№ 361
гр. **** , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. ****
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502960 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260261/13.08.2020г. на Прокуратурата на
Република ****, чрез прокурор ****, срещу решение № 3671 от 03.08.2020г., постановено по
гр.дело № 17767/2019г. на Варненския районен съд, 18-ти състав, в частите, с които
въззивникът е осъден да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. ****, ул. ****, сумата
от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неоснователно повдигнатото обвинение срещу ищеца по ДП 209/2015г. по описа на с-р ПП
КАТ-**** ОД на МВР-**** и поддържането им, което наказателно производство е
приключило с оправдаването му с присъда № 13/19.10.2017г. по в.н.о.х.д. № 301/2017г. по
описа на Апелативен съд - ****, оставена в сила с решение № 98/03.09.2018г. по н. д №
251/2018 г. по описа на ВКС, III НО, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 03.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатени от
ищеца адвокатски възнаграждения в полза на процесуалния му представител за защита и
съдействие по н.о.х.д. № 256/2017г. на ВОС, в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на Апелативен съд -
**** и по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 03. 09. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение.
Въззивникът намира за недоказани възникването на неимуществени вреди у ищеца, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Намира определения размер на присъденото обезщетение да не е съобразен с
доказателствата по делото. Възразява относно дължимостта на претендираните
имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения пред втората и третата
инстанция, обжалването пред които не било по инициатива на въззивника. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, в евентуалност,
да се намали размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание представителят на
1
Прокуратурата на РБ заявява, че поддържа жалбата само по отношение на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Изрично заявява, че не поддържа жалата в останалата
й част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ от Ж. Д. Ж. срещу Прокуратурата на Република ****.
В исковата молба ищецът излага, че е работил като шофьор на линейка в Център за
спешна медицинска помощ — ****. На 28.04.2015г. в гр. ****, като водач на линейка
„Ситроен Джъмпер“ с per. № В 3632 РК, се движел по бул. „**** с включени светлинен и
звуков сигнал, тъй като отвеждал пациент по спешност в МБАЛ „Св. Марина" гр. ****. При
приближаване към кръстовището между бул. „**** и бул. „Васил Левски“ намалил
скоростта на движение до 33 км/ч. В този момент, **** на 75 години, като пешеходец
предприела пресичане на бул. „**** в непосредствена близост пред спрелите да му отдадат
предимство автомобили (в двете ленти за движение), което не позволявало да бъде
възприета от него, и на място, което не е предвидено и разрешено за пресичане на
пешеходци. След като възприел неправомерно пресичащата пешеходка, реагирал незабавно
със спиране, като въпреки навременната му и адекватна реакция, не можал да избегне удара.
Въпреки оказаната на **** квалифицирана медицинска помощ, на 29.04.2015г. същата
починала от травмите, получени от инцидента. Ударът с пешеходката бил реализиран в
рамките на опасната му зона за спиране и бил непредотвратим от техническа гледна точка.
По случая на 28.04.2015г. било образувано досъдебно производство № 209/2015г. по
описа на КАТ ****, сектор Пътна полиция, ОД МВР ****. Въпреки, че нямал вина за пътния
инцидент, с постановление от 03.11.2016г. на **** — старши разследващ полицай при
сектор Пътна полиция бил привлечен като обвиняем по ДП 209/2015 г. по описа на с-р ПП
— ****, за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" вр. чл. 343 ал. 1, б „в" пр. 1, вр. чл. 342 ал.
1 НК за това, че на 28.04.2015г., в гр. ****, на кръстовището между бул. „Осми приморски
полк" и бул. „Васил Левски", при управление на МПС със специален режим на движение
(линейка) — специален автомобил „ Ситроен Джъмпер" с per. № В 3632 РК е нарушил
правилата за движение по пътищата — а именно чл. 20 ал. 2 ЗДвП и чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на **** като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Със същото постановление му
е взета мярка за неотклонение „подписка“. Всички действия по разследването по ДП №
209/2015 г. по описа на с-р ПП ОД на МВР — **** са извършвани под прякото ръководство
и контрол на прокуратурата. С обвинителен акт от 09.03.2017г. на окръжен прокурор при
Окръжна прокуратура — **** е предаден на съд и във Варненски окръжен съд е образувано
н.о.х.д. № 256/2017г. С присъда № 35/30.05.2017г. по НОХД № 256/2017г., ВОС го е
признал за виновен по внесеното обвинение и му наложил наказание пробация, а на
основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложил наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Ищецът е обжалвал присъдата, като по ВНОХД №
301/2017г. Апелативен съд - **** е отменил първоинстанционната присъда изцяло и
постановил нова, с която го признал за невиновен и го оправдал по възведеното срещу него
обвинение, на основание чл. 334, т.2 вр. чл. 336 ал. 1 т.3 НПК. С решение № 98/03.09.2018г.
по НД № 251/2018г. Върховният касационен съд е оставил в сила присъдата по ВНОХД №
301/17г. по описа на Апелативен съд —****, с която бил оправдан.
Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му е причинило
2
неимуществени вреди. Повдигнатото и поддържано срещу него обвинение е опетнило
достойнството и добро му име, накарало го е да се чувства оскърбен и потиснат, сринал
личния му и професионален авторитет, граден с години. Воденото срещу него наказателно
производство станало обществено достояние и благодарение на журналистическите и
медийни публикации. Информацията за инцидента и участниците в него, както и
образуваното досъдебно производство била огласена в медийното пространство и станала
причина за издаване на заповед № 48/29.04.2015г. на Директора на ЦСМП-****, с която бил
временно отстранен от работа „до изясняване обстоятелствата по инцидента“. По този начин
останал без работа и доходи. Съобразявайки обичайните срокове за приключване на едно
разследване по досъдебно производство и тъй като не можел да си позволи да остане без
доходи продължително време, е поискал прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие, за което е издадена заповед № 472/18.05.2015г., на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ на Директора на ЦСМП-****. Твърди, че за периода до м. февруари 2019г. вкл. е
останал без работа.
В хода на воденото наказателно производство се намирал под непрестанно
напрежение и изпитвал засилена тревожност. Чувствал се потиснат, изнервен, емоционално
лабилен, неуверен и депресиран. Съзнанието му е било непрестанно ангажирано с мисълта
за воденото срещу него наказателно производство и с последиците от евентуална
осъдителна присъда. Нямал апетит, не можел да спи, отслабнал. Преживявал непрестанно в
съзнанието си инцидента. Притеснявал се от последиците от евентуална осъдителна
присъда, както относно основното наказание лишаване от свобода, което можело да му бъде
наложено, а така също, че ако бъде признат за виновен, ще му бъде отнето свидетелството за
правоуправление, а това би преградило възможността да бъде ангажиран като шофьор и да
управлява МПС продължително време, оттам и да работи и да получава доходи. Силно
ограничил контактите си с близки, семейни приятели и колеги, тъй като темата на
разговорите винаги се свеждала до този пътен инцидент и неговите последици, което го
травмирало. За това състояние допринесло и медийното отразяване на воденото наказателно
производство. В редица публикации, отразяващи инцидента е квалифициран като
извършител на престъпление, вследствие на което е била причинена смърт. Това
допълнително сринало личния и професионалния му авторитет и добро му име в
обществото. Оправдаването му не било огласено и не станало достояние на обществото.
Твърди, че е направил разходи в общ размер от 2200 лева за заплащане на адвокатски
възнаграждения по водените съдебни производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Намира за
недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото
обвинение. Твърди, че липсват доказателства за причинно-следствена връзка между
прекратяването на трудовия договор на ищеца и воденото срещу него наказателно
производство. Сочи, че прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация
за воденото срещу ****в досъдебно производство и повдигнатото обвинение.
В исковата молба не са изложени конкретни факти от обективната действителност,
които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца,
които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са
демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него.
Така чувствата на потиснатост, нервност, лабилност, неувереност и депресия, които ищецът
твърди да е изпитвал, са изцяло продукт на вътрешно възприятие, непровокирано от
външната среда. Няма данни страданията, които претендира ищецът да са с такъв
интензитет, който да е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация
неудобства и стрес. В евентуалност, възразява срещу размера от 5 000 лв. на обезщетението
за неимуществените вреди, който намира за завишен, несъответстващ на твърдените вреди,
на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД и на установената съдебна практика в
аналогични случаи. Сочи, че наказателното производство е приключило в кратък срок от
3
време. Няма данни за налагана от прокуратурата по-тежка мярка за неотклонение или друга
мярка за процесуална принуда. По отношение на претендираните имуществени вреди, в
размер на 2200лв. считат, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните
размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от
Ж. Д. Ж. срещу Прокуратурата на Република **** за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 3500 лв. и е отхвърлен за разликата над
уважения до претендирания размер от 5000 лв., уважен е и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2200 лв., както и за заплащане на разноски в полза на ищеца
в размер на 957,91 лв.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор по следните факти, които се установяват от приложените към
делото писмени доказателства и НОХД № 256/2017 г. по описа на ВОС, че:
- с постановление от 03.11.2016г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП
209/2015 г. по описа на с-р ПП — ****, за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" вр. чл. 343
ал. 1, б „в" пр. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК, във връзка с ПТП със смърт, състояло се на
28.04.2015г., в гр. ****. Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
- с обвинителен акт от 09.03.2017г. на прокурор при Окръжна прокуратура — ****
ищецът е бил предаден на съд и във Варненски окръжен съд е било образувано НОХД №
256/2017г.
- с присъда № 35/30.05.2017 г. по НОХД № 256/2017г., Варненският окръжен съд
ищецът е бил признат за виновен по внесеното обвинение и му наложено наказание
пробация със следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" с
периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи
с пробационен служител" за срок от осем месеца, а на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
- по образуваното ВНОХД № 301/2017г. Апелативен съд - **** е отменил
първоинстанционната присъда изцяло и постановил нова, с която го признал за невиновен и
го оправдал по възведеното срещу него обвинение на основание чл. 334, т.2 вр. чл. 336 ал. 1
т.3 НПК.
- с решение № 98/03.09.2018г. по НД № 251/2018г. Върховният касационен съд е
оставил в сила присъдата по ВНОХД № 301/17г. по описа на Апелативен съд —****.
От заключението на вещото лице **** по проведената съдебно – психологична
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
4
установява, че ищецът има проблеми в социалното и емоционалното функциониране, като
най-съществените нарушения са социалната му изолация и нарушенията в емоционалната
сфера. Ищецът до известна степен е преодолял ситуацията с катастрофата и последвалите
производства, но все още стресът и тревожността не са напълно преодолени. ПРепоръчва
психотерапевтична намеса.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством водените от ищеца
свидетели ****а и ****в.
Св. **** е втора братовчедка на ищеца и излага, че катастрофата е обърнала живота
му. Преди нея, **** бил позитивен, забавен и комуникативен човек. След случилото се е
затворил, приятелите му от службата се отдръпнали. Жена му починала от рак на белите
дробове в рамките на шест месеца след инцидента. Намерил си работа едва миналата година
/2019г./, тъй като докато е бил обвинен, никой не искал да го взема на работа. Бил много
притеснен и подтиснат за бъдещето си. Не спял, бил изнервен и стресиран. Изпитвал
чувство за вина. Колегите му от „Бърза помощ“ се дистанцирали от него.
Св. **** познава ищец от 25 години и забелязал промяна в него веднага след
произшествието, която се изразявала в това дали ще бъде съден или оправдан.Разредили
контактите си, дори и по телефона, но ищецът споделял със свидетеля, че е останал без
работа, изпитвал финансови затруднения, отслабнал.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни
изводи:
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите
на следствието и прокуратурата в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективния факт,
че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на
осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и
обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли
конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да
квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответните органи. Обвинението представлява официално уведомление на лицето от
компетентния орган за извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради
това на наказателно производство срещу него и това е моментът, от който наказателното
производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което отговорността е на
държавата при проявление на елементите от фактическия й състав.
В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране
отговорността на прокуратурата – спрямо ищеца, сега въззиваем, е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление, като впоследствие той е оправдан с влязла в сила
присъда. Съдът приема, че незаконно повдигнатото обвинение от длъжностните лица на
ответника е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на
въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни вреди,
пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение, по което е оправдан. От
събраните свидетелски показания и от заключението на вещото лице се установява, че
образуваното наказателно производство се е отразило негативно на психиката на
въззиваемия. Същият е станал тревожен, притеснен за бъдещето си и от евентуалните
последици от осъдителна присъда. Ограничил е социалните си контакти, отслабнал е и имал
проблеми със съня. Действително, по делото се установява, че в рамките на половин година
след катастрофата въззиваемият е загубил и съпругата си, което обстоятелство, според
вещото лице, се явява допълнителен стресов фактор. Този факт по никакъв начин не може
да обуслови извод, че негативната промяна в психо-емоционалното състояние на
5
въззиваемия се дължи единствено на загубата на близък човек. Напротив, събраните гласни
доказателства сочат състоянието на **** ****в непосредством след произшествието, както
след повдигане на обвинението срещу него и воденото наказателно производство. Без
значение е и обстоятелството, че обжалването пред въззивна и касационна инстанция, не е
било предприето от Прокуратурата, а съотв. от въззиваемия и частния обвинител, доколкото
същото е следствие на незаконно повдигнато и поддържане на обвинението от служителите
на въззивника.
При определяне на размера на неимуществените щети, причинени на въззиваемия,
следва да се има предвид конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало,
тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението, което
незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му. В конкретния случай
се установява, че въззиваемият е с чисто съдебно минало, тъй като има предходно осъждане.
Конкретното обвинение е за нетежко престъпление, а самото наказателно производство - от
предявяване на обвинението до влизане в сила на оправдателна присъда, е приключило в
рамките на година и десет месеца. Несъмнено извършените незаконни действия от
служителите на Прокуратурата са засегнали достойнството и емоционално психическата
сфера на въззиваемия, поради което съдът счита, че обезщетение в размер на 3500 лв. ще
репарира справедливо претърпените от него неимуществени вреди. На ищеца следва да се
присъдят и лихви за забава, считано от влизане в сила на оправдателната присъда –
03.09.2018г.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено в частта, в която в полза на въззиваемия е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид изявлението на процесуалния представител на Прокуратурата, че не
поддържа жалбата срещу присъденото обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е
десезиран и не дължи произнасяне, поради което производство в тази му част следва да бъде
прекратено.
Съобразно отправеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сторените разноски във въззивната инстанция в размер на 600 лв.,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3671 от 03.08.2020г., постановено по гр.дело №
17767/2019г. на Варненския районен съд, 18-ти състав, в частта, с която Прокуратурата на
Република **** е осъдена да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. ****, ул. ****,
сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неоснователно повдигнатото обвинение срещу ищеца по ДП 209/2015г. по описа на с-р ПП
КАТ-**** ОД на МВР-**** и поддържането им, което наказателно производство е
приключило с оправдаването му с присъда № 13/19.10.2017г. по в.н.о.х.д. № 301/2017г. по
описа на Апелативен съд - ****, оставена в сила с решение № 98/03.09.2018г. по н. д №
251/2018 г. по описа на ВКС, III НО, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 03.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх. № 260261/13.08.2020г. на
Прокуратурата на Република **** срещу решение № 3671 от 03.08.2020г., постановено по
гр.дело № 17767/2019г. на Варненския районен съд, 18-ти състав, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. ****, ул. ****, сумата
6
от 2200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно
заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в полза на процесуалния му представител за
защита и съдействие по н.о.х.д. № 256/2017г. на ВОС, в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на Апелативен
съд - **** и по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 03. 09. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република **** да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГН
********** от гр. ****, ул. **** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи
сторените разноски във въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в прекратителната му част, имаща характер на
определение, пред Апелативен съд - **** в едноседмичен срок от връчването му на
страните. В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7