№ 218
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000261 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 119 от 12.03.2025 година, постановено по т. дело №
374/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен
предявеният от И. С. И., ЕГН **********, от гр. Г, о. Г, о С.З., ул. А. № *, със
съдебен адрес гр. П, ул. П. К. № *******, Д ц Е ет. *, о. ** чрез адв. М. Ч.,
против „Е“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. П., р.
*********, иск за признаване за установено, че не дължи сумата от
31 871,06лв., представляваща стойност на допълнително начислена
електроенергия по фактура № ********** от 12.06.2024г. за периода
25.11.2023г. - 23.05.2024г.
Осъден е И. С. И., ЕГН **********, да заплати на „Е“ ЕАД, ЕИК
*******, разноски за първоинстанционното производство в размер на
1200лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И. С. И., чрез процесуалния му
1
представител адвокат М. Ч.. Оплакванията са за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи
за това, че съдът неправилно не е приложил императивната норма на чл. 39,
ал. 5, т.1-6 от ПИКЕЕ, предвиждаща приоритетно прилагане на данните от
техническите измервания като заместващи данни за неизмерена
електроенергия. Поддържа се, че при наличие на балансов електромер на
изхода на трафопоста, захранващ обекта на ищеца, следва да се ползват тези
данни. Така, според жалбоподателя, се установявал точния размер на вредите,
изразяващи се в реално използваните, неизмерени от индивидуалния му
електромер количества електроенергия, съответстващи на действителното
отчетеното от балансовия електромер – 2766,35 лева. Метрологичната
годност, техническа изправност и достоверността на данните от балансовия
електромер не били оспорени от страните по делото, поради което те
следвало да се използват. До посочения размер от 2766,35 лева
първоинстанционното решение не се обжалва и не е формулирано искане за
отмяната му, като с жалбата се признава дължимостта на тази сума. Твърди
се, че не става дума за неправомерно присъединяване, като жалбоподателят се
е позовал на методиката на ПИКЕЕ по чл. 50, ал. 2 за изчисления при промяна
в схемата на свързване, а не при неправомерно присъединяване. Изложени са
доводи за това, че в мрежата не са съществували въобще такива количества
електроенергия, каквито са начислени за плащане от жалбоподателя,
невъзможно било те да са ползвани реално, липсвало имуществено
разместване и основание да се претендира от „Е Ю“ ЕАД заплащането на
непрестирана услуга и непретърпяна вреда, липсвало обедняване.
Недопустимо било да се претендират вреди, по-големи от реално
съществуващите. Твърди се също, че не било установено по допълнителния
кабел да е ползвана електроенергия по 24 часа на ден в начислените от
ответника количества, като реално установените факти не се припокривали с
методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск за установяване недължимостта на сумата над
2766,35 лева до 31871,06 лева, да се уважи отрицателният установителен иск в
този размер и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни
инстанции.
2
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Е“ ЕАД с
изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Оспорени са доводите за това, че в случая била приложима
императивната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ. Поддържа се, че става
дума за неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа на
обекта на жалбоподателя – втория етаж от къщата му, без измервателна
система и сключен договор, което било установено от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Цитираните от
жалбоподателя разпоредби на чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ изобщо не намирали
приложение в случай на незаконно присъединени обекти, а отношенията се
уреждали съгласно раздел Девети от ПИКЕЕ. Посочено е също, че
балансовият електромер не е средство за търговско измерване по смисъла на
§ 1,т. 8 от ПИКЕЕ, а средство за техническо измерване съгласно § 1, т. 7 и
използването му за търговски цели е изрично забранено с чл. 2, ал. 4 от
ПИКЕЕ. Оспорени са и доводите, че не се касае за неправомерно
присъединяване, а за неправилна схема на свързване на електромера към
разпределителната мрежа. Поддържа се, че при неправомерно
присъединяване, за каквото става дума в случая, методиката по чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ се прилага само въз основа на фактическото установяване на
неправомерно поставения кабел, без да е необходимо установяването на
допълнителни критерии, за разлика от методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ,
която изисква промяната в схемата на свързване да води до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електроенергия.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес, а именно от ищеца срещу
решението, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск.
При проверката, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
3
обжалваната част / над 2766,35 лева до 31871,06 лева/. При произнасянето за
правилността на обжалваното решение, въззивният съдът е обвързан от
посоченото в жалбата и ще се произнесе само по конкретните оплаквания,
въведени с нея.
По т. дело № 374/2024 година по описа на Пловдивският окръжен съд
е предявен отрицателен установителен иск от И. С. И. срещу „Е“ ЕАД.
Искането е да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от
31871,06 лева за допълнително начислена електроенергия по фактура №
**********/12.06.2024 година за периода 25.11.2023 година – 23.05.2024
година.
Първоинстанционният съд е приел е за неоснователни поддържаните в
първоинстанционното производство доводи и възражения на ищеца за липса
на правомощие, законова или договорна легитимация на ответника в
качеството му на електроразпределително дружество, а не на краен
снабдител с електроенергия, да издава фактури за преизчисляване на
електроенергия за минал период и да иска плащане. Приети са за
неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на нормите на ПИКЕЕ
като противоречащи на нормативен акт от по - висока степен; за липса на
лиценз за електроснабдяване за ответника; за липса на договорни отношение
за продажба на електроенергия с ищеца. За неоснователни са приети и
възраженията за неравноправност на разпоредбите на ПИКЕЕ като
противоречащи на Закона за защита на потребителите и нарушаващи основни
принципи на равнопоставеност на страните, поради това, че не се касае за
договорни клаузи, а за разпоредби на нормативен акт.
Изброените доводи и възражения не се поддържат от жалбоподателя във
въззивната жалба, поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда
подробно и да отговаря на тях, тъй като са извън очертания предмет на
въззивното производство. Следва да се посочи, че въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния съд по посочените въпроси, и е съгласен с
изложените от него мотиви за това, че е налице законово основание за
електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на
потребители за минал период..
Според чл. 83 ал. 1 от ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
4
изброени в т.1-6 наредби и правила. В чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ са посочени
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Въз основа на тази законова делегация, след изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, са приети от КЕВР действащите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ -ДВ бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр.
57/2021 г./, които са приложими в отношенията между страните по настоящия
спор.
Разпоредбите на ПИКЕЕ уреждат правото на лицензирания оператор на
електроразпределителната мрежа, какъвто е ответникът по делото „Е“ ЕАД,
да преизчислява количествата съобразно цитираните правила, когато
установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, заплатена от крайния потребител. Това право на
електроразпределителното дружество е пряко свързано с правомощията,
които има по чл. 89 от ЗЕ, включително и това по т. 6 за измерване на
електрическата енергия в електроразпределителната мрежа. Задължението на
ответника да заплати на електроразпределителното дружество
допълнително начислената електроенергия при условията на ПИКЕЕ е в
качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на т. 41б, б. а от
ДР на ЗЕ. В този смисъл е и разрешението, възприето от съдебната практика –
решение № 115 от 17.06.2022 година, постановено по гр. дело № 3817/2021
година на ВКС, ІV г.о.
Като спорен във въззивното производство е очертан въпросът за
наличието на фактическия състав на чл. 56 във връзка с чл. 51 от ПИКЕЕ.
Според чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът
на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
5
и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена по реда на ал. 1.
В чл. 51 от ПИКЕЕ е уредена една от хипотезите на преизчисляване на
количествата електрическа енергия от оператора на електроразпределителната
мрежа. Тя касае установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи, при което преизчисляването се извършва въз основа
на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства намира, че е установено неправомерно присъединяване по
смисъла на чл. 51 от ПИКЕЕ на обект на ищеца към електрическата мрежа.
Няма спор между страните, че ответникът е електроразпределителното
дружество, осъществяващо дейност на територията на град Г. Безспорно е
също, че ищецът има сключен договор за доставка на електроенергия с
клиентски № ********, в присъединен обект в гр. Г, о. С З, ул. А ***, с ИТН
*******.
По делото е представен като доказателство констативен протокол №
666219 от 23.05.2024г., съставен от Д П и К К - служители на ответника, в
присъствието на представител на РУ Г В Р В. Той е за извършена техническа
проверка на измервателната система на клиент ********, ИТ *******. В
протокола е посочено, че след отваряне на таблото е установено, че има
подвързан кабел към главен прекъсвач, който е свързан заедно със
захранващия кабел от мрежата на ответника, като изразходваната енергия от
този кабел СВТ 3х6+4 не се измерва.
Ищецът не е оспорил изрично съдържанието на констативния протокол,
а и с останалите събрани по делото доказателства се установяват отразените в
него обстоятелства.
Въз основа на този констативен протокол, ответникът е коригирал
сметката на ищеца за периода 25.11.2023г. - 23.05.2024г. по реда на чл.51, ал.1
от ПИКЕЕ, за 180 дни, като са начислени допълнително 31 871,06лв., видно
от писмо от 12.06.2024г., справка за коригиране на сметката за електроенергия
и фактура № ********** от 12.06.2024г., които е връчени на ищеца по пощата,
с обратна разписка, на 19.06.2024г. На същата дата с обратна разписка той е
получил и съставения констативен протокол.
6
Заключенията на двете вещи лица, изготвили първоначалната и
повторната техническа експертиза, допусната след оспорване на
първоначалната от ищеца, са непротиворечиви и категорични. Те са в
смисъл, че констатациите, отразени в констативния протокол, отразяват
техническо състояние на неправомерно присъединяване на ищеца към
електроразпределителната мрежа с допълнително подвързания
нерегламентиран четирижилен кабел към входящите клеми на главния
прекъсвач. И двете вещи лица са изготвили схеми, отразяващи правомерното
и неправомерното присъединяване на обект към мрежата, с които
обосновават извода си, че става дума за неправомерно присъединяване.
Заключението им е, че при неправомерното присъединяване, за каквото се
касае в случая, електромерът на процесния обект не участва във веригата на
електрозахранване по допълнително подвързания кабел и използваната
електрическа енергия по него не се отчита. И двете вещи лица категорично
заявяват, че в конкретния случай не става дума за промяна на схемата на
свързване, в каквато ситуация не би имало допълнително присъединен кабел
към електроразпределителната мрежа. Промяната на схемата на свързване по
принцип се изразявала в някаква промяна, касаеща самия електромер –
шунтиране / монтиране на допълнителен проводник между две точки, между
изхода и входа, който ги свързва и по този начин част от тока преминала през
поставения шунт, а останалата през електромера/ или размяна на вход и изход
на кабелни жила, за каквито в случая няма данни. При допълнително
монтиран кабел за директно присъединяване към захранващата мрежата,
какъвто е установен в констативния протокол, не се касаело за описаната по-
горе промяна на схемата на свързване, а за неправомерно присъединяване.
На приетото в констативния протокол и в заключенията на вещите лица
съответстват и свидетелските показания на свидетеля Д П. Този свидетел
установява, че е извършил проверката при ищеца, при която е установил
неправомерно присъединен кабел. Кабелът бил присъединен преди
електромера и преди главния прекъсвач. Той бил в металната тръба под
таблото, в която трябвало да има един кабел, но в случая излизали два кабела
и имало един захранващ кабел от стълба, като по начало във всяко табло на
ЕВН влизал един кабел и излизал един кабел. Този свидетел е описал
подробно обекта на ищеца, а именно сграда, включваща ресторант и жилище
над него в град Г. След като установил наличието на втори кабел, вързан
7
преди главния прекъсвач, той разбрал от съпругата на ищеца, че няма друг
електромер. Тогава свидетелят сигнализирал на тел. 112 за наличието на
неправомерно присъединен кабел и пристигнал полицейски служител.
Първоначално те не успели да установят къде отива кабелът. По-късно дошъл
ищецът, който ги уведомил, че кабелът захранва втория етаж на къщата –
жилищния. Това било проверено от служителите чрез прекъсване на
електрозахранването, при което се оказало, че неправомерно присъединения
кабел захранва жилищния етаж, чието електрозахранване е отделно от това
на ресторанта и при спиране на тока на ресторанта жилището имало ток. При
проверката неправомерно присъединеният кабел бил откачен от входящия
прекъсвач и бил преместен на изходящия, за да може да се измерва
електроенергията до изясняване на случая.
Обсъдените по-горе доказателства са достатъчни, за да се направи
извод за установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическата мрежа чрез допълнително поставен кабел, свързан към
захранващата мрежа по начин, че да не се отчита от електромера
преминаващата по него електроенергия, захранваща обекта на ответника.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ „неправомерно присъединяване“ е
присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за
присъединяване по реда на Наредбата по чл. 11, ал. 7 от ЗЕ.
Фактът, че за ресторанта на ищеца тази процедура е спазена, което е
безспорно между страните, не променя извода, че е осъществено
неправомерно присъединяване към мрежата за захранване с електричество на
жилището му, което е установено с всички събрани по делото доказателства.
Съдът намира за неоснователни възраженията, които са поддържани от
ищеца както в първоинстанционното производство, така и с въззивната жалба,
че не може да има неправомерно присъединяване, при положение, че той има
сключен договор, клиентски номер и измервателна точка, доколкото е
установено, че правомерно, въз основа на договор, е осъществявано
захранване с електричество само на ресторанта, а захранването на жилището е
било по допълнителния кабел.
Категоричен е изводът на вещите лица, че в случая не става дума за
промяна на схемата на свързване. Поради това неправилно се поддържа от
8
жалбоподателя, че измерването е следвало да се извърши по методиката на
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, предвиждаща, че при промяна на схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране, като
преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Представеното писмо изх. № 94152-1-8/13.06.2024 година, изпратено до
него от „Е“ ЕАД касае становище на ответника по повод подаден сигнал от
ищеца във връзка с извършени действия на негови служители по подмяна на
електромерно табло на 27.02.2023 година и на електромер на 14.03.2023
година. Посочването в писмото, че след проверката е установено, че
служителите „нямат намеса в грешната схема на свързване“ не опровергава
останалите доказателства, които непротиворечиво сочат, че става дума за
неправомерно присъединяване. Писмото е по друг повод и не може да се
приеме като признание на неизгоден за ответника факт, а именно че е
установена промяна в схемата на свързване съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
В предходно писмо с изх. № 11016608 от 12.06.2024 година се съдържа
отправената от ответника до ищеца информация във връзка с допълнително
начислената сума, която е предмет на иска по настоящото дело. В него
изрично е посочено, че става дума за присъединен кабел преди мерене, за
което е съставен констативен протокол № 666219/23.05.2024 година и ищецът
е уведомен, че сметката му ще бъде коригирана на основание чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ за период от 25.11.2023 година до 23.05.2024 година, за 180 дни, като
допълнително начислената сума е 31871,06 лева. Изпратени са му и фактурата
за това № **********/12.06.2024 година, констативния протокол и справката
за коригиране на сметката за електроенергия.
При извод, че се касае до неправомерно присъединяване на обект на
ищеца към електрическата мрежа, е приложима методиката по чл. 51, ал. 1
от ПИКЕЕ за начисляване на количеството електрическа енергия. Тя
предвижда, че в тази хипотеза операторът на съответната мрежа изчислява
9
количеството електрическа енергия за периода не по-дълъг от 180 дни от
датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа
енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
И първоначалната, и повторната техническа експертиза, приети по
делото, дават категорично заключение, че е приложена правилно методиката
за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия съгласно чл.
51 ал. 1 от ПИКЕЕ и че количеството е остойностено правилно съгласно чл.
56, ал. 3 от ПИКЕЕ на стойност в размер на 31871,06 лева, за колкото е
издадената от ответника фактура.
Изложеното до тук обосновава извод за неоснователност на предявения
от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по
процесната фактура, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи и
възражения за неоснователност на предявения иск, свързани с приложението
на императивната норма чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ и с възможността да се
определи точния размер на вредите въз основа на показанията на поставения
балансов електромер. Неоснователни са и доводите, че количеството
електроенергия, чиято стойност е начислена в процесната фактура, въобще не
е съществувало в мрежата, поради което ищецът не е могъл го използва, респ.
неговото заплащане било недължимо и щяло да доведе неоснователно
обогатяване на ответника. Липсвали и доказателства за това дали ищецът е
ползвал електроенергия по присъединения кабел, респ. дали я е използвал
непрекъснато по 24 часа в денонощието, за колкото било извършено
допълнителното начисляване.
Следва да се посочи, че тези доводи и твърденията на жалбоподателя
не са въведени в процеса с исковата и с допълнителната искова молба. Те не са
включени в предмета на спора и с доклада по делото. Едва в хода на устните
състезания в първоинстанционното производство процесуалният представител
на ищеца е въвел възражението, че не е доказано, че допълнително
начислените количества електроенергия от 82270 КВТч са съществували
реално в мрежата, за да се приеме, че са причинени технологични разходи,
подлежащи на репариране, както и че според показанията на балансовия
10
електромер загубите по електропроводното отклонение за захранване на
ищеца за целия период от 180 дни от 25.11.2023 година до 23.05.2024 година са
едва 7140,873 КВТч и тези загуби били реално използваните, неизмерени от
индивидуалния електромер на ищеца количества, чиято стойност била 2766,35
лева с ДДС.
Съобразявайки разпоредбите на чл. 147, т. 1 чл. 266, ал. 1 от ГПК,
въззивният съд намира, че възможността за въвеждане в процеса на
посочените доводи и възражения на ищеца в първоинстанционното и във
въззивното производство е преклудирана.
Дори да се приеме, че не са преклудирани, тези доводи са
неоснователни и не променят изводите на съда за дължимост на сумата по
процесната фактура.
Неправомерното присъединяване към електрическата мрежа е
установено. За спора по делото е без значение колко точно електрическа
енергия е изразходвана реално в резултат на неправомерното присъединяване.
Според приложимите в отношенията между страните разпоредби на ПИКЕЕ,
при установено неправомерно присъединяване се извършва преизчисляване
на електрическата енергия по конкретна методика / в случая тази на чл. 51, ал.
1 от ПИКЕЕ/. Преизчисляването не е в зависимост от реално потребеното
количество. В ПИКЕЕ не са уредени възможности в случаите на
неправомерно присъединяване да се ползват други данни и да се извършват
други изчисления, различни от методиката по чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Наличието на данни от балансовия електромер, монтиран на кабелния
извод, захранващ обекта на ищеца / Г, ТП Спортна зала, извод № 3, клиент
ИТН *******/, за които са събрани доказателства по делото, не означава, че
нормативно уредената методика не следва да бъде прилагана. Видно от § 1 от
ДР на ПИКЕЕ , средствата за измерване по смисъла на тези правила са
средство за контролно измерване, средство за техническо измерване и
средство за търговско измерване / т. 5/. Балансовият електромер като
средство за техническо измерване по смисъла на т. 7 от § на ДР на ПИКЕЕ, е
средство за измерване на електрическата енергия, различно от средствата за
търговско и контролно измерване и служи за целите на баланса на
електрическа енергия или други нетърговски цели. С оглед на това негово
предназначение показанията му не могат да бъдат ползвани и въз основа на
11
тях не могат да се правят изводи по делото.
Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на
чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ. Тази разпоредба на ПИКЕЕ се намира в раздел Седми
– Данни от измерването и достъп до тях, като според чл. 36 данните от
измерванията включват отчетните стойности на активната и реактивната
енергия. Чл. 39, ал. 5 урежда принципите за валидиране на данни при
измервателна система, собственост на оператора на електроразпределителна
мрежа и няма отношение към спора по делото, касаещ дължими суми за
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване към
електроразпределителна мрежа. Редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия са уредени в раздел Девети от ПИКЕЕ, в
който са и обсъдените по-горе разпоредби на чл. 51 и чл. 56.
По тези съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивното производство
има ответникът по въззивната жалба „Е“ ЕАД. Претендираните такива със
списъка по чл. 80 от ГПК включват 540 лева юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултско възнаграждение му се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК. Претендираният размер е в границите, предвидени в чл. 25, ал. 1 и
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препращат чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
присъден като разноски на ответника по жалбата.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 12.03.2025 година, постановено
по т. дело № 374/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които отхвърлен предявеният иск от И. С. И.,
ЕГН **********, срещу „Е“ ЕАД, ЕИК *******, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сума в размера над 2766,35 лева до
31 871,06 лв., представляваща стойност на допълнително начислена
12
електроенергия по фактура № **********/12.06.2024г. за периода 25.11.2023г.
- 23.05.2024г. и е осъден И. С. И., ЕГН **********, да заплати на „Е“ ЕАД,
ЕИК *******, разноски за първоинстанционното производство в размер на
1200лв.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, от гр. Г, о. Г, о С.З., ул. А. № *,
със съдебен адрес гр. П, ул. П. К. № *******, Д ц Е ет. *, о. ** чрез адв. М. Ч.,
да заплати на „Е“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. П., р. *********, разноски за въззивното производство в размер на 540
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13