Мотиви към присъда № 260021 от 16.12.2020 г. по нохд №
01025/2020 г. на Районен съд Перник:
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Перник на Д.С.Л. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2020 г. в гр. Перник,
по ул. Люлин е управлявала моторно превозно средство-лек автомобил марка „Опел”,
модел „Корса” с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред (с
техническо средство „Дрегер 7410” с № ARSM 0021).
Съдебното
производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като
предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по него. Позовава се на
задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума
на ВС относно съдържанието на понятието „управление” на моторно превозно
средство.
В хода на съдебното следствие подсъдимата Д.С.Л. дава обяснения. Твърди, че
към момента на полицейската проверка автомобилът е бил без включени светлини и
не е бил в движение, тъй като ключът на колата е бил прибран в по-ранен етап от
св. М.З., с който е имала семеен конфликт. Не отрича, че след този момент е
консумирала в колата алкохол - бира, която закупила от намиращ се наблизо
денонощен магазин. Моли съда да бъде оправдана, тъй като не е управлява
автомобила към момента на полицейската проверка.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимата Д.С.Л.
е родена на *** ***.
Има средно образование. Не е осъждан.
От 2014 г. е правоспособен водач на моторно превозно средство.
Подсъдимата Д.Л.
живее на семейни начала със св.М.Й.З. в неговия дом, находящ се на ул.***№ 4,
която се намира над Автогарата на гр. Перник, където отглеждат двете си деца.
За времето от
20:00 часа на 16.05.2020 г. до 08:00 часа на 17.05.2020 г. полицейските
служители Г.Р.Ж. и В.Б.Б. изпълнявали
служебните си задължения с патрулен автомобил „Опел Астра” с рег. № ** **** **на
територията на Първо РУ при ОД на МВР Перник. Във връзка с провеждана
специализирана полицейска операция относно противодействие на незаконно
отнемане на автомобили, на задната седалка в служебния автомобил пътувал и св. П.В.А.-началник
група „ООР” в сектор „ОП” при Първо РУ Перник, който проверявал за начина, по
който служителите изпълняват задълженията си. Около 02:20 часа на 17.05.2020 г.
полицейският автомобил се движел по ул. Тодор
Каблешков, намираща се в района над Автогарата на гр. Перник. Непосредствено
завивайки по ул. Люлин, полицейските служители възприели лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с рег. № ** **** **, който бил без включени светлини. В
колата установили подсъдимата Д.С.Л.,
която седяла на предната шофьорска седалка. Непосредствено зад автомобила на подсъдимата
бил спрял лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ** **** **, чийто водач била св. С.С.И..
При извършената проверка на автомобила на подсъдимата полицейските служители
забелязали кенчета с бира, които се намирали на задната седалка, а от
подсъдимата усетили мирис на алкохол, поради което поискали съдействие от
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник. На мястото пристигнал св.Н.Г.Х. в
качеството си на „мл.автоконтрольор”. В хода на извършената от него проверка
подсъдимата му обяснила, че поради
семеен конфликт с мъжа, с който живее във фактическо съжителство е напуснала
семейното им жилище и е потеглила с управлявания от нея лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ** **** **. Потвърдила пред св. Х.,
че е консумирала бира, която закупила от намиращия се
в близост денонощен магазин, след като мъжът й я настигнал с друг автомобил и й
взел ключовете на управляваното от нея превозно средство. Въпреки така
изложените от нея обстоятелства, подсъдимата оказала съдействие на св. Н.Х.,
който я изпробвал с техническото средство „Алкотест Дрегер 7410” с № ARSM 002, което
отчело наличие на 1,28 промила алкохол. За констатираното св. Х. съставил акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 159642, в който отбелязал, че същият е по данни на
свидетелите В.Б. и Г.Ж.. Подсъдимата приела показанията на техническото средство, което отразила и в
издадения й талон за изследване бл. № 0019245. Въпреки това тя била придружена
от св. Х. до болнично заведение за даване на кръвна проба. Лекият автомобил „Опел
Корса” с рег. № ***останал отключен на ул. Люлин.
При извършеното
медицинско изследване за вземане на биологична проба за употреба на алкохол
подсъдимата отказала да даде кръвна проба. Била задържана в ареста на Първо РУ
Перник, като при извършения й обиск у нея не бил намерен контактен ключ за
управление на автомобил.
По
доказателствата:
Внимателното запознаване със съдържанието на свидетелските показания на полицейските
служители Г.Ж., В.Б. и П.А. категорично сочи, че повода и основанието за
извършване на полицейската проверка е било възприетия от тях лек автомобил,
който е бил без включени светлини. Тези показания, обаче, не съдържат
конкретна информация за обстоятелствата
преди да бъде извършена проверката - по
какъв начин се е движел лекия автомобил, какво разстояние са възприели, че
същият е изминал, за да твърдят, че е бил управляван от подсъдимата.
Единственият факт, посочен от полицейските служители е, че са спрели автомобила
на ул. Люлин, по която непосредствено са завили от перпендикулярната на нея
ул.Тодор Каблешков. Категорични са, че не са следвали автомобила, тъй като след
кръстовището между двете улици са излязли непосредствено срещу него. Вярно е,
че Г.Ж., В.Б. и П.А. свидетелстват за деяние, което е обвързано с изпълнение на
преките им служебни задължения, поради което и от тях не може да се очаква
буквално като поведение и до секунди да възпроизвеждат съответната обстановка,
но в своята съвкупност те следва еднопосочно и категорично да установявят
релевантните факти и обстоятелства, при които са извършили проверката.
Показанията на полицейските служители в частта в която твърдят,
че са възприели, че автомобилът на подсъдимата се е движил срещу тях, съдът
не може да приеме безкритично. От една страна, следва да бъде отчетен фактът за
късния час, изключително краткия период от време от момента в който са
възприели автомобила на подсъдимата до момента на извършване на проверката,
липсата на включени светлини на „Опел Корсата”, а от друга страна, по делото не
се събраха други доказателства, които да подкрепят по убедителен начин
твърдението на свидетелите Ж., Б. и А., че автомобилът на подсъдимита е бил в
движение, когато е бил възприет от тях при завиването на служебния автомобил по
ул. Люлин. Показанията на тези трима свидетели, преценени в контекста на
условията, при които проверката се е развила, а именно: през нощта, при улично
осветление, като провереното моторно превозно средство е било без включени
светлини, сочи категорично съмнение по въпроса дали автомобилът на подсъдимита
е бил с работещ двигател, респективно движил ли се е непосредствено преди да й извършат процесната
проверка. Съдът отчита, че не може да
бъде изключена и възможност за наличие на причини за предубедено отношение от
страна на тези свидетели, тъй като от техните
показания се установи, че същите са извършвали обход в процесния район именно
във връзка със специализирана полицейска операция относно противодействие на
незаконно отнемане на автомобили, което е и провокирало проверката на
възприиетия от тях лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ** **** **, който е бил
без включени светлини. При това
положение е необяснимо поведението на Ж., Б. и А., които не са извършили
проверка на колата,за да установят дали същата е била в състояние след
преустановяване на работа на двигателя. Това тяхно поведение противоречи и на
нормалната житейска логика, предвид задълженията им да установят всички
обстоятелства, свързани с деянието.
За да не кредитира с доверие показанията на св. Г.Ж.,
св. В.Б. и св. П.А. в частта, в която твърдят, че са възприели, че процесния
автомобил е бил в движение, съдът отчете и
наличието на друга група гласни доказателствени източници, които ги
оборват в тази им част, а именно обясненията на подсъдимата,
свидетелските показания на М.З., С.И. и тези на полицейския служите Н.Х., който
е извършил алкохолната проверка.
От показанията на свидетеля З. се установява, че след
семеен конфликт с подсъдимата тя е потеглила с управлявания от нея лек
автомобил „Опел Корса” към жилището на майка си, намиращо се в кв. Мошино,
както и че той я е последвал, за да разрешат проблема помежду си. З. е категоричен,
че именно на ул. Люлин е настигнал автомобила на подсъдимата, двамата са
разговаряли, след което той й е взел ключа от колата, за да я принуди да се
прибере в семейното жилище.
Св. С.И. последователно и логично свидетелства, че
подсъдимата й се е обадила по телефона, като й обяснила за възникналия семеен
скандал със св. М.З., който й е взел ключа от автомобила, поради което и Л. я е
помолила да я прибере от ул. Люлин. При това положение житейски съвсем логично
е св. И. да се намира със своя автомобил на ул. Люлин (което не е спорно по
делото) именно, защото подсъдимата не е разполагала с контактен ключ и не е
можела да отиде до дома на майка си в кв. Мошино, поради което и съдебният
състав прие нейните показания като добросъвестни, еднопосочни и последователни.
И. е категорична, че още по време на извършената проверка от свидетелите Ж., Б.
и А. е заявила, че подсъдимата не е управлявала автомобила, тъй като не
разполага с ключ от него. За тези изложения на св. И. съдът намира, че следва
да им се довери, тъй като факта, че подсъдимата не е разпологала с ключ от
автомобила настоящият състав прие за безспорно установен, не само с оглед
показанията на М.З., който подробно
обяснява за обстоятелствата, при които е взел ключа от автомобила на
подсъдимата, но и със самото поведение на Л. при извършената й проверка за
употреба на алкохол от полицейския служител Н.Г.Х., пред който тя
непосредствено е оспорила водачеството на превозното средство.
При кредитирането с доверие като логични и взаимно
допълващи се на показанията на св. И. и св. З. съдът отчете наличието на близки
отношения с подсъдимата, но същите не са
от естество да поставят под съмнение тяхната истинност, предвид
кореспондирането им с показания на незаинтересования полицейски служител Н.Х., по отношение на
който не е налице забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като той не е извършвал
действия по разследването. Ето защо, неговите показания могат да бъдат
ползвани, както за установяване на фактите, които лично е възприел, така и за
обстоятелствата, които са му станали известни от други лица, като в конкретния
случай не се констатира подмяна на първични с производни доказателства. В това
отношение показанията на св. Х. в частта, в която той е преразказал заявеното
пред него от подсъдимата следва да бъдат ценени като обективни. От показанията на полицейския служител се установява,
че в действителност след проверката автомобила е бил оставен отключен на ул.
Люлин, тъй като подсъдимата не е разполагала с ключ за него. Такъв не е
установен и при извършения обиск на Л. при настаняването й в ареста на Първо РУ
Перник.
Съдът
намира, че обясненията на подсъдимата, в частта в която твърди, че е закупила
намиращите се в колата кенчета с бира и е консумирала такава, след като св. З.
й е взел ключовете от автомобила, са достоверни, като същите не представляват опит за изграждане на
защитна версия, целяща да я оневини. Все във връзка с достоверността на
обясненията на Л. в посочената част е и нейното поведение по време и след
извършване на проверката за употреба на алкохол. Св. Н.Х. е категоричен,
че подсъдимата непосредствено по време на проверката му е обяснила, че не е
управлявала автомобила, тъй като не разполага с ключ от него, както и че е
консумирала бира, която е закупила от намиращия се в близост денонощен магазин,
след като св. З. й е взел ключа за колата. Направените възражения, че тя не е
управлява лекия автомобил след употребата на алкохол и че автомобила е бил с
неработещ двигател при пристигането на св. Ж., св. Б. и св.А. кореспондират с
подробните и последователни показания на
св. Н.Х.. При това положение обясненията на подсъдимата съдът прецени в
качеството им на основен източник на факти, свързани с обстоятелствата,
подлежащи на доказване по делото, а не като израз предимно на защитна позиция,
предвид именно съпоставянето им с показанията на свидетелите И., З., които
потвърждават изнесените факти от Л.. Достоверността на обясненията на подсъдимата съдът
прецени и на базата на вътрешната им логичност и съпоставяне им и с показанията
на полицейския служител Н.Х., с които кореспондират помежду си и в своята
съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи
единствено възможния извод за съмнение, че Л. е автор на инкриминираното
деяние.
Не е спорно
обстоятелството, че по време на проверката на ул. Люлин подсъдимата е била
установена в „Опел Корсата”, но това не може да бъде гаранция, че тя е
управлявала към този момент автомобила. Съдът счита, че не може да бъде
игнориран установеният чрез обясненията на подсъдимата
и от показанията на полицейския служител Х., на
св. С.И. и св. М.З. факт, че автомобилът при извършената проверка от
„Пътна полиция” Перник е бил без контактен ключ, поради което и след
приключването й пътното превозно средство
е останало незаключено на ул. Люлин. Неслучайно именно върху това обстоятелство съдът акцентира, тъй като чрез
него се обосновава обективна липса на възможност автомобилът да е могъл да бъде
в движение в момента в който е бил възприет първоначално от свидетелите Г.Ж., В.Б.
и П.А..
При
наличните по делото категорични доказателства, че не само, че ключ на таблото
на автомобила не е бил възприет, но и пътното превозно следство е било без
включени светлини, като същото е оставено на ул. Люлин незаключено след
приключване на проверката, тъй като
подсъдимата е отведена в болнично заведение, а след това в районното
полицейско управление, се налага извода, че доказателствената съвкупност не позволява
на съда да направи еднозначни и категорични фактически изводи, че автомобилът е
бил в движение при възприемането му от св. Ж., св. Б. и св. А., които и не изнасят факти за начина на управление на
автомобила, освен, че същият е бил без включени светлини. На следващо място съдът
констатира и липса на житейска логика в пасивното поведение на полицейските
служители, които при безспорно установен автомобил, който не е бил с включени
светлини и за който не е установен контактен ключ, в нито един момент не са
подложи на проверка дали моторното превозно средство е било с работещ двигател, както и какво е било неговото състояние
към момента на проверката. Късният час, късия времеви период между
завиването на полицейския автомобил по ул. Люлин и възприемането на автомобила
на подсъдимата, който не е бил с включени светлини, обективната липса на
контактния ключ за автомобила, чрез който той е могъл
да бъде приведен в движение убедително, логично и непротиворечиво подкрепят
заключението на съда за липса на доказаност по несъмнен начин на управление на
процесния автомобил от страна на подсъдимата към този момент.
Тъй като нормата на чл.
343б, ал.1 от НК криминализира управление на моторно превозно средство с
наличие на алкохол в кръвта над 1,2 промила на хиляда, с оглед на изложеното
по-горе съдът намира, че обвинението не е доказано по един несъмнен и безспорен
начин от обективна страна, така както го изисква нормата на чл. 303 от НПК, а именно, че въпреки установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, не се доказа чрез наличието на доказателства, които да създават
несъмнена увереност, твърдения от прокуратурата факт, че Лефтерова е управлявала процесния автомобил на
17.05.2020 г., около 02:20 часа. Ето защо след като осъществено от подсъдимата
деяние е обективно несъставомерно, то е безпредметно изследването дали същото е
виновно или не, поради което и Д.Л. съдът призна за невиновна, като на
основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че
позоваването в хода на съдебните прения от представителя на държавното
обвинение на даденото в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС
съдържание на понятието „управление” не би могло да намери приложение по
отношение на вмененото на подсъдимата изпълнително деяние, визирано в текста на
чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като под понятието управление при престъпленията против
транспорта се разбира всяка дейност „с механизмите и приборите на превозното
средство...”, като в случая безспорно е налице невъзможност за боравене с тях,
поради липсата на контактен ключ за автомобила, с оглед на което и е било
невъзможно привеждането в движение на двигателя на моторното превозно средство,
за да се предприеме управление на лекия автомобила по ул. Люлин към кв. Мошино.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата.
Председател:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ВС