РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500767 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е. С." АД, ЕИК .........., въззивна жалба
против Решение № 260150/11.09.2020г. по гр.дело № 796/2020г. по описа на ВТРС, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от В. К. Г. против дружеството.
С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е приел, че ищецът
не дължи на "Е. С." АД сумата от 1 999.74 лв., представляваща начислена сума на основание
чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. № ........... и аб. № ......... за ел.енергия на адрес град В. Т.,
ул.“Д. Ц.“ № ..., вх.В, ет.1, ап.1, за която е издадена фактура № **********/23.03.2020г.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че правно необосновани са
изводите на съда за недоказаност по делото кога и по какъв начин е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не можело да
се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е реално потребено от
ищеца. Посочва, че правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от
ПИКЕЕ, за наличието на която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени
количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая
ответното дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е
възникнало право да начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ
потреблението на абоната за периода от 21.10.2017г. /датата на монтиране на електромера в
1
обекта на ищеца/ до датата на демонтажа на СТИ на 04.12.2019г. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Н.И., в който са изложени
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат изразените съответно във въззивната жалба и отговора й позиции
по спора. Претендират разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемият прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна
адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му в случай, че въззивната жалба бъде
уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-В. Т. е било образувано по иск на В. К. Г. срещу "Е. С." АД с
правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискала съдът да приеме за установено
по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 1 999.74 лв.,
представляваща начислени количества ел.енергия по негова партида с кл. № ....... и аб. №
......., за имот на адрес град В. Т., ул.“Д. Ц.“ № ..., вх.В, ет.1, ап.1, за което е била издадена
фактура № **********/23.03.2020г. В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на
ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, като с писмо от ответното
дружество, ведно с приложена към него фактура, бил уведомен, че по партидата му е
служебно начислена сума в размер на 1 999.74 лв. със срок за плащане 13.04.2020г. Оспорва
дължимостта й, като заявява, че не е потребявал ел.енергия в количества, равняващи се на
претендираната от него сума. Оспорва основанието за начисляването на същата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е. С." АД заел становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена
след извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията
в обекта на ищеца и съответно осъществена корекция поради установено наличие на
измерени количества ел.енергия /7 704.814 квтч/ в невизуализиран на дисплея регистър Т3.
Посочил е, че процесната проверка е законосъобразно извършена и при спазване на
относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата
на същата. Счита начислената по процесната фактура сума за дължима, поради което е
поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 1502696 от 04.12.2019г., на същата
дата служители на „Е. С.“ АД извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в хода на която с
помощта на преносим компютър установили, че има натрупани показания по тарифа, която
не е визуализирана на дисплея на СТИ, поради което демонтирали последното и и го
изплатили по съответния ред в БИМ за експертиза. Протоколът съдържа подписи на двамата
служители на ЕРП, извършили проверката и на други две лица, които не са служители на
2
ЕРП, присъствали на проверката. Разпитан в качеството на свидетел С. С., служител на
ответното дружество, е установил начина и реда на извършване на процесната проверка и
констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му и на пломби против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера. Заключено е, че не е установена видима
външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при софтуерно
четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3 – 10923.707 квтч, която не е
визуализирана на дисплея му. Посочено е, че същият отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на ищеца,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 10 293 квтч за периода от 21.10.2017г. до
04.12.2019г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 1 999.74 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четена на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния
регистър, идентични с тези, констатирани при проверката на 04.12.2019г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че не може да се установи причината за
наличието на показания в регистъра на Тарифа 3, както и че от паметта му могат да се
извлекат данни единствено за текущите показания на тарифите, но няма информация за
показанията в минали периоди и за настъпили събития в минали периоди. При софтуерното
прочитане на паметта не са установени данни за това кога и по какъв начин е възникнало
показанието в Тарифа 3 на СТИ. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че
процесният електромер е метрологично годен, не притежава възможност за извличане на
информация за т.нар. „товарен трафик“, поради което не би могъл да се установи началния
момент на натрупване на показания по Тарифа 3, както и на какво се дължи това. Посочил е,
че преди да бъде монтиран в обекта на ищеца, този електромер е бил ползван за отчитане
ел.енергия на друг абонат и в протокола за монтаж на СТИ и за последваща метрологична
проверка /и двата приложени по делото/ няма данни за това дали са съществували или не
показания в тази тарифа към датата на монтажа му.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, между тях съществува облигационно
3
правоотношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който договор
ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР
към ЗЕ по партида, заведена с кл. № .......... и аб. № ..........., за обект на потребление на адрес
град В. Т., ул.“Д. Ц.“ № ..., вх.В, ет.1, ап.1. Следователно същият е носител на правото да
закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от
СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото
доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на
ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и двама свидетели, наличието
на показания в регистър на електромера, невизуализиран на дисплея на СТИ, факта на
начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищеца, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на ищеца е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищеца. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
В случая безспорно установеният факт на наличие на разлика между сбора от
показанията в изведените на дисплея регистри /нощна и дневна/ и показанията в сумарния
регистър на процесното СТИ не е достатъчен сам по себе си да докаже, че установените
показания в регистър Т3 представляват количества измерена от СТИ ел.енергия в
претендирания от ответника размер и то след монтирането му в обекта на ищеца. В
протокола на БИМ е отразено, че установените показания в процесния тарифен регистър
касаят регистрирана ел.енергия, но същият представлява по своя характер официален
свидетелстващ документ, който по аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред
4
тях действия, а в случая натрупването на тези показания не е станало в присъствието на тези
лица, поради което въз основа на този документ също не може да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 3
са на реално преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това
там е извършена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3. От представените протоколи за
последваща периодична метрологична проверка на СТИ и за монтажа му в обекта на ищеца
не се установява какви са били показанията в Тарифа 3, както и в сумарния регистър, преди
монтирането му при ищеца. Изложеното до тук, ведно с факта, установен от посочените
протоколи и обясненията на вещото лице при изслушването му, че същият електромер не е
монтиран като нов в имота на ищеца, а е бил ползван преди това да отчита ел.енергията на
друг абонат, не доказват по изискуемия от закона начин, че показанията по Тарифа 3,
невизуализирана на дисплея на СТИ, са натрупани след монтажа му в процесния обект.
Експертното заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за
обосновано и компетентно изготвено, установява, че не би могло да се установи причината
за наличието на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са
регистрирани. Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на цифрови
показания в процесната тарифа, както и да се установят данни за това кога и по какъв начин
са възникнали същите, води до единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано
несъмнено, че този цифров запис представлява доставена до обекта на потребление
ел.енергия и то реално потребена от абоната в исковия период /от датата на монтажа му до
датата на проверката/, за да дължи последния цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски, за които
е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, поради което въззивникът следва да бъде
осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260150/11.09.2020г. по гр.дело № 796/2020г. по описа
на Районен съд-В. Т..
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е. С." АД, ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление град В., В. Т.. Е, бул.“В. В.“ № ..... да заплати на В. К. Г., ЕГН **********, с
адрес град В. Т., ул.“Т. И.“ № ..., вх.Б, ет.5, ап.13, сумата от 400.00 /четиристотин/ лв.,
представляваща направени за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6