№ 157
гр. С, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110139664 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Л. Б. М., с ЕГН ********** против „ф-ма” ЕООД, с
ЕИК ***** отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищцата не
дължи на дружеството сумата от 2600,62лв., представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 05.06.2013г., по изпълнителен лист от 07.08.2019
г. по гр.д. № 64755/2014 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, издаден в полза на „ф-ма“ ЕАД –
праводател на ответника, за която е образувано изпълнително дело № 3924/2022 г. по описа
на ЧСИ М Б.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че изпълнителното
основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, а именно заповед за
изпълнение от 18.02.2015 г., е влязло в сила най-късно на 22.10.2015 г., а първото
принудително изпълнително действие било извършено през м.07.2022 г., поради което е
изтекъл срокът на погасителната давност и сумите не се дължат. Сочи, че молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист и молбата за образуване на
изпълнителното дело не са действия, които прекъсват давността.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма” ЕООД е депозирал отговор, с който
излага подробни съображения за липса на изтичане на срок на погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от прието по делото гр.д. № 64755/2014 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, същото
е било образувано по заявление на „ф-ма“ ЕАД от 25.11.2014г. за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Б. М. за сумата от 2600,62лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 05.06.2013г., възнаградителна лихва
в размер на 278,93лв., дължима за периода от 05.12.2013г. до 05.06.2014г. и мораторна лихва
в размер на 206,16лв., начислена за периода от 03.01.2014г. до 11.11.2014г. Заповед за
изпълнение е издадена по делото на 18.02.2015г. и връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК със залепване на уведомление, извършено на 15.08.2015г. Заповедта на основание
чл.414, ал.2 /в редакцията към датата на залепване на уведомлението/ вр. чл.47, ал.5 ГПК е
влязла в сила на 16.09.2015г.
По делото е изискано и приложено копие от изп.д. №20228380403924 по описа на
ЧСИ М Б, с рег.№838 на КЧСИ, образувано по молба на „ф-ма” ЕООД, като частен
правоприемник на вземанията на „ф-ма“ ЕАД, подадена на 30.06.2022г. С разпореждане от
06.07.2022г. на ЧСИ е образувано изп.дело и е постановено извършване на пълно проучване
на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор на вземания, без обаче да се
конкретизира какви вземания. Запорни съобщения до всички банки в страната са изпратени
на 06.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцата не оспорва съществуването на задължение към момента на издаване на
заповед за изпълнение, с оглед на което следва да се разгледа възражението й за липса на
възможност за принудително събиране на сумата, като погасена по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма“ ЕАД с влязла в сила
заповед за изпълнение, считано от 16.09.2015г. С изтичане на предоставения срок за
възражение срещу дължимостта на сумите, заповедта се е превърнала в годен изпълнителен
титул, въз основа на който може да са допусне принудително удовлетворяване на
предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години (а не три години, както счита ищеца).
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Следователно от 16.09.2015г. започва да тече, установения със закон,
срок на 5 годишната погасителна давност.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
2
По делото от страна на ответника е се представят доказателства за извършени
действия на длъжника или кредитора, по смисъла на чл.116 ЗЗД, които да са довели до
прекъсване на течащата погасителна давност.
Приетото по делото изп.д. №20228380403924 по описа на ЧСИ М Б, с рег.№838 на
КЧСИ е образувано едва на 06.07.2022г., поради което към този момент течащата 5 годишна
погасителна давност, считано от 16.09.2015г. е вече изтекла.
Доколкото не може да се прекъсне давност, която вече е изтекла, то към момента на
налагане на запор на банкови сметки на Л. Б. М., което е първото същинско изп. действие,
вземанията на взискателя, произтичащи от заповед за изпълнение по гр.д. № 64755/2014 г.
по описа на СРС, ГО, 39 състав, не са можели да бъдат предмет на принудително
изпълнение.
Следователно предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК се
явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, като е поискано присъждане
на възнаграждение пряко на представлявалия я адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 22.07.2022г. е уговорено
представителството на Л. Б. М. да бъде осъществено безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. в полза на адвокат Р. Р. следва да се присъди възнаграждение в размер на 412,04лв.,
изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора и
подаване на исковата молба.
Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса в размер на
104,02лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК „ф-ма” ЕООД следва да бъде осъдена да заплати в
полза на СРС посочената сума.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от Л. Б. М., с ЕГН ********** и с адрес: град С, ж.к. „С“, бл.27, вх.А,
ет.7, ап.14 срещу „ф-ма” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”Р П К” № 4-6, че Л. Б. М. не дължи в полза на „ф-ма” ЕООД сумата от 2600,62лв.,
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
05.06.2013г., разпоредена за плащане с изпълнителен лист от 07.08.2019 г., издаден в полза
на „ф-ма“ ЕАД – праводател на ответника по гр.д. № 64755/2014 г. по описа на СРС, ГО, 39
състав, за събирането на които е образувано изп.д. №20228380403924 по описа на ЧСИ М Б,
с рег.№838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С,
3
бул.”Р П К” № 4-6 да заплати на адвокат Р. К. Р., с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.С,
ж.к.“Л“, бл.44, вх.Б, офис на партерен етаж, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в размер на
412,04лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”Р П К” № 4-6 да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски Районен
Съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар Борис III“ №54 сумата от 104,02лв., представляваща дължима
по делото държавна такса, от внасянето на която е била освободена ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4