№ 13192
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20221110144423 по
описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 109, ал. 1 **** за
признаване за установено, че в правната сфера на „МБАЛ „*********“ София“ АД
съществува вземане от Н. А. П. за сумата от 620.00 лева, представляваща стойността на
предоставена на последния в периода от 16.03.2018г. до 22.03.2018г.- период, през който
същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права, болнична помощ по клинична
пътека № 50- „***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
34582/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в периода от 16.03.2018г. до 22.03.2018г. предоставил на ответника
болнична помощ по клинична пътека № 50- „***“, както и че през този период същият бил
с прекъснати здравноосигурителни права. Наред с това, при постъпването си в болничното
заведение Н. П. декларирал, че съобразно имущественото си състояние отговаря на
условията на ПМС № 17 от 31.01.2007г. за определяне на условията и реда за разходване на
целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на
български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява
лично участие в здравноосигурителния процес. Въпреки това с писмо от 23.05.2018г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“, район „Слатина“ лечебното заведение
било уведомено, че ответникът не отговаря на тези условия, тъй като притежава движимо
имущество- МПС, и няма право на целево заплащане на оказаната му болнична медицинска
помощ по посочения в ПМС ред. С оглед на това ищецът претендира да му бъде заплатена
от ответника стойността на медицинските дейности, извършени по отношение на него в
посочения период, по ценоразписа на болничното заведение в общ размер на 620.00 лева,
законната лихва върху тази сума, както и разноските за заповедното и исковото
производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от името на ответника, с който предявеният срещу него иск се оспорва
поради недоказаност по делото на верността на констатацията на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, район „Слатина“ за притежавано от Н. П. движимо имущество, а
1
и поради невъзможността на последния да участва в процедурата по формиране на и да
оспорва становището в последния смисъл. Независимо от това и като самостоятелно
основание за неоснователност на претенцията се сочи обстоятелството, че в случая
пациентът не е бил информиран при хоспитализирането си за цената, която евентуално ще се
наложи да заплати за извършените медицински услуги, манипулации и лечение, с което е
нарушено правото му по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск с правно основание чл. 109, ал. 1 **** процесуално
задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл.
154, ал. 1 ГПК да установи, че през сочения от него период- от 16.03.2018г. до 22.03.2018г.,
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права; че през този период е
предоставил на ответника медицинска помощ по конкретно сочената в исковата молба
клинична пътека № 50- „***“, както и че при постъпването му в болничното заведение на Н.
**** са били разяснени правата му като пациент, в т. ч. че е бил запознат с ценоразписа на
болничното заведение, в частност с цените на медицинските дейности, процедури и
манипулации, включени в конкретната клинична пътека.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените с исковата
молба и неоспорени от името на ответника справки от електронната система на НАП, че
през периода, за който се твърди да му е оказана медицинска помощ от ищеца- 16.03.2018г.-
22.03.2018г., Н. П. е бил с прекъснати задравноосигурителни права. С оглед на това и
съобразно изричната разпоредба на чл. 109, ал. 1, изр. последно **** по правило в правната
му сфера е възникнало задължение да заплати стойността на предоставените му медицински
услуги. В случая, обаче, въпреки разпределената от съда с доклада по делото
доказателствена тежест за това, ищецът не е ангажирал доказателства за реалното
провеждане на лечение на ищеца по сочената в исковата молба клинична пътека, като в тази
връзка следва да се изясни, че представената история на заболяването, макар да
удостоверява болничния престой на ответника през исковия период, не съдържа данни за
проведеното му конкретно лечение, в частност относно конкретните медицински услуги и
манипулации.
Наред с това, по делото от името на ищеца не са ангажирани и доказателства за
предоставяне на пациента на информация за цените на всяка медицинска услуга,
манипулация, лечение и на лекарствените продукти в болничната помощ, които се налага да
бъдат извършени и приложени по отношение на него, респ. не се установява ищецът да е
изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, съгласно която разпоредба при
хоспитализация пациентът има право да получи информация за цената на всяка една
медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ, на което право съответства насрещното задължение на болничното
заведение да предостави тази информация. Изпълнението на последното е материална
предпоставка за възникване в правната сфера на ищеца на правото да претендира от
пациента стойността на проведеното му лечение, доколкото последният е носител на
правото да направи информиран избор и, знаейки цената на медицинските услуги, да избере
да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски,
да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. В случая, като не е
изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ за предоставяне на информация на
ответника за цените на предоставяните медицински услуги, ищецът виновно е нарушил
правата на Н. **** на пациент, поради което и не би могъл да се възползва от собственото
си виновно поведение за сметка на ответника, поставяйки го в неблагоприятно положение и
лишавайки го от възможност да избере някоя от съществуващите за него алтернативи за
2
провеждане на лечението му. Изводът в последния смисъл намира опора и в постановеното
по реда на чл. 288 ГПК определение № 378 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 903/2016 г.,
IV г. о., ГК, в което, макар и да не допуска до касационно обжалване решението на
въззивната инстанция, съдебният състав излага съображенията си за материална
законосъобразност на изводите на последната относно приложението и систематичното
тълкуване на нормите на чл. 109, ал. 1 - 3 от ЗЗО във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и с чл. 169,
ал. 2 от Националния рамков договор за 2012 г., идентична на която е нормата на чл. 272, ал.
2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018г.
Действително, по делото е представен ценоразпис на болничното заведение- ищец, но
от същия, както и от представените с исковата молба декларации от ответника не се
установява последният да е бил информиран за съдържанието му при хоспитализирането си
в УМБАЛ „*********“- гр. София.
С оглед на така възприетото от фактическа и правна страна и само на посоченото
основание- недоказаност по делото ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 2, т.
6 ЗЗ, искът с правно основание чл. 109, ал. 1 **** следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изложеното, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че
ирелевантно според настоящия съдебен състав за основателността на претенцията на ищеца
по чл. 109, ал. 1 **** за възстановяване на стойността на предоставено болнично лечение е
обстоятелството дали пациентът в действителност е отговарял или не на условията
стойността на същото да бъде поета от бюджета на министерството на труда и социалната
политика по реда на Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. за определяне на условията
и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за
болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява
лично участие в здравноосигурителния процес. Това е така, тъй като въпросното
Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. урежда реда за прилагане спрямо определена
категория български граждани- отговарящите на изискванията по чл. 1, ал. 4 от ПМС, на
социални облекчения чрез поемане на стойността на предоставени им медицински услуги,
без, обаче, да променя обстоятелството, че страни по правоотношението, по което се дължи
заплащането на цената им, са пациентът и лечебното заведение. Поради това правно, а и
житейски необосновано би било да се възприеме, че правото на лечебното заведение да
получи от пациента цената на оказаната медицинска услуга зависи от действителното
наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 4 от ПМС, релевантни в отношенията между
държавата и конкретно лице с материални затруднения.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват
единствено на ответника, комуто, обаче, в случая такива не следва да бъдат присъджани,
доколкото не е заявявана претенция за реалното им извършване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 109,
ал. 1 **** за признаване за установено, че в правната сфера на „МБАЛ „*********“ София“
АД, ЕИК ****, съществува вземане от Н. А. П., ЕГН **********, за сумата от 620.00 лева,
представляваща стойността на предоставена на последния в периода от 16.03.2018г. до
22.03.2018г.- период, през който същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права,
болнична помощ по клинична пътека № 50- „***“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 34582/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4