Р Е
Ш Е Н
И Е
№
25
гр.
Перник, 02.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 537/2020
г. по описа на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. ***№ ***, представлявано от управителя Т.В.С.
против Ревизионен акт № Р-22001419002814-091-001/27.03.2020 г., издаден от М.Й.С.
– началник на сектор и възложител на ревизията и С.М.М.– главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, с който е установен за внасяне данък
върху добавената стойност в размер на ***лв. за данъчни периоди от 01.04.2014
г. до 31.03.2015 г., ведно с лихва в размер на *** лв., потвърден с Решение №
980/19.06.2020 г. на заместник-директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – С.*** при Централно управление на Националната
агенция за приходите, оправомощен със заповед № 930/20.11.2017 г. и заповед № 4240/10.06.2020 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт. Твърди се, че органите по приходите не са осигурили
възможност на издателя на спорните фактури да представи относимите
доказателства и не са изпълнили задължението си за изясняване на
правнорелевантнтите факти и обстоятелства, тъй като за образуваната насрещна
проверка срещу него са уведомили управителя му, а не назначеният към този
момент синдик. Оспорва се и изводът на органите по приходите за нереалност на
процесните сделки. Аргументира се наличието на всички предпоставки, визирани в
ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Искането към съда
е да отмени ревизионния акт и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. Б. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за нейната
основателност. Моли съда да отмени ревизионният акт и да присъди направените
разноски.
В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.*** при ЦУНАП, чрез
пълномощника – юрисконсулт З. оспорва жалбата. Изразява становище за
законосъобразност на ревизионния акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
като неоснователно. Заявява претенция по чл. 162, ал. 3 от ДОПК за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, независимо от изхода на делото, поради
представяне от жалбоподателя на доказателства, които той е могъл да представи в
административното производство.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното
производство, не е встъпила като страна по делото.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство е започнало на 08.05.2019 г., с
връчването на жалбоподателя на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419002814-020-001/02.05.2019
г., издадена от М.Й.С. – началник сектор при ТД – С.*** на НАП, компетентна за
това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с т. 9 от заповед за
възлагане на ревизия № РД – 01 –818/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП – С.***.
С нея са определени: ревизираното лице – „****“ ЕООД; ревизиращите органи – С.М.М.–
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и М.Д.М.***– главен
инспектор по приходите; ревизираните период и задължения – данък върху
добавената стойност от 01.04.2014 г. до 31.03.2014 г. и срокът за извършването
– 3 месеца, считано от връчването. Последният е изменен със заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия, с №№
Р-22001419002814-020/05.08.2019 г., Р-22001419002814-020-003/04.09.2019 г.,
Р-22001419002814-020-004/03.10.2019 г. и заповед № Р-22001419002814-ЗИД-001/03.10.2019
г., като е продължен до 08.01.2020 г. Всички заповеди са подписани с валидни
към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са
представени писмени доказателства и са връчени на ревизираното дружество, за
което са приложени удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
На основание чл. 117 от ДОПК ревизиращите органи по
приходите са съставили ревизионен доклад № Р-22001419002814-092-001/19.02.2020
г. В него е прието, че от събраните доказателства не се установява, че реално
са осъществени сделките, обективирани в следните фактури: № 779/03.11.2014 г.,
№ 614/01.10.2014 г., № 994/05.01.2015 г., № 205/06.06.2014 г., №
1084/13.03.2015 г., № 161/16.05.2014 г.,
№ 629/03.10.2014 г., № 800/11.11.2014 г., №165/20.05.2014 г., №
1052/23.02.2015 г., 529/10.09.2014 г., № 138/26.04.2014 г., № 927/12.12.1014
г., № 928/ 12.12.2014 г., № 307/17.07.2014 г., № 441/13.08.2014 г., №
450/14.08.2014 г., № 673/10.10.2014 г., № 847/21.11.2014 г., № 980/23.12.2014
г., № 596/29.09.2014 г., № 718/20.10.2014 г.,
№ 770/30.10.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД, с предмет на доставка –
бяла захар на кристали. Затова на основание чл. 6, във вр. с чл. 68, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предложено да се откаже право на
признаване на данъчен кредит по посочените фактури и да се определят данъчни
задължения за внасяне, както следва: ***лв. – данък върху добавената стойност
за данъчни периоди от 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г., ведно с лихва за
просрочие в размер на 49429.27 лв. Ревизионният доклад е връчен на данъчно
задълженото лице на 20.05.2020 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение с
вх. № 53-00-1564/05.03.2020 г., с приложени към него доказателства.
Ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за
отсъствие на реално извършени продажби. Посочил е, че в хода на ревизионното
производство не са положени усилия за събиране на относимите за тази преценка
доказателства, тъй като при открита процедура по обявяване на несъстоятелност
на доставчика му – „***“ ЕООД, те не са
връчили изготвеното от тях искане за представяне на обяснения и документи, на
синдика, а – на управителя. Изложил е аргументи за наличие на всички, посочени
в закона предпоставки за възникване на правото му да приспадне данъчен кредит
по процесните фактури.
Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001419002814-091-001/27.03.2020
г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М.Й.С. – началник сектор и
възложител на ревизията и С.М.М.– главен инспектор по приходите и ръководител
на ревизията и подписан с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са
представени писмени доказателства. С него на основание чл. 6, във вр. с чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по 23 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД и е установено
задължение за внасяне на ДДС в размер на ***лв. – за данъчни периоди от
01.04.2014 г. до 31.03.2015 г., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.
Връчен е на „****“ ЕООД по електронен път на 01.04.2020 г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила
жалба, с вх. № 53-06-3634/15.04.2020 г., която в съответствие с изискванията на
чл. 146 от ДОПК, с писмо изх. № 53-06-3634/22.04.2020 г. е изпратена на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. В срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановено Решение № 980/19.06.2020 г., издадено от
заместник-директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
заместващ директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП по време на ползвания от
него платен годишен отпуск, разрешен със заповед № 4240/10.06.2020 г. за
периода от 15.06.2020 г. до 23.06.2020 г. и на основание заповед №
930/20.11.2017 г. на изпълнителния директор на ЦУ на НАП. С така постановеното
решение ревизионен акт № Р-22001419002814-091-001/27.03.2020 г. е потвърден в
оспорената му част. Срещу последния, в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е
постъпила жалба с вх. № 53-04-540/07.07.2020 г., въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения
ревизионен акт и ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК
е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в
ревизионното производство писмени доказателства.
С искане № Р-22001419001814-040-001/15.05.2019 г. на
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани
заверени копия от всички фактури и съпътстващите доставките документи – договори,
поръчки/заявки, приемо-предавателни протоколи и други, свързани с доставчика „***“
ЕООД, ЕИК ***. В определения срок жалбоподателят е представил: копия от
процесните 23 броя фактури, всички с предмет на доставка - бяла захар на
кристали; платежни нареждания за
плащания по тях, всички извършени по банков път; еднотипни договори за
покупко-продажба към всяка от фактурите, сключени между него и „***“ ЕООД, подписани
от представители на двете дружества, с включена в тях уговорка, че доставката
на стоката до обект, посочен от купувача е за сметка на вносителя на захарта;
приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; товарителници; три броя
сертификати – с № 86/2014 г. към фактура № 83/16.05.2014 г., № 165/2014 г. и №
40/2014 г. към фактура № 48/25.04.2014 г. ; копия от издадени от жалбоподателя
фактури, обективиращи последваща реализация на стоката; сметка 411 – клиенти.
Органите по приходите са приели, че от така представените
доказателства не се установява начина на заприходяване на захарта по партиди и
количества, съответно изписването на стоките по количество, цена и партида. Направили
са извод, че подписите, положени в договорите, приемо-предавателните протоколи,
и стоковите разписки от името на доставчика – „***“ не са идентични, а
съпоставени с подписа на управителя – В.П.В.***, визуализиращ се в общодостъпни
документи на електронната страница на търговския регистър се различават
значително.
С резолюция № П-22221319091029-0РП-001/21.05.2019 г. е възложена насрещна проверка на издателя на
спорните фактури - „***“ ЕООД, с управител П.П.К.***. Изготвено е искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-22221319091029-040-001/21.05.2019 г., връчено на 21.06.2019 г. лично на
управителя П.П.К.***. В определения 14-дневен срок, изисканите доказателства и
обяснения не са представени. Към този момент „***“ ЕООД е в производство по
несъстоятелност, открито с Решение от 06.06.2018 г., постановено по т. д. №
3371/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е определена начална
датата на неплатежоспособността 12.07.2017 г., открито е производство по
несъстоятелност, назначен е временен синдик – Е.Г.Т.***, на който е определен
срок за встъпване, свикано е първо събрание на кредиторите. Производството по
несъстоятелност е прекратено с решение № 140/20.01.2020 г., като със същото „***“
ЕООД е заличено от търговския регистър.
При извършена проверка на дневниците за продажби на „***“
ЕООД е констатирано, че в тях са включени фактури № 779/03.11.2014 г., №
614/01.10.2014 г., № 994/05.01.2015 г., № 205/06.06.2014 г., № 1084/13.03.2015
г., № 161/16.05.2014 г., №
629/03.10.2014 г., № 800/11.11.2014 г., №165/20.05.2014 г., № 1052/23.02.2015
г., 529/10.09.2014 г., № 138/26.04.2014 г., № 927/12.12.1014 г., № 928/
12.12.2014 г., № 307/17.07.2014 г., № 441/13.08.2014 г., № 450/14.08.2014 г., №
673/10.10.2014 г., № 847/21.11.2014 г., № 980/23.12.2014 г., № 596/29.09.2014
г., № 718/20.10.2014г., № 770/30.10.2014 г., всички с получател „****“ ЕООД. За
извършената насрещна проверка е съставен протокол №
22221319091029-141-001/17.07.2019 г.
С протокол сер. АА № 1620045/07.01.2020 г. са присъединени
доказателства, представени от „***“ ЕООД в друго производство, приключило с
протокол за насрещна проверка № - 22221316143049-141-001/10.09.2016 г.
Приобщени са представени от доставчика с писмо вх. № ИП-00-705/31.08.2018 г. по
искане за представяне на документи и обяснения №
П-22221316143049-040-001/16.08.2016 г. - копия от фактури за покупка, приемо-предавателни протоколи за
покупка, стокови разписки за покупка, товарителници, фактури за продажба,
приемо-предавателни протоколи за продажба, хронологичен дневник от гр. 30,
хронологичен дневник на сметка 4532, хронологичен дневник на гр. 20,
хронологичен дневник на гр. 70, оборотна ведомост, дневник на сметка 421, копие
на договор за наем, договор за доставка на стоки и банково извлечение по
разплащателна сметка в лева. От тях се установява, че предходни доставчици на „***“
ЕООД по доставките, с получател „****“ ЕООД, обективирани в процесните фактури
са: „***“ ЕООД, с превозвачи на стоката „***“ ЕООД, „***“ АД и „***“ и „***“
ЕООД; „***“ ЕООД, с превозвачи – „***“ ЕООД, „***“, „***“ ЕООД, „***“; „***“
ЕООД, с превозвачи „***“ ЕООД; „***“ ЕООД, с превозвач „***“ ЕООД. Видно е също, че с ревизионен акт №
Р-22002216006713/27.04.2017 г., издаден от Б.Н.***– началник сектор и
възложител на ревизията и Б.В.***– главен инспектор по приходите и ръководител
на ревизията, потвърден с решение №
1617/13.10.2017 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП на „***“ ЕООД на
основание чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 6, във вр. с
чл. 25 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „***“ ЕООД за данъчен период месец ноември 2014 г. и по фактури,
издадени от „***“ ЕООД за данъчен период месец март 2015 г. Видно от приложения
ревизионен доклад № Р-220022116006713-092-001/07.04.2017 г. сред тях не са
фактурите, приобщени към настоящото ревизионно производство, обективиращи
доставка на бяла захар на кристали от посочените две дружества към „***“ ЕООД.
Въз основа на приобщените с протокол сер. АА №
1620045/07.01.2020 г. писмени доказателства, ревизиращият екип е приел, че
изпращач на стоката към „****“ ЕООД е предходният доставчик, а не издателя по
процесните фактури – „***“ ЕООД, че стоковите разписки не са подписани от
получателя, а като предал е посочен В. В. – управител, което не е в
съответствие с товарителниците, където като получатели са отразени други лица,
в товарителниците не са индивидуализирани партида и марка на превозваната бяла
захар на кристали.
За установяване реалното извършване на спорните доставки са
извършени насрещни проверки на доставчиците на „***“ ЕООД и на дружествата,
извършили превоза на стоката.
В протокол за насрещна проверка №
П-22221419151074-141-001/14.10.2019 г. са отразени констатациите във връзка с
проверката на „***“ ЕООД. По реда на чл. 32 от ДОПК на задълженото лице е
връчено съобщение за представяне на документи и писмени обяснения. В
определения срок, изтекъл на 20.11.2019 г. такива не са представени. В
дневниците за продажби на дружеството са включени 14 бр. фактури с получател „***“
ЕООД, всички с предмет на доставката „бяла захар на кристали“, издадени в
периода месец август 2014 г. – месец ноември 2014 г. не са представени
фактурите, банкови и касови документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости,
главни книги, счетоводна отчетност, договори, приемо-предавателни протоколи,
транспортни документи и други, удостоверяващи действителното извършване на
доставките.
В протокол за насрещна проверка №
22220219133081-141-001/25.11.2019 г. са отразени констатациите, във връзка с
насрещна проверка на „***“ ЕООД. По реда на чл. 32 от ДОПК на проверяваното
лице е връчено съобщение за представяне на документи и писмени обяснения. В
определения срок, изтекъл на 20.11.2019 г. такива не са представени. В
дневниците за продажби на дружеството е включена една фактура, с получател „***“
ЕООД, с предмет на доставката „бяла захар на кристали“, издадена през месец
март 2015 г. Не са представени фактурата, банкови и касови документи, счетоводни
регистри, оборотни ведомости, главни книги, счетоводна отчетност, договори,
приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и други, удостоверяващи
действителното извършване на доставката.
В протокол за насрещна проверка № П-22221019133084-141-001/25.11.2019
г. са обективирани констатациите, във връзка с насрещна проверка на „***“ ЕООД.
По реда на чл. 32 от ДОПК на дружеството е връчено съобщение за представяне на
документи и писмени обяснения. В определения срок, изтекъл на 23.11.2019 г.
такива не са представени. В дневниците за продажби на дружеството са включени 5
броя фактури, с получател „***“ ЕООД, с предмет на доставката „бяла захар на
кристали“, издадени през месец декември 2014 г. и месец февруари 2015 г. Не са
представени копия на фактурите, банкови и касови документи, счетоводни
регистри, оборотни ведомости, главни книги, счетоводна отчетност, договори,
приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и други, удостоверяващи
действителното извършване на доставката.
В протокол за насрещна проверка №
П-22221519133082-141-001/25.11.2019 г. са отразени констатациите във връзка с насрещна
проверка на „Минес комерс“ ЕООД. По реда на чл. 32 от ДОПК на задълженото лице
е връчено съобщение за представяне на документи и писмени обяснения. В
определения срок, изтекъл на 20.11.2019 г. такива не са постъпили. В дневниците
за продажби на дружеството са включени 5 броя фактури, с получател „***“ ЕООД,
с предмет на доставката „стока“, издадени месец април, месец май, месец юни,
месец юли 2014 г. Не са представени копия на фактурите, банкови и касови
документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, главни книги, счетоводна
отчетност, договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и
други, удостоверяващи действителното извършване на доставката.
В протокол за насрещна проверка №
22221519137678-141-001/09.09.2019 г. са отразени констатациите във връзка с
насрещна проверка на „***“ ЕООД. Установено е, че дружеството има издаден
лиценз за извършване на международен превоз на товари срещу възнаграждение №
8293/29.11.2011 г. Във връзка с връченото му на 27.08.2019 г. искане за
представяне на документи и обяснения, по електронен път, с писмо вх. №
53-00-1564-4/03.09.2019 г. е посочено, че транспортите са взети през транспорта
борса „***“, като възложител е „***“ ЕООД. Контакт с получателя на стоките не е
осъществяван. Лицето, извършило превоза в момента не работи в дружеството.
Представени са лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт на
товари № 8293/06.12.2016 г., фактура с №1000000/03.10.2014 г., с получател „***“
ЕООД с предмет - транспорт Х. – Б. с авт. ***/*** и приложена товарителница, с
получател „***“ ЕООД и фактура, с № **********/03.10.2014 г., с получател „***“
ЕООД, с предмет транспортна услуга Х. – Б. с авт. ***/*** и приложена
международна товарителница, с получател „***“ ООД.
В протокол за извършена насрещна проверка №
П-22220619136740-141-001/09.09.2019 г. са отразени констатациите във връзка с
насрещната проверка на „***“ ЕООД. На дружеството по електронен път на
19.08.2019 г. е връчено искане за представяне на документи и обяснения. На
21.08.2019 г. по електронен път е постъпило писмо с вх. № 53-00-1564-3/22.08.2019
г., в което е посочено, че не са издавани фактури за предоставяне услуги на „***“
ЕООД и на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД няма търговски отношения с тях. Заявено е, че
през периода 01.042014 г. – 01.09.2014 г. лицето В.И.А.***, посочено като
извършило превоза, е работило като шофьор по трудов договор в „***“ ЕООД.
В протокол за насрещна проверка №
П-22221419137679-141-001/17.09.2019 г. е отразено установеното при насрещната
проверка на „***“ ООД. По електронен път на 20.08.2019 г. на дружеството е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. Постъпили са
обяснения, с вх. № П-22221419137679-ПРД-001-И/17.09.2019 г., в които е
посочено, че през периода от 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г. към „***“ ЕООД не
са постъпвали заявки за извършване на транспортни услуги, нито са правени
такива, съответно не са издавани фактури
към „***“ ЕООД или „***“ ЕООД.
В протокол за насрещна проверка № П-16001619145761-141-001/10.09.2019
г. са отразени констатациите във връзка с насрещната проверка на „***“ АД. Във
връзка с връченото на дружеството на 22.08.2019 г. искане за представяне на
документи и обяснения, са постъпили обяснения от изпълнителния му директор П. Л.,
в които декларира, че не са издавани фактури, с получател „***“ ЕООД и „***“
ЕООД. Транспортната услуга, за която е издадена фактура № 100218/19.05.2014 г.
е извършена на 16.05.2014 г. по заявка и плащане на „***“ ЕООД. Представени са
доказателства за това, че дружеството притежава лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № 10255/18.03.2013 г. Товарен автомобил с рег. № ***
и ремарке рег. № ***, с които е извършен процесния транспорт са негова
собственост. Лицето И.Д. е работил в дружеството като шофьор по трудов договор
за времето от 10.09.2013 г. до 30.03.2016 г.
В протокол за насрещна проверка №
П-04001519146079-141-001/09.09.2019 г. са обективирани установените факти в
хода на насрещна проверка на „***“ ЕООД. По електронен път на 20.08.2019 г. на
дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. В
определения срок са постъпили заявка за международен транспорт със заявител „***“
ЕООД с дата на товарене 30.10.2014 г. в товарен пункт Х.***, Ж., с транспортни
средства с рег. № ***, рег. № ***, с получател „***“ ЕООД, разтоварен пункт –
база на „***“ ЕООД – С.***. Приложена е фактура № 2021/31.10.2014 г., издадена
от „***“ ЕООД, с получател „***“ ЕООД, пътен лист серия ВГТ № 006926 за товарен
автомобил, с ремарке, издаден на 24.10.2014 г. за товарен автомобил с
полуремарке с водач Б. С., ЧМР № 11, изготвено на 30.10.2014 г. с получател „***“
ЕООД.
В протокол за насрещна проверка №
П-040001219145874-141-001/10.09.2019 г. са отразени констатациите, във връзка с
насрещна проверка на „***“ ЕООД. На дружеството е връчено искане за представяне
на документи на 20.08.2019 г. В определения срок са представени обяснения, в
които е посочено, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са били в търговски отношения с
дружеството и не са издавани фактури, по които те са получатели.
В протокол за извършена насрещна проверка №
П-22002319146308-141-001/09.09.2019 г. са отразени констатациите във връзка с
насрещна проверка на „***“ ЕООД. На дружеството на 21.08.2019 г. е връчено
искане за представяне на документи и обяснения. На 01.09.2019 г. е постъпило
обяснение, в което е посочено, че не са издавани фактури с получател „***“
ЕООД. Заявките за транспорт на захар от Х.*** са получавани от „***“ ЕООД, на
която са издавани две фактури за транспорт, платени по банков път. Посочено е,
че не се съхраняват заявки, тахошайби и пътни листа от процесния период – 2014
– 2015 г. и че не са били налице трудови правоотношения между дружеството и
лице К. П.. По трудов договор като шофьор е бил назначен К. И., който е
починал. Транспортът от Х.*** до Б. е извършван от шофьор М. С.. Влекач с рег.
№ С*** е собствен на дружеството, а ремарке рег. № *** е ползвано по договор за
лизинг. Представени са издадените на „***“ ЕООД фактури.
В протокол за насрещна проверка № П-16001619145642-141-001/25.11.2019
г. са отразени констатациите във връзка с насрещна проверка на „***“ ЕООД. На
дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК е връчено искане за представяне на
документи и обяснения. Постъпили са писмени обяснения, в които е посочено, че не
са извършвани транспортни услуги по заявка на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД и „***“ ЕООД и не са издавани фактури на посочените дружества.
При така установеното в хода на ревизията, органите по
приходите са приели, че сделките, обективирани в процесните 23 броя фактури с
издател „***“ ЕООД, с предмет доставка на бяла захар на кристали не са реално
извършени и не са налице предпоставките на чл. 6, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит от получателя
по тях – „****“ ЕООД. Приспаднатият такъв в размер на общо ***лв. за данъчни
периода от 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г., ведно с лихва в размер на *** лв. е
определен за внасяне.
В хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил
копия на всички спорни фактури, ведно с приложени към всяка от тях договор за
покупко-продажба, приемо-предавателен протокол, стокова разписка, товарителница,
сертификат за качество и платежно нареждане. С изключение на част от
сертификатите за качество, всички останали документи са били представени и в
хода на ревизията, затова съдът не възприема становището на ответника, че са
съставени за нуждите на съдебния процес.
От приобщените писмени доказателства е видно, че за всяка от
фактурираните доставки на бяла захар на кристали е сключван отделен договор
между продавача „***“ ЕООД и купувача –
„****“ ЕООД, съставяни са приемо-предавателни протоколи, подписвани от двете страни,
в които е посочвано лицето и превозното средство, с което е извършван превоза. Съставяни
са превозни документи – товарителници, в които е посочван превозвача, лицето,
извършило превоза и превозното средство. Фактурите са придружени от стокови
разписки, в които като изпълнител е посочван „***“ ЕООД и е положен подпис от
името на дружеството. Към всяка фактура е приложен сертификат за качество,
както и документ на извършено по банков път плащане на цената на доставената
стока.
В хода на съдебното производство са представени и дневниците
за покупки и счетоводните извлечения за ревизирания период – месец април 2014
г. – месец март 2013 г. От тях е видно, че процесните 23 броя фактури са
отразени в дневниците за покупки и са осчетоводени.
Жалбоподателят е представил и съставени от него фактури, от
които е видно реализирането на закупените през ревизирания период стоки. Същите
са отразени в дневниците за продажби и са осчетоводени.
В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от Е.А.. Съдът я кредитира изцяло, като пълна и
обоснована, дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит.
Вещото лице е отговорило на всички поставени му въпроси, след като е проучило
материалите по делото, извършило е необходимите проверки в счетоводството на „****“
ЕООД и в предоставените от ТД на НАП копия от справките – декларации по ЗДДС и
годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подавани от „***“ ЕООД.
От заключението на експерта се установява, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, включени са в
дневниците за покупки към ежемесечните справки – декларации по ЗДДС и са дали
отражение при формиране на ежемесечния резултат по ЗДДС.
Доставчикът по тях – „***“ ЕООД е бил производство по
несъстоятелност, а от 06.02.2020 г. в Търговския регистър е вписано
заличаването му. Същият е включил фактурите в дневниците за продажби към
ежемесечните справки – декларации по ЗДДС и те са дали отражение при формиране
на месечния резултат.
Към всички спорни 23
броя фактури има сключени договори между издателя и получателя по тях за
покупко-продажба на захар, в които са индивидуализирани количеството, вида,
качеството на стоката, цената и срока на доставката и. Всяка от фактурите се
съпътства с приемо-предавателен протокол, в който е посочен регистрационния
номер на товарния автомобил, с който е
доставена захарта в складовата база на получателя в гр. Б., както и със сертификат
за качество на продадената захар, стокова разписка за получени
стоково-материални ценности, товарителница или ЧМР, в зависимост от това дали
стоката е транспортирана от страната или от чужбина. Всички фактури са
осчетоводени по сметка 304 – „Стоки“ в счетоводството на „****“ ЕООД, а
дължимият данък – по сметка 4531 „начислен ДДС по покупките“.
От представените счетоводни документи и хронологични
регистри от сметка 304 „Стоки“, вещото лице е установило, че през процесния
период жалбоподателят е закупувал захар от „***“ ЕООД и от **** ЕООД. Към
26.04.2014 г. – датата на най-ранната от спорните фактури, дружеството е имало
складова наличност от 96358 кг. захар. През периода 26.04.2014 г. – 31.03.2015
г. е отчело разходи за закупена захар в размер на общо *** лв. за общо 744750
кг. *** лв. от тях са за закупена захар от „***“ ЕООД – общо 551500 кг. „****“
ЕООД е продало общо 807227 кг. захар на обща стойност *** лв., като не може да
бъде разграничено кой е доставчикът на продадената захар – „***“ ЕООД или ****
ЕООД
Установява се, че в отчета за приходи и разходи за 2014 г. и
2015 г., “***“ ЕООД е отчел приходи от продажби на стоки – търговия на едро,
като най-висок относителен дял в структурата на разходите представляват
„Отчетна стойност на продадените стоки“. От представените справки –декларации
по ЗДД е видно, че размерът на приходите за периода март – декември 2014 г. са
общо *** лв., а за цялата 2014 г. – са *** лв., като във всички дневници за
продажби са включени фактурите, издадени към „****“ ЕООД. Всички спорни фактури
са платени по банков път.
Вещото лице е установило, че счетоводството на жалбоподателя
се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти, като формата му осигурява синхронизирано, хронологично и
систематично, аналитично и синтетично счетоводно отчитане, като се прилага
двустранно счетоводство, при което всяка една стопанска операция се описва с
двустранни и равни по стойност изменения.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт,
в частта, в която е потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***
при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Ревизионният акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от
компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и
ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 –
т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на издателите, номерът и датата на
издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените
действия в хода на ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е
формулирана ясна разпоредителна част, с която са определени задълженията на
ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният
акт е подписан и датиран. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към него е
приложен ревизионният доклад, с приложенията му.
Производството, послужило за издаването на ревизионния акт е
протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати съществени
нарушения на нормите, които го регламентират. За извършените в хода му
действия, органите по приходите, в рамките на своята компетентност са изготвили
протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неполагане
на усилия от органите по приходите за събиране на относимите към спора
доказателства. Не представлява процесуално нарушение връчването на искането за
представяне на доказателства и писмени обяснения на управителя на „***“ ЕООД,
вместо на назначения към този момент временен синдик. От приложените на хартиен
носител справки от електронната страница на търговския регистър е видно, че в
хода на производството по несъстоятелност правомощията на управителя на
дружеството не са били ограничени. Следователно извършваните от същия
процесуални действия от името на дружеството са валидни. Затова връчването на
ИПДПО, адресирано до „***“ ЕООД чрез него е надлежно и не е допуснато
процесуално нарушение с неизпращането му на синдика.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният ревизионен
акт отговаря на изискванията на закона за материална и териториална компетентност
на издателя му, за спазване на предвидената форма и регламентираната за
издаването му процедура. Затова следва да бъде обсъдено съответствието му с
материалния закон.
За да откажат право на приспадане на данъчен кредит по
фактури № 779/03.11.2014 г., № 614/01.10.2014 г., № 994/05.01.2015 г., №
205/06.06.2014 г., № 1084/13.03.2015 г., № 161/16.05.2014 г., № 629/03.10.2014 г., № 800/11.11.2014 г.,
№165/20.05.2014 г., № 1052/23.02.2015 г., 529/10.09.2014 г., № 138/26.04.2014
г., № 927/12.12.1014 г., № 928/ 12.12.2014 г., № 307/17.07.2014 г., №
441/13.08.2014 г., № 450/14.08.2014 г., № 673/10.10.2014 г., № 847/21.11.2014
г., № 980/23.12.2014 г., № 596/29.09.2014 г., № 718/20.10.2014 г.,
№ 770/30.10.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД и да определят за довнасяне
данък върху добавената стойност, органите по приходите са се позовали на чл.
68, ал. 1 и т. 1, чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като са
приели, че не е налице основното условие за това - реално извършена облагаема
доставка на стоки, които да се използват за извършването на други облагаеми
доставки.
Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в
разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най общо, за възникването му е
необходимо кумулативното наличие на: доставка между регистрирани по ЗДДС лица,
облагаема с данък върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът
по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми
доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71
от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за
съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката –
декларация за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.
В настоящия случай, установени от събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страни
по процесните доставки са регистрирани, към момента на издаването им по ЗДДС
лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл.
114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния
кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за
фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета
им и дейността, осъществявана от получателя следва, че са сключени с цел
осъществяване на други облагаеми доставки.
Спорният въпрос
между страните е: извършил ли е действително издателят на фактурите отразените
в тях продажби на бяла захар на кристали. Правото на приспадане на данъчен
кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато
данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и
е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане
е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия
данък в цялата му икономическа дейност и той да бъде поет от крайния потребител
на стоката или услугата. Следователно едно от условията за възникване на
правото на приспадане е наличието на действително реализирана сделка. Съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 5
от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на
друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане
със стоката като собственик. Според нормата на чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.112006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност „доставка на стоки" означава
прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Т.
е. основна предпоставка за възникване правото на данъчен кредит и физическото
предаване за разпореждане на предмета на доставката.
Съгласно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, задължението за установяване реалното
извършване на сделка, пада върху жалбоподателя.
Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или
съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване,
да установи, че фактурираните доставки са извършени от издателя на фактурите.
В настоящия случай спорните фактури: № 779/03.11.2014 г., с
данъчна основа 18304.17 лв. е ДДС – 3660.83 лв; № 614/01.10.2014 г, с данъчна
основа 18783 лв. и ДДС – 3756.67 лв.; № 994/05.01.2015 г., с данъчна основа
18879.17 лв. и ДДС – 3775.83 лв.; № 205/06.06.2014 г., с данъчна основа
20891.67 лв. и ДДС – 4178.33 лв.; № 1084/13.03.2015 г., с данъчна основа 19190
лв. и ДДС – 3838 лв.; № 161/16.05.2014
г., с данъчна основа 22041.67 лв. и ДДС – 4408.33 лв.; № 629/03.10.2014 г., с данъчна основа 18620
лв., с ДДС – 3724 лв.; № 800/11.11.2014 г., с данъчна основа 18304.17 лв. и ДДС
– 3660.83 лв.; № 165/20.05.2014 г., с данъчна основа 21658.33 лв. и ДДС –
4331.67 лв.; № 1052/23.02.2015 г., с данъчна основа 19190 лв. и ДДС – 3838 лв.;
№ 529/10.09.2014 г., с данъчна основа 37676.25 лв. и ДДС – 7535.25 лв.; №
138/26.04.2014 г., с данъчна основа 22329.17 лв. и ДДС – 4465.83 лв.; № 927/12.12.1014 г., с данъчна основа 18304.17
лв. и ДДС – 3660.83 лв.; № 928/ 12.12.2014 г., с данъчна основа 18383.75 лв. и
ДДС – 3676.75 лв.; № 307/17.07.2014 г., с данъчна основа 19635 лв. и ДДС – 3927
лв.; № 441/13.08.2014 г., с данъчна
основа 19250 лв. и ДДС – 3850 лв.; № 450/14.08.2014 г., с данъчна основа
19166.67 лв. и ДДС – 3833.33 лв.; № 673/10.10.2014 г., с данъчна основа
18591.67 лв. и ДДС – 3718.33 лв.; № 847/21.11.2014 г., с данъчна основа
18591.67 лв. и ДДС – 3718.33 лв.; № 980/23.12.2014 г., с данъчна основа
18879.17 лв. и ДДС – 3775.83 лв.; № 596/29.09.2014 г., с данъчна основа 18620
лв. и ДДС – 3724 лв.; № 718/20.10.2014 г., с данъчна основа *** лв. и ДДС – ***
лв.;
№ 770/30.10.2014 г., с данъчна основа 18383.75 лв. и ДДС – 3676.75 лв., обективират
доставки на бяла захар на кристали от „***“ ЕООД на „****“ ЕООД.
По правната си същност процесните сделки са договори за продажба
по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.
1 от ТЗ. За доказване на реалното им осъществяване по смисъла на чл. 14, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО е необходимо да бъде
установено изпълнението на задълженията на страните предаването на стоката/ чл.
187 от ЗЗД/ и заплащането на цената/чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/. Това може да стане
както с преки доказателства установяващи пряко изпълнението на задълженията на
съдоговорителите, така и с косвени, установяващи поредица от предшестващи и
последващи факти, водещи на единствения и несъмнен извод за фактическото
осъществяване на договорните задължения.
В случая при условията на пълно и главно доказване,
проведено в съдебното производство, с ангажирането на допълнителни писмени
доказателства и съдебно счетоводна експертиза, жалбоподателят е установил, че продажбите,
предмет на процесните фактури са реално извършени. Вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза – Е.А. е установило, че всяка от процесните фактури е
съпроводена: с отделен договор за покупко-продажба, с параметри/вид и
количество стока, цена, срокове/, идентични с отразените във фактурите; с платежно
нареждане за извършено по банков път плащане на уговорената цена от купувача на
продавача; с товарителници, респективно ЧМР, установяващи извършения превоз и
съдържащи индивидуализация на превозното средство, превозвача и лицето,
извършило превоза; със стокови разписки за заприходяване на доставените стоки и
със сертификат за качество на продадената захар.
Експертът е констатирал, че в началото на процесния период жалбоподателят
е имал на склад 96358 кг. захар и за времето от месец април 2014 г. – месец
март 2015 г. е закупил още общо 744750 кг. захар. Продавачи на така закупената
стока са „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Продадените
от „****“ ЕООД количества захар за целия период са общо 807227 кг. на различни
купувачи, като за всяка продажба са издавани фактури, които са надлежно
осчетоводявани.
Така изложеното налага единствения възможен извод, че
процесните доставки са реално извършени, тъй като изпълнението на задълженията
на страните по тях е надлежно удостоверено не само със спорните фактури, а и с
достатъчно доказателства за превозването, доставянето, разтоварването на
стоката в склад на „****“ ЕООД, надлежното и заприходяване в счетоводството му
и последващото и реализиране. Този извод не се разколебава от констатацията на
вещото лице, че от счетоводството на жалбоподателя не може да се установи какво
е количеството захар, доставено от „***“ ЕООД и в последствие продадено от
жалбоподателя на други доставчици, респективно - доставено от **** ЕООД и
продадено на следващ получател по веригата, тъй като то не противоречи на
изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното и в
съдебното производство писмени доказателства не подкрепя направения от органите
по приходите извод за фактуриране на процесните покупко-продажби, без реално те
да са осъществени. Необосновано, поради отсъствие на доказателства за това е
становището, че фактурите и съпътстващите ги документи не са подписани от
представител на доставчика. Не е налице и твърдяната от органите по приходите
пречка за установяване на относимите факти, поради непредставяне на поисканите
от доставчика писмени документи и обяснения. Всички необходими за изясняване на
спора писмени доказателства са били представени от „***“ в друго производство и
са приобщени към настоящото от органите по приходите по надлежния ред.
Настоящият състав намира за неотносимо към преценката за
правото на жалбоподателя да ползва данъчен кредит по спорните фактури обстоятелството,
че при извършените насрещни проверки на „***“ ЕООД и на неговите доставчици - „***“,
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са представени доказателства за предшестващи
покупко-продажби на процесните стоки, както и това, че дружествата, извършвали
превоза до склада на жалбоподателя не са представили убедителни доказателства
за действителното му изпълнение. Нарушенията от предходни доставчици по
веригата във връзка с режима на начисляване на ДДС и ползване на данъчен кредит
могат да обосноват отказ на право на приспадане на данъчен кредит на изрядно
данъчно задължено лице, когато последното е знаело или е трябвало да знае, че
покупката, по която е ползвало данъчен кредит е част от данъчна измама или
злоупотреба, извършена от доставчика му или от друг стопански субект по
веригата/в този смисъл Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела
C-80/11 и C-142/11; Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 година
по дело C-18/13
и др. /. В настоящия случай органите по
приходите нито твърдят, нито доказват, жалбоподателят да знаел или с оглед
обективните обстоятелства, да е трябвало да знае, че някой от доставчиците на
неговия пряк доставчик или превозвачите на закупената стока, е допуснал нарушения
във връзка с начисляването, осчетоводяването или приспадането на ДДС. По тази
причина евентуални пропуски или нарушения при издаването, съхранението,
осчетоводяването на счетоводните документи не се отразява на правото на
приспадане на данъчен кредит от получателя на процесните доставки. За да
възникне то е достатъчно да са изпълнени изискванията на закона, посочени
по-горе.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че при
съдебното оспорване е оборен изводът на органите по приходите за нереалност на покупко-продажбите
на бяла захар на кристали, обективирани в спорните фактури, с издател „***“
ЕООД и получател „****“ ЕООД. Задълженията на страните по тях са реално
изпълнени, поради което са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1,
във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, които са основание за упражняване право на
приспадане на данъчен кредит. Както беше посочено по-горе не е спорно между
страните и е категорично доказано по делото, че са налице и останалите
кумулативно изискуеми условия, регламентирани в чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС за възникване право на присприспадане
на данъчен кредит - страните по процесните доставки са регистрирани по
ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по
чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на
данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни
периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; сделките
са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки. Затова изводът на
настоящия състав е, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния
закон, поради което е незаконосъобразен и следва на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК да бъде отменен.
Независимо от изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 3
от ДОПК жалбоподателят следва да поеме изцяло направените съдебно-деловодни
разноски, както и да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3940 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебното производство
жалбоподателят е представил писмени доказателства – сертификати за качеството
на стоката, предмет на спорните доставки, които е могъл да представи в
ревизионното производство, но не го е сторил. Затова направеното от ответника
искане по чл. 161, ал. 3 от ДОПК е основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001419002814-091-001/27.03.2020
г., издаден от М.Й.С. – началник на сектор и възложител на ревизията и С.М.М.–
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, с който по отношение
на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***№
9, представлявано от управителя Т.В.С. са установени данъчни задължения за
внасяне - данък върху добавената стойност в размер на ***лв./деветдесет и две
хиляди триста деветдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ за данъчни
периоди от 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г., ведно с лихва за просрочие в размер
на *** лв./четиридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и осем лева и
шестдесет и една стотинки/, потвърден с Решение № 980/19.06.2020 г. на
заместник- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.***
при Централно управление на Националната агенция за приходите, оправомощен със
заповед № 930/20.11.2017 г. и заповед № 4240/10.06.2020
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК „****“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***№ 9, представлявано от
управителя Т.В.С. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – С.*** при Централно управление на Националната агенция за приходите
сумата от 3940.00 лв./три хиляди деветстотин и четиридесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/