Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
12. 12. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Радостина
Стоянова…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00180 по описа за 2019г и за да се произнесе взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00036/ 2019 год. по описа на РС Г.Т.
е било образувано по подадено от „ В.И.К.„ АД Д. срещу Г.С.М. ЕГН ********** ***,
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото съдът
е издал заповед , с която е задължил длъжника да заплати на заявителя
цитираните в заявлението парични суми. Длъжникът не е бил намерен на адресите
му и съдът на основание чл. 415, ал.1, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК е дал
едномесечен срок на заявителя да предяви установителен иск срещу длъжника.
Постъпила е искова молба от „ В. и
к. - Д. „ АД гр. Д. срещу Г.С.М., с
която се иска съдът да признае за установено, че ответникът, като потребител на
предлагани от ищеца услуги, дължи
изпълнение на парично задължение към ищеца, като доставчик на услугите, в
размер на сумата 1609. 15 лева-неплатена главница по В и К услуги по
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 20. 05.
2016- 24. 10. 2018 год. за обект с. П., общ. Г.Т., ул. „ В. „ № *, ведно със
законната лихва от 23. 01. 2019 год. до окончателното издължаване, обезщетение
за забава- 413. 16лева за периода от 31. 07. 2016 год. до 23. 01. 2019 год. и
ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50/
Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
Така предявен искът е по чл. 422, ал.1 ГПК
вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват по основание и размер и се моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание особеният представител
на ответника е оспорил представените от ищеца като писмени доказателства
карнети с възражение, че те не са подписани от ответника и не отчитат реалното
количество на консумирана питейна вода за обекта.
С доклада си по чл. 146 ГПК съдът е указал
на страните, че дължимостта и размерите на исковите претенции пада върху ищеца.
В случая спорът се урежда от Наредба № 4 от
14. 09. 2004 год. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството и от Общите условия на „В. и к. Д.
„ АД гр. Д., одобрени с Решение № ОУ-09 от 11. 08. 2014 год. на ДКЕВР/сега
КЕВР/.
В Наредба № 4 се съдържа следната правна
регламентация :
Съгласно чл. 3 потребители на услуги на В и К
са собствениците на водоснабдявани имоти, лицата с учредено вещно право на
строеж или на ползване.
Съгласно чл. 32, ал.1, ал. 4 и ал. 8,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение и отчетените данни се установяват от
длъжностни лица на оператора, чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомера и подписа на потребителя или негов представител, освен
случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл.35 показанията на водомерите се
отчитат за период, определен в общите условия или договора, не по- дълъг от 6
месеца. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на
отчети се осигурява съгласно общите условия или договора, а при невъзможност за
отчитане на водомера поради отссъствие на потребителя последният е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършване на отчитането в
срок не по- голям от една година от последното отчитане. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжнистното лице съставя протокол, който се подписва от него и поне от един
свидетел, като длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, ЕГН и
адреса на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
Съгласно чл. 43, ал.2, т. 1 потребителите са
длъжни да заплащат услугите В и К /на оператора/.
Съгласно чл. 23, ал. 2, ал.3, ал. 4 и ал. 5
от ОУ отчитането на индивидуалните
водомери се осъществява най- малко веднъж на три месеца като за междинните
периоди се начислява средномесечния разход за обекта. Отчитането се извършва в
присъствието на потребителя или негов представител, който удостоверява с
подписа си съответствието на показанията с данните в отчета и при липса на
представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и служител на
оператора. Датата на отчитане на водомера се обявява с писмено съобщение на
подходящо място или се съобщава по друг начин в срок не по- кратък от три
работни дни преди отчитането.
В чл. 24, ал. 4 ОУ се казва, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера или
при неосигуряване на достъп повече от една година длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел като в протокола се
отбелязват трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно
лице на оператора.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза се установява следното:
Между страните не се спори и съдът приема за
установено, че страните са били за процесния период от 20. 05. 2016 год. до 24.
10. 2018 година, както е по исковата молба /в заповедното производство
претенцията е била за периода 12. 08. 2010год. до 23.0. 2018 год./ в облигационна връзка, при подадено от
ответника писмено заявление и Общи условия, и в качествата на оператор и
доставчик на В и К услуги в лицето на ищеца и
в качеството на потребител на В и К услуги в лицето на ответника.
Както по- горе беше установено от Наредба № 4
и ОУ отчитането на водомера става чрез записване на показанията на
индивидуалния водомер в карнет, който за съответствие с действителните
показания на водомера се подписва от потребителя или негов представител или
показанията се записват и подписват в присъствието поне на един свидетел.
Подписът на потребителя гарантира липса на оспорване на записаните показания на
водомера. В случая представения за процесния обект на водоснабдяване карнет за
процесния период съдържа инцидентно положени подписи в графата „ подпис на
клиента „, които подписи са оспорени от
ответника и за които липсва искано от ищеца и допуснато и прието от съда
заключение на съдебно- графологична експертиза за действителното авторство на
ответника на тези подписи. Съотнесено към нормативната уредба, цитирана по-
горе, за задължителност на подписа на потребителя или негов представител или в
тяхно отсъствие – подписа на поне един свидетел, това означава и съдът приема
за установено по делото, че приетите като доказателства карнети не са подписани
от потребителя или от негов представител, или от свидетел, от което следва
извода, че представените по делото карнети като частни, изготвени от ищеца,
документи не могат да се ползват с официална удостоверителна сила за
действително потребена от ответника за процесния период вода.
С
оглед горното исковете по главница и за обезщетение за забава се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид този изход на делото на страните не
се дължат разноски по реда на чл. 78 ГПК.
Воден от изложените мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказани по основание и
размер предявените по чл. 422, ал.1, ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД от „ В.И.К.Д. „ АД гр. Д., бул. „ Т. м. „ № **,
ЕИК ******** със законен представител С. К., искове срещу ответника Г.С.М. ЕГН **********
***, с които се иска съдът да признае за установено, че ответникът с клиентски
№ 11640 за имот в с. П., община Г.Т., ул. „ В. „ № **, дължи за периода от 20. 05. 2016 год. до 24.
10. 2018 година, както е по исковата молба /в заповедното производство
претенцията е била за периода 12. 08. 2010год. до 23.0. 2018 год./ на ищеца сумата от 1669. 17 лева главница, представляваща
твърдяни потребени В и К услуги, ведно със законата лихва начиная от 23. 01.
2019 год. до окончателното издължаване, ведно с мораторна лихва от 413. 16 лева
за периода 31. 07. 2016- 23. 01. 2019 година, и ведно с разноските по ч. гр. д.
№ 00036/ 2019 год. на РС Г.Т. общо разноски в размер на 92. 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.
Районен
съдия :