Решение по дело №4280/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№........................../..........................2021 г.

 

гр. В.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 4280 по описа за 2019 г. на РС-Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Н.Т.Н., ЕГН ********** и С.Т.Н., ЕГН ********** и двамата действащи чрез адв. В.С., първоначално субективно активно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Д. на Р. Б. чрез Министърът на земеделието, храните и горите, действащ чрез юрк. Б.Х., за постановяване на съдебно решение, с което съдът със сила на пресъдено нещо да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на по ½ /една втора/ ид. част от субективното материално вещно право на собственост върху следния недвижим имот: НИ № *** по ПНИ на местността „О.“, в землището на село З., община В., ПНИ приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. В., изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. В., с площ 607.00 кв. м. и граници: на запад - имот № *; на север - имот № * и имот № * ­път; на изток - път № *, и на юг - път № *, който имот се сочи идентичен със следния имот по актуални КК и КР: реална част от ПИ № * по КК и КР на с. З., общ. В., одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК – В.,  целият с площ от 1207 кв. м. и целият с граници: ПИ № *; ПИ № *; ПИ № *; ПИ № * и път № * по същите КК и КР, като частта е с площ 607.00 кв. м. и с граници на частта: ПИ № *; от две страни път с № * и в останалата си част ПИ № *, частта – повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото, на следните придобивни основания: трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, евентуално придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици /с равни квоти/ на исковия гореописан терен. Поддържат, че с Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС, на майката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, било предоставено безплатно и безсрочно право на ползване върху имота по реда на ПМС № 26/23.04.1987 г., като за него следвало да се прилагат и новелите на ПМС № 4/12.02.1988 г. За предоставеното ползване било издадено и удостоверение № К-31-А/02.04.1990 г. от директора на ПИМТС – В.. При тази ситуация следвало да се касае за терен по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, относно който била призната от земеделския закон възможността за преобразуване на ползването в собственост, по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на последното, на 12.06.1992 г. К. А. Т. подала молба за определяне на оценка за изкупуване и по нея бил изготвен оценителен протокол № 636/30.09.1993 г. с оценка 19 980.00 лева. Тя била и заплатена на 08.06.1994 г. от внучката на К. Т. – К. Т.. Чрез факта на това плащане, по силата на закона, настъпило преобразуването на право на ползване в право на собственост, без значение от липсата на последващ констативен нотариален акт. Сочи се, че след смъртта на праводателката през 2015 г. ищците наследили собствеността.

Евентуално, ако се приеме, че теренът не бил по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ или че не е настъпил преобразуващия ефект на изкупуването по ЗСПЗЗ, от деня на плащане на цената по определената оценка /08.06.1994 г./ праводателката на ищците, заедно с тях, а след смъртта ѝ през 2015 г. – самите ищци, упражнявали постоянно, несмутено, спокойно и явно владение по смисъла на ЗС върху имота. За него сочели и дейностите по управление на терена, заплащаните данъци, исканията за адм. услуги и други. Ето защо с кратка по чл. 79, ал. 2 ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС давност, считано от 08.06.1994 г. или евентуално от одобряването на ПНИ през 2001 г., с присъединяване на владението, ищците придобили собствеността.

Същевременно обаче се сочи да има спор за материално право за имота с Д. на *, въз основа на следните обстоятелства:

Със Заповед № 1038 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. В. бил приет ПНИ на м. „О.“, землище на село З., общ. В., в който твърдяния собствен на ищците имот бил записан като НИ № *** и като собствен на Държавата. След това с Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-В., по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР, било вписано, че се „възстановява в полза на Държавен поземлен фонд - МЗГАР нива от 165.00 дка в м. „О.“, с. З.“ посочена с граници. А след това със Заповед № 1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. В., по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се „възстановява, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху НИ № *** в същата местност, в полза на Държавен поземлен фонд – МЗГ С.. Тези три административни акта, касаещи твърдяния собствен на ищците имот, отразявали и спора за материално право между страните по делото. Същите три адм. акта се оспорват по материална законосъобразност досежно вписаното право в полза на ответника, като се моли по тях косвен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Относно индивидуализацията на имота се сочи, че в актуалните КК и КР на местността, одобрени през 2015 г., самостоятелният НИ № *** по ПНИ грешно е вписан за южната част от ПИ № * по КК и КР, която грешка е призната дори от АГКК с уверение за служебно отстраняване /писмо от 08.11.2018 г./, но което не е извършено към настоящия момент.

По изложените и обобщени от съда причини ищците молят да се установи правото им на собственост върху исковия терен, както и за съдебни разноски.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той излага подробни и пространни съображения за недопустимост на делото, както и за неоснователност на исковете, които сами по себе си се преповтарят на много места в самия отговор и в последващите уточняващи молби и становища, но съществената част, от които могат да бъдат обобщени в следните групи доводи и съображения: 1/ ответникът не е ясно посочен от ищеца; 2/ липсва нужната данъчна оценка на имота; 3/ липсва идентичност между терена, описан в представените от ищците документи и процесния имот; 4/ не са налице предпоставките за трансформиране на ползването в собственост; 5/ не е сред легитимиращите актове по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ актът, сочен от ищците за източник на правата на наследодателя им - Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС; 6/не е предоставено валидно ползване на К. Т.; не е определена за него надлежна оценка; тя не е заплатена изобщо, не е заплатена от нея, както и не е заплатена в срок; ползваният имот не е идентичен с исковия; 7/ удостоверението за предоставено ползване, а именно № К-31-А/02.04.1990 г., не е подписано от автора му, а ако е - той е нямал качеството директор към момента; 8/ не е спазена забраната по § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ да бъде придобит ползван имот, находящ се на по-малко от 30 км. от градовете, които са с население над 300 000 души; 9/ процесният поземлен имот е собствен само на Д. на *, чрез МЗХ (МЗХГ), по силата на валидните и законосъобразни Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-В., по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР и Заповед № 1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. В., по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 9/ ищците пропуснали сроковете за обжалване на тези ИАА и не могат да правят такова оспорване по делото; 10/ процесният терен е държавен и не е годен да се придобива по давност от физически лица; 11/ имотът не е ползван от ищците и от наследодателката им в нужния срок и с намерението за своене, както и че срокът на давността не е изтекъл; 12/ актовете и документите, на които се позовават по делото ищците са „неавтентични“ и „не са верни“.

По изложените и обобщени от съда причини се моли за прекратяването на делото, евентуално за отхвърляне на предявените срещу ответника искове, също и за присъждане на съдебни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. С. поддържат предявените искове и молят същиите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. Х. поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            От представеното удостоверение /л. 12/ за наследници изх. № 57/18.05.2015 г. е видно, че ищците са син и дъщеря на лицето К. А. Т..

Видно от приобщеното Удостоверение, издадено от АПК гр. Д./л. 518/, наследодателката на ищците е приета като член кооператор в ТКЗС с протокол № 1 от 19.04.1950 г.

Видно е от представеното удостоверение № К-31-А от 02.04.1990 г. в оригинал /л. 166/, че на основание чл. 23, ал. 3 от допълнителния устав на Асоциация НАПС и Решение № 8 от 20.10.1986 г. на Управителния съвет на Предприятие за изкупуване и материално-техническо снабдяване гр. В., на К. А. Т., е предоставен за безплатно и безсрочно ползване недвижим имот под № ***, представляващ пустееща земя с площ от 600 кв. м., находящ се в местността „О.“, гр. В., при граници: изток – Н.Н., запад – В. П., север – път, юг – храсти.

Удостоверението е подписано от лицето К. И. в качеството му на директор, като по делото по несъмнен начин се установи от назначената СГЕ /л. 327/, че подписът е изпълнен от Кирил И. Кавков.

Установи се, също така по делото от изисканите от Държавна агенция „Архив“ писмени документи /л. 338 и следв./ и справка от НОИ /л. 457/, че лицето К. И. през периода от 01.03.1984. до 31.05.1992 г. е заемал длъжностите „Директор“ и „Председател“ на Аграрно-промишлен комплекс В., чието поделение е Предприятието за изкупуване и материално-техническо снабдяване гр. В. /л. 340 и следв./.

Видно от приобщения по делото оценителен протокол № 636/30.09.1993 г. /л. 33/ паричната стойност на предоставената за ползуване земеделска земя е определена от инж. Г. С. Г., Д. Н. П. и Ж. А. Г. в размер от 19 980.00 лева.

От назначената СГЕ /л. 327/ по несъмнен начин се констатира, че подписите положени за „членове под № 1, № 2 и № 3“ в описания оценителен протокол са изпълнени именно от Г. С. Г., Д. Н. П. и Ж. А. Г..

По делото е установено по несъмнен начин, че определената от тричленната комисия парична равностойност на предоставената за ползуване земеделска земя в местността „О.“ с площ от 600 кв. м. е заплатена в полза на Община В. от наследодателката на ищците чрез К. Н.Т. /Р./ на 08.06.1994 г. Този факт се констатира от съвкупния анализ на писмените доказателства, а именно официално заверен препис на платежното нареждане /л. 168/; нотариално заверената декларация, подписана собственоръчно от К. Н. Р. /л. 167/ - в оригинал; удостоверението, издадено от Община В. /л. 39/ и писмото на Община В. от 06.03.2020 г. /л. 432/.

От представената заповед № 1038/21.09.2001 г. /л. 38/ се констатира, че Областният управител на гр. В. е одобрил на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ плана на новообразуваните имоти в мащаб 1: 1 000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м-ст „О.“, землище на с. З., община В., област В., като видно от представеното удостоверение /л. 39/ преди ПНИ за местността няма влязъл в сила кадастрален или друг план.

По делото е представено и влязло в сила Решение от 06.01.2004 г. /л. 25/, постановено по адм. д. №  540 по описа за 2002 г. на Окръжен съд – В., административно отделение, с което горепосочената заповед на Областния управител е отменена като незаконосъобразна в частта относно имот № * по плана на новообразуваните имоти по жалба на Н. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от представеното решение № 864/06.03.2002 г. на Поземлена комисия гр. В. /л. 40/ по заявление вх. № 60241 от 04.08.1992 г. на Държавен поземлен фонд – МЗГАР в полза на ответника е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 165 дка, находяща се в терен по § 4 на с. З. в местността „О.“. Правото на собственост е възстановено при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници е предвидено да се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.

По делото е приложена и административната преписка, заведена по повод на заявление вх. № 60241 от 04.08.1992 г. /л. 210 и следв./, като самото заявление не е част от представения набор от документи, като вместо заявлението от 1992 г. е представена разпечатка от „Електронен регистър F. *”.

Видно от заповед № 1443 от 14.06.2002 г. на Кмета на Община В. /л. 42/ на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ на местност „О.“, землището на с. З., одобрен със заповед на Областния управител от 21.09.2001 г., и решение на ПК № 864 от 06.03.2002 г. е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот, находящ се в м-стта „О.“ с идентификатор № ***, с площ 686 кв. м., начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, при граници: имот № *-път, имот № *, имот № *.

По делото не се спори, а и от приобщените писмени документи и експертно заключение по СТЕ /л. 519/ се констатира по несъмнен начин, че със заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на В. е изменена заповедта на Областния управител от 21.09.2001 г., като процесният имот е индивидуализиран като новообразуван имот № *** с площ от 607 кв. м., при съседи: имот * /улица/, имот * – собственик В. Г. П. и имот *** – собственик Ч. Г. В..

Видно от приобщената справка от Община В. /л. 314/ ищцът Н.Н. е декларирал поземлен имот № *, с идентификатор ***, с площ от 600 кв. м. в землището на с. „З.“, м. „О.“, като партидата към настоящия момент е активна. Това е в унисон и с представените удостоверения за данъчна оценка /л. 14 и л. 105/.

От експертното заключение по СТЕ се констатира още, че процесния имот изцяло попада в имота описан в решение № 864/06.03.2002 г. на ПК гр. В. и е частично идентичен на имот с идентификатор *** с площ 686 кв. м., описан в заповед № 1443/14.06.2002 г. на кмета на Община В., като последният съответства на части от имоти с №№ * и * по плана на стари имотни граници на м-стта „О.“. Процесният имот по кадастралния план на м-стта „О.“, землище на с. З. от 2000 г. е индивидуализиран като имот № * с площ от 698 кв. м., при съседи: имот * /улица/, имот * с ползвател В. Г. П., имот * с ползвател Ч. Г. В. и имот * с ползвател Н.Т.Н.. Порцесният имот по СИГ е част от имоти с №№ * и *. По ПНИ, одобрен със заповедта на Областния управител от 2001 г., процесният имот е индивидуализиран като имот * отново с площ 686 кв. м., при съседи: имот * /улица/, имот * със собственик В. Г. П. и имот * със собственик И.Е.Н.. Както се посочи по-горе със последваща заповед на Областния управител от 21.08.2008 г. процесният имот е индивидуализиран като новообразуван имот № *** с площ от 607 кв. м., при съседи: имот *** /улица/, имот *** – собственик В. Г. П. и имот *** – собственик Ч. Г. В.. На кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е индивидуализиран като имот с идентификатор * с площ 1207 кв. м. със собственик И.Е.Н., при съседи ПИ *** /улица/, ПИ *** със собственик А. М. В., ПИ *** със собственик МЗХ и ПИ *** със сосбвтеник МЗХ. От представените писмени документи /л. 71 и следв./ по несъмнен начин се констатира обаче, че в одобрения през 2015 г. КККР на АГКК е допусната грешка, подлежаща на служебно отстраняване.

Констатира се още от експертното заключение, че статутът на процесния недвижим имот е земеделска земя. За периода преди 1990 г. не е наличен план за местността „О.“ в землището на с. З., като имот *** при изработването на помощния план по смисъла на ЗСПЗЗ относно м-стта „О.“ е вписан в списъка на ползвателите, че се стопанисва от общината. Процесният имот не е отразен на кадастралната карта. В регистъра на ПНИ като собственик е вписан ДПФ, а в КККР процесният имот е включен в границите на ПИ *, като за собственик е записана И.Е.Н..

В хода на изслушването на вещото лице в о.с.з. същият поддържа заключението си и допълва, че причината за твърдяното от него в писмения текст не съвпадане на процесния имот по ПНИ с реалната част по кадастър се дължи на лекото фактическо изместване навътре /на север/ на южната граница, представляваща телена ограда. Т.е. от приложените към заключението скици по назначената СТЕ се установява по несъмнен начин пълната идентичност между имот № *** по удостоверение № К-31-А от 02.04.1990 г., имот *** по ПНИ от 2001 г., чиято западна граница и площ са коригирани през 2008 г. с нова заповед на Областния управител и южната част на погрешно обединените имоти № * и № *** като имот № * с площ от 1207 кв. м.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свид. Г. В. и свид. И. И. се установява, че през 1986 г. на майката на ищците е предоставено ползуването на процесния недвижим имот, като част от процеса на оземляването. Земята е била насята с трайни насаждения, като след смъртта на К. А. Т., имотът се стопанисвал от ищеца Н.Н.. Констатира се, че никой друг освен семейството на ищците не е обработвало процесната земеделска земя, която била оградена с ограда, а площта ѝ била около 600 кв. м. В имота нямало построени съоражения освен тоалетна. От показанията на свид. М. М., която заема длъжността „Главен директор“ на Главна дирекция „Аграрно развитие“ към Областна дирекция „Земеделие“ се установява, че през годините /от 2015 г. и по интензивно 2018 г. и 2019 г./ ищецът Н.Н. системно подавал заявления и провеждал срещи относно имот № *** по повод спорове за собственост.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

По възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове съдът се е произнесъл с определение от 03.09.2019 г.

За да бъдат уважени предявените в условията на първоначално субективно активно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ищците следва да установят по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните правнорелевантни факти: трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и ПМС № 4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г. в срок, включително спазване на административната процедура, както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, евентуално придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок, както и законосъобразността на владението, т.е. че фактическата власт е упражнявана непрекъснато, постоянно, явно и спокойно.

Съгласно § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изм. ДВ. бр. 99 от 22 Октомври 2002 г./, когато правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

В конкретния казус по несъмнен начин се установи от писмените доказателства и експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, обективно и неоспорено от страните, че процесният имот е земеделска земя. Същият не е обобщесвтен, т.е. не е отнет от частни лица и включен в ТКЗС и не подлежи на реституиране на последните. В този смисъл е безпредметно да се обсъждат възраженията и доводите на ответника досежно липсата на предпоставки по § 4б на ПЗР от ЗСПЗЗ.

Земеделската земя е предоставена от поземления фонд за безсрочно и безвъзмездно ползуване на наследодателката на ищците, като към 02.04.1990 г. представлявала пустееща земя с площ около 600 кв. м., която както се установи от експертното заключение е идентична с претендирания от ищците недвижим имот.

Установи се, че ползуването е предоставено въз основа на чл. 23, ал. 3 от допълнителния устав на Асоциация НАПС и Решение № 8 от 20.10.1986 г. на УС на Предприятие за изкупуване и материално-техническо снабдяване гр. В., което е поделение на АПК гр. В..

Съдът счита, че ползуването е предоставено на основание акт по смисъла на $ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цитираният законов текст следва да се чете систематично с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Видно от последния параграф, ситуиран в подзаконовия нормативен акт, права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на постановление на Министерския съвет № 26 от 1987 г. Видно от Преамбюла на цитираното ПМС, системата за самозадоволяване на населението заема важно място в социално-икономическото развитие на страната и в изпълнението на програмата на партията за по-нататъшно повишаване жизненото равнище на народа. Системата спомага да се разгърне инициативата на трудещите се и да се създаде условия за целогодишно ритмично снабдяване на населението с основни селскостопански продукти и в резултат на това да се подобри снабдяването на населението с хранителни продукти. Постановлението е прието именно, за да се приведе работата по самозадоволяването в съответствие с решенията на партията и с изискванията на Правилника за стопанска дейност и да се създадат условия за максимално осигуряване на населението от окръзите и селищните системи със селскостопански продукти. Видно от разпоредбите на ПМС № 26 от 1987 г. системните мероприятия за най-ефективно използване на стопанисваната земя се провеждат от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, Асоциацията „Национален аграрно-промишлен съюз“ /НАПС/ и селскостопанските организации, каквото е АПК гр. В.. Асоциацията НАПС съдейства за развитие на системата за самозадоволяване, като обединява ресурсите и координира усилията на своите членове – арг. от чл. 47 от ПМС. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ПМС изпълнителните комитети на общинските народни съвети съвместно с ръководствата на селскостопанските организации, горскопромишлените комбинати и организациите на Отечествения фронт издирват, картотекират и предоставят на предприятията, учрежденията, организациите и на населението изоставени, непродуктивни, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използвани земи от поземления фонд. В конкретния казус по несъмнен начин се констатира, че процесната земеделска земя към датата на предоставянето ѝ за ползване от поземления фонд е била пустееща, като от гласните доказателства, които се кредитират от съда, доколкото показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и допълващи се, се установи, че същата макар да се намира на равен терен е трудно достъпна, като е била насята с трайни насаждения като череша, кайсия и др.  Т. е. процесният недвижим имот отговаря на селективните критерии въз основа, на които са картотекирани имотите, предоставени за ползуване на населението. Наред с това наследодателката на ищците от 1950 г. е член в ТКЗС, а съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от ПМС № 26 от 1987 г., картотекираните земи се предоставят за производство на селскостопанската продукция включително и на кооператорите.

Ето защо съдът счита за несъстоятелни доводите на ответната страна, че ползуването не е предоставено въз основа на акт по смисъла на реституционните нормативни актове и че наследодателката не е сред признатите и гарантирани правни субекти, които могат безвъзмездно и безсрочно да ползват земеделска земя по ПМС № 26 от 1987 г.

По делото се установи по несъмнен начин и фактът, че е спазена процедурата по оценка и плащане. Видно от оценителния протокол, чиято автентичност се доказа по реда на чл. 193 от ГПК, стойността на процесния недвижим имот към 30.09.1993 г. възлиза на 19 980.00 лева. Съгласно редакцията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ изм. ДВ. бр. 83 от 30 Септември 1993 г., определената цена е следвало да се изплати в срок до 30.09.1994 г. В конкретния случай сумата е заплатена още на 08.06.1994 г., поради което доводите на ответната страна и в тази част не се споделят от съда.

Наред с изложеното обаче, новата ал. 6 на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съществуваща в правния мир с измененията обнародвани в ДВ. бр. 98 от 28 Октомври 1997 г., предвижда ползвателят заплатил определената по реда на ЗСПЗЗ цена на ползувания недвижим имот да заяви пред общината правото си да придобие собствеността на основание § 4а в срок до 31.01.1998 г. В конкретния случай сумата е заплатена от К. Т. още през 1994 г., като за периода до 1997 г. за нея не е съществувало задължение да предприеме административна процедура за придобиване на вещното право на собственост, но след м.10.1997 г. до 31.01.1998 г. като адресат на правната норма, обективирана в § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ наследодателката е следвало да подаде заявление до ОСЗ гр. В..

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че К. Т. е упражнила правото си да сезира Общината с искане за трансформиране на правото на ползване в право на собственост в срока по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установеният срок в § 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е преклузивен, т.е. фатален. С неговото пропускане отпада правото на ползвателя да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост върху предоставената въз основа на актовете по § 4 земеделска земя. Този извод следва и от текста на § 4а, ал. 6, с която срокът за закупуването на земята по ал. 5, която може да бъде общинска или държавна собственост, не е изрично изключен – арг. от Решение № 13009 от 01.12.2008 г. по адм. д. № 9198/2008 г., ІV отд. на ВАС; Определение № 2961 от 09.05.2000 г. по адм. д. № 7706/1999 г., ІV отд. на ВАС; Решение № 13248 от 03.12.2008 г. по адм. д. № 9201/2008 г., ІV отд. на ВАС и др.

Ето защо крайният извод на съда е, че ищците не са титуляри на по ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото в полза на техния наследодател не се е трансформирало правото на ползване в право на собственост на основание § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради пропускане на преклузивния срок по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съдът не споделя доводите на ищците, че правото на ползване се трансформира в право на собственост ex lege. В конкретния случай придобиването на това абсолютно вещно право е резултат от динамичен фактически състав, който е останал незавършен, доколкото административната процедура по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ не е приключила с акт на административния орган, сезиран в срок от заплатилия цената ползвател.

Гореизложеното обуславя произнасянето на съда по същество по евентуалната претенцията на ищците за признаването им спрямо ответника за собственици на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото вътрешнопроцесуалната предпоставка е сбъдната.

Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Това обаче не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, т.е. по силата на закона. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.

            За да се придобие една вещ по давностно владение, е необходимо владението да е законосъобразно, т.е. да е непрекъснато, постоянно/трайно, явно и спокойно. Владението е непрекъснато, когато упражняваната фактическата власт върху имота не е загубена за повече от шест месеца; постоянно е, когато владелецът може да послужи с вещта по всяко време; явно е, когато намерението за своене е външно изразено и доведено до знанието на трети лица, като не на последно място е необходимо и владението да бъде спокойно, т.е. да не бъде смущавано чрез отправяне на претенции досежно субективното материално право на собственост върху вещта предмет на упражняваната фактическа власт.

В конкретния случай кратката пет годишна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС е изключено да се приложи. Добросъвестността във вещното право е незнание у приобретателя за определени факти с правно значение, а именно че е придобил владението на правно основание годно да го направи собственик от несобственик или че формата е опорочена – арг. от чл. 70, ал. 1 от ЗС. В конкретния случай нито един от тези факти е налице, доколкото К. Т. е придобила владението от собственик – Държавата и то на годно правно основание – акт по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащане на определената цена, като формата не е опорочена.

От събраните доказателства по делото по несъмнен начин е установено, че К. Т. владее имота от 08.06.1994 г., като до този момент тя е била държател – упражнявала е фактическа власт без намерение за своене с оглед на учреденото безвъзмездно и безсрочно право на ползване, но след заплащането на определената цена държането се е превърнало във владение с оглед animusa. Към този момент обаче вече е било налице ограничението по чл. 86, от ЗС /ДВ., бр. 31 от 17 април 1990 г./, съобразно която придобиването по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост, е изключено. По делото се констатира, че пустеещата земя е предоставена за ползуване от поземления фонд, т.е. същата е държавна собственост и за нея важи ограничението на цитирания законов текст. Придобивна давност в полза на наследодателката на ищците и самите тях е започнала да тече с последващото законодателно изменение на ЗС – ДВ., бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., доколкото процесният имот не е публична държавна собственост, но с § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността – редакция ДВ., бр. 46/06.06.2006 г. в сила от 01.06.2006 г., придобивната давност спрямо имоти, частна общинска и държавна собственост е спряла да тече за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. Спирането на давността е продължавано многократно във времето от законодателя – последно с доп. ДВ. бр. 18 от 28 Февруари 2020 г. давността спира да тече до 31 декември 2022 г.

Т.е. от 08.06.1994 г. до 01.06.1996 г. давност не е текла. Същата е започнала да тече, считано от 01.06.1996 г. и е спряла да тече отново на 31.05.2006 г. Наред с това обаче, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ /ДВ., бр. 107 от 1997 г./ е заличена с обратна сила изтеклата вече придобивна давност за имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т. е. придобиването на собственост на оригинерно основание върху имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е изключено, с влизане в сила на посочената разпоредба на 22.11.1997 г. / в този смисъл Решение № 57 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г., I г. о., ГК/, като от този момент е започнала да тече нова придобивна давност.

Т.е. теклата от 01.06.1996 г. до 22.11.1997 г. давност е заличена с обратна сила. Новата давност е започнала да тече от 22.11.1997 г., като до 31.05.2006 г. не е изтекъл предвидения от закона 10 годишен срок.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС, въз основа на които ищецът да е придобил собствеността върху процесния имот на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Относно искането на ищците по чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК:

С оглед неоснователността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 79 от ЗС, съдът не дължи инцидентно произнасяне по законосъобразността на заповедта на Областния управител от 2001 г., решението на ПК от 2002 г. и заповедта на Кмета на Община В. от 2002 г. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи. Правото на ползване на трети лица върху тези земи, учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява - §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за социална справедливост, в § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени условия, размери и срокове. Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо на бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес. Неговата защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите му права.

Специалната хипотеза на спор за собственост на земеделска земя, по който едната страна основава правата си на конститутивно решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, а другата е бивш ползвател по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, страната, която претендира трансформирано право на ползване в право на собственост не може да противопоставя всякакви възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права насрещната страна, а само такива, които са свързани със собствените му противопоставими права. В противен случай може да се достигне до резултат, който е неприемлив от гледна точка на ЗСПЗЗ – в имота да остане бившия ползвател, който е с прекратено право на ползване и не е придобил права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а не страната, която се легитимира с решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на собствеността. В този смисъл е и ТР № 9 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1025.00 лева, от които: 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правна помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ в максимален размер с оглед на обстоятелството, че делото се отличава както с фактическа, така и с правна сложност, а и с оглед на обема на оказаната правна защита и съдействие; 300.00 лева – депозит за вещо лице по СГЕ; 410.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ; 15.00 лева – държавни такси за съдебни удостоверения.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Н., ЕГН ********** и С.Т.Н., ЕГН ********** против Д. на Р. Б. чрез Министърът на земеделието, храните и горите първоначално субективно активно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което съдът със сила на пресъдено нещо да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на по ½ /една втора/ ид. част от субективното материално вещно право на собственост върху следния недвижим имот: НИ № *** по ПНИ на местността „О.“, в землището на село З., община В., ПНИ приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. В., изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. В., с площ 607.00 кв. м. и граници: на запад - имот № *; на север - имот № * и имот № * ­път; на изток - път № *, и на юг - път № *, който имот се сочи идентичен със следния имот по актуални КК и КР: реална част от ПИ № * по КК и КР на с. З., общ. В., одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК – В.,  целият с площ от 1207 кв. м. и целият с граници: ПИ № *; ПИ № *; ПИ № *; ПИ № * и път № * по същите КК и КР, като частта е с площ 607.00 кв. м. и с граници на частта: ПИ № *; от две страни път с № * и в останалата си част ПИ № *, частта – повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото, на основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, евентуално придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Т.Н., ЕГН ********** и С.Т.Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. на Р. Б. чрез Министърът на земеделието, храните и горите сумата в общ размер от 1 025.00 лева /хиляда двадесет и пет лева/, от които: 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; 300.00 лева – депозит за вещо лице по СГЕ; 410.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ; 15.00 лева – държавни такси за съдебни удостоверения.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от съобщението.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: