№ 250
гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 776 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.№718/2022г. по описа на
Районен съд –П. е признато за установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН ********** от
град П., ул.“М.Т.“№171, че „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Ю. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на
сумата от 1000лв. главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от 29.04.2022г до
окончателното и изплащане, обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за периода от
31.05.2018г до 28.04.2022г както и разноски по ч.гр.д.№568/2022г по описа на ПщРС в
размер на 52.24лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200лв. Със същото
решение е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за признаване за
установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН **********, че „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него представляващо главница в
размер на 565.47лв., лихва в размер на 175.38лв. за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2018г. и
сума в размер на 295.66лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г.
Осъден е П. Н. П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД разноски в размер
на 52.24лв. държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв.
От ответника в първоинстанционното производство П. Н. П. е подадена въззивна
жалба срещу решението, в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на
1
него, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД има валидно и изискуемо вземане
за сумата от 1000лв. -главница , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.04.2022г. до окончателното и изплащане , обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за
периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната му част. Сочи, че обжалваният акт е постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон.Твърди се, че районният съд правилно е
приел, че процесният договор за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ЕАД и
жалбоподателя П. П. е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит. В този смисъл правилно били отхвърлени исковете за
претендираните вземания за лихви, както и възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.Неправилно обаче районният съд не е бил разгледал съществен за
правилното решаване на правния спор въпрос, а именно, че процесните вземания са
придобити от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не от първоначалния кредитор
– „Кредисимо“ЕАД, а от „Ай Тръст“ЕООД, за който се твърди, че е цедирал вземането си в
качеството на поръчител. Жалбоподателят твърди, че още с отговора на исковата молба е
навел възражение, че „Ай Тръст“ЕООД не е бил поръчител по действителен договор за
поръчителство, което възражение не било обсъдено от районния съд, Първоинстанционният
съд не е взел предвид обстоятелство, че поради недействителност на целия договор за
кредит, договорът за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ и ответника е нищожен/
недействителен поради противоречието му както със специалните закони, приложими към
договорите за потребителски кредит- ЗПК и ЗЗП, така и с общите разпоредби на ЗЗД .
Клаузата за предоставяне на обезпечение на договора за заем и договорът за поръчителство
са нищожни като постановени в противоречие с чл.8, пар.1 от Директива 2008/48, тъй като
преди сключване на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. В този смисъл в съображение 26 от директивата се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността.Тази оценка цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата, която предвижда, че ако ответникът
не предостави обезпечение на кредита при невъзможни за изпълнение условия и срокове
кредитът ще бъде отпуснат ако се приеме поръчителство от дъщерното на кредитора
дружество , а именно –„Ай Тръст“ЕООД. Такава клауза е в пряко противоречие с
директивата, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията за предварителна
оценка на платежоспособността от финансовата институция на длъжника и това води до
допълнително увеличаване на размера на задължението му. Длъжникът бил задължен да
приеме поръчителство на посочено от кредитора дружество и ако не го направи дългът му
нараства, което било предпоставка за неговата свръхзадлъжнялост. По този начин се
заобикаля императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК ,според която при забава се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва , а с процесната клауза за обезпечение и
договора за поръчителство се добавя още едно обезпечение, от което пряко не произтичат
вреди. Поради обстоятелството, че договорът за заем и договорът за поръчителство са
2
нищожни, то поръчителят не може да има претенции на договорно основание срещу
ответника.Според жалбоподателят неправилно районният съд бил приел, че „Ай
тръст“ЕООД валидно е цедирал несъществуващо вземане на ищцовото дружество, тъй като
на първо място няма качеството на поръчител и на втора място както основания договор за
кредит така и договорът за поръчителство са недействителни/ нищожни/.Искът е
неоснователен, тъй като ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията на вземането
преди образуване на заповедното производство, поради което цесията няма действие спрямо
него.Сочи се, че неправилно и в противоречие с императивните прави норми районният съд
е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като тази разпоредба е
приложима само ако ищецът е предявил иска си на основание неоснователно обогатяване.
В случая това не било така понеже претенцията е предявена на договорно основание и
съдът не можел да приложи нормата на чл.23 от ЗПК, тъй като това би довело до
недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Пространно в жалбата
е цитирана практика на ВКС и на други съдилища в различни апелативни съдебни райони.
Прави се искане да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част и
да се постанови друго, с което предявената установителна претенция за главница в размер
на 1000лв. и обезщетение за забава в размер на 576.65лв. за периода 31.05.2018г. до
28.04.2022г. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жабата –
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД „ЕОС Матрикс“ЕООД, с който се изразява
становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Според ответника по жалбата е неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не бил уведомен за извършената цесия като в тази връзка в отговора са развити подробни
съображения. Оспорва довода на жалбоподателя за неприложимост на нормата на чл.23 от
ЗПК като счита, че тази норма е специална и урежда по императивен начин отношенията
между потребителя и кредитора при сключен договор за потребителски кредит, който е
недействителен на специалните основание по чл.22 от ЗПК.Въпросът за
недействителността на такъв договор се поставя именно при предявен иск по чл.422 от ГПК
като дори без изрични възражения съдът е длъжен да извърши проверка за съответствието
на договора с императивните изисквания на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Моли се обжалваното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено по
отношение на П. Н. П., че „Агенция са събиране на вземанията“ЕАД има валидно и
изискуемо вземане срещу него представляващо главница в размер на 565.47лв., лихва в
размер на 175.38лв. за периода от 31.05.2018г до 31.12.2018г и сума в размер на 295.66лв.
обезщетение за забава за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г. не е обжалвано и е влязло в
законна сила, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.
С определение №3 от 06.01.2023г, постановено по гр.д.№718/2022г по описа на РС-
3
П. на основание чл.248 от ГПК районният съд е допълнил диспозитива на решение
№776/08.11.2022г като е разпределил разноските между страните съразмерно с изхода на
делото пред първата инстанция. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят П. Н. П. не се явява и не изпраща
представител.
Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД не изпраща представител. Представена е писмена молба от надлежно
упълномощен представител с изложени доводи по същество на спора. Представен е и списък
по чл.80 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа
и правна страна.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, като служебно
следи за нарушение на императивни материално правни разпоредби, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване/ ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е бил положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* срещу П. Н. П. с ЕГН ********** за признаване
установеност на вземания предмет на издадена Заповед №159/29.04.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№568/2022г. по описа на РС- П. следните
суми: главница в размер на 1565.47лв., възнаградителна лихва в размер на 175.38лв. за
периода от 31.05.2018г- 31.12.2018г., обезщетение за забава в размер на 871.31лв. за периода
от 31.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
В исковата молба са наведени твърдения,че на 14.02.2018г между „Кредисимо“ЕАД в
качеството му на кредитор и ответника в качеството му на кредитополучател е бил сключен
договор за потребителски кредит с №10227808, по силата на който кредиторът предоставил
на ответника потребителски кредит, като последният се е задължил да върне същия в
уговорените срокове и с уговорената лихва.Наведени са твърдения, че между „Ай
4
Тръст“ЕООД и ответникът бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във
връзка с възникналото облигационно отношение между кредитора и кредитополучателя. На
същата дата бил сключен и договор за поръчителство между„Ай Тръст“ЕООД и
„Кредисимо“ЕАД , по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договора за потребителски кредит №1027808. Поради неизпълнение
на задължението по договора за кредит от страна на ответника същото било изпълнено от
поръчителя „Ай Тръст“ЕООД като ответникът не бил възстановил платената сума по
договора за заем на своя поръчител.Твърди се, че на 23.08.2021г. бил сключен договор за
цесия между „Ай Тръст“ЕООД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на
„Ай Тръст“ЕООД, произтичащи от договора за поръчителство били прехвърлени на ищеца,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви.
Твърдяло се е в исковата молба , че за извършената цесия ответникът- длъжник бил
уведомен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. П. е подал писмен отговор, с който е
оспорил иска като е противопоставил възражение, че договорът за потребителски кредит ,
сключен на 14.02.2018г. между него и „Кредисимо“ЕАД е недействителен, тъй като е
сключен в нарушение на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Според ответника е нарушена разпоредбата
на чл.11, ал.1 т.6 от ЗПК, тъй като в договора липсва посочен срок като задължителен
реквизит. Сочи, че е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК, тъй като от
договора и от погасителния план не би могло да се извлече информация за размера на
включените в седмичната погасителна вноска суми. Процеснят договор за заем бил
недействителен и поради сключеното към него споразумение за поръчителство,
предоставено от дъщерно дружество на кредитора , а именно „Ай Тръст“ЕООД като при
извършена справка в Търговския регистър установили, че едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ЕООД е „Кредисимо“ЕАД. В основният договор кредиторът
едностранно вменил задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение за
кредита като в случай, че не представи такова се задължава да приеме като поръчител „Ай
Тръст“ЕООД , за което дължи допълнителна такса, включена изначално в месечните вноски
и която практически представлява скрита лихва и ако бъде включена в ГПР същият би
надвишил максималния размер, предвиден в ЗПК.Клаузата за предоставяне на обезпечение
на договора за заем и договорът за поръчителство са нищожни като противоречащи на чл.8,
пар.1 от Директива 2008/48, тъй като преди сключване на договора за кредит, кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Клаузата в договора за
предоставяне на обезпечение прехвърляла риска от неизпълнение на задължението за
оценка на кредитоспособността от финансовата институция върху длъжника и води до
допълнително увеличение на размера на задължението . По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение или да приеме задължителното поръчителство
на посочено от кредитора лице в случай „Ай Тръст“ЕООД, като ако не го направи дългът
му нараства . според ответника е налице нарушение на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като при
забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва , с процесната клауза и
договора за поръчителство се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на акцесорно
5
задължение- недадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди. Поради
недействителност на договора за заем и на договора за поръчителство „Ай Тръст“ЕООД не
може да има претенции на договорно основание срещу ответника. Противопоставя се
възражение, че няма доказателства „Ай Тръст“ЕООД действително да е заплатило каквато и
да била сума на своя принципал „Кредисимо“ЕАД във връзка с процесния договор за
поръчителство, поради което счита, че към датата на цесията вземането не е съществувало в
полза на „Ай Тръст“ЕООД, за да бъде цедирано.
От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства е
безспорно установено, че на 14.02.2018г. между „Кредисимо“АД от една страна като
кредитор и от друга страна – ответника П. П. като кредитополучател е сключен при общи
условия договор за потребителски кредит в размер на 2000лв. със срок на връщане 10
месеца, чрез 10 на брой погасителни вноски всяка в размер на 233.51лв., лихвен процент на
кредита 35.5%, ГПР-50% и общ размер на плащанията 2 335.10лв. Съгласно клаузата на чл.4
от договора кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечение на кредитора: 1/
банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или 2/ да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“Ад юридическо лице /
поръчител/ като при непосочване на обезпечение кредитът ще се счита неодобрен.
Установено е ,че на същата дата 14.02.2018г са били сключени два договора:1/ Договор за
поръчителство и 2/ договор за поръчителство като първият договор е , сключен между
„Кредисимо“АД / кредитор/ и „Ай Тръст“ЕООД/ поръчител/, по силата на който кредиторът
се е задължил по договора за потребителски кредит да предостави на П. П. потребителски
кредит в размер на 2000лв. със срок на погасяване 31.12.2018г. след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит под
формата на поръчителство под условие, че подаденото от потребителя заявление за
потребителски кредит е одобрено от „Кредисимо“.Поръчителят е включен в оповестения от
„Кредисимо“АД списък на лицата , от които „Кредисимо“ приема поръчителство за
задълженията по отпуснати от това дружество потребителски кредити. В чл.3, ал.2 се
съдържа уговорка, че „Ай Тръст“ЕООД остава задължено и след падежа на главното
задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в
6-месечен срок от него .С втория договор, сключен между „Ай Тръст“ЕООД и ответника П.
дружеството в качеството на поръчител се е задължило да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“АД , за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение
на всички негови задължения по договора за потребителски и за всички последици от
неизпълнението, а именно връщане на предоставената сума по кредита от 2000лв.,
възнаградителна лихва , всички дължими както и задължението за плащане на забава при
просрочие на плащанията по договора.Съгласно раздел IV, чл.8, ал.4 от договора за
предоставяне на поръчителство ответникът П. П. има право да заплаща възнаграждението
на поръчителя по банковата сметка на „Ай Тръст“ЕООД или на „Кредисимо“ЕАД или по
други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл.8, ал.5 „Кредисимо“ е
овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му,
6
както и на всички други негови вземания.Съгласно клаузите на договора за поръчителство
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение съгласно Приложение №1 към договора
за предоставяне на поръчителство ,което е следвало да се издължи чрез 10 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 131.33лв. и видно от погасителни план началната
дата на вноските е 31.03.2018г , а последната дата е 31.12.20218г. Установено е, че до
ответника- жалбоподател в настоящото производство е било изпратено писмено
уведомление от „Ай Тръст“ЕООД, с което същият е бил уведомен, че по договора за
предоставяне на поръчителство , обезпечаващ договора за потребителски кредит 1027808 от
14.02.2018г. поръчителят е получил искане за плащане от кредитора на следните суми:
главница в размер на 1565.47лв., договорна лихва в размер на 175.38лв., наказателна лихва в
размер на 491.93лв., административни разноски за извънсъдебно събиране на дължими суми
в размер на 76.08лв. като са определени 5 работни дни за плащане на посочените суми , след
изтичането на който срок поръчителят ще встъпи в правата на кредитора. На 23.08.2021г е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания , по силата на който „Кредисимо
„ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД , прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания“ООД
вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, отпуснати при условията на
ЗПФУР, ЗПК и ЗЗД, както и парични вземания , произтичащи от встъпване на поръчителя
„Ай Тръст“ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между „Кредисимо“ЕАД като
първоначален кредитор и физическите лица кредитополучатели, както и вземанията за
възнаграждения по договорите за поръчителство по тези потребителски кредити,
индивидуализирани в Приложение №1. Видно от извадка от това Приложение№1 /
съдържаща се на лист 44 от първоинстанционното дело в позиция 822 е описано вземането
на „Ай Тръст“ЕООД в качеството му на суброгирал се в правата на кредитора
„Кредисимо“ЕАД поръчител по договор за потребителски кредит №1027808 от
14.02.2018г.срещу длъжника П. П. за следните суми : главница -1565.47лв., остатък от
договорна лихва в размер на 175.38лв., остатък от лихва за забава в размер на 501.25лв.,
остатък от такси поръчителство в размер на 919.31лв., остатък от лихва за забава в размер
на 264.70лв.
От ангажираните пред районният съд писмени доказателства се установява, че „Ай
Тръст“ЕООД е бил упълномощен от „Агенция за събиране на вземания“ООД да уведоми
всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало съгласно договора за
цесия от 23.08.2021г. От пълномощникът „Ай Тръст“ЕООД е било изготвено уведомително
писмо изх.№УПЦ-П-КРС-АТ/1027808/ виж лист 41 от първоинстанционното дело/, в което
подробно са описани всички обстоятелства във връзка с извършената цесия. Посочено е
задължението на длъжника към 23.08.2021г. както и в какъв срок и на кого да плати.Видно
от известие за доставка / лист 42 от делото на районния съд/това уведомително писмо е
получено лично от длъжника П. П. на 16.09.2021г.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред районния съд съдебно-
икономическа експертиза е установено, че по процесния договор за потребителски кредит
7
ответникът е извършил четири плащания в общ размер от 606.01лв. и с тях са погасени:
лихва за забава в размер на 11.76лв., договорна лихва в размер на 159.72лв. и главница в
размер на 434.53лв. и са останали непогасени главница в размер на 1565.47лв. и договорна
лихва в размер на 175.38лв. По договора за поръчителство ответникът е внесъл общо сумата
от 393.99лв.Установено е от вещото лице, че на 10.08.2022г. „Ай Тръст“ЕООД е превело по
сметка на „Кредисимо „ЕАД сумата от 2308.86лв. по процесния потребителски договор,
сключен между „Кредисимо“ЕАД и П. П..
От данните по първоинстанционното делото и по –конкретно от приложеното
ч.гр.д.№568/2022г по описа на РС-П. е видно , че процесуалните предпоставки за
допустимост на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между
същите страни се развило заповедно производство, с предмет, идентичен с предмета на
настоящата искова защита. Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК.С
разпореждане №607 от 30.05.2022г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска за
установяване на вземането си. Това разпореждане е било връчено на заявителя на
01.06.2022г и в едномесечния преклузивен срок, а именно- на 24.06.2022г заявителят е
предявил пред РС-П. иска по чл.422 от ГПК.
Правопораждащият факт, от който ищецът в първоинстанционното производство
черпи правата си , е Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
23.078.2021г. между него в качеството му на цесионер и „Ай Тръст“ЕООД в качеството му
на цедент. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали ,
че такъв договор е сключен.По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема , в който
го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.Другото правно
основание е договорът за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ЕООД се е
задължил спрямо кредитора „Кредисимо“ЕАД на ответника и настоящ жалбоподател П. П.
да отговаря за изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит
№1027808 от 14.02.2018г.
Въззивният съд намира, че договор №1027808 от 14.02.2018г. по своята правна
характеристика и съдържание представ лява такъв за потребителски кредит , поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- закона за
потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на закона.По отношение на
договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство ,
доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която
държавите членки са предоставили компетентност . В изпълнение на тази компетентност
ЕИО и ЕО/ сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е
8
засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните
юрисдикции да прилагат правото на Съюза при констатиране на противоречие между
договорните клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със
самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото
на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения
на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо
държавите членки и техните граждани.
При извършване на служебна проверката относно наличието на неравноправни
клаузи в процесния договора за потребителски №1027808 от 14.02.2018, а и изследвайки
множеството наведените в отговора на исковата молба възражения за недействителност на
този договор, исковият съд е обосновал преценката си за неговата недействителност с
констатирано несъответствие на съдържанието му с разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК,
което е в смисъл, че макар и формално договорът за кредит да отговаря на изискванията
на посочената императивна правна норма, доколкото е налице посочване на ГПР и общата
сума ,дължима от потребителя, то размерът на тези величини, посочени в договора не
съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения по
договора за поръчителство, съгласно който П. се е задължил да заплаща възнаграждение по
този договор / 10 месечни вноски по 131.33лв. всяка от тях/, който разход не е включен в
ГПР , а на основание чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде
включен при изчисляване на ГПР.Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на
районния съд във връзка с тази негова преценка и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да развива допълнителни
съображения във връзка с недействителността на главното договорно правоотношение, тъй
като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано. От съдържанието на
въззивната жалба се извлича довод за правилност на изводите на районния съд досежно
недействителността на договора за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ЕАД
и П. П..Следва да се отбележи, че въззивният контрол не може да излиза от предметния си
обхват, очертан с въззивната жалба.
Предметният обхват на настоящия въззивния контрол обхваща договора за
предоставяне на поръчителство , сключен на 14.02.2018г „Ай Тръст“ЕООД и ответника П.
П..
Според въззивния съд договорът за предоставяне на поръчителство е с
характеристики на потребителски договор, доколкото е акцесорен на последния. Съгласно
чл.138, ал.1 от ЗЗД договорът за поръчителство е договор ,по силата на който едно лице се
задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на
това трето лице. Съгласно ал.2 на посочената правна норма поръчителство може да
съществува само за действително задължение. Установи се, че главното задължение е
недействително. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и
поръчителя. Процесният договор , сключен между П. П. и „Ай Тръст“ЕООД не е договор
9
за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД. Длъжникът не е страна по този договор, тъй
като за него не съществува защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга.
Поради което сключване на договор за поръчителство от П. е лишено от правно основание,
а това прави договора нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД. Процесният договор
по-скоро съдържа характеристиките на договор за мандат, тъй като едната страна е поела
задължение за извърши правно действие- да сключи договор за поръчителство , а другата да
и заплати възнаграждение за това. Договорът също така накърнява добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД, тъй като срещу задължението да заплаща
възнаграждение П. не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получава
кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на подобен
договор като условия за отпускане на паричния заем.Поначало договорът за поръчителство е
безвъзмезден , но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на поръчителя.
Това възнаграждение следва да се дължи от кредитора, който е страна по договора за
поръчителство и има интерес от обезпечаване на вземането си , а не да се дължи от
потребителя.Поемането на задължение от страна на длъжника да плати възнаграждение на
поръчителя е уговорено единствено в интерес на поръчителя и е в ущърб на длъжника.
Така се увеличава значително задължението на потребителя, тъй като се кумулира към
задължението по заемното правоотношение и прави насрещните престации очевидно
нееквивалентни. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителят не получава насрещна престация.На следващо място следва да се посочи, че
жалбоподателят е бил поставен в положение , при което е принуден от икономически по-
силната страна да сключи договор с „Ай Тръст“ЕООД , което лице е посочено и одобрено
от кредитора по договора за потребителски кредит. На своя страна „Ай Тръст“ЕООД се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно с
условията на договора за заем, видно от текста на сключения с П. договор за предоставяне
на поръчителство. Съответно, анализирайки клаузите на договора за потребителски кредит
и по – конкретно клаузата на чл.4 от същия жалбоподателят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, имайки предвид в случая, че
едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител е кредиторът на длъжника
по договора за потребителски кредит , поради което двете дружества – кредитор и
поръчител се явяват свързани лица. Нещо повече представянето на обезпечение е поставено
като условие за сключване на договора.
Предвид изложеното сключения на 14.02.2018г между потребителя П. и „Ай
Тръст“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.Неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че районният съд е бил разгледал възраженията в
отговора на ответника досежно нищожността на този договор както и че не се е произнесъл
по тях. Напротив районният съд при правилно установена фактическа обстановка,
кореспондираща напълно със събрания и и детайлно обсъден доказателствен материал, е
формирал правилен и законосъобразен правен извод за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство при правилно приложение на материалния закон. Ето защо
настоящият въззивен състав се присъединява към мотивите районния съд и на основание
10
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Основателни са пространните доводи, развити във въззивната жалба досежно
несъобразяване на кредитора с императивната нормата на чл.16 от ЗПК,разписваща му
задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита, респективно с незачитане на законодателството на ЕС и по- конкретно с
Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно
договорите за потребителски кредит, доколкото този правопорядък е с непосредствена
приложимост, което от своя страна като правна последица обосновава недействителност
както на договора за потребителски кредит, така и договора за предоставяне на
поръчителство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД не е материално правно легитимирана да претендира процесното вземане,
тъй като длъжникът не е бил уведомен за прехвърляне на вземанията на първоначалния
кредитор преди образуване на заповедното производство, или с други думи цесията не е
произвела действия спрямо него.Установи се по несъмнен и категоричен начин от
обсъдените в тази насока писмени доказателства, че жалбоподателят е уведомен от „
Агенция за събиране на вземания“ЕАД за извършеното прехвърляне като това е станало по
силата на изричното упълномощаване от досегашния кредитор. Уведомителното писмо е
получено лично от П. на 16.09.2021г., преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което заявление е входирано в
регистратурата на районния съд на 29.04.2022г. За пълнота на изложението следва да се
отбележи , че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния
договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение
на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, тоест с постигането на съгласие , вземането преминава от
цедента/ неговия носител към този момент/ върху цесионера/ приобретателя на вземането. С
постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от
ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня , когато то е било съобщено и на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването е с
цел да се създаде достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса на кого следва да плати длъжника при
евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали да изпълни
на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти. Длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването ,
11
доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая
жалбоподателят - ответник не излага доводи , че е платил изцяло или отчасти остатъка на
задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му
за нея на някой от кредиторите си. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на
процесното вземане.Цесията е произвела действие спрямо ответника , считано от
16.09.2021г.За пълното на изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда
изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора по
процесния договор да се извърши преди иницииране на заповедното производство.
Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното производство
в конкретния случай е образувано от цесионера срещу длъжника като е достатъчно
уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по установяване
съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в хода на
производството по делото, което е напълно достатъчно, за да валидира всички процесуални
действия на страните по съобщаването на длъжника за цесията. Както се посочи по-горе
съобщаването на цесията има действие за длъжника не изобщо, а само в посока на кого
следва валидно да изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но
това не опровергава факта, че такова задължение съществува и е непогасено, както и че е
прехвърлено от цедента на цесионера с факта на сключване на договора за цесия. В
изричният текст на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на
длъжника за извършената цесия е цедентът/ предходния кредитор/ В т.см. решение №123 от
24.06.2009г по тълг.д.№12/2008г на ВКС. Това разрешение намира приложение в случаите,
когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име
съобщаването на цесията. Ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента какъвто е
настоящия случай , той може да извърши уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 от
ЗЗД/ в т.см.решение №156 от 30.11.2015г по т.д.№2639/2014г на ВКС, решение №114 от
07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС. На лист 40 от първоинстанционното дело е
приложено нарочно пълномощно от „Ай Тръст“ЕАД, с което упълномощава ищеца да
извърши уведомяването за извършената цесия на всички длъжници , чиито задължения са
предмет на цесията.
Възражението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл.23 от
ЗПК настоящият съдебен състав намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно
нормата на чл.23 от ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Правният въпрос дали е допустимо предявен по реда на
чл.422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 от ЗПК до размера на чистата
стойност на кредитите , при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност
на договора по смисъла на чл.22 от ГПК вече е поставян на вниманието на ВКС и в свое
12
решение №50174 от 26.10.2022г по гр.д.№3855/2021г по описа на ВКС в производство по
чл.290 от ГПК е дал отговор, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките чрез извършване на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл.422 от ГПК съдът следва да установи с решението си дължимата сума
по приетия за недействителен договор за потребителски кредит доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено
задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя следва да се извърши в
отделно производство по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния закон.
Базирайки се на практиката на ВКС по посочения по- горе правен въпрос и
приемайки в настоящия случай, че сключените на 14.02.2018г договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство са недействителни / нищожни/
настоящият въззивен състав счита, че жалбоподателят- потребител дължи връщане на
чистата сума по кредита на основание чл.23 от ГПК в развило се производство по предявен
специален положителен иск по чл.422 от ГПК. Неоснователно е възражението, че тъй като
вземането на ищеца се основава не на договора за потребителски кредит, а на договора за
поръчителство, приложими са общите правила на ЗЗД и нищожният договор за
поръчителство не е породил правни последици, тоест не се дължи нищо. Тъй като договорът
за поръчителство е сключен за обезпечаване на договор за потребителски кредит важат
специалните правила на ЗПК, изключващи приложението на общите разпоредби на ЗЗД.
В този ред на мисли и при съблюдаване на констатациите на вещото лице по
изслушаната и неоспорена съдебно-икономическа експертиза въззивният съд намира , че
жалбоподателят П. е извършил погашения по двата договора в общ размер от 1000лв. При
усвоена от него по договора за потребителски кредит сума размер на 2 000лв.,
съставляваща дефакто чистата сума, с която е бил кредитиран, жалбоподателят П. дължи
връщане на главница в размер на 1000лв.
13
Изводът на районния съд, че наред с главницата в размер на 1000лв.,
жалбоподателят дължи и обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за периода от
31.05.2018г до 28.04.2022г. е неправилен. Въззивната жалба се явява частично основателна.
При това положение следва да се отмени обжалваното решение, в частта с която е
прието за установено по отношение на П. Н. П., че „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
има вземане за обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за периода от 31.05.2018г. до
28.04.2022г., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№568/2022г по описа на РС-П. и да
бъде отхвърлен иска в тази му част.В останалата обжалвана част решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
От двете страни е направено искане за присъждане на разноски. Пред въззивната
инстанция жалбоподателят е представляван по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв/безплатна
правна помощ поради липса на средства/, поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв
възнаграждението за процесуално представителство следва да се присъди в тежест на
другата страна в производството съобразно изхода на спора. Съгласно чл.7, ал.2, т.2
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения минималното
възнаграждение предвид обжалваемия интерес възлиза на 457.56лв. С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция ответникът по жалбата следва да заплати на адвокат М. Л. Л. с
ЕГН ********** с адрес град С., ул.“Г.“№31 ет.1 / офис-партер / сумата от 167.23лв.
адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 18.27 лв., държавна такса съобразно изхода на делото. Жалбоподателят следва да
заплати на ответника сумата от 126.99лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №776 от 08.11.2022г, постановено по гр.д.№718/2022г по описа
на Районен съд -П. в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на П.
Н. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.Т.“№171, че „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда
Л. , ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. има валидно и
изискуемо вземане срещу него за сумата от 575.65лв. обезщетение за забава за периода от
31.05.2108г до 28.04.2022г., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№568/2022г по
описа на РС-П., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН
********** от град П., ул.“М.Т.“№171, че „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. , ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. има валидно и изискуемо вземане срещу
него за сумата от 575.65лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2108г до 28.04.2022г.,
14
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№568/2022г по описа на РС-П..
ПОТВЪРЖДАВА решение №776 от 08.11.2022г, постановено по гр.д.№718/2022г
по описа на Районен съд П. в останалата обжалвана част, с която е признато за
установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.Т.“№171, че
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. , ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Ю. има валидно и изискуемо вземане срещу него за сумата от 1 000лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 29.04.2022г до окончателното и
изплащане, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№568/2022г по описа на Районен
съд -П..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. , ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Ю. да заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** с адрес
град С., ул.“Г.“№31 ет.1 / офис-партер / на основание чл.38 от ЗАдв. сумата от 167.23лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. , ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Ю. да заплати на П. Н. П. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“М.Т.“№171 сумата от 18.27 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.Т.“№171 да заплати на
Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-
р П.Д.“№25, офис сграда Л. , ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Ю. сумата от 126.99лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15