№ 367
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20241100608054 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по протест на СРП срещу определение от
12.09.2024г., постановено по НОХД №6088/2024г. по опис на Софийски
районен съд, 106 състав, Н.О., с което е оставено без уважение предложението
за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по отношение на
товарен автомобил марка „Лексус“, модел „РХ450Х“ с рег. №*********.
Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице срещу
обжалваем съдебен акт и в срока на обжалването му, поради което
разглеждането му е процесуално допустимо.
В протеста и допълнението към същия се поддържа становището за
незаконосъобразност и неправилност на оспореното съдебно определение.
Изхожда се от качеството на собственика на автомобила – превозното
средство, с което е извършено престъплението, като осъдено лице за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Излага доводи в подкрепа на тезата си,
че автомобилът представлява средство за извършване на престъплението.
Твърди, че с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК, приложението не е предмет на преценка от съда, включително във връзка
с пропорционалността на засегнатия интерес на осъденото лице, при наличие
на законовите предпоставки за това. Отбелязва, че съдът се е произнесъл, като
се е позовал на практика на СЕС по въпрос, неотносим към случая, съдържащ
трансграничен елемент при разширително тълкуване на приложното поле на
правото на Европейския съюз. Оспорва се възможността съдът да извършва
1
преценка за конституционосъобразност на законите, позовавайки се на
разпоредбата на § 3, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р.България, а
също и на практиката на Конституционния съд на Р.България. В съдебно
заседание представителят на СГП е поддържал протеста с изложените правни
аргументи и е отбелязал, че към момента на съдебното заседание автомобилът
все още е собственост на осъдения.
Защитата иска да бъде оставено в сила протестираното определение,
като правилно и законосъобразно. Отбелязва се наличието на конституционно
дело с предмет въпроса за противоконституционност на относими към случая
разпоредби от НК. Намира мотивите в съдебното определение за правилни и
оспорва доводите на прокурора, според които съдът би се лишил от
възможността да разгледа и прецени всички относими към случая
обстоятелства, вземайки решението си.
Осъденият е подкрепил изложеното от защитника си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, материалите по
делото и закона, намери следното от фактическа страна:
Със споразумение, одобрено в съдебно заседание на 04.07.2024г. по
НОХД №6088/2024г. по опис на Софийски районен съд, 106 състав, Н.О., В. Г.
К. се е признал за виновен за това, че на 04.02.2024г. в гр.София е управлявал
моторно превозно средство товарен автомобил марка „Лексус“, модел
„РХ450Х“ с рег. №********* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установена по надлежния ред, престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По повод предложение на прокурор в СРП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1,
и 4 от НПК съдът се е произнесъл, като е оставил без уважение
предложението на СРП за прилагане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК
спрямо осъдения К. относно приобщения по делото товарен автомобил марка
„Лексус“, модел „РХ450Х“ с рег. №*********, а същият, ведно с
принадлежностите му, е върнат на неговия собственик осъдения. Съдът е
изложил допълнително мотиви към определението си, в които е мотивирал
заключението си, че превозното средство при извършване на престъпление по
транспорта представлява предмет на престъплението, а законодателят е приел
правната фикция, че моторните превозни средства при посегателствата по чл.
343б, ал. 1 – 4 от НК представляват средство за извършване на престъпление.
В тази връзка е приел, че следва да извърши преценка за съответствието на
тази фикция с Конституцията на страната и правото на ЕС. Намерил е, че
същата противоречи на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал. 3 от
Конституцията на Р.България и на чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение
2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискацията на облаги,
средства и имущество от престъпление, във вр. с чл. 49, § 3 от Хартата на
основните права на ЕС. Приел е, че законодателят не е осигурил баланса
между обезпечението на правото на собственост на извършителите на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и защитата на правото на живот и
телесна неприкосновеност на гражданите, поради обстоятелството, че е
предвидено императивното отнемане на моторното превозно средство. Отчел
е, че законодателят е предвидил възможност на съда за преценка дали да
наложи въпросната принудителна мярка при по-тежко наказуеми престъпни
състави, свързани с управлението на моторно превозно средство.
2
Съгласно постъпилата справка от база данни АИС КАТ товарен
автомобил марка „Лексус“, модел „РХ450Х“ с рег. №********* към
27.03.2025г. е с регистриран собственик осъденото лице К..
Съобразявайки изложеното, от правна страна съдът намери следното:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК предвиждаща отнемане в полза на
държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на
неговата равностойност, когато деецът не е изключителен собственик.
С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК законодателят е навлязъл с висок
интензитет в конституционно установената правна сфера на гражданите,
относно правото на собственост, като е предвидил, че в случаите на чл. 343б,
ал. 1-4 от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно
средство, собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението,
а когато деецът не е собственик, присъжда равностойността му. Законодателят
е създал особена юридическа конструкция, по отношение на която е налице
правна полемика за съответствието с общата част на НК, на
международните договори, с които страната ни е обвързана и Конституцията
на Р.България. По въпроса е образувано конституционно дело №16/2024г. за
обявяване на противоконституционност на разпоредбата.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид на първо място, че наказателният
процес не съдържа аналогично основание на предвидените в ГПК и АПК,
касаещи случаите, когато Конституционният съд е допуснал по същество
искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по
делото закон. Разпоредбите на 25, ал. 1 и 2 от НПК изчерпателно определят
случаите, когато наказателното производство следва да бъде спряно и
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК е неприложима по аналогия.
Поради изложеното, съобразявайки че от образуване на делото пред
Конституционния съд до произнасянето му оспорената пред него разпоредба е
част от позитивното действащо право в страната, същата подлежи на
изпълнение.
В съответствие приетото от КС относно допустимите ограничения на
принципа на неприкосновеност на частната собственост разпоредбата на чл.
53, ал. 1, б. „б“ от НК допуска отнемането в полза на държавата на вещите,
които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление
– в изрично предвидените в особената част на НК случаи. Такъв се явява
разпоредбата на 343б, ал. 5 от НК, доколкото не е спорно в правната теория и
съдебната практика естеството на транспортното средство като предмет на
престъпление в случаите, свързани с извършване на престъпление по
транспорта, в качеството му на елемент от защитените от престъпния състав
обществени отношения. Използваният от законодателя израз „МПС,
послужило за извършване на престъплението“ не би могъл да промени
правното значение на транспортното средство, с оглед функцията му във
връзка с охраняваните от престъпния състав обществени отношения.
Съдът намира, че с оглед императивния характер на задължението на
съда за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 – 4 от НК и
3
предвид характера на същото, като предмет на престъплението, чието
отнемане е предвидено изрично в разпоредба на особената част на НК,
възражението за непропорционалност на това действие е неоснователно.
Мерките по чл. 53 от НК се прилагат независимо от наказателната
отговорност на лицата и за тях не са приложими правилата за
индивидуализация на наказанията, а прилагането на принципа за
пропорционалност не е разрешено от Наказателния кодекс при
принудителните мерки по чл. 53, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343б, ал. 5, във вр. с
ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав намира, че последното би довело и до
неравноправно третиране на гражданите.
Установи се, че въззивният жалбоподател се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, съгласно одобреното
споразумение по делото. Превозното средство, послужило за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е собственост на осъденото лице,
поради което са налице всички условия за изпълнение на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5, предложение първо от НК.
Поради изложеното и след извършената на осн. чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на оспореното определение,
въззивната инстанция установи обсъденото неправилно приложение на
материалния закон от районния съд, което представлява основание, налагащо
отмяна на протестираното определение.
Съобразно разпоредбата на чл. 334, ал. 2 от НПК въз въззивният съд
следва да се произнесе, като на осн. чл. 53, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343б, ал.
5, във вр. с ал. 1 от НК следва да отнеме полза на държавата на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК и дистанционно управление, принадлежност към автомобила,
предадени с Протокол за доброволно предаване от 04.02.2024г.
Водим от изложеното и на осн. чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 306, ал. 3 от
НПК, Софийски градски съд, VII въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение от 12.09.2024г., постановено по НОХД
№6088/2024г. по опис на Софийски районен съд, 106 състав, Н.О.
И вместо това
ОТНЕМА на осн. чл. 53, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343б, ал. 5, във вр. с
ал. 1 от НК в полза на държавата товарен автомобил марка „Лексус“, модел
„РХ450Х“ с рег. №*********, собственост на В. Г. К. и дистанционно
управление, принадлежност към автомобила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на НАП за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5