№ 1135
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110176905 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 419005 от 27.12.2024 г., подадена от И. В. В., чрез
адв. Б., срещу „И А М АД и „Ф Б“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът изрично е посочил, че на 05.03.2024 г. е сключил с
ответниците договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.
Видно от изложеното в исковата молба, както и от данните по делото, исковете са
предявени от лице, което се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно
легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, като според чл. 119, ал. 3 ГПК
за тази подсъдност съдът следи служебно. Следователно, меродавна за преценката за
подсъдността по чл. 113 ГПК е датата, на която ищецът е подал исковата молба – в случая на
27.12.2024 г. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно
която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са
Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение
№1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.). Също така, съгласно константната
практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, не губи качеството
си потребител, дори когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както
и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е
Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. ВКС и
Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр.д. № 2819/2023 г. на ВКС, III ГО, се приема, че
съобразно ЗЗП само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството
потребител на едно физическо лице.
В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че към датата
на подаване на исковата молба – 27.12.2024 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Плевен.
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да
бъде изпратено на Районен съд – Плевен.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 76905/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Плевен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Плевен.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2