Р
Е Ш Е Н И Е
гр.С., 01.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен
съд,гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Дора
Михайлова
Членове:1.Евгения
Генева
2.Васил
Василев
при участието на
секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното
от Генева гр.д.№ 285/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Е.
П. с ЕГН ********** *** против решението на ЕпРС от 06.11.2020г. по
гр.д.№409/2019г.,с което е уважен иска на А.П. с правно основание чл.21,ал.4 СК.Релевират
се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния
акт.Съдът неправилно приел,че шестмесечната раздяла е релевантна за правните
последици на горепосочената разпоредба.Физическата раздяла не довела до
прекъсване на икономическата общност между съпрузите-това станало едва с влизане
в сила на бракоразводното решение.Имали общ бизнес, фирми, счетоводител и
банкови сметки.Въпреки указанията на съда,ищецът не доказал,че е разполагал с
лични средства за закупуване на процесното имущество.Претендира се отмяна на
решението и отхвърляне на иска,както и присъждане на разноските ,сторени в
двете инстанции.
Въззиваеманта страна А.П. оспорва жалбата и претендира
разноски за въззивното производство.Поддържа,че в исковата си молба П. изрично
твърдяла „прекъсване на всякаква икономическа,физическа, духовна и емоционална
връзка“.Закупуването на жилище се наложило именно за удовлетворяване на
материалната нужда на П..Последният доказал доходи над средните, а жилището
струвало само 5000лв.Съпрузите нямали общ бизнес а само ползвали един и същ
счетоводител-обща приятелка.През 2018г. предоставил банкова референция с цел
финансово подпомагане на тогава непълнолетната им дъщеря.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,Софийски окръжен съд намира въззивната жалба
процесуално допустима и основателна.
По делото е безспорно,че през
м.август 2013г. П. е напуснал семейното жилище в С.,кв.О. К.,ул.678№5, ет.2,
поради влошени отношения и се нанесъл в
семейното таванско помещение в същата сграда.На 07.02.2017г. закупил два имота
в с.Г. Р., единият от които застроен, ремонтирал къщата и се установил да живее
в нея.Съпрузите не възстановили съвместното си съжителство до прекратяването на
брака чрез развод с решение на СРС,влязло в сила на 20.11.2018г.Ищецът развивал
търговска дейност чрез „Е. Ю ПИ Б.“ ЕООД, ЕИК* и в „У. Б.“ дружеството открило
сметка, с която имали право да се разпореждат съпрузите и тяхната дъщеря.От
представеното удостоверение е видно,че през 2014г. съпругата имала брутен доход
16 215 лв.Не се спори,че процесните имоти са закупени без нейно знание,т.е. тя
не е престирала директно парични суми.П. обаче твърди,че е допринесла
икономически като е спестила на П. разходи за електроенергия в таванското
помещение и за издръжка на децата,които
останали при нея.Според годишната данъчна декларация през 2013г. дружеството е
имало печалба 5649.63 лв.; през 2014г.- 24
732.14 лв.Според нотариален акт № 33 от 07.02.2014г.на нотариус № 240 Г., А.П.
закупил УПИ Дванадесето за имот 254 в кв.40 на с.Г. Р.,Община Е.П.,ведно с
построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда,за 3000лв.Видно от нотариален акт № 32 от същата дата, нотариус Г.
изповядала покупко-продажба на УПИ първо
за имот 254 в кв.40на с.Г. Р., за който П. заплатил цена 2000лв. От приложените
удостоверения за данъчни оценки се установява,че продажните цени са по-високи.Ответницата
не е навела твърдение за различни реални цени.Ищецът не твърди,че е плащал
издръжка за непълнолетното дете през периода от август 2013г. до февруари
2014г.Не се спори,че децата са останали да живеят с майката в семейното жилище.
При положение,че съпругът е живял в семейното таванско помещение до 2015г.
според свидетелските показания,които кореспондират с твърдението на самия
ищец,че се наложило да ремонтира къщата,преди да се нанесе в нея,то
действително са налице спестени разходи за жилище, но не за сметка на П.,тъй
като таванското помещение е представлявало СИО.Ответницата не е ангажирала
доказателства,че е заплатила със собствени средства
електроенергията,консумирана от ищеца.Обичайният размер на издръжката на детето
за шестмесечния период възлиза на 200 лв. месечно, т.е. 1200 лв./видно от
исковата молба за развод,претендираната през 2017г. издръжка е 300лв./Към края
на 2014г. съпругът е реализирал печалба с 1/3 повече от съпругата/около 8000
лв./,но тъй като сделките са сключени в
началото на февруари 2014г., то достоверни доказателства за наличните средства
към този момент са доходите към края на предходната година / 13 680 лв. на П.и 5649 лв. на П./.Ето защо се налага
категоричният извод,че последният е инвестирал
цялата печалба в процесните имоти,но за
сметка на спестени средства за собствената си издръжка и издръжката на
непълнолетното дете през шестмесечния период на раздялата.Що се отнася до
собствената му издръжка,тя несъмнено е била осигурена от средства,придобити
преди фактическата раздяла-при липса на данни,обуславящи обратния извод.Твърдението
в исковата молба по бракоразводното дело за липса на икономическа общност не
представлява косвено доказателство/признание/,тъй като е направено в различен
контекст-обосновава „амортизирането“ на брачната връзка . Това твърдение се
асоциира с липсата на икономически принос на съпруга за поддържане на домакинството на съпругата и
децата след фактическата раздяла, и в този смисъл подкрепя извода по
релевантните за настоящото дело въпроси.Ето защо първоинстанционното решение е
необосновано и неправилно.Съдът не е обсъдил детайлно конкретната релация между
доходите на съпрузите и придобиването на процесното имущество, а е приел за
даденост,че раздялата на битово равнище
автоматично обуславя липса на съвместен принос на съпрузите за придобиване на
имущество.Ето защо решението следва да бъде отменено и искът-отхвърлен.Предвид
изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на въззивника съдебни
разноски за двете инстанции в размер на 100 лв. държавна такса за въззивната
жалба, 700 лв.адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 700лв.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 138 от 06.11.2020г.
на РС-Е.П. по гр.д.№ 409/2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.21, ал.4 от СК ,предявен от А.Г.П. с ЕГН ********** против Г.Е. П. с ЕГН **********,
за признаване на установено по отношение на ответницата,че ищецът е собственик
на УПИ Дванадесет за имот 254 с площ 560 кв.м в с.Г. Р. , община Е.П.,квартал 40,заедно
с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда , и УПИ Първо за имот 254
с площ 710 кв.м в с.Г. Р., община Е.П., квартал 40 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Г.П. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на Г.Е. П. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски в размер на 1500 лв. за
първата инстанция и за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.