МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 414/2011 год. на РОС.

 

Против подс. Г.Х.Ш. *** са повдигнати следните три обвинения:

- по чл. 150 ал. 2, вр. с ал.1 пр.1 и пр.3, вр. с чл. 26 ал.1 от НК - за това, че през периода от зимата на 2009 год. до 28.09.2010 год. вкл., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на четири пъти е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - Л.Р.Р. с ЕГН - ********** ***, чрез употреба на сила и използване на положение на зависимост и надзор, като случаят е особено тежък.

- по чл. 149 ал.5 т.4, вр. с чл. 149 ал.2 пр.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК - за това, че през периода от 28.09.2010 год. до 18.02.2011 год., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на три пъти е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - А.Р.Р. с ЕГН - **********, като блудството е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор над пострадалата и случаят е особено тежък.

- по чл. 149 ал. 5 т.4, вр. с чл. 149 ал. 2 пр. 2 и пр. 3, вр. с ал.1 от НК – за това, че на 18.02.2011 год. в гр. Русе е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Т.Р.Р. с ЕГН – ********** - на 4-годишна възраст, като блудството е извършено чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата и положението й на зависимост и надзор, като случаят е особено тежък.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа обвиненията така както са предявени и настоява подс. Г.Х.Ш. да бъде признат за виновен по тях, да му наложи съответните наказания по вид лишаване от свобода, съобразени с правилата на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК, като на основание чл. 23 ал.1 от НК да му бъде определено най-тежкото измежду тях, което да изтърпи при ОБЩ първоначален режим в затворническо заведение от ОТКРИТ тип, а също така на основание чл. 59 ал.1 от НК да му приспадне срока на предварителното му задържане.

Подсъдимият Г.Х.Ш. ***, своевременно, чрез служебният си защитник адв. В. Т. от РАК е направил искане за разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като в съдебно заседание дава кратки обяснения по трите обвинения. Същият осъзнава своята вина и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Неговият защитник адв. В. Т. от РАК, моли съда на подзащитния му подс. Ш. да бъде наложено наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, дефиниращо приложението на чл. 58а от НК по отношение и на трите престъпления, а именно лишаване от свобода, ориентирано към минимума и да му определи на основание чл. 23 ал.1 от НК най-тежкото измежду тях наказание.

Окръжният съд, след като прецени по отделно и в съвкупност събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият Г.Х.Ш. е роден на *** ***, но е жител и живущ ***. Същият е български гражданин, неженен, грамотен с основно образование но е безработен. До настоящият момент не е бил осъждан.

Същият е биологичен баща на четири дъщери, а именно на свидетелките Ш. Р.Р. родена на *** год., Л.Р.Р. родена на *** год., А.Р.Р. родена на *** год. и Т.Р.Р. родена на *** год., а също така и на двама сина И. Р. Р. роден на *** год. и А. Р. Р. роден на *** год. Свидетелката Ш. Р. ***, а подс. Ш. съжителствал с останалите пет малолетни деца и майка им св. Р.Р.А. *** състояща се от две стаи и коридор. Подсъдимият няма професия, не работел и често злоупотребявал с алкохол, а грижите за децата се полагали изключително от майката св. Р.А.. Семейството се издържало от работната заплата, получавана от нея като личен асистент на тяхното дете А.Р., което с Експертно решение на ТЕЛК е било освидетелствано със 70 % трайна нетрудоспособност с определена чужда помощ, а също така и от ролучаваните също от нея социални помощи.

Поради многото бременности и раждания, здравословното състояние на св. Р.А. се е влошено и периодично се е налагало лечението й в болнични условия, а също така и чести медицински прегледи в МБАЛ гр. Русе. По време на нейните отсъствия, подс. Ш. оставал сам с децата си в дома, прекарвайки времето си в консумиране на алкохол и гледане на порно-канали по телевизията. Вечер под влияние на употребеното количество алкохол са се засилвали нагонните му влечения и той започнал да ги задоволява чрез блудствени действия с малолетните си дъщери.

По делото е установено, че при такива предпоставки подс. Ш. през периода от зимата на 2009 год. до 18.02.2011 год. с трите си дъщери св. Л.Р.Р., св. А.Р.Р. и св. Т.Р.Р. е извършил блудствени действия общо на ОСЕМ пъти с всяка по отделнШ.

1. На неустановена дата през зимата на 2009 год., св. Р.Р. е отсъствала от дома им, тъй като се е намирала на лечение в МБАЛ гр. Русе. Късно през нощта след като е употребил значително количество алкохол подс. Ш. решил да легне на леглото между двете си дъщери Л. и А., които спели заедно с цел да осъществи блудствени действия с по-голямата си дъщеря Л.. След като легнал до нея, той прокарал ръката си по нейното дупе и започнал да я опипва в резултат на което тя се е събудила, но той продължил да я опипва с ръка, защото това го възбуждало и му доставяло удоволствие. Тъй като описаното било първата подобна проява на подс. Ш., св. Л.Р. се е самоуспокоила, че всичко е случайно и се дължи на обстоятелството, че баща й е пиян и я е объркал с майка й, поради което не споделила с никого за случилото се.

Независимо от това действията на подс. Г.Ш. обаче продължили и през следващата 2010 година също когато неговата съпруга и майка на децата св. Р.А. е отсъствала от дома им.

2. На неустановена дата през лятото на 2010 год., подс. Ш. накарал св. Л.Р. да слезе заедно с него в мазата, за да почистят. Привикал я в тъмното помещение на избата и започнал да си разкопчава панталона, като й наредил да отиде близо до него, да се обърне с гръб и да си събуе дънките до долу за да си покаже задните части на тялотШ. Притеснена от това, което й предстой детето Л. категорично му е отказала, но подсъдимия я ударил с ръка по лицетШ. Едновременно с това хванал половия си орган и започнал да мастурбира и на сила свалил нейните дънки надолу и със свободната си ръка започнал да я опипва по дупетШ. Свидетелката по всякакъв начин се е опитвала да си вдигне панталона и се дърпала, за да избяга, но не успяла, тъй като подс. Ш. я хванал здраво с ръка и не я пускал като през това време продължил да мастурбира, но въпреки това не успял да еакулира.

3. След определен париод от време, когато майката - св. Р.А. е отсъствала от жилището, на неустановена дата през 2010 год., отново след употреба на алкохол в тъмната част на денонощието подс. Ш. по аналогичен начин отново е осъществил блудствени действия с дъщеря си Л.Р.. Двамата са били в една от стаите на жилището докато останалите деца спели в другата стая и повлиян от алкохола бил седнал на фотьойла и повикал детето Л. да седне в него, но тя му отказала. Тогава той със сила я обърнал с гръб към него, извадил половия си орган и започнал да мастурбира за да удовлетвори поредното си извратено желание. Приближавал детето към себе си и търкал своа полов член в дупето на детето, след което успял да еакулира върху нейната жилетка.

4. През периода от 28.09.2010 год. до 01.10.2010 год., майката - св. Р.А. за пореден път се е намирала в МБАЛ - Русе, отделение „Обща хирургия”. За пореден път подс. Ш. останал сам с децата си и първата вечер – на 28.09.2010 год., св. Л.Р. си легнала сама в една от стаите на жилището, а останалите деца и подсъдимия останали в другата стая. Същият отново консумирал алкохол и гледал порно-филми по телевизора и това го е превъзбудило, поради което решил да удовлетвори сексуалните си потребности като осъществи за четвърти път блудствени действия със своето дете Л.. Поради това оишъл при нея в другата стая, смъкнал панталона си до колене и оставайки гол, легнал на леглото до детето и събул нейния панталон, с който то е спялШ. Тогава казал на Л. - „Не се страхувай, нищо няма да ти направя !” и започнал с едната си ръка да опипва нейния полов орган, а с другата да мастурбира. За целта я обърнал настрани с гръб към него, пипал я и по гърдите, след което се е опирал в нея и търкал възбудения си полов член по нейното дупе, изпразвайки се на гърба й. Свидетелката го ударила с лакът в областта на стомаха, заради което той й е ударил един шамар, след това продължил с действията си като още повече смъкнал панталоните й надолу и продължавал да стимулира члена си с ръка, като го допирал до нейното тялШ. Тогава детето Л. започнало да го блъска и удря, вследствие на което той прекратил действията си, като се притеснявал от създалия се шум да не се събудят останалите деца, които спели в другата стая. След няколко дни детето споделило със сестра си Ш. Р. за случилото се между нея и баща им, но нейната сестра - Ш. не й повярвала.

През този период от време такива действия подс. Ш. е осъществявал и по отношение на другата му дъщеря св. А.Р.Р..

1. На неустановена дата нощно време през периода от 28.09.2010 год. до 01.10.2010 год., докато майка й - св. Р.Р. се е намирала в болницата, подс. Ш. е осъществил блудствени действия и с дъщеря си А.. Възползвайки се от обстоятелството, че останалите деца са спели, отново под влияние на употребено количество алкохол той се приближил до нея в момента, когато детето се е опитвало да заспи в леглотШ.Със сощитеси походливи намерения той започнал да я опипва в областта на половите й органи, като едновременно с това, с другата си ръка започнал да мастурбира. През това двреме й е говорел тихо, за да я успокоява и я карал да го гледа, търкайки половия си член нейните задни части на тялото, като по този начин продължавал да се самозадоволява. Детето А.Р. се страхувало и не смеело да му се противопостави, поради което понасяло неговите блудствени действия.

2. През периода от 16.02.2011 год. до 21.02.2011 год., св. Р.А. за пореден път постъпила на лечение в МБАЛ гр. Русе в гинекологичното отделение, а подс. Г.Ш. отново останал сам с децата. По време на всичките пет дни, всяка вечерп ротичала по един и същи начин, като продължавал да консумира алкохол и да гледа порно-филми.

През нощта на 17.02.2010 год., децата си легнали да спят в обща стая, като двете свидетелки сестрите А. и Л. Р.и са били на едното легло, а подс. Ш., двамата му сина А. и И. Р.и и малката му дъщеря Т.Р. са си легнали на другото леглШ. Той за пореден път гледал телевизия порно-филм и в ранните часове на 18.02.2011 год. решил да осъществи блудствени действия с дъщеря си А., която лежала на единия край на леглотШ. Първоначално той мислел, че детето спи, но в действителност А. е била будна. Подсъдимият Ш. станал и се приближил до леглото, вдигнал фланелката на А., която лежала странично на дясната си страна, навел се и започнал да смуче лявата й гърда, като я ухапал. Свидетелката А.Р. изпитала остра болка, но от страх не отворила очи, тъй като е мислела, че баща й ще я набие, ако се съпротивлява. После той започнал да я опипва по тялото, пипал я по половите й органи на голо, без да си вкарва ръката в тях. В резултат на тези негови действия детето не издържало, изправило се и се обърнало на другата страна. През това време нейният брат И. Р. се е събудил, станал и отишъл до тоалетната, при което подс. Ш. се е изплашил и се върнал в леглото си, като се престорил, че спи.

3. Същата нощ на 18.02.2011 год. след като момчето си е легнало, подс. Ш. отново станал от леглото и се приближил до детето А.Р.. Събул си панталоните, смъкнал тези, с които спяла А. започнал да й говори тихо и я накарал да прави това, което вижда на работещия телевизор, където е бил излъчван някакъв порно-филм. Тогава детето се е уплашило, не посмяло да мърда и подсъдимият започнал да опипва с едната си ръка дупето на детето А., а с другата да извършва мастурбиращи действия по своя полов орган. В този момент свидетелката се е уплашила, че баща й ще я изнасили, приближила се до спящата си сестра Л. и с пръсти я ощипала за да се събуди. След като тя се е събудила, подс. Ш. станал и се е оттеглил на своето легло при останалите деца, легнал си и заспал.

1. На тази дата контактите му с трите малолетни дъщери не престанали с детето А., като последния случай е станал когато се събудил на 18.02.2011 год. и в леглото до него се е намирала най-малката му дъщеря Т.Р.. Призори той решил да осъществи блудствени действия и с нея, като за целта й събул долните гащички, след което започнал да я опипва по половите органи на дететШ. Тези негови действия са били забелязани от другата му по-голяма но малолетна дъщеря А.Р., който в този момент вече са била събудила.

На следващият ден 19.02.2011 год. по-голямата от останалите сестри св. Л.Р. отишла на свиждане в болницата на майка си св. Р.Р., с която споделила за случващото се в дома им когато тя отсъства между тях трите и баща им подс. Г.Ш.. Веднага са били уведомени органите на полицията, в резултат на което е било образувано незабавно досъдебно производство, по време на което е бил извършен неотложен оглед на местопроизшествие и подс. Ш. същия ден е бил задържан.

По доказателствата.

Както вече беше отбелязано по-горе развитието на съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. Г.Ш. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност неговите признания изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.

Поради това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. Л.Р.Р., св. А.Р.Р. и св. Т.Р.Р., трите сестри пострадали жертви на походливостта на своя баща – подс. Ш., на св. И. Р. Р., св. А. Р. Р. и св. Ш. Р.Р. – останалите три даца, които са станали неволни свидетели на неговите действия, на св. Р.Р.А. – майката на всички деца и живееща на съпружески начала с подс. Г.Ш., на съседа им св. Ш. Н. П. и на св. П. П. П. полицейски служител, пред който св. Ш. Р. и майка й св. Р.Р. са съобщили за действията на подсъдимия с цитираните й три по-малки сестри и негови дъщери.

В подкрепа на тези гласни доказателства съдът цени и писмените такива, както и приложените по делото доказателствените средства – протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включително и такъв за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за освидетелстване и изземване на сравнителни образци, протокол за доброволно предаване, три съдебномедицински експертизи, четири комплексни съдебно-психиатрично-психологични експертизи, съдебно-биологична експертиза на веществено доказателство, социален доклад от Агенция „Социално подпомагане”, Дирекция за социално подпомагане гр. Русе, докладна записка, справка от МБАЛ гр. Русе, свидетелство за съдимост, автобиография, декларации по семейно и имотно състояние и веществено доказателство: - долнище на анцуг, приложено към делотШ.

В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички пострадали три малолетни деца, тяхната майка и останалите деца, както и събраните по делото доказателства от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси, свързани с допуснатото пътно-транспортно престъпление. По делото са били назначени множество съдебни експертизи, чиито заключения както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават прецизни отговори на всички правно релевантни въпроси.

Досежно здравословното психическо състояние на подс. Ш. съдът взе предвид констатациите в заключението на извършената комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза. В него е отразено, че Г.Х.Ш. ***, но страда от лека умствена изостаналост. С оглед на това той е могъл към момента на извършване на отделните деяния да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Освен това Ш. има проблеми с овладяване на импулсивността, контрола над влечениято и потребностите си, поради което са налице слаби волеви усилия и склонност да неглижира етичните си норми. След като са улеснени от употребата на алкохол и особеностите на личностовата структура на преден план излизат нагонните тенденции, които от своя страна улесняват подобно поведение, в което собствените му деца е възможно да станат обект на сексуално желание и удовлетворение. Няма отклонение в сексуалната ориентация на подс. Ш., а е налице затруднение в контрола над влеченията и потребностите му, а също така и овладяване на импулсивността. Същият е в състояние да разбира свойството и значението на извършваните по отношение на него следствени действия и да дава достоверни обяснения и не се нуждае от настаняване в психиатрично заведение.

Според изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза пострадалата Л.Р. също не се води на диспансерен учет в ЦРЗ-Русе и няма данни по отношение на нея да са провеждани стационарни психиатрични лечения. Съобразно експертното заключение с оглед психичното й състояние, същота може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях. При нейното освидетелстване не са установени психопатологични нарушения, които да мотивират мнението, че е склонна да преувеличава или да си фантазира факти и обстоятелства, които да са свързани с описаните от нея събития. От анамнестичните данни както и от тези, получени при психиатричното и психологично изследване по експертизата на Л.Р. са установени симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност, повишена раздразнителност и затруднения в способността за концентриране на вниманиетШ. Тези симптоми са възрастово специфични, емоционални и поведенчески, които могат да се възприемат като психологични последици, характерни за лица в юношеска възраст, преживели психична травма със сексуален характер. Л.Р. не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК и спрямо нея не се налага провеждането на принудителни медицински мерки.

От заключението на изготвената в хода на разследването комплексна психиатрично-психологична експертиза втората пострадала А.Р. става ясно, че и тя не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе, но страда от лека умствена изостаналост и значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение. Същата е преосвидетелствана за срок от две години, като й е определена 70 % инвалидност с чужда помощ ТНВСА, но същевременно е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях при положение, че желае да стори това. При нея не са налице психопатологични нарушения, които да водят на заключението, че е склонна да преувеличава или да фантазира факти и обстоятелства, които са свързани с описаните от нея събития. От анамнестичните данни, както и от получените данни при психиатричното и психологично изследване по експертизата на А.Р. са установени симптоми на повишена тревожност. Същите са възрастово специфични и могат да се разглеждат като психологични последици, характерни за такива юноши, преживели психична травма със сексуален характер. Лицето А.Р. не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК и спрямо нея не се налага провеждането на принудителни медицински мерки.

По делото е изготвена и четвърта комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза относно здравословното психическо състояние на най-малката пострадала - детето Т.Р., от чието заключение се установява, че то не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе и няма данни да е провеждала лечения или да е била консултирана в ДЮЦПЗ при ЦПЗ-Русе. С оглед вербалното и невербално поведение на същата, експертите изразяват становище, че тя може правилно да възприема фактите, които имат значение по делотШ. В същото време преживяното фрустрационно събитие се интерпретира от нея като интензивно негативно емоционално преживяване. Предвид това и възрастта на Т.Р., степента на развитие на говорните й умения и богатство на езика, то те са нормални за тази възраст, поради което е възможно тя да има затруднения в точното възпроизвеждане на събитията в детайли. При Т. не са установени психопатологични нарушения, които да формират заключението, че е склонна да преувеличава или да фантазира факти, свързани с преживяното събитие. Симптомите на повишена тревожност и страхова зареденост, които се наблюдават при Т.Р. са възрастово специфични емоционални поведенчески симптоми и могат да се разглеждат като психологични последици, характерни за деца и юноши, преживели психична травма от сексуален характер. Тази пострадала също не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК и спрямо нея не се налага провеждането на принудителни медицински мерки.

В хода на досъдебното производство са извършени и три медицински експертизи по отношение на трите малолетни пострадали Л., А. и Т. Р.и.

От заключението на първата съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при прегледа на Л.Р.Р. не са били установени видими следи от увреждания по лицето, тялото и крайниците. Видно от експертното мнение половият й орган е правилно развит от женски тип без видими следи от травматични увреждания включително и полулунната й девствена ципа. Според даденото заключение анатомичното и функционално състояние на половия орган не допуска извършването на вагинален полов акт без да останат видими следи от наранявания. По нейното тяло и половата й област не са били установени специфични зацапвания.

Според изготвената в хода на делото втора съдебно-медицинска експертиза от прегледа на А.Р. е било установено охлузване на зърното на лявата гърда. Видно от експертното становище и нейният полов орган е правилно развит за възрастта й от женски тип без видими следи от травматични увреждания, включително и досежно полулунната й девствена ципа. Съобразно даденото заключение анатомичното и функционално състояние на половия й орган също не допуска извършването на вагинален полов акт без да останат видими следи от увреждания. По тялото и в половата област на А.Р. не са били установени специфични зацапвания, освен с кръв поради менструация по време на проведения преглед.

Видно от заключението, изготвено по третата съдебно-медицинска експертиза, при прегледа на детето Т.Р. не са били установени видими следи от увреждания по лицето, тялото и крайниците. Външните й полови органи са правилно развити за нейната възраст без видими следи от травматични увреждания, а девствената й ципа е с пръстеновидна форма също без увреждания и от влагалището не изтичат секрети. Според експертното мнение, анатомичното и функционално състояние на половия й орган не допуска извършване на вагинален полов контакт без да останат видими следи от увреждания. По нейното тяло и около половата й област не са установени специфични зацапвания.

В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на трите пострадали - св. Л.Р.Р., св. А.Р.Р. и св. Т.Р.Р., които независимо от ниската им възраст, тяхното физическо и психическо развитие, подробно в хода на досъдебното производство в присъствието на педагози, психолози, представители на ИДПС и на тяхната майка св. Р.Р., посочват точно какви действия подс. Ш. е осъществил с тях в инкриминирания период от време за постигане на неговите сексуални цели. Както беше посочено по-горе от заключението по трите комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи се установява, че техните показания, представляват годно доказателствено средствШ. Трите свидетелки непротиворечиво, вътрешно логично и непосредствено възпроизвеждат факти и обстоятелства свързани с поведението на подсъдимия във всеки един от случаите. По безспорен и категоричен начин се установява от техния свободен разказ как той ги е карал и мотивирал да си лягат с него в леглото или да сядат в скута му в областта на половия му орган, да правят определени движения за да може да се възбуди и да реализира своите намерения. Във всички от случаите той се е възползвал от отсъствието на майка им – св. Р.Р., която често пъти се е намирала в МБАЛ гтр. Русе на лечение. Действително както е отбелязано и в посочените заключения по комплексните експертизи и трите малолетни пострадали не са способни да лъжат, да фантазират и да си измислят факти и обстоятелства извън случилите се събития, поради което техните показания изцяло кореспондират с възприетата фактическа обстановка и съвкупния доказателствен материал. Гласните доказателства на другите посочени свидетели са последователни, житейски логични и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват, като в крайна сметка опровергават версията на подс. Ш., че не е употребявал никакви форми на принуда за да извърши блудствените си действия. На практика манипулирайки ги по цитирания начин, след като обикновено ги е карал да му сядат в скута или да лягат с него в леглото многократно е осъществявал с трите си малолетни дъщери телесени контакти, за достига до възбуда и еакулация, като по този начин е осъществявал своите престъпни действия.

Съдът както вече бе посочено по-горе дава вяра на обясненията, дадени от подсъдимия в хода на досъдебното производство и кратките такива в съдебно заседание, с които прави пълни самопризнания, че е имал такива контакти с посочените три пострадали, доколкото те като доказателствено средство са източник на факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делотШ. Същият се признава за виновен по всички обвинения и същевремено изразява дълбокото си съжаление за случилото се и отдава това на своето слабоволие и психическо състояние. В съвкупността си по-голяма част от неговите обяснения, кореспондират със съвкупния доказателствен материал, в чиято доказателствена стойност съдът не намира никакво съмнение. В основата на приетите за доказани по безспорен начин, фактически положения са събраните по делото изобилни доказателства от експертен порядък, които изчерпателно дават подробни и прецизни отговори на всички релевантни по всяко едно от всички единадесет деяния въпроси.

От правна страна.

Съдът след като анализира събрания по делото съвкупен, доказателствен материал и въз основа на възприетата фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

От данните по делото е видно, че въпреки леката форма на умствена изостаналост подс. Г.Х.Ш. *** е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и да участва пълноценно в наказателното производствШ. Поради това съдът приема, че същият като субект на извършените от него престъпления е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

Преди да пристъпи към правен анализ на всяко едно от извършените от него престъпления, съдът констатира, че в цялостната престъпна дейност подс. Ш. е осъществил в реална съвкупност, в широка гама от престъпни посегателства, субсумирани като три отделни престъпления - блудства по смисъла на чл. 149 и чл. 150 от НК, които по своята правна природа се характеризират с висока степен на обществена опасност.

1. По отношение на първото престъпление, със своите действия подс. Ш. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 150 ал.2, вр. с ал. 1 пр.1 и пр.3, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, тъй като през периода от зимата на 2009 год. до 28.09.2010 год. вкл., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на четири пъти е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - Л.Р.Р. с ЕГН- ********** ***, чрез употреба на сила и използване на положение на зависимост и надзор, като случаят е особено тежък.

Престъплението „блудство” по смисъла на чл. 150 ал.1 от НК по своята правна природа, представлява нерагламентирани сексуални действия на дееца с непълнолетно лице от женски пол с цел удовлетворяване на полови желания. В конкретните четири пъти, съдът приема за безспорно установено, че от обективна страна за да извърши блудството с непълнолетната Л., подс. Ш., възползвайки се от ниската й възраст и близките му родствени е осъществил множество такива действия. Предвид възрастта на пострадалата Л.Р. пряко волята си е участвала в извършването на цитираните действия, като е позволявала на подсъдимия да я опипва по различни части на нейното тяло и половия й орган, търкане на неговия полов орган в нейното тялШ. Съдът изцяло споделя становището на представителя на обвинението, досежно изпълнителното деяние, че в резултат на осъществените блудствени действия във всички случаи, той е постигнал своите цели - да се възбуди и да удовлетвори половите си желания, без между него и пострадалата да е имало съвкупление.

По отношение на пострадалата Л.Р., подс. Ш. много добре е съзнавал ниската й възраст, обстоятелството, че следва да полага грижи за правилното му развитие във всички сфери. Въпреки това, воден от слабите си задръжки системно е удовлетворявал сексуалните си потребности, осъществявайки блудствени действия с непълнолетната си дъщеря. За реализация на своите намерения той е използвал принуда под формата на сила – като й е нанасял удари, държал я здраво, за да сломи евентуалната й съпротива и да подчини детето на волята си, принуждавайки го да задоволява неговите желания.

Освен това подс. Ш. е използвал и положението на зависимост спрямо пострадалата и изисквал като неин родител пълно подчинение на неговата воля. Намирайки се под негов надзор въпреки липсата на адекватна родителска грижа Л.Р. не можела да защити собствените си интереси не само поради ниската си възраст и използваната сила, но и поради психологическата й обвързаност с подсъдимия като неин родител, което положение налагало примирение със случващото се.

Налице е и следващото квалифициращо обстоятелство, тъй като с оглед ниската възраст на пострадалата, биологичната й връзка с извършителя, формите на упражняваната принуда, изразената упоритост в умисъла, множеството деяния и реалните последици за психиката на жертвата, случаят се явява особено тежък. Престъпните посегателства по отношение на личността на Л.Р. са започнали още преди навършването на 14 годишната й възраст, но предвид наличието на продължавано престъпление цялостната престъпна дейност на подс. Ш. следва да бъде квалифицирана по чл. 150 ал.2 от НК, съобразено с разпоредбата на чл. 26 ал.4 от НК.

С оглед наличието на повече от две самостоятелни деяния спрямо личността на пострадалата Л., извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по чл.150 ал. 2 от НК, цялостната престъпна дейност на подс. Ш. спрямо нея следва да бъде квалифицирана като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

От субективна страна това престъпление е извършено от подс. Г.Ш. с пряк умисъл, тъй като е знаел, че пострадалата е непълнолетна, съзнавал е, че такива действия с нея са запретени от закона и същите са с висока степен на обществена опасност, предвиждал е тяхното настъпване и въпреки това е искал настъпването на този престъпен резултат. Между неговите действия, виновното му поведение и произтичащите от това вредни последици съществува пряка причинна връзка.

2. По отношение на второто престъпление, със своите действия подс. Ш. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 149 ал.5 т.4, вр. с ал.2 пр.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като през периода от 28.09.2010 год. до 18.02.2011 год., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на три пъти е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - А.Р.Р. с ЕГН **********, като блудството е извършено чрез използване на положението на зависимост и надзор над пострадалата и случаят е особено тежък.

Както вече бе отбелязано по-горе престъплението „блудство” по смисъла на чл. 149 ал.1 от НК, представлява сексуални действия на дееца с малолетно лице от женски пол с цел да удовлетвори половите си желания. В конкретните три пъти, съдът приема за безспорно установено, че от обективна страна за да извърши блудството с малолетната А., подс. Ш., възползвайки се от ниската й възраст и родствените му отношения с детето е осъществил множество такива действия. Предвид крехката възраст на детето, пострадалата А.Р. пряко волята си е участвала в извършването на цитираните действия, каквито е сторил и с другата пострадала. Съдът изцяло споделя становището на представителя на обвинението, досежно изпълнителното деяние, че в резултат на осъществените блудствени действия във всички случаи, той е постигнал своите цели - да се възбуди и да удовлетвори половите си желания, без между него и пострадалата да е имало съвкупление.

Подсъдимият Ш. е съзнавал ниската възраст на детето си, както и физическото му състояние, обстоятелството, че следва да полага грижи за правилното му развитие във всички области на живота. Независимо от това, воден от слабите си задръжки той е удовлетворявал сексуалните си потребности, осъществявайки блудствени действия с малолетната си дъщеря.

Налице е квалифициращото обстоятелство, съобразно което опдс. Ш. е използвал положението на зависимост от него спрямо пострадалата А. и изисквал като неин родител пълно подчинение на волята му с цел задоволяване на неговите страсти. Безспорно детето се е намирало под негов надзор и въпреки липсата на адекватна родителска грижа тя не можела да защити собствените си интереси, не само поради ниската си възраст но и поради психологическата й обвързаност с подс. Ш. като неин родител, поради което създалата се ситуация, налагала примирение със случващото се. Тези обстоятелства са били ясно съзнавани и използвани от подсъдимия постигане на неговите цели.

С оглед ниската възраст на пострадалата А.Р., нейното здравословно състояние, съответстващо на 70 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ, биологичната й връзка с извършителя, изразената упоритост в умисъла на подс. Ш., множеството деяния, начина им на осъществяване и реалните последици за психиката на жертвата, случаят се явява особено тежък. В тази насока съдът изцяло споделя становището на представителя на прокуратурата за наличието и на следващото кволифициращо обстоятелствоу визирано в чл. чл. 149 ал.5 т.4 от НК.

Предвид наличието на повече от две самостоятелни деяния спрямо личността на пострадалата А.Р., извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предходните, същите поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление по смисъла на чл.149 ал. 1 от НК. Поради това цялостната престъпна дейност на подс. Ш. спрямо нея следва да бъде квалифицирана като продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.

От субективна страна и това престъпление е извършено от подс. Ш. в условията на пряк умисъл, тъй като е знаел, че и тази пострадала е малолетна, съзнавал е, че такива действия с нея са запретени от закона, предвиждал е тяхното настъпване и въпреки това е искал настъпването на тези престъпни последици. Между неговите действия, виновното му поведение и произтичащите от това вредни последици съществува пряка причинна връзка.

3. По отношение на третото престъпление, със своите действия подс. Ш. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 149 ал.5 т.4, вр. с ал. 2 пр.2 и пр.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 18.02.2011 год. в гр. Русе еднократно е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Т.Р.Р. с ЕГН ********** - на 4-годишна възрасту като блудството е извършено чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата и положението й на зависимост и надзор, като случаят е особено тежък.

И по отношение на детето Т., подс. Ш. е съзнавал изключително му ниската възраст, както и крехкото му физическо състояние, че следва да полага грижи за правилното му развитие. Въпреки това, воден от слабите си задръжки с цел да възбуди и удовлетвори сексуалните си потребности е осъществил блудствени действия с малолетната си дъщеря.

Налице е квалифициращото обстоятелство, дефиниращо, че подс. Ш. е използвал положението си на зависимост спрямо детето и е изисквал като родител пълното му подчинение на своята воля с цел да задоволи своите страсти. След като то се намира под негов надзор, въпреки липсата на адекватна родителска грижа детето Т. не е можело да защити своите права и интереси не само поради ниската си възраст, но и поради психологическата му обвързаност с подсъдимия, което е налагало примирение със случващото се.

Освен това с оглед изключително ниската си възраст, по отношение на престъпните действия на подс. Ш., детето Т.Р. се е намирало в безпомощно състояние и невъзможност за реално противодействие и защита. Тези обстоятелства са били ясно съзнавани и използвани от него за постигане на неговата цел.

С оглед изключително ниската възраст на пострадалата, нейната физическа безпомощност, биологичната й връзка с извършителя и реалните последици за психиката на жертвата, случаят се явява особено тежък. Поради това съдът счита, че е налице и следващото квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 149 ал.5 т.4 от НК.

Правилно представителят на прокуратурата не е обединил всички осем отделни деяния в едно престъпление, тъй като се касае за престъпления против личността на различни лица и това би влязло в противоречие с чл. 26 ал.6 от НК и със задължителното ТР № 72/1984 год. на ОСНК на ВКС.

Мотивите за извършване на тези престъпления са осъзнатата от подс. Г.Ш. потребност, чрез противоправните си действия да реализира извратените си, похотливи сексуални желания.

Причините за извършване на всички престъпления са незачитане на действащото в страната законодателство, слабите му морални и волеви задръжки, неуважение към личността на трите пострадали и несъобразяване с нормите за правилното физическо и психическо развитие на подрастващите.

По вида и размера на наложените наказания.

Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на всяко едно от трите наказания, следва да се съобрази императивната процесуална разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 58а от НК, както по вида така и по размера, което да съответства с тежестта на извършените от подс. Ш. три престъпления. При тяхната индивидуализация, съдът отчита по отношение на подс. Г.Ш., като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, неговите самопризнания, критичното му отношение към стореното, положителните му характеристични данни, тежкото му семейно и материално положение, а като отегчаващи такива – системната злоупотреба с алкохол, упоритостта в умисъла, извършване на множество деяния в реална съвкупност с повече от едно малолетно лице, а също така и непоправимите отрицателни последици в тяхната психика.

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на всички деяния и на личността на подс. Ш., на мотивите и причините за тяхното извършване, както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното приложение на чл. 58а от НК и в съответствие с процесуалните правила, предвидени в чл. 301 ал.1 т.3 и 6 от НПК пристъпи към определяне на всяко едно от наказанията. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразявайки тези правни норми съдът счита, че всяко едно от трите наказания следва да бъде индивидуализирано между минимума и средния размер на предвиденото в съответните текстове на НК наказание.

Поради това решаващата инстанция намира, че

1. По отношение на първото престъпление чл. 150 ал. 2, вр. с ал.1 пр.1 и пр.3, вр. с чл. 26 ал.1 от НК осъществено спрямо непълнолетната Л.Р. счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва да му бъде определено наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. Ш. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ следва да бъде редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

2. По отношение на второто престъпление по чл. 149 ал.5 т.4, вр. с ал.2 пр.3, вр. с ал. 1, вр. с чл.26 ал.1 от НК извършено по отношение на пострадалата малолетна А.Р. счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва да му бъде определено наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. Ш. наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА следва да бъде редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

3. При същите предпоставки за извършеното трето престъпление по чл. 149 ал. 5 т.4, вр. с ал. 2 пр. 2 и пр. 3, вр. с ал.1 от НК осъществено по отношение на малолетната пострадала Т.Р. счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва да му бъде определено наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

В съответствие с текста на 58а ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. Ш. наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА следва да бъде редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Тъй като всички престъпления са извършени в реална съвкупност, след тяхното групиране на основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът намира, че на подс. Г.Х.Ш. ***, със снета по делото самоличност следва да му бъде наложено най-тежкото измежду тях наказание, изразяващо се в ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при ОБЩ първоначален режим в затворническо заведение от ОТКРИТ тип.

Тъй като след усложнената престъпна дейност на подс. Г.Х.Ш. е била разкрита по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Предвид разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК съдът счита, че срока на предварителното му задържане за периода от 20.02.2011 год. до настоящия момент следва да му бъде зачетен и същия да му се ПРИСПАДНЕ при изтърпяване на така определеното му общо наказание.

Окръжният съд счита, че в този си вид и размер наложеното на подс. Ш. наказание, ще го лиши от възможността да извършва такива престъпления. Освен това същото ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля, както спрямо него така и спрямо останалите членове на обществотШ. По този начин ще се постигнат и предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По въпроса за веществените доказателства.

При това положение и на основание чл. 301 ал.1 т. 11 от НПК съдът счита, че вещественото доказателство събрано по делото - долнище на анцунг, следва след приключване на делото с влязла в сила присъда да бъде върнато на неговия собственик.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Г.Х.Ш.,***, със снета по делото самоличност, следва да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 1 189 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство за вещи лица, психолог и педагози.

Мотивиран от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател: