.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило през лятото на малка улица в населено място със засилено туристическо
посещение поради разположението му на Черно море, като управляваното от св. М.а МПС е
било в паркирано състояние в близост до хотела, в който свидетелката е била отседнала със
семейството си, при наличие на други деца от двете страни на улицата, и към момента на
удара свидетелката се е намирала от страната на багажника на автомобила, за да натоварва
вещи. При тази фактическа обстановка, дори да се възприеме твърдението на
жалбоподателя, че свидетелката е допуснала неизпълнение на задължението си да
контролира поведението на своето дете и последното е нарушило правилата за движение,
това неизпълнение няма характера на груба небрежност, доколкото обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, не са предполагали полагане на завишена грижа от
свидетелката в тази насока. Още по-малко може да се приеме, че свидетелката е пропуснала
да положи грижата, която най-небрежният родител и участник в движението би положил
при така описаната обстановка.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице установеното в
т. 14.5 от ОУ основание застрахователят да откаже изплащането на застрахователното
обезщетение, доколкото не се установява вредите да са причинени от застрахования или от
6
лице, за което застрахованият отговаря на основание чл. 48 ЗЗД, освен това описаното от
застрахователя поведение няма характера на груба небрежност с оглед обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието.
Неоснователен е и доводът на въззивника за наличие на изключен риск по т. 14.8 от
ОУ, тъй като застрахованият бил представил неверни данни относно събитието, при което е
увреден автомобила. Както беше изяснено, св. М.а не е пряк очевидец на механизма на
увреждането, тъй като по време на настъпването на произшествието е товарила вещи в
багажника на автомобила, следователно липсва основание да се приеме, че е затаила
релевантни за механизма данни или е представила неверни такива. Напротив, в подаденото
от ищеца заявление е посочено, че увреденият автомобил е бил паркиран от дясната страна
на улицата до тротоара и свидетелката товарила багаж в багажника, като лявата задна врата
на автомобила била леко отворена – обстоятелства, които се потвърждават от
доказателствата по делото. Дали е имало друго лице в колата по това време е ирелевантно,
доколкото не се установява неговото присъствие и поведение да е допринесло по някакъв
начин за настъпване на произшествието.
Неоснователно е и позоваването на т. 14.11 от ОУ, съгласно която е налице изключен
застрахователен риск при неспазване на предписанията на компетентните органи.
Жалбоподателят не е уточнил какви предписания на кои органи не са спазени, а вместо това
сочи, че били налице нарушения на чл. 94 и чл. 95 от ЗДвП. Нормите на Закона за
движението по пътищата представляват абстрактни правила за поведение на всички
участници в движението, а не конкретни предписания на държавен орган във връзка с
движението, каквито са описани в цитираната клауза /забрана за движение по конкретни
участъци, пътища, проходи, забрана за движение без вериги, забрана за движение с
ремаркета и пр./. Затова нарушаването на чл. 94 и чл. 95 от ЗДвП не осъществява
основанието за отказ за изплащане на обезщетение, уредено в т. 14.11 от ОУ. То може да
бъде преценявано от гледна точка на доводите за причиняване на вредите при условията на
умисъл или груба небрежност, но извън тази преценка нарушението на ЗДвП от
застрахования само по себе си не съставлява основание за отказ за изплащане на
обезщетение.
Възраженията на жалбоподателя за наличие на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
както и за неизпълнение на задълженията на застрахования по т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5 от ОУ,
водещо до намаляване на обезщетението на основание т. 50.9 от ОУ, са изцяло бланкетни.
След като въззивникът не е посочил в отговора на исковата молба какви конкретни
задължения на застрахования не са били изпълнени и с какво тяхното неизпълнение се явява
съществено за интереса на застрахователя, за съда не е налице възможност да извърши
преценка на тези обстоятелства. Цитирането на клаузи от общите условия към
застрахователния договор не представлява изложение на конкретни правнорелевантни факти
по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, нито по т. 50.9 от ОУ, поради което оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд не бил разгледал тези възражения, е неоснователно.
Предвид гореизложеното, не е налице основание за отказ за изплащане на
7
застрахователното обезщетение от страна на жалбоподателя. При това положение и предвид
изводите на вещото лице по основната САТЕ, че всички процесни вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, както и че стойността
необходима за възстановяване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП е
3980,77 лева, правилно първинстанционният съд е уважил изцяло предявения осъдителен
иск за сумата от 3802,51 лева.
При пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна П. М. М., който е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 570 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. Релевираното от въззивника възражение за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като същото се явява по-ниско от обичайното при
дела с такъв материален интерес и отчита напълно спецификите на въззивното производство
в конкретния случай, в частност приключването на делото в едно открито съдебно заседание
без провеждане на съдебно дирене. Ето защо сумата следва да бъде присъдена на
въззиваемия.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6104 от 04.04.2024г., постановено по гр.д. №
1218/2022г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на П. М. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 570 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8