№ 11873
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110100782 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
В. С. А. е предявил искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД за сумата от 5183,21 лева (след допуснато увеличение на
размера на иска) – застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „**“ модел „3*, рег. № * ТВ,
обект на сключен между страните договор по застраховка „каско и злополука“, обективиран в
застрахователна полица № **52, които щети са нанесени вследствие на ПТП от 29.12.2019г. в гр.
София, на ул. „Беломорски път“, ведно със законната лихва от 06.01.2023г. (подаване на исковата
молба) до окончателното плащане и за сумата от 1518,76 лева (след допуснато увеличение на
размера на иска) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.02.2020г. –
05.01.2023г.
Ищецът твърди, че в периода на застрахователно покритие по сключен между страните
договор по застраховка „каско“ настъпило застрахователно събитие – ПТП. Събитието възникнало
на 29.12.2019г., когато ищецът управлявал л.а. „**“, *“ с ДК № * КХ, обект на сключения при
ищеца застрахователен договор, като при попадане върху непочистен и заледен пътен участък
загубил контрол върху автомобила и се е ударил в движещия се в насрещното пътно платно л.а.
„А*“ * с ДК № * ТВ. По извънсъдебно отправена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение ответникът постановил отказ от 17.02.2020г., обоснован с това, че констатираните
увреждания върху автомобила не съответстват на декларираните обстоятелства за настъпването
им. Отказът за изплащане на застрахователното обезщетение се оспорва като незаконосъобразен,
поради което се претендира дължимото застрахователно обезщетение, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на постановения отказ до подаване на
исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че е налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение поради разминаване между твърдения механизъм и констатираните
увреждания върху автомобила. Размерът на претендираното обезщетение се оспорва като завишен
с оглед действителната стойност на щетите.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на сключен между страните договор по
1
застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск при твърдените в исковата молба
обстоятелства, както и размерът на действително причинените вреди към датата на събитието.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между ищеца
В. С. А. в качеството на застраховано лице и ответника „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД е сключен договор по застраховка „каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № **52, с обект – л.а. „**“, *“ с ДК № * КХ и период на застрахователното покритие
09.11.2019г. – 08.11.2020г.
Спорно е дали е възникнало твърдяното ПТП при механизма, описан в исковата молба.
От събраните по делото доказателства следва, че на 29.12.2019г. в гр. София, на ул.
„Беловодски път“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „**“, *“ с ДК № * КХ и
л.а. „А*“ * с ДК № * ТВ. Съдът приема, че водачът на л.а. „**“ се е движел по ул. „Беловодски
път“ с посока от хижа Боерица към кв. Бояна, като в същото време в обратната посока се е движил
водачът на л.а. „А*“. При навлизане в дясна крива водачът на л.а. „**“ е попаднал на заледен
участък от пътя, вследствие на което е загубил контрол над управлението на автомобила,
навлезнал е в лентата на насрещно движение и с предната си габаритна част е ударил предната
габаритна част на насрещно движещия се л.а. „А*“. Описаният механизъм на произшествието се
установява от приетото без възражение заключение по съдебно – автотехническата експертиза,
което се кредитира от съда, според което от техническа гледна точка щетите, нанесени върху л.а.
„**“, *“ с ДК № * КХ, е възможно да се намират в причинно – следствена връзка с декларирания от
ищеца механизъм на настъпване на произшествието. Така описаният начин на настъпване на
произшествието съответства и на отбелязванията върху приетия като доказателство двустранен
констативен протокол за ПТП от 29.12.2019г. Макар двустранният констативен протокол да не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП
относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса
на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени
само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП),
то отразеното в него съответства на останалите доказателства – заключение на вещото лице по
съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.
По делото не са събрани доказателства, които да опровергават извода за настъпване на
произшествието по описания по – горе механизъм или да сочат на други причини за настъпване на
процесните вреди.
Предвид горното съдът приема, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за щетите върху л.а. „**“, *“ с ДК № *
КХ, настъпили при ПТП от 29.12.2019г.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в
предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния
автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
Според уговореното в клаузите т.69 и т.70, раздел XIV ОУ на застрахователния договор
застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно
събитие, но не повече от застрахователната сума, като в размера на обезщетението се включват и
разходите за транспортиране на МПС на разстояние от 250 км., когато не е било в движение от
мястото на застрахователното събитие до най – близкото място за ремонт или до местодомуването.
Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза щетите върху л.а. „**“, *“ с
ДК № * КХ вследствие на процестното ПТП възлизат на сумата от 5003,21 лева, като с включена
цена за услуга за репатрирание на автомобила на стойност от 180 лева с ДДС общият размер на
вредите възлиза на 5183,21 лева. Предвид приетата като доказателство фактура №
**********/29.12.2019г. (л.74 от делото) стойността за репатриране на автомобила от Златните
2
мостове до гр. София възлиза на 180 лева с ДДС. При това и предвид уговореното между страните
общият размер на дължимото застрахователно събитие се равнява на сумата от 5183,21 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение в срок до 15 работни дни – чл.405, ал.1, вр. чл.108, ал.1 КЗ. Установява се, че отказът
за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен на 17.02.2020г. (л.16 от делото), от
което следва, че за процесния период ответникът е бил забава за плащане на процесното
обезщетение. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главното
вземане за периода 18.02.2020г. – 05.01.2023г. възлиза на сумата от 1518,76 лева, определен от
съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426 от 18.12.2014г. При това
искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до пълния предявен размер.
По разноските:
При изхода на делото само ищецът има право на разноски, като на същия следва да се
присъдят такива в общ размер от 1393,13 лева съобразно списък по чл.80 ГПК, за извършването на
които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати В. С. А., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 – адв. Б., на основание чл.405, ал.1
КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 5183,21 лева – застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „**“
модел „3*, рег. № * ТВ, обект на сключен между страните договор по застраховка „каско и
злополука“, обективиран в застрахователна полица № **52, които щети са нанесени вследствие на
ПТП от 29.12.2019г. в гр. София, на ул. „Беломорски път“, ведно със законната лихва от
06.01.2023г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 1518,76 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.02.2020г. – 05.01.2023г., както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 1393,13 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3