Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 03.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 842 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.240, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителния директор М.Д. и Н.С., чрез
пълномощник юриск.К.-В.М., против
Т.М.С., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми: 856,34 лв. –главница представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016 г.; 128,50 лв.
-договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 889,92 лв. -неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 19.11.2016 г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 9,00 лв. -такса разходи; 83,45 лв. - обезщетение за забава
за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, за
което задължение е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 216/2018г. на ВлРС.
Ищецът твърди ,че на 1.05.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016
г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********.Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2622058 от 03.05.2017 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка". На 22.05.2018 г. до длъжника е
изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2622058 за извършената
цесия чрез куриер. Писмото отново се върна в цялост, тъй като получателят не е
открит на адреса. Към настоящата искова молба представяме и моля да приемете
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт"" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2622058/22.05.2018г., което да връчите на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II
т.о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Процесното
вземане произтича от Договор за паричен заем с № 2622058 сключен на 18.08.2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Т.М.С. /Заемател/, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1192,30 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 192,30 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 17.06.2017
г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 119,23 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 20.09.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 17.06.2017 г.С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения Договор за
паричен заем, Заемателят е заявил, че запознат с Тарифа за таксите на Изи Асет
Мениджмънт АД, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата
на Заемодателя. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лв.Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1112,4 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер
на 111,24 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 230,47 лева.На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 83,45 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 465,94 лв.,
с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 222,48 лв., такса
разходи: 36,00 лв., договорна лихва: 63,80 лв., главница: 143,66 лв.Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
17.06.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Предвид изложеното,
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Т.М.С., като Заемател по Договор за паричен
заем, сключен на 18.08.2016 г. с № 2622058, за сума в общ размер на 1967,21
лв., от които главница в размер на 856,34 лв., договорна лихва в размер на
128,50 лв.,ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение в размер на 889,92 лв., такса разходи в размер на 9,00 лв. и
обезщетение за забава в размер на 83,45
лв.Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 216/2018 г., по
описа на РС-Велинград , е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил
в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния ни
интерес от подаването на настоящата искова молба.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми:
856,34 лв. –главница представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2622058/18.08.2016 г.; 128,50 лв. -договорна лихва за периода от
20.10.2016г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 889,92
лв. -неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.11.2016
г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 9,00 лв. -такса
разходи; 83,45 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
и направени в хода на заповедното
производство разноски и разноските направени в хода на настоящото производство-
юриск. възнаграждение в размер на 350 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника –адв.Илиян И. назначен по
реда на чл.47, ал.6 ГПК. В него оспорва
предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че
договорът за паричен заем е нищожен, евентуално само негови клаузи са нищожни
поради което искът следвало да бъде отхвърлен. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка, като приема клаузата за нейното уговаряне за
неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, поради което на основание
чл. 146 от ЗЗП било нищожна. Същата не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията между търговеца и потребителя. Прави и възражение за нищожност на
клаузата по чл.10 от договора за паричен заем № 2622058/18.08.2016г., тъй като
била в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал.1. т.15 от ЗЗП. Твърди,
че „има право“ не било равнозначно на „съгласен“. Основание за нищожност на
целия договор бил и факта, че на основание чл. 143, ал.1, т.9 от ЗЗП, Т.М.С. не
била имала възможност да се запознае с тези клаузи преди сключване на договора.
Относно факта за пораждане на правното действие на договора за цесия следвало
да бъдат изпълнени всички законови предпоставки за това. Счита, че начинът по
който е следвало да бъде уведомен длъжника / Т.С./ за така извършената цесия не
отговарял на законово установените правила. От приложените по делото
доказателства /изпратено по пощата писмо и впоследствие чрез куриер/
уведомление не се придобивала ясна представа за съдържанието на същото. В
допълнение следвало да бъде посочено, че същите не били получени от ответницата, а пощенски оператор отразил, че
пратката не е потърсена от адресата. Тези действия не били достатъчни, за да
бъде зачетено действието на получаването на това писмо, като уведомление по
чл.99, ал.4 ЗЗД.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищеца, с писмена
молба подържа иска и иска уважаване на същия, с подробни съображения изложени в
тази молба и в последващия още две молби.
В о.с.з. ответника, чрез
особения си представител адв.И., оспорва иска и поддържа възраженията си и иска отхвърлянето
му по съображенията изложени в отговора.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 216/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 126/08.02.2018г.,
се установява да е разпоредено Т.М.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
сумите от : 856,34 лв. –главница представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № 2622058/18.08.2016 г.; 128,50
лв. -договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 17.06.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 889,92 лв.
-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.11.2016 г.
до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 9,00 лв. -такса разходи; 83,45
лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016г. до 06.02.2018г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от 06.02.2018г. /датата
на входиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 39,34лв. за
ДТ и 50лв. за юриск.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 216/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника Т.М. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указана на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя
на 11.05.2018г. възможността да предяви
иск, като такъв е предявен от него на
11.06.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за паричен
заем № 2622058/18.08.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника като Заемател, подписан от него, съгласно който договор
за Т.М. е възникнало задължение да
погасява кредита- получената сума от 1000лв., ведно с договорна лихва върху тази сума общо в
размер на 1192,30 лв. /т.е. договорната лихва е 192,30лв./, чието погасяване става
на 10 равни месечни погасителни вноски в размер на 119,23 лева всяка, считано
от датата на първата погасителна вноска – 20.09.2016г. и до 17.06.2017г. –
датата на последната вноска, посочени в Погасителен план – инкорпориран в самия
договор.
След
като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил сумата и е
декларирало в договора, че я е получил, а и ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства
за направеното във възражението изявление, да не теглил този заем, то и следва
да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем,
по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем сума.
Представени са още Предложение за сключване на договор за
паричен заем от 17.06.2016г., подписано от заемател Т.М. и Тарифа на кредитора „Изи
Асет Мениджмънт" АД, с която според чл.16, ал.2 от Договора за заем,
заемателят е заявил да е запознат и да е съгласен с нея която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата на
Заемодателя. В предложението за сключване
на договор заем са изложени параметрите на заема, а именно: 1000лв. – заем,
срок 10 месеца, погасителна вноска 119,23лв., ден на първо плащане 16.09.2016г.
Съгласно представената Тарифа, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
По делото е представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ищеца „АСВ“ ООД, ведно с приложение №1 от 10.05.2017гг към
рамковия договор, по силата на които ищеца е придобил вземането на кредитора
на ответника произтичащо от Договора за паричен заем № 2622058/18.08.2016г. в размер
на общо 2304,70лв. Според него общото непогасено задължение е 1902,15лв. към
01.05.2017г., в това число 1000лв. – главница и 18,39лв. –лихва за просрочие,
изрично посочени в приложението.
По силата на Пълномощно от 09.09.2015г. „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощил ищеца
„АСВ“ АД, в качеството му на цесионер да уведомява от негово име всички
длъжници по договорите за кредит, които са му цедирани. Тези права са
предоставени във връзка със задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Представено е и уведомително писмо от 03.05.2017г., адресирано до длъжника Т.М., изпратено от упълномощения за тази цел ищец, с което
същият е информиран за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на
договора му с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В уведомлението е посочено, че се
дължи сума от 1902,15лв. , включваща
лихви за просрочие. Уведомлението е изпратено на адреса на длъжника чрез
„Български пощи“, като в известието за доставяне е направено отбелязване че
получателят не е получил пратката, тъй като е непотърсена.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена
от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от
заключението основано на документите по делото и проверена информация при
ищеца, непогасеното задължение на ответника по процесния договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД
е следното: 856,34лв. –главница, представляваща неизплатена част от
дадена в заем сума от 1000лв. след приспадане на заплатени 143,66лв.; 128,50лв.–
представляваща незаплатен част от договорна лихва в размер на 192,30лв. след
приспадане на заплатени 63,80лв.; 889,92лв. –неустойка, представляваща
незаплатена част от дължима такава в размер на 1112,40лв. след приспадане на
заплатени 222,48лв., както и 146,70лв. - лихва за забава / сбор от лихви върху
незаплатени вноски/ за периода от 20.11.2016г. до 06.02.2018г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
като основателно съдът намира направеното от особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, според която
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото
се установи, че вземането на заемодателя Банка ДСК по договора за заем, сключен
с ответника, въз основа на който е основавано вземането, заявено в заповедното
производство, е било прехвърлено на ищеца, по силата на договор за цесия. С
факта на подписване на договора за цесия, съответно от постигане на съгласие за
сключването му, вземането към ответника по договора за заем е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на
вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му
легитимация.
Възражението на ответника, направено чрез особения му
представител, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него,
поради това, че не му е съобщено от стария кредитор, съдът намира за
необосновано. В закона липсва забрана съобщението на цесията да бъде извършено
от новия кредитор по силата на нарочно упълномощаване от цедента. Действително,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Според
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил – чл. 39
от ЗЗД и не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по
силата на принципа за свободата на договарянето – чл. 9 от ЗЗД, няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще
се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или
писмено, включително и по пощата.
За да има действие спрямо длъжника, цесията обаче следва
да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е получено от длъжника.
Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не е автоматично
свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е
налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската
кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на
законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. За да е в
съответствие с принципа на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, от
страна на последния следва да се установи наличието на определени предпоставки
и / или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е
положил дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би
могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес.
В разглеждания случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото липсват
доказателства за това, а не се и твърди ответникът да е променил адреса си. При
липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита,
че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа, съдът
приема, че не е налице фингирано връчване на съобщението, чрез предприемане на
ново връчване на уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, доказателства за извършването на което не са представени.
На следващо място не е налице и връчване на Уведомление
за извършената цесия на ответника от съда. В конкретния случай, както вече бе
посочено по-горе издадената в заповедното производство ЗИ реално не достигала
до ответника-дълъжник, тъй като връчването е станало в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Приложеното съм искова молба уведомление за извършена цесия, заедно с
искова молба не са връчени на самия длъжника, а назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК –адв.И.. Така до фактическо връчване на
ответника на книжата по делото, между които и уведомление за извършена цесия –
тоест за прехвърляне на вземането на Банка ДСК на ищцовото дружество, с
материално правния ефект предвиден в чл.99, ал.3 от ЗЗД не се е стигнало.
Връчването на уведомление на особения представител, няма за последица
уведомяване на длъжника, тъй като
особените представители осъществяват единствено и само процесуално
представителство пред съда, но нямат представителна власт да получават
материалноправни изявления, каквото е изявлението за прехвърляне на вземането
по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Липсата на данни за надлежно съобщаване на цесията на
ответника-длъжник по процесния договор за паричен заем, лишава ищеца от
качеството на кредитор и от материално правната легитимация да търси изпълнение
на задължения възникнали от Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД за ответника Т.М..
Основателно съдът намира и възражението на ответника за
нищожност на клауза за неустойка. Видно от Договор за паричен заем №
2622058/18.08.2016г. в чл.4 от него е уговорено, че заемателят се задължава да
представи в срок от 3 дни от сключване на договора на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица поръчители или банкова гаранция с
бенифициент заемодателя. А в чл.4, ал.2 от договора е уговорено, че при
неизпълнение на това задължение за представяне на обезпечение, заемателят дължи
неустойка в размер на 1112,40лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като към всяка от погасителните вноски се добавя сума в
размер на 111,24лв.
В исковата молба се претендират суми за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.11.2016 г. до 17.06.2017
г. в размер на 889,92лева. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена
възможност, страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения,
като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди.
Съдът намира за основателно направеното възражение от
ответника за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на
неустойка. Ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител",
според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. В договора за потребителски кредит е било
предвидено предварително, че неустойката ще се начислява и заплаша разсрочено.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че тази клаузата по
чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №
2622058/18.08.2016г. противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26. ал. 1,
преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С
оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице
индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на
страните и дължимата неустойка. Ето защо и клаузата по чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №
2622058/18.08.2016г. е нищожна и като такава не поражда задължение на ответника
за заплащане на неустойка в размер на 1112,40лв.
До колкото ищеца претендира неустойка в размер на 889,92лв.,
а според ССЕ от направените плащания от ищеца от общо 645,94лв. за заплащане на
неустойка са отнесени 222,48лв., а клаузата за неустойка е нищожна, то и в този
смисъл предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД се
явява недоказан както по основание, така и по размер, поради което следва да
бъде отхвърлен като неоснователен на това основание.
Освен това ищеца не
доказал, а негова е доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване да докаже, че е направил разходи за събиране на вземането си в размер
на 9,0лв., каквито претендира по Тарифата.
В обобщение на горното
съдът намира, че предявения установителен иск се явява неоснователен и като
такава ще се отхвърли. А щом неоснователни са главните претенции, то и
неоснователни са и аксесорните на тях за заплащане на лихви за забавено плащане
претендирани в размер на 83,45 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2016г.
до 06.02.2018г., както и за законната лихва, поради което и в тази част
установителния иск е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода от спора ищеца няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Ответникът, който е представляван от особен представител няма право на
разноски, а и като не направил такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Т.М.С., ЕГН ********** ***,
установителен иск по чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите
по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД , както следва: 856,34
лв. –главница представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2622058/18.08.2016 г.; 128,50 лв. -договорна лихва за периода от 20.10.2016г.
до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 889,92 лв. -неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.11.2016г. до
17.06.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 9,00 лв. -такса разходи;
83,45 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016г. до 06.02.2018г. (датата
на подаване на заявлението в съда), както и законна лихва за забава върху
главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 216/2018г. по описа
на РС Велинград, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................