№ 241
гр. Смолян, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500435 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 355/06.10.2021 г. по гр. д. № 45/2021 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от С. С.
К. срещу „Б.“ ЕООД гр. Смолян, иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за
заплащане на сумата от 8 401, 54 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода май – август 2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 19.01.2021 г., до окончателното заплащане на задължението.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху трудовите
възнаграждения за месеците май, юни и юли 2020 г. в размер на 54, 65 лева,
като е отхвърлен този иск за разликата до пълния размер от 445, 38 лева,
както и за м. август 2020 г. и за периода след 31.08.2020 г. до 19.01.2021 г.;
ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на
1 068, 39 лева.
Това решение в отхвърлителната му част се обжалва пред
Смолянски окръжен съд от ищецът С. С. К., чрез пълномощник адв. С.К., с
оплаквания, че е необосновано и незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения, както и е налице прекомерност на
дължимите разноски.
1
Във въззивната жалба се сочи, че ищецът бил абсолютно
изненадан, че се представили платежни ведомости, на които ищецът се
подписал, с твърдение, че е получил заложените в тези ведомости суми. Сочи
се, че в писмената защита е направен довод, че най-вероятно тези ведомости
са подпъхнати за подпис, като се прави позоваване на показанията на свид.
В.. Жалбоподателят твърди, че освен получените по банков път 1 900 лева
други суми от работодателя не е получавал; твърди, че не е подписвал
ведомости за трудови възнаграждения, защото не е получавал нито една от
сумите, отразени в тях.
Твърди се във въззивната жалба, че тези ведомости не могат да
бъдат годно доказателство за установяване и доказване на плащане, тъй като
те не са годни първични документи – не притежават документална
обоснованост. Твърди се, че ответното дружество е подготвило тези
ведомости за представяне при нужда, тъй като не е изплатило реално
дължимите възнаграждения.
Възразява се срещу извода, че няма законово изискване за
удостоверяване на датата на подписването на първичния счетоводен
документ, респ. датата на получаване на сумите; възражението, че липсва
дата на съставяне на първичния счетоводен документ не е обсъдено от съда,
като в тази връзка се прави позоваване на чл. 6 от Закона за счетоводството.
Сочи се, че поради това ищецът е поискал да бъдат представени
оборотните ведомости, които са първични ежемесечни счетоводни документи
и задължително съдържат всички елементи по чл. 6 от ЗСч, като отразяват
дължимото се възнаграждение и удръжки /за работника и работодателя/ за
предходен месец и съответно на основание тях се правят и съответните
счетоводни отразявания; след като се твърди, че сумите са изплатени при
прекратяване на правоотношението, то от първия период до датата на
изплащане следва да са отразени като задължения към работника.
Във въззивната жалба по отношение показанията на свид. К. се
сочи, че същите са кредитирани, въпреки че той и управителят на ответното
дружество са съдружници в търговско дружество с идентична търговска
дейност. Твърди се, че ответното дружество не доказва по безспорен начин да
е извършило плащане на дължимото трудово възнаграждение.
С въззивната жалба се иска да бъде отменено решението в
обжалваните му части, включително и относно разноските /присъдени в
прекомерен размер/, като се постанови съдебен акт, с който да бъдат уважени
изцяло предявените искове, да се присъди законна лихва и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца разноските по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от ответникът „Б.“ ЕООД, чрез
пълномощник адв. С.Ч., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно, мотивирано и законосъобразно.
Твърди се в отговора, че твърденията в жалбата не кореспондират
2
с доказателствата по делото и установената фактическа обстановка. Твърди
се, че доводите на ищецът не са подкрепени с доказателства, а плащането на
претендираните трудови възнаграждения се доказва по категоричен начин от
съдебно-икономическата и съдебно-графичната експертиза, както и от
показанията на свид. К..
Прави се позоваване на заключението на съдебно-графичната
експертиза, като се излага довод, че с положените от ищецът подписи върху
платежните ведомости се доказва, че ответникът е изпълнил чрез плащане
задължението си заплащане на трудовите възнаграждения на ищеца; това се
отнася и за фиша за м. септември 2020 г.
Сочи се в отговора, че възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е направено до приключване на устните
състезания в първата инстанция; алтернативно се сочи, че същото не е
прекомерно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
За въззиваемият пълномощникът му адв. Сл. Ч. оспорва
въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи,
а по същество съобрази следното:
Не се спори, че страните са били в трудово-правни отношения по
силата на сключен между тях Трудов договор № 22/13.05.2020 г., прекратено
със Заповед № 23/31.08.2020 г.
Ищецът претендира, че ответното дружество не му е заплатило
трудовото възнаграждение за м. май 2020 г. /11 работни дни/, за м. юни 2020
г. /5 работни дни/, за м. юли 2020 г. /22 работни дни/ и за м. август 2020 г. /21
работни дни/, т. е. за целия период, в който ищецът е полагал труд в
ответното дружество.
Ответното дружество оспорва иска, като твърди, че ищецът е
получил претендираното трудово възнаграждение. В подкрепа на
възражението си представя платежни ведомости, платежен фиш и преводно
нареждане.
Видно от представените ведомости, на ищецът С.К. по ведомост
за периода 01.05.2020 г. – 21.07.2020 г. е начислено трудово възнаграждение
за получаване в размер на 375, 06 лева, срещу което е положен подпис; по
ведомост за периода 01.06.2020 г. до 20.07.2020 г. на ищеца К. е начислено
възнаграждение в размер на 2 327, 94 лева, срещу което е положен подпис.;
по ведомост за периода 01.07.2020 г. – 24.08.2020 г. на ищеца е начислено
възнаграждение в размер на 2 327, 94 лева, срещу което е положен подпис; по
3
ведомост за периода 01.08.2020 г. – 24.09.2020 г. на К. е начислено
възнаграждение в размер на 3 117, 08 лева, срещу което е положен подпис.
Според платежен фиш за м. август 2020 г.ищеца получава сума в
размер на 3 117, 08 лева, като е положен подпис за получил сумата. С
платежно нареждане от 21.09.2020 г. по сметка на ищеца ответното
дружество е привело сумата от 1 952 лева.
Ищецът е оспорил подписа си на представените в оригинал
платежни ведомости и платежен фиш. Назначената пред районния
комплексна експертиза /почеркова + ТИД/ дава заключение, че подписите
върху процесените ведомости и върху платежния фиш са положени от С. С.
К.. Вещото лице сочи, че не е възможно да се установи дали подписите са
положени в един и същи момент, поради липса на приложима методика.
Експертизата установява, че подписите върху ведомостите за месеците май,
юни и юли 2020 г. са изписани със сходна по състав химикална паста, а
подписът на платежния фиш за м. август е изписан с различна по състав
химикална паста.
В експертизата е посочено, че като сравнителен материал са
използвани подписи на С.К. върху пълномощно за адв. С.К. от АК – Смолян
от 18.01.2021 г. и протокол за изземване на сравнителни образци от
14.04.2021 г. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че като
сравнителен материал е използвал и електронното изображение на подписа на
ищеца, направен при подаване на заявление за издаване на лични документи.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца е оспорил
заключението на почерковата експертиза с искане да се използва
допълнителен сравнителен материал, по който подписите са положени от
ищеца по време най-близко до времето на полагане на подписите на
ведомостите - трудовия договор, допълнителното споразумение, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Районният съд е отказал назначаването на повторна или тройна
почеркова експертиза.
Пред настоящата инстанция във въззивната жалба ищецът не
излага доводи относно почерковата експертиза и не прави искане за
назначаване на нова или тройна експертиза.
Настоящата инстанция счита, че следва да се кредитира
заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Р.Г., като
компетентно и обективно изготвена. Вещото лице е правило изследвания
върху достатъчно сравнителен материал – подписа на ищеца върху
пълномощното на адв. С.К., приложено по първоинстанционното дело,
подписа на ищеца при подаване на заявление за лични документи, както и
експерименталните образци, положени от ищеца пред вещото лице. Не може
да има съмнения за промяна в начина на полагане на подпис през течение на
продължителен период от време, каквито съмнения е изказал пълномощникът
на ищеца пред районния съд, тъй като подписа в пълномощното /л. 6 от
4
делото/ е положен на 18.01.2021 г. – само пет месеца след края на м. август
2020 г., когато работодателят твърди, че ищецът е положил подписи във
ведомостите.
Пред настоящата инстанция ищецът във въззивната жалба излага
твърдения, че най-вероятно представените от работодателят ведомости са
„подпъхнати за подпис“. Доказателства в тази връзка не се сочат от
жалбоподателя. Относно позоваването на показанията на свид. В., цитирани
във въззивната жалба – че поставил много подписи – шест, седем пъти, не
получил пари; подписал се, защото не му се разправяло повече с
управителката, получил само 400 лева и останалите пари не получил – следва
да се посочи, че тези показания по никакъв начин не могат да обосноват
извод, че работодателят е накарал по някакъв начин ищецът да се подпише на
ведомостите, без ищецът да е знаел, че се подписва на тези ведомости в
удостоверяване, че получава посочените в тях суми.
В тази връзка не се установява твърдението във въззивната жалба,
че работодателят е подготвил тези ведомости за представяне при нужда.
Установява се, че върху представените от работодателят ведомости ищецът се
е подписал за получаване на посочените във ведомостите суми, т.е. не би
могло представените оригинали на ведомостта, подписани от ищецът, да са
„подготвени“ от работодателя за представяне при нужда.
С оглед твърденията в жалбата, че тези документи не са годно
доказателствено средство за установяване на плащане, тъй като не са годни
първични счетоводни документи – липсва дата на съставянето им и дата на
подписването им /явно се има предвид от ищеца/, следва да се допълни, че
неизпълнение на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати
няма гражданскоправни последици – Решение № 41/26.02.2019 г. по гр. д. №
2525/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Съгласно чл. 270 ал. 3 от Кодекса на труда, принципът е, че
изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор задължение на
работодателя да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение
се удостоверява с подписа на работника или на посочено от него лице във
ведомостта, в разписка или с документ за банков превод по сметка на
работника. В настоящия случай, с оглед установеното от графическата
експертиза, ищецът се е подписал във ведомостите за месеците май, юни, юли
и август 2020 г. във ведомостите, както и е подписал платежен лист за
посочената в него сума. Не се спори, че по банков път на ищеца е приведена и
сумата от 1 952 лева. Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода от
13.05.2020 г. до 31.08.2020 г. са общо в размер на 9 236, 75 лева, а според
платежните ведомости и банковия превод на ищеца е изплатена общо сумата
5
от 10 100, 02 лева.
При тези доказателства не се установява твърдението на ищеца, че
ответникът му дължи трудови възнаграждения за процесния период от време,
поради което така предявения иск е неоснователен и недоказан.
Работодателят, чиято е доказателствената тежест да установи плащане,
установява плащане на трудовите възнаграждения с представените ведомости
за процесния период от време, на които ведомости ищецът е положил подписа
си.
По искане на жалбоподателят-ищец въззивната инстанция изиска
от работодателя и същият представи главна книга за 2020 г. и оборотна
ведомост за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. Въпреки дадената
възможност, жалбоподателят не изложи твърдения и не направи
доказателствени искания във връзка с тези доказателства. Въззивният съд не
намери основания за назначаване на допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, доколкото от данните по главната книга и от оборотната ведомост
не би могло да се даде отговор на въпросите, поставени във въззивната
жалба. Движението на финансовите средства на работодателя, отразено в тези
документи, не би могло да обоснове извод кога, какви суми и на кой от
работниците са изплатени. Документите, установяващи плащане на трудови
възнаграждения, са ведомостите, а в настоящия случай според наличните
доказателства ищецът се е подписал в тези ведомости в удостоверяване
получаване на сумите по тях.
По отношение твърденията във въззивната жалба за описаните
разминавания на сумите по ведомост, по заключението на СИЕ и
становището в отговора на исковата молба, следва да се допълни, че СИЕ
безспорно установява дължимото на ищеца възнаграждение за процесния
период – 9 236, 75 лева, , както и че според ведомостите и банковия превод на
ищеца е изплатена сумата от 10 100, 02 лева, т.е. установява се изплащане на
дължимото, в което се включва и исковата претенция.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответната страна не е направено
своевременно пред районния съд, поради което по него въззивната инстанция
не би могла да се произнесе. Такова възражение не се прави и за адвокатското
възнаграждение на представителя на въззиваемия пред настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лева.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 355/06.10.2021 г. по гр. д. № 45/2021 г. на
Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, гр. Смолян, ул. „Ч.“ № 3, вх.
„Б“, ет. 5, ап. 28 да заплати на „Б.“ ЕООДы ЕИК *****, деловодни разноски
за въззивината инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок, считано от съобщената в съдебно заседание дата –
17.12.2021 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7