Р Е Ш
Е Н И Е
№…...........
гр. София, 14.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I–во Г. О. , 5-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при секретар
К.И., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№ 183 по
описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 365 вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 638/04.01.2013г. изпратена по пощата на
03.01.2013г., на Т.С.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес: Адвокатско дружество „Я.,*** срещу Г.Ф.,
с адрес: ***, с която са поискали от съда на основание на чл. 288, ал.11 вр. с ал. 1, т. 2, буква
„а“ от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да им заплати сумата от 300 000лв.,
ведно с лихвата от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди
, представляващи болки и страдания от травми, причинени на 17.11.2010г. в гр.*****,
на ул. „*****“, Република Германия от виновно противоправно
поведение на И.Х. С., ЕГН **********
като водач на „Рено 19“, рег. № ********* без
застраховка „Гражданска отговорност”. Посочила е, че пътувала като пътник в
автомобила, водачът му нарушил правила
за движение, като се движел с несъобразена скорост, загубил контрол върху
автомобил, излязъл от пътно платно и се сблъскал със стълб на улично
осветление, при това ПТП ищцата
претърпяла контузия на гръбначния мозък в тораксалния
отдел с пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво Тн3, серийна фрактура на
ребра ІІ-VІ вляво и ІІ-ІV вдясно, двустранен пневмоторакс
и двустранен хемоторакс, ищцата била прикована към
леглото до края на живота си, неподвижна от нивото на гръдния кош до краката,
не може дори да седи седнала, няма изгледи за подобряване на състоянието й,
нуждае се от специални грижи, не може да се обслужва сама, това се отразило
пагубно на психиката й , постоянно плачела, не можела да се адаптира към живота
на инвалид, чувствала се безпомощна и безполезна, ответникът бил изплатил
обезщетение от 100 000лв., но тази сума не била достатъчна за обезщетяване
на вредите. Приемането на тази сума не
означавало че спор е уреден между страните извънсъдебно, доколкото такова изявление от ищеца не е правено. Претендирала е
разноски, процесуалния й представител е претендирал възнаграждение като
адвокат, представлявал ищцата безплатно.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че с
изплащането на сумата от 100 000лв. е погасил задължението си към ищеца, приемайки
сумата ищцата се била съгласила, че това е справедливото обезщетение, претендирания размер бил прекомерен, при процесното ПТП пострадалите били 5-тима и това следвало д
се съобрази с оглед на лимитите по застраховка „ГО“. Посочил е, че пред него
ищцата претендирала само 200 000лв. и това следвало да се съобрази от съда.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност възнаграждение претендирано от адвоката на ищеца.
Третите лица
помагачи на страната на ответника - Е.С.Д., ЕГН ********** и Д.С.С., ЕГН ********** не са изразили становище по исковете.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети
документи на немски език с превод на български език, неоспорени от
страните-полицейски доклад, донесение за ПТП, на полицейския началник на ***** , съгласно
които на 17.11.2010г. в 17,20ч. в гр.*****, ул. „*****“ № 87 е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което И.Х. С., роден
на ***г. като водач на лек автомобил Рено 19“ с български регистрационен номер *********
поради несъобразена скорост загубил
контрол върху автомобил, излиза от дясно платно за движение и се блъска в улична
лампа № 233, в резултат на което 5-те пасажери в автомобила са тежко ранени,
което било престъпление и нарушение правила за движение по пътищата по § 1,
ал.2 , § 3, ал. 1, § 49 от ППЗДвП вр.
с § 24 от ЗДвП и причинил по непредпазливост тежки увреждания на пътуващите в автомобила,
една от които е Т.С.д., родена на ***г. с тежки увреждания, починал на
18.11.2010г. е водачът И.Х. С.
По делото е прието удостоверение за наследници № 70-000-1057, издадено от Община Добрич,
съгласно което на И.Х. С., ЕГН **********е починал ан
18.11.2010г., като е оставил за наследници по закон съпругата си Е.С.Д. и родителите си Д.С.С. и Х.И.С..
По делото са приети неоспорени от страните документи
на немски език и с превод на български език –доклад за преместване, резултати
от изследвания, ЕР на ТЕЛК № 302/24.01.2011г.
, № 851/24.02.2014г., Епикриза от
07.02.2011г., издадена от МБАЛ „Св.*****“*****, Епикриза
от 15.04.2013г. от МБАЛ-Добрич, съгласно които в периода от 17.11.2010г. до
януари 2011г. ищцата е била в Университетска клиника за анестезиология ,
операционен мениджмънт и интензивна медицина – К.В., *****, приета е след
автомобилна катастрофа с поставена диагноза: фрактура на гръден кош с руптура на гръбначния мозък , пълен напречен разрез и
гръбначния мозък, прекъсване на гръбначния мозък на височина Тн 3, с
второстепенни диагнози: увреждане на
горна скакателна става дясно, пренвмоторакс,
хемоторакс от двете страни, серийна фрактура на ребра
– 2-6 вляво и 2-4 вдясно, носна кост увредена, артериална хипертония, ортостатична дисрегулация,
направени са преливания, физиотерапия, давани са болкоуспокояващи, операции, на
14.01.2011г. ищцата вече е била преместена в РБългария,
като е приета в болница „Св.*****“-гр.*****, изписана е на 07.02.2011г. със стабилни жизнени показатели, долна параплегия с нужда от непрекъснати грижи за нея, диагнозата
на ищцата е била увреждане на гръдни коренчета на ниво Тн3 и Тн 4 с възбудна болкова и отпадна
сетивна симптоматика, контузия на гръбначния мозък в торакалния
отдел с пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво Тн3; състояние след
фрактура на прешлени и серийна фрактура на ребра І—VІ вляво и ІІ-ІV вдясно, ;
състояние след пневмоторакс и хемоторакс
двустранно, състояние след операция по
повод пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво Тн3; долна вяла параплегия с тазоворезервоарни
нарушения. Установява се, че на 24.01.2011г. и на 24.02.2014г. е издадено ЕР на
ТЕЛК съгласно което ищцата е със 100% трайна нетрудоспособност със срок на
инвалидност от 3 години поради долна параплегия , която е остатъчна след фрактура на Тх 3-4, на 08.04.2013г. ищцата е била приета в болница за
една седмица с оплаквания от болки в
пети и подбедрици.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото вещото лице, след запознаване с документи по делото е
посочило, че процесното ПТП е настъпило в гр.***** на ул. „*****“, водач на Рено 19“
излязъл от пътно платно и се ударил в стълб на улично осветление , водачът загинал,
а останалите 4-ма пасажери били увредени, причините за ПТП били движението на
автомобил със скорост поне от 115км/(. В
населено място по мокра настилка, при която водач загубил контрол на МПС.
Посочило е, че в експертизата изготвена в хода на разследването на ПТП в
Германия е посочено, че е имало
хидравлична нехерметичност на колесната спирачка на
задно ляво колело и автомобил не бил сигурен за движение по пътищата, имало и дефекти
по каросерията, които допринесли вероятно за редуциране на пространство за
оцеляване на поне един пътник, ищцата пътувала в този автомобил, той се
движел със скорост от поне 100 км/ч и
водач не успял да го овладее.
Разпитана по делото св. ***** Й., е заявила, че е снаха на ищцата-била съпруга на брата на
ищцата, живее в гр.*****, а ищцата живеела в с.Л.К., което било на 25км. от гр.*****,
ищцата заминала за Германия да работи преди това се виждали постоянно, върнала се от Германия след
претърпяна катастрофа, от тогава свидетелят и съпругът й посещавали ищцата
средно по 2 пъти в седмицата. Заявила е, че ищцата живеела сама в къщата си, но
ежедневно при нея от 2010г. били леля й и синът на свидетеля, братовчедите й.
Посочила е, че ищцата през октомври 2010г.
претърпяла ПТП в Германия, останала там в болница за около 1,5 месеца,
брат й отишъл в Германия и тогава разбрали че ищцата е със счупен гръбнак,
неподвижна, че е била в кома. Когато се прибрала в България ищцата била приета
в болницата в гр.***** и там свидетелят я видяла за първи път, ищцата била неподвижна
на системи в леглото, нямала гипс, останала в болницата 20-30 дни, след това я
прибрали в дома й в с.Л.К., била неподвижна и към момента. Заявила е, че краката й не се движат,
претърпяла операция на гърлото, защото не можела да диша, имала счупени зъби,
парализирана е, движи само главата и ръцете. Посочила е , че ищцата получавала
рани от залежаването и те я болели, червата й не работели добре и заради тези
проблеми още два пъти за по около седмица постъпвала в болницата в гр.*****, оплаквала
се постоянно от облик в главата, длани, пръсти на ръцете, врат, имала постоянно
катетър, ползвал и памперси. Заявила е, че преди катастрофата ищцата била
жизнена, радостна, контактна, а след това била избухлива, нервна, направила 2-3
опита да се самоубие като си пререже вените с парчета от чинията, в която й
слагали храната или като изпие хапчетата, които са й за главоболие и успокоение.
Посочила е, че от момента, в който прибрали ищцата в дома й, тя ползва
специално медицинско легло – с кожена обвивка на дюшека, а върху него имало и
специално приспособление направено от мек найлон с балончета и върху него
лежала ищцата. Заявила е, че синът на свидетеля който е на 22 г. и леля й,
която е на около 50 г., ежедневно се грижели за ищцата, синът й обръщал ищцата
в леглото по 2-3 пъти на ден, за да няма рани от залежаването, всеки ден се
грижели за тоалета й, но ищцата получавала рани от залежаването в седалищната
област , в момента имала няколко такива с диаметър от по 7-8см.. Заявила е, че
от проблемите с червата ищцата вдигала температура, имала болки всяка седмица,
опитвали се да махнат самите те катетъра, но тогава ищцата вдигала температура,
обръщали се към лекари заради проблеми с бъбреците на ищцата.Преди ПТП била
жизнена, радостна, контактна.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като вярно и задълбочено,
неопровергано от другите доказателства по делото вещото лице след запознаване с
документи по делото и събрани гласни доказателства, е посочило, че ищцата е
получила от процесното ПТП тежка съчетана травма –
гръбначномозъчна, гръдна, черепномозъчна,
лицево-челюстна, фрактура-луксация
на трети гръден прешлен, пълно напречно прекъсване на твърдата гръбначномозъчна обвивка и на
гръбначния мозък на ниво Тх 3, пълно обездвижване на
долни крайници, нарушена телесна чувствителност с ниво гръбначно-мозъчен
сегмент Д 3; нарушен контрол на тазовите резервоари, дислоцирани
хфрактури на ребра
от 2-ро до 7-мо двустранно; двустранен хемо-пневмоторакс,
фрактура на носни кости, фрактура на дистална ставна
повърхност на дясна голямопищялна кост; лекостепенна черепномозъчна
травма. Посочило , че ищцата е била лекувана по спешност в още в болницата в
гр.*****, където са направени множество изследвания, операции, след завръщането
в България лечението е продължило в болница за около месец, естеството на
травмата й – пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък на ниво Тх3 не
позволява никакво възстановяване на провеждането на нервни импулси от главния
мозък към долните крайници и поява на активни движение в тях е невъзможна,
както и невъзможно е възстановяване на чувствителността на тялото под нивото на
увредата. При ищцата е изграден т.нар „мехурен автоматизъм“ и това било типично за състоянието й.
Посочило е, че при ищцата следва да се провеждат процедури в специализирани рехабилитационни центрове за пострадали с гръбначни
увреждания, за да се създаде максимално добри условия за възстановяване на
гръбначния мозък, за нормализация на нарушената обмяна на веществата, за
лечение на рани и деформации на костно-двигателен апарат, за достигане на контролируеми процеси на уриниране и дефекация,
за предпазване и лечение на усложнения на
отделителна, дихателна, сърдечно-съдовата системи, за предпазване от
мускулна атрофия, за навици за самообслужване.
С прието по делото по делегация, извършена от РС-*****,
заключение по съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като вярно и задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото
вещото лице след преглед на ищеца и разговори с близките на ищеца, е посочила
че ищцата е напрегната и тревожна,, мисловния процес протича с умерена скорост
има мисли за безперспективност, като осъзнаването на невъзможността да се движи , да седи и да
се обслужва сама, са довели до развитието на остра стресова реакция, тежък дистрес от невъзможността да се справи със ситуацията,
отчаяние, дългия период е превърнал същото в хронично и е налице трайна промяна
на личността, характеризираща се с промяна на емоционално ниво- депресивно
настроение, страхова готовност, потиснатост, ниско
самочувствие, чувство на неудовлетвореност , загуба на интереси, както и до
промяна на личностно ниво-тотална сломеност, непълноценност, занемареност,
нарушено социално функциониране, песимизъм. Посочило е, че се нуждае от
медикаментозно и психотерапевтично лечение.
По делото са приети неоспорени от страните искане от
ищеца от 23.08.2012г., , отговор от ответника от 20.11.2012г., съгласно които
ищцата е поискала от ответника да й заплати обезщетение за процесните
вреди в размер на 200 000лв., такова е прието за справедливо от ответника
до размера от 100 000лв.
По делото ищецът е признал, че му е изплатена сумата
от 100 000лв. от ответника за обезщетение на процесните
вреди.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на която е настъпило ПТП, съдът приема,
че приложимия закон е Кодекс за застраховане (в сила от 01.01.2006г.,
отм).
Неоснователни са доводите на ответника, че с ищцата са
постигнали извънсъдебно уреждане на спора. Действително , по делото се
установи, че ищцата е поискала от ответника да й заплати сумата от
200 000лв., ответник е приел, че
дължимото обезщетение е 100 000лв. и е платил тази сума на ищцата, която е
приела плащането. Това, обаче, не може да се цени като съгласие на ищцата, че
размер на дължимо обезщетение е до размера от 100 000лв. Това е така,
защото изявление в този смисъл на ищцата не е установено да е направено, няма и
доказателства за постигнато съгласие между страните в този смисъл. Приемане на
плащане не може да се цени като отказ от претенции за по-голям размер, нито
като извънсъдебна спогодба.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, буква „а” от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие
е настъпило на територията на Република България или на друга
държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.
288, ал. 5 от КЗ размер на обезщетението, изплащано от фонда,
не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, опредЕ.за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по
ал. 7, изречение първо се изчисляват
отделно, като лихва за забава се дължи от датата,
на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията
по реда на
ал. 9.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 7 от
Правилника за устройство и дейността на Гаранционния фонд, срокът за произнасяне по претенцията е 15 дни от датата
на представяне на всички необходими доказателства,
но не може
да бъде по-дълъг
от 3 месеца от датата на
завеждане на претенцията.Съгласно ал. 9 на същата разпоредба
Гаранционния фонд уведомява увреденото лице за взетото решение
и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът
за произнасяне по претенция.
При така създадената законодателна
уредба на режима на отговорността на Гаранционния фонд, съдът приема, че същата
е сходна с отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Това е така, защото
Гаранционния фонд е специално създаден от законодателя за да обезщети трето увредено лице при отсъствие на сключена
към момента на непозволеното увреждане от деликвента-собственик/водач
на МПС, застраховка „Гражданска отговорност”. Двата режима са сходни както по
реда за реализиране на гражданската отговорност, така и по обема на тази
отговорност с известни специфики досежно максималния
размер на обезщетението, изплащано от фонда. Отговорността на Гаранционния фонд
е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица
пострадали от ПТП, настъпило при условията на
някоя от хипотезите на чл. 288 от КЗ. Една от тези хипотези е виновния
водач за причиняване на ПТП да не е бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към момента на ПТПП. (В този смисъл решение № 178/21.10.2009г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., т.д. № 192/2009г. ; Определение №
441/12.07.2010г. по т.д. № 962/2009г. на ТК, ІІ-ро
Т.О. на ВКС; Решение № 1517/30.11.2009г.
на САС по т.д.№ 1771/2009г. на ТО, 5-ти състав).
Съдът приема, че от приети по делото неоспорени от
страните полицейски доклад , донесение за ПТП, съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като неопровергано от други
доказателства, по делото се установява, че на 17.11.2010г. в 17,20ч. в гр.*****,
ул. „*****“ № 87 е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при
което И.Х. С., роден на ***г. като водач
на лек автомобил Рено 19“ с български
регистрационен номер ********* се движел
със скорост от 115 км/ч. по мокра настилка , загубил контрол върху автомобил, който
напуснал дясно платно за движение и се
блъска в улична лампа № 233, в резултат на което пътуващите
5 човека в автомобила са ранени, водачът е нарушил правила за движение
по пътищата по ЗДвП на РГермания по § 1, ал.2 , § 3,
ал. 1, § 49 от ППЗДвП вр. с
§ 24 от ЗДвП , една от увредените е била ищцата Т.С.Д., родена на ***г. с тежки увреждания.
При така установеното съдът приема че по делото е
установено, че водач на автомобил е провел виновно противоправно
поведение, като е нарушил правилата за движение в следствие на което ищцата е
претърпяла увреждания.
По делото не се спори, че към ПТП отговорността на
водача на автомобила Рено 19, с български рег. № номер ********* не е покривана от застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което и съдът приема, че ищцата имат право да иска от
ответника да й изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
претърпените от процесното ПТП увреждания , като е
налице предпоставката на чл. 288, ал.1, т.2 буква „а” от КЗ.
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл.
51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият
понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№
1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ
ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че по делото е установено, че в резултат
от процесното ПТП ищцата е претърпяла тежка съчетана
травма – гръбначномозъчна, гръдна, черепномозъчна,
лицево-челюстна, фрактура-луксация
на трети гръден прешлен, пълно напречно прекъсване на твърдата гръбначномозъчна обвивка и на
гръбначния мозък на ниво Тх 3, пълно обездвижване на
долни крайници, нарушена телесна чувствителност с ниво гръбначно-мозъчен
сегмент Д 3; нарушен контрол на тазовите резервоари, дислоцирани
хфрактури на ребра
от 2-ро до 7-мо двустранно; двустранен хемо-пневмоторакс,
фрактура на носни кости, фрактура на дистална ставна
повърхност на дясна голямопищялна кост; лекостепенна черепно-мозъчна травма, както и остра стресова
реакция, тежък дистрес продължил дълъг период , довел
до трайна промяна на личността,
характеризираща се с промяна на емоционално и на личностно ниво. Тези
обстоятелства се установяват от приети по делото писмени доказателства, както и
от неоспорените от страните заключения по съдебно- медицинската експертиза, съдебно-психиатричната
експертиза, които съдът кредитира изцяло като верни, задълбочени, неопровергани
от други доказателства по делото. Съдът приема, че тези обстоятелства се
установяват и от събрани по делото гласни доказателства, които съдът кредитира,
като резултат от лични впечатления на свидетеля, логични и последователни,
неопровергани от другите доказателства по делото. При така установеното съдът приема, че
справедливото обезщетение на вредите е общо 300 000лв. За да определи този размер на обезщетението съдът
съобрази възраст, на която ищецът е претърпял травмата – 20г., както и че е парализирана до края на живота й
под нивото на увредата – прекъсване на гръбначния
мозък на ниво Тх3 ( не е възможно възстановяване на провеждането на нервни
импулси от главния мозък към долните крайници, поява на активни движение в тях е невъзможна,
както и невъзможно е възстановяване на чувствителността на тялото) наличие на „мехурен автоматизъм“ , невъзможността да се движи, да стои
седнала, да се обслужва сама, необратимост на това състояние. При определяне на
този размер съдът съобрази и установеното по делото психично състояние на
ищцата - депресивно настроение, страхова готовност,
потиснатост, ниско самочувствие, чувство на неудовлетвореност , загуба на
интереси, тотална сломеност, непълноценност, занемареност, нарушено социално
функциониране, песимизъм. При определяне на този размер съдът съобрази и
социално-икономическите условия в страната към 2010г., както и лимитите на
отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че по повод на същото ПТП е изплатил или е длъжен да
плати на останалите увредени при ПТП определен размер на обезщетенията, нито за
конкретни увреждания на тези лица, поради което и съдът приема, че възраженията
му с оглед на броя на пострадалите в случая не може да послужи като основание
за намаляване на размера на обезщетението.
При така възприето съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
сумата от 300 000лв., поради
което и доколкото по делото не се спори, че ответник е погасил чрез плащане задължението до размера от 100 000лв., то съдът приема, че иска за сумата от 200 000лв. следва да се уважи.
Следва да се уважи иска за лихва от момента, в който
се претендира – подаване на исковата молба.
Неоснователни са доводи на ответника, че доколкото
ищецът претендирал пред него само 200 000лв., то не следва да му се
присъжда сума над този размер. Ищецът може да допусне грешки при определяне на
размера на претенцията си, която в последствие да отстрани. Това право изрично
е регламентирано в хипотези на исково производство – чл. 214 от ГПК и няма
основание да се отрече такава възможност за пострадалия и извън исковия процес.
Пострадал не е обвързан с размер на претенцията, която е предявил извънсъдебно,
разполага с възможност в последствие да я коригира.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по искове съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест
страни съобразно уважената част от исковете, при съобразяване на обстоятелство,
че ищец е освободен от задължение за внасяне на такси и разноски по делото на
основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Ищец не е направил разноски по делото и такива не му
се следват. Внесените от него суми за вещи лица не са били дължими и това е
указано на ищеца от съда в о.с.з. от 02.12.2015г., като тези му разноски
подлежат на възстановяване, но не и до разпределяне между страните.
Адвокат на ищеца не е представил договор за правна помощ с
ищеца, който да установява уговорено безплатно представителство, това не се
сочи и в пълномощното от ищеца за адвоката, а само при такава хипотеза би могло да се
присъди претендираното от адвоката възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. При така възприето
съдът приема, че искането на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на възнаграждение следва да се отхвърли. По
делото е представено пълномощно от ищеца за представлявалите го адвокати, но то не сочи, че представителство ще е
безплатно, договор за правна помощ не е представен. Съгласието за предоставяне на безплатна правна помощ
по делото следва да се докаже че е постигнато, а такова доказване по
делото не е проведено, поради което и възнаграждение на пълномощника на ищеца
по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. не се следва.(В този
смисъл Решение № № 353/06.11.2015г. по дело № 892/2015г. на ВКС, ІV-то Г.О. на
ВКС; Решение № 67/03.04.2014г. по гр.д.№ 2944/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.)
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 8000лв.
разноски за държавна такса и сумата от 300лв. разноски за вещи лица.
Ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 3176,35лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на Т.С.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: Адвокатско
дружество „Я.,*** на основание на чл.
288, ал.11 вр. с ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
200 000лв., (двеста хиляди
лева), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 03.01.2013г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , представляващи болки и страдания от травми, причинени на
17.11.2010г. в гр.*****, на ул. „*****“, Република Германия от виновно противоправно поведение на
И.Х. С., ЕГН ********** като водач на „Рено 19“, рег. № ********* без застраховка „Гражданска отговорност”,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за горницата над 200 000лв. до
предявения размер от 300 000лв. и за лихва върху тази горница, както и
искането на ищеца за присъждане на разноски за вещи лица от 450лв. и на
процесуалния му представител за присъждане на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.С.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес: Адвокатско дружество „Я.,*** да заплати на Г.Ф., с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 3176,35лв.(три хиляди сто седемдесет и шест лева и 0,35лв)
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от
общо 8300лв(осем хиляди и триста
лева) разноски по делото за държавна такса и вещи лица).
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника:
1. Елена С.Д., ЕГН **********.
2. Д.С.С., ЕГН **********.
Решението може
да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: