Решение по дело №1214/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1102
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20223110201214
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201214 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Н. Г. Н., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 21-0819-005816/24.01.2022г. на Началник група към ОДМВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“- гр. Варна, с което на Н. били наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3
месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят депозира бланкетна жалба, в която сочи, че оспорва издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 09.08.2021 г. в 01, 15 часа, лек автомобил Пежо с рег. № OGQF550 се движел по
бул."Владислав Варненчик" срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока центъра на гр.
Варна.
Участъкът от пътя бил в границите на населеното място, а процесният автомобил се
движел със скорост от 127 км/ч. при приспаднат толеранс от -3 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация
1
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON -М-2 с №MD 1194.
След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното
средство е собственост на Н. Г. Н..
На 16.11.2021 г. въззивникът Н. представил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която
удостоверила, че по време на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван
лично от него.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил със
скорост 127 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Актът бил съставен на 16.12.2021г. и бил връчен лично на жалбоподателя на
30.12.2021г., като същият го подписал без възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията,
действала в този момент).
Въз основа на съставения акт на 24.01.2022г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания „глоба“ в
размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните
по делото доказателства: от разпита на свид.С.Д. от приложените като веществени
доказателства фотоснимки, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на св. Д. следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като доколкото по делото не бе констатирано наличие на
предубеденост или необективност у свидетелят, за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са били допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи).
2
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, което позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
От приложените по делото декларации по чл. 188 от ЗДвП и от показанията на св. Д.
се установява, че на 09.08.2021 г. около 01, 15ч. жалбоподателят е управлявал процесният
лек автомобил в гр. Варна.
Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство- Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON -М-2 с №MD 1194 съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП
дата и час автомобилът се е движел по бул. „Владислав Варненчик‘ в посока центъра на гр.
Варна, в рамките на населено място със скорост, превишаваща значително разрешената
максимална такава.
По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от
приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г.) и е в
изправност.
Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 130
км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на наказателното
постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на
движение от 127 км/ч.
По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на
скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на
автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление, като
доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с
посочената в НП скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради
което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с
посочената норма.
Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил
законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба. Нормата на чл. 182, ал.
3
1, т. 6 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Наказанието глоба е
определено във фиксирания размер, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , а именно- 950
лв., увеличени със 50 лв., тъй като санкционната норма предвижда глобата да се увеличава с
50 лв. за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е
превишена с 77 км/ч). Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство също е наложено в предвидения в закона фиксиран размер, който не подлежи на
ревизиране от съда.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид.
Превишението на скоростта е значително, над предвидения в санкционната норма
минимален размер, обуславящ наличието на процесното нарушение.
Касае се също така за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни
вредни последици, чиято тежест да бъде преценена.
Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието,
във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил
писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-005816/24.01.2022г. на
Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“- гр. Варна, с което на Н. Г. Н.
са били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 3 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5