№ 22
гр. Раднево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100795 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Първа
инвестиционна банка” АД срещу ИВ. СП. СТ., с която се предявяват искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 013СС-R-
006587/20.05.2014 г. била открита на името на ИВ. СП. СТ. картова
разплащателна сметка и била издадена международна кредитна карта с
кредитен лимит от 1000 лв. Твърди, че договорът бил сключен при общи
условия, тарифа и лихвен бюлетин, приложими към договора. Твърди, че
срокът за ползване на кредитния лимит бил до 20.05.2016 г., след което се
подновявал автоматично съгласно общите условия за нов едногодишен
период, като последното автоматично подновяване било до 20.05.2022 г.
Твърди, че до 5-то число на месеца ответницата следвало да внася минимална
погасителна вноска по кредита, като нямала право да превишава кредитния
лимит, а при превишение следвало незабавно да се погаси. Твърди, че била
уговорена възнаградителна лихва от 7,73% към датата на сключване на
договора, която не била променяна. Твърди, че при неплащане на месечна
погасителна вноска и превишение на кредитния лимит се начислявала
наказателна лихва за забава в размер на възнаградителната лихва с
наказателна надбавка, която била в размер на 10,02% и също не била
променяна. Твърди, че годишната такса за поддържане на кредитната карта е
в размер на 39 лв. Твърди, че от 28.10.2018 г. ответницата била в забава за
1
плащанията по договора, като на същата дата е надвишила и разрешения
кредитен лимит и не го погасила незабавно, след което не били погасени 31
погасителни вноски, поради което банката обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем с писмено уведомление от 05.11.2020 г., и обявено на
ответницата на 03.06.2021 г. Твърди, че към датата на предсрочната
изискуемост общото задължение по кредита било главница в размер на 1000
лв., възнаградителна лихва в размер на 416,33 лв. за периода от 19.10.2018 г.
до 23.11.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 99,41 лв. за периода от
23.11.2020 г. до 02.06.2021 г., наказателна лихва за забава за периода от
06.11.2018 г. до 20.05.2020 г. в размер на 13,44 лв., 5,56 лв. законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост - от
03.06.2021 г. до 22.06.2021 г., както и сумата от 39 лв. такса за поддръжка на
кредитна картата. Твърди, че след 23.06.2021 г. ответницата не е правила
погашения по кредита. Твърди, че за сумите била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
456/2021 г. по описа на РС-Раднево, но ответницата подала възражение в
срока по чл. 414 ГПК и им било указано да предявят иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Иска се от съда да установи вземането по заповедта за изпълнение срещу
ответника по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
заявлението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
ИВ. СП. СТ.. Следва съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС да се разгледат обоснованите възражения на длъжника,
направени във възражението по чл. 414 ГПК. Във възражението ответницата
посочва, че не оспорва взетия кредит от 1000 лв. и задължението за неговото
връщане, но оспорва претендираните от ищеца други суми със заповедта за
изпълнение, тъй като й било отказано от банката преструктуриране на
кредита.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото за послужване заповедно производство ч.гр.д. №
456/2021 г. на РС-Раднево е видно, че са издадени разпореждане и заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК на 24.06.2021 г., с които разпоредено
ответницата да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - главница, произтичаща от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 013СС-R-006587
от 20.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.06.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 416,33 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 33 ст.) –
договорна възнаградителна лихва по т. 8 от договора във вр. т.II.Б2 от раздел
втори на Бюлетина за лихвите за периода от 19.10.2018 г. до 23.11.2020 г.;
- сумата от 99,41 лв. (деветдесет и девет лева и 41 ст.) – договорна
2
възнаградителна лихва по т. 8 от договора във вр. т.II.Б2 от раздел втори на
Бюлетина за лихвите за периода от 23.11.2020 г. до 02.06.2021 г.;
- сумата от 13,44 лв. (тринадесет лева и 44 ст.) – договорна
възнаградителна лихва по т. 9 от договора във вр. т.II.Б2 от раздел втори на
Бюлетина за лихвите за периода от 06.11.2018 г. до 20.05.2019 г.;
- сумата от 5,56 лв. (пет лева и 56 ст. ) – законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост 03.06.2021 г. до
22.06.2021 г.;
- сумата от 39 лв. (тридесет и девет лева) – начислена на 14.05.2019 г.
годишна такса за поддържане на кредитна карта по т.13 и 13.1 от договора за
кредитна карта във връзка чл. 3, т. 4 от глава първа на тарифата.
В срок по чл. 414 ГПК е постъпило в срок възражение срещу заповедта
срещу всички суми, без главницата, по отношение на която заповедта е влязла
в законна сила, поради което с разпореждане по чл. 415 ГПК на ищеца са
дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. С исковата молба, по която е образувано настоящото производство, се
претендират същите суми, посочени в заповедта за изпълнение /без
главницата от 1000 лв., спрямо която не е постъпило възражение и заповедта
е влязла в законна сила/, между същите страни, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
С протоколно определение от 24.02.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 от
05.01.2022 г., с която на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните
е валидно сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № 013СС-R-006587/20.05.2014 г., като ответницата ИВ.
СП. СТ. е усвоила кредитния лимит от 1000 лв., и който ответницата ИВ. СП.
СТ. признава, че дължи на банката.
При така отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да
докаже наличието на превишен кредитен лимит и непогасени месечни
погасителни вноски; упражнено право за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем; уговорен размер на договорна възнаградителна лихва;
уговорена клауза за наказателна лихва и нейния размер; уговорена такса за
поддръжка на кредитната карта в размер на 39 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото е приет като писмено доказателство договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 013СС-R-006587/20.05.2014 г.
/л.8/, с който ищцовата банка е отпуснала на ответницата усвоим кредитен
3
лимит от 1000 лв. /чл.2/, срещу задължението за погасяване на кредитния
лимит до 20.05.2016 г. /чл.3/, а при непогасяване в срок на първия размер на
дебитното салдо, кредитополучателят се задължава да заплаща на банката
възнаградителна лихва в размер на БЛПкк на банката с надбавка от 10,91
пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции /чл.8, б.
„а“/ и с надбавка от 12,71 пункта за всички останали дебитни салда по
сметката /чл. 8, б. „б“/. По делото са приети като писмени доказателства и
съпътстващи договора за кредит документи като общи условия /л.9-15/,
тарифа за таксите и комисионните /л.16-21/, бюлетин за лихвите на банката
/л.22-26/. С оглед на отделените безспорни обстоятелства и предвид и
представения договор следва да се приеме, че между страните е сключен
договор за кредит, по силата на който на ответницата е предоставен в заем
сумата от 1000 лв., усвоен кредитен лимит.
По делото е приета като писмено доказателства и покана за обявяване
на предсрочна изискуемост /л.27/, която е връчена на ответницата чрез ЧСИ
Манджурова с писмо по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /л.28/ лично на дата
13.11.2020 г. В поканата е посочено, че банката дава 7-дневен срок на
ответницата да погаси неплатените си задължения по договора кредит, като
при неплащане в дадения 7-дневен срок на основание т.13.1.1 от раздел ХIII
на общите условия банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.
В този смисъл от писмените доказателства е видно, че банката е обявила
редовно на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредита за предсрочно изискуем с
връчване на ответницата на поканата за обявяване на предсрочната
изискуемост на 13.11.2020 г. Тъй като е даден 7-дневен срок за погашение на
текущите задължения, което е изтекъл на 20.11.2020 г., то считано от
21.11.2020 г. кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем поради липсата
на плащане от ответницата в дадения срок /ответницата не оспорва, че дължи
сумата от 1000 лв. и че не я е заплатила/. В този смисъл следва да се посочи,
че в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба ищецът посочва, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 03.06.2021 г. каквито доказателства
по делото липсват. Отделно вече настъпилата по-рано предсрочна
изискуемост на 21.11.2020 г. изключва възможността тя да настъпва повторно
на по-късна дата. Обстоятелството, че ищецът счетоводно е отбелязал като
дата за предсрочната изискуемост 03.06.2021 г. не променя горните изводи за
вече настъпилата по-рано на 21.11.2020 г. предсрочна изискуемост на
кредита. В този смисъл са и мотивите към т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019
г. на ОСГТК на ВКС, където е разяснено, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в
нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, и за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае
от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
4
предвидени в закона. В случая са били налице предпоставките по т.10.1.1 от
раздел ХIII на общите условия за обявяване на предсрочната изискуемост на
ответницата, което го прави валидно обявено на ответницата. Няма никакви
доказателства за оттегляне на волеизявлението на банката до ответницата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди 21.11.2020 г.
Затова е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 21.11.2020
г. и ответницата е дължала връщане на цялата остатъчна главница по кредита
в размер на 1000 лв. към 21.11.2020 г., ведно с дължимите уговорена
договорна лихва до датата на предсрочната изискуемост 21.11.2020 г.,
съответната законна лихва като мораторно обезщетение за неплатените
падежирали вноски и за неплатената предсрочно изискуема сума или
уговорена неустойка за забава върху същите суми.
Съгласно т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите към т.2 на въпросното ТР е посочено, че уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Поради това съдът намира, че
ищецът би могъл да претендира договорната възнаградителна лихва до
21.11.2020 г.
Принципно ответницата не оспорва начина на формиране от ищцовата
банка на дължимата възнаградителна лихва, тоест нейния размер, както е
посочено в извлечението от сметка и в исковата молба. Ответницата оспорва
основанието на вземането за възнаградителна лихва, като посочва, че банката
на 3 пъти е отказала преструктуриране на кредита й, поради което не дължи
лихвата. Именно поради липсата на възражение за начина на формиране на
възнаградителната лихва, съдът не намери за нужно и необходимо
назначаване на СИЕ за отговор на тези въпроси. А въпросите относно
наличието на основание за дължимост на лихвата са от правно естество и по
отношение на тях експертиза не се допуска принципно.
Най-напред относно възражението на ответницата, че е искала
преструктуриране на кредита и банката е отказала. Принципно, а и конкретно,
договорът за кредит, като вид договор за заем, е двустранен консенсуален
5
договор, а за всяко негово изменение е нужно съвпадащи насрещни
волеизявления на двете страни. След като банката не се е съгласила за
изменение на договора, тоест за преструктуриране на кредита, то актуални
остават не изменените и договорени между страните условия по договора за
кредит. Липсата на съгласие на която и да е страна за конкретно изменение на
договора за кредит не е виновно поведение, тъй като всяка страна преследва
своя интерес. Или другояче отказът на банката да преструктурира кредита на
ответницата не е виновно поведение на банката, което да оневинява
неизпълнение на договорните задълженията на ответницата да погаси
кредитния лимит в уговорения срок. Тъй като няма спор, че ответницата не е
погасила усвоения кредитен лимит в срок до 20.05.2016 г., то за банката е
възникнала правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което
същата е сторила с връчената на ответницата поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост на 13.11.2020 г.
Поради изложените съображения исковата претенция на ищцовата
банка за заплащане на възнаградителна лихва е принципно основателно с
оглед установените предпоставки за нейната дължимост.
Тази лихва както се посочи по-горе се дължи до предсрочната
изискуемост, а не след нейното настъпване. Затова съдът намира, че следва да
уважи иска за договорна възнаградителна лихва за периода от 19.10.2018 г. до
21.11.2020 г. в размер на 416,33 лв. като основателен, а съответно да отхвърли
иска за договорна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г. в размер
на 99,41 лв.
Банката претендира наказателна лихва за забава в размер на 13,44 лв. за
периода от 06.11.2018 г. до 20.05.2019 г. на основание т.9 от договора във вр.
т.II.Б2 от раздел втори на бюлетина за лихвите. Видно от договора за кредит,
в т.9 е уговорено, че при неплащане на минималната погасителна вноска
кредитополучателят дължи наказателна лихва за забава в размер съгласно
действащата тарифа. От това се установява, че в полза на банката е уговорена
валидна клауза за неустоечна лихва за забава с конкретно уговорен размер на
неустойката. Тъй като са налице всички основания за начисляване на лихвата
за забава, след падежната дата 20.05.2016 г., с оглед липсата на погасяване на
минималната вноска от страна на ответницата, то същата дължи
претендираната от ищцовата банка неустойка за забава за периода от
06.11.2018 г. до 20.05.2019 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК съдът
констатира, че дължимата наказателна лихва за забава по т.9, имаща
характера на неустойка за забава и като уговорена в разумни размери за
постигане на целите на неустойката, е в размер значително по-висок от
претендираната сума от ищеца в размер на 13,44 лв. за претендирания период
/139 лева е неустойката на годишна база, формирана като 13,90% върху
непогасената главницата, а за претендирания период от 6 месеца и половина
дължимата неустойка е в размер на 75,29 лв./, поради което искът в тази част
се явява също основателен и ще се уважи. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не може да присъди по-висока сума от
6
претендираната.
Ищецът претендира и сумата от 5,56 лв. като законна лихва за забава за
периода от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г., която сума също ще се присъди
съгласно т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, която сума
също изчислена от съда съгласно чл. 162 ГПК е точно в размер на
претендираната сума от 5,56 лв. /изчислена с калкулатор за законната лихва
за претендирания период върху дължимата главница от 1000 лева/.
Като заключение съдът намира, че ще се уважат претендираните от
ищеца суми, без претенцията за договорна възнаградителна лихва в размер на
99,41 лв. и за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК /като се отчете също и че сумата от 1000 лв. главница се дължи от
ответницата, при определяне на дължимите разноски за заповедното
производство/, като се присъдят разноски в размер на 226,47 лв., изчислени на
база уважената част от исковете върху общите сторени разноски от ищеца по
разгледаните искове /държавна такса за заповедното производство в размер
на 31,47 лв., доплатена държавна такса за исковото производство в размер на
25 лв., юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 70 лв. и за исковото производство в размер на 100 лв. съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съобразно изключително ниската правна и фактическа
сложност на делото. Разликата от доплатената държавна такса за исковото
производство от 25 лв. /тъй като за претендираните с исковата молба суми
общата дължима държавна такса е в размер на минималната от 50 лв./ и общо
платената от ищеца сума за държавна такса от 218,53 лв. ищецът може да
претендира връщане по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси като
недължимо платена.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с
адрес гр. Раднево, ул. *****, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9
ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД сумите:
- сумата от 416,33 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 33 ст.) -
договорна възнаградителна лихва за периода от 19.10.2018 г. до 21.11.2020 г.
по т. 8 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка № 013СС-R-006587 от 20.05.2014 г.;
7
- сумата от 13,44 лв. (тринадесет лева и 44 ст.) – наказателна лихва за
забава по т. 9 от договора за периода от 06.11.2018 г. до 20.05.2019 г.;
- сумата от 5,56 лв. (пет лева и 56 ст.) – законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г.,
и ОТХВЪРЛЯ иска за договорна възнаградителна лихва по т. 8 от
договора общо за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г. и за размера от
99,41 лв. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
153/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 456/2021 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
*****, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 226,47 лв. /двеста двадесет и шест лева и 47 ст./,
представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8