Решение по дело №1529/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1704
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180701529
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1704

 

гр. Пловдив, 12.10.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети септември  през две хиляди двадесет и втора година в състав:                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ХРИСТИНА ЮРУКОВА 

                                МАРИЯ НИКОЛОВА

при секретар  Теодора Цанова и  прокурор Росен Каменов като разгледа докладваното от съдия Дичев  КАД № 1529 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е образувано по касационни жалби на ГДИН и П.Х.Ч.  срещу Решение № 604/ 11.04.2022 г. по АД № 970/ 2021 г. по описа на Административен  съд – Пловдив, в съответните неблагоприятни за жалбодателите части на решението.

В СЗ страните не се представляват.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбите. 

    Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма нужда да бъдат преповтаряни, а е достатъчно препращане към мотивите на решението. Правилен е изводът на първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения,  вследствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.

На следващо място настоящият касационен състав намира, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, включително и с последната такава,  съответно е справедливо определено, защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по случаи, близки на процесния, и в пълен обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 604/ 11.04.2022 г. по АД № 970/ 2021 г. по описа на Административен  съд – Пловдив.

Решението  е  окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                               2.