Р Е Ш Е Н И Е №
12.04.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия М.-Тонева в.гр.дело № 227 по
описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20250134 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 21785/2020 г. Софийски
районен съд, 163 състав: Отхвърлил предявения от Н.К.С., ЕГН **********, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата 20 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 100
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие смъртта на неговата баба Г.Г.Т.,
ЕГН **********, починала на 17.11.2017 г. вследствие на реализирано ПТП на
11.11.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „******от водача на л.а. „Ауди А6“, peг. № ******, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на настъпилата смърт - 17.11.2017 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и законната лихва върху сумата съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ, считано 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната
претенция на застрахователя – от 01.05.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и лихва по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната
лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.04.2020
г. до окончателното изплащане на дължимото; Отхвърлил предявения от С.З.П., ЕГН
**********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 20 000 лева, част от общо дължима
сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие
смъртта на неговата баба Г.Г.Т., ЕГН **********, починала на 17.11.2017 г.
вследствие на реализирано ПТП на 11.11.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „******от
водача на л.а. „Ауди А6“, с peг. № ******,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпилата смърт
- 17.11.2017 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
законната лихва върху сумата съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано 15
работни дни след уведомяването с извънсъдебната претенция на застрахователя –
от 01.05.2020 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и лихва по
реда на чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.04.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимото. Съобразно изхода на спора на ответника са присъдени
разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Н.К.С. и С.З.П., които
го обжалват в частите, с които предявените като частични искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени, ведно с претендираните лихви върху
обезщетенията на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 13.04.2020 г. до
окончателното плащане, и законни лихви на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
върху застрахователните обезщетения от 01.05.2020 г. до окончателното плащане.
Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По делото били доказани по безспорен
начин предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а възражението
на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата не било
доказано пълно и главно. Неправилно районният съд приел, че причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на двамата участници в
него. Заключението на САТЕ било ценено едностранчиво и не било взето предвид,
че по-голям принос за настъпване на ПТП имал водачът на лекия автомобил. По
спорния по делото въпрос дали ищците са материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за вредите от смъртта на тяхната баба съдът неправилно
приел, че по делото не е доказана съществуваща емоционална връзка между тях и
починалата, която да е изключителна и извън обичайната за този вид родствени
отношения, както и настъпилите в резултат нейната смърт болки и страдания да са
сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Съдът ценил
показанията на свидетелите А.М.и З.П. по реда на чл. 172 ГПК, без да съобрази,
че заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК били тези лица, които имат облага
от решаване на делото в полза на страната, посочила ги за свидетел, но дори и в
тази хипотеза не можело показанията да се игнорират относно допустимите и относими
факти за спорното право. Съдът коментирал избирателно показанията, като не взел
предвид, че въпреки дистанцията помежду им, ищците и баба им все пак намирали
начин да общуват, като се чували по
телефона и контактите им били непрекъснати до нейната смърт през 2017 г. Не
били обсъдени и показанията в частта им, че имало цялостна промяна в
поведението на ищците след смъртта на баба им, основно емоционално. Неправилен
бил изводът, че ищците не са доказали между тях и баба им да е съществувала
изключителна привързаност, духовна и емоционална
близост, като основавайки се на обстоятелството, че ищците не са живеели заедно
с пострадалата и са се срещали сравнително рядко, 2-3 пъти годишно по празници
и летни ваканции, на практика съдът стеснил кръга на визираните в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС
материалноправно легитимирани лица. Молят съда да отмени решението в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
искове, ведно с претендираните лихви. Претендират разноски за двете инстанции,
като за тези във въззивното производство съгласно списъка по чл. 80 ГПК
претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника им на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение,
като в условията на евентуалност поддържа релевираното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно активно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени като частични за сумите
от по 20 000 лв. (след допуснато увеличение по реда на чл. 214 ГПК), с
цели размери от по 100 000 лв. Сумите представляват обезщетения за
неимуществени вреди – претърпени от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната
баба Г.Г.Т., починала на 17.11.2017 г. вследствие на реализирано ПТП на
11.11.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „******от водача на л.а. „Ауди А6“, peг. № ******,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Съгласно уточнението на исковата молба с молба от 17.09.2020 г., ищците
претендират лихва по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната лихва
върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 13.04.2020 г.
до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумите съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ, считано 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната
претенция на застрахователя – от 01.05.2020 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са внуци на пострадалата при ПТП Г.Т., с която били в
изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа. От
загубата на баба си претърпели неописуеми и жестоки болки и страдания, засилени
от нелепия и ужасяващ начин, по който настъпила смъртта й. Смъртта й била
изключителен срив за тях. Г.Т. била тяхната обичана баба, човекът, който винаги
се е грижел за тях, при когото прекарвали летата и празниците, който ги
закрилял, бил им опора и учител в живота. Вредите били непреодолими във
времето, ищците страдали от факта, че завинаги са лишени от любовта и
подкрепата на баба им. И до настоящия момент не били превъзмогнали загубата й,
били затворени в себе си, наблюдавала се промяна в цялостното им психично
поведение.
С отговора исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове, вкл. е оспорил материалноправната
легитимация на ищците да претендират обезщетение, позовавайки се на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, като
съгласно посоченото в жалбата решението не се обжалва в частите, с които са
отхвърлени претенции за законна лихва, считано от 17.11.2017 г.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата - чл. 477, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения. Съобразно правилото, установено в чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.
Между страните не е било спорно, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Ауди А6“, peг. № ******, е била застрахована при
ответното дружество към датата на ПТП, а предпоставките, пораждащи
отговорността на водача са установени с влязлата в сила присъда по нохд №
321/2018 г. на ОС – Шумен, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Основният спорен въпрос между страните и пред настоящата
инстанция е материалноправно легитимирани ли са ищците да получат обезщетения
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната баба на 17.11.2017 г. Едва
след положителен отговор на този въпрос би се поставил въпросът налице ли е
било съпричиняване от страна на пострадалата, както и въпросът относно
справедливия размер на обезщетенията по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение
- само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Съгласно практиката на ВКС след постановяване на
цитираното тълкувателно решение (напр. решение № 60070 от 29.06.2021 г. по т.
д. № 904/2020 г., І ТО и цитираните в него други решения), житейските ситуации
и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно
полагане на грижи за бабата/дядото от внука вместо от неговите родители.
Главното и пълно доказване на обстоятелствата по
материалноправната легитимация на лицата - ищци извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г. в хипотезата на родство с починалия, извън
родство от първа степен по права линия, предпоставя установяването на три групи
факти: 1. такива, които по своето естество са годни да провокират създаването
на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в някаква
степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават
житейските предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами
по себе си не биха били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна
легитимация; 2. факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по
причина особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с
продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период значително преди
и към момента на настъпване на смъртта, които да позволяват квалифицирането й
като необичайна; 3. търпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи по
интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването
на която и да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна
материалноправна легитимация на ищци по искове за обезщетяване на неимуществени
вреди извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на
ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и починалия,
дадена от трети лица (свидетели), а доказването на обстоятелствата,
предоставящи възможност съдът да изгради личното си впечатление и убеждение за
изключителност на тази връзка по смисъла на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС.
В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства (св. А.М.-С.съпруга на ищеца Н.С., и св. З.П., баща на ищеца С.П.)
се установява, че ищецът Н. *** от юношеските си години, а ищецът С.П. е роден
и живял само в гр. София. Баба им Г.живеела в гр. Шумен, като ищците й ходели
на гости 2 – 3 пъти годишно, главно през лятната ваканция и зимата за празниците,
за по седмица – десет дни. Впоследствие я посещавали пак 2 - 3 пъти годишно по
празници и семейни поводи, чували се по телефона веднъж на около две седмици,
като по-често звъняла бабата. След смъртта й Н.С. станал по-унил, бил тъжен,
депресиран, станал предпазлив, в началото не се виждал с приятели; Ищецът С. П.бил
шокиран от вестта, че баба му е в кома, след смъртта й по-рядко ходел и изобщо не
искал да ходи сам в Шумен, позатворил се и тежко го преживял.
С оглед така установеното, исковете са недоказани и като
такива – неоснователни. Обстоятелството, че ищците са посещавали баба си 2 – 3
пъти годишно, че поддържали с нея контакт по телефона, както и че изживели
смъртта й тежко, не могат да обосноват извод за изключителност в близостта
между ищците и починалата, а сочат на нормална за българската традиция духовна
и емоционална близост между баба и внуци, характеризираща се с взаимна обич и
морална подкрепа.
Независимо от това, по делото не е доказано и ищците да
са търпели болки и страдания от загубата на баба им, надхвърлящи по интензитет
и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Такъв извод не
следва и от приетото във въззивното производство заключение на
съдебно-психологическа експертиза, съгласно което няма промяна в емоционалното
състояние на ищците след настъпването на процесното ПТП, а преживяванията,
които са имали, са изводими от нормалната психологическа дейност и от
естеството на преживявания при загуба с траур. Имало е само ескалация на
депресивни невротични симптоми,
кумулирали в психиката им от минал период, за които ищците не са търсили
лекарска помощ.
Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия
дейност в настоящото производство, съдът определя възнаграждение в размер на
200 лв., като всеки от въззивниците следва да бъде осъден да му заплати по 100
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20250134 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 21785/2020 г. на Софийски районен съд, 163 състав в обжалваните части, с които е отхвърлен предявеният от Н.К.С., ЕГН
**********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 20 000 лева, част от общо дължима сума в
размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие смъртта на неговата
баба Г.Г.Т., ЕГН **********, починала на 17.11.2017 г. вследствие на
реализирано ПТП на 11.11.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „******от водача на л.а.
„Ауди А6“, peг. № ******, ведно със законната лихва върху сумата съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната
претенция на застрахователя – от 01.05.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и лихва по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната
лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.04.2020
г. до окончателното плащане, както и е отхвърлен предявеният от С.З.П., ЕГН **********,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 20 000 лева, част от общо дължима сума в
размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие смъртта на неговата
баба Г.Г.Т., ЕГН **********, починала на 17.11.2017 г. вследствие на
реализирано ПТП на 11.11.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „******от водача на л.а.
„Ауди А6“, peг. № ******, ведно със законната лихва върху сумата съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ, считано 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната
претенция на застрахователя – от 01.05.2020 г., до окончателното плащане, както
и лихва по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната лихва върху размера
на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.04.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
Н.К.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.З.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните части, с които са отхвърлени претенции за
законна лихва върху обезщетенията, считано от 17.11.2017 г. до окончателното
плащане, решението по гр.д. № 21785/2020 г. на Софийски районен съд, 163 състав
е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.