Р Е Ш Е Н И Е
град София, 27.02.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №870 по
описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №231804 от 06.10.2017г.,
постановено по гр.дело №26126/2015г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав,
е осъдена Е.С.Е. да заплати на „Т.С.” ЕАД на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 от ЗЕ сумата от 2157 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, аб. №227935, за
периода от м.12.2011г. - м.04.2014г.; сумата от 20.40
лв., представляваща такси
за дялово разпределение за
периода от м.12.2011г. до м.04.2014г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 440.52
лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода от 31.01.2012г. до 19.12.2014г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 540.17
лв., представляваща
разноски за производството; като
е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с
чл.150, ал.1 от ЗЕ за заплащане
на цена на топлинна енергия
за разликата над сумата от
2157 лв. до пълния предявен размер от 2434.49 лв., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху таксите за дялово разпределение за сумата от 3.75 лв. за периода от
31.01.2012г. до 19.12.2014г.. Със съдебното
решение е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на адв.В.Т., от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 42 лв., адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д., срещу решението на СРС в частта,
в която са отхвърлени иска с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 от ЗЕ за разликата над
2157 лв. до пълния предявен
размер от 2434.49 лв., както
и иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху таксите за дялово разпределение за сумата от 3.75
лв. за периода от 31.01.2012г. до 19.12.2014г., както в частта на възложените в тежест разноски. Наведени са твърдения
относно неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилно СРС не се съобразил с изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е отчела извършеното прихващане на начислената сума за
връщане в резултат на направените корекции по изготвените за периода изравнителни
сметки с неплатените от ответницата
стари задължения. Твърди
се, че по този начин съдебно-счетоводната
експертиза посочва реално дължимата сума за процесния период, получена в резултат
на издадени фактури, при включени изравнителни сметки и съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза.
По изложените аргументи
моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени съдебното
решение в обжалваните части като
неправилно и незаконосъобразно
и да постанови друго решение, с което
да бъдат уважени изцяло предявените искове за осъждане на ответницата да заплати до пълните
претендирани размери вземания за доставена топлинна енергия за процесния период и обезщетение за
забава. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Е.С.Е., чрез адв.Н.И.депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частите, в които предявените искове срещу ответницата с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, като постановени при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Е.С.Е., чрез адв.Кр.Б., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 от ЗЕ като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 2157 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, аб. №227935, за периода от м.12.2011г. - м.04.2014г.; сумата от 20.40 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.12.2011г. до м.04.2014г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 440.52 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода от 31.01.2012г. до 19.12.2014г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 540.17 лв., представляваща разноски за производството. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че съдебното решение е недопустимо за сумата от 1227.44 лв., главница и 222.13 лв., мораторна лихва, тъй като ответницата не оспорва вземанията на ищеца за посочените суми, което е изрично уточнено в подадено от нея в заповедното производство възражение по реда на чл.414 от ГПК и съответно издадената заповед за изпълнение в тази част е влязла в сила. В този смисъл се поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявяването на осъдителни искове за посочените суми и в тази част съдебното решение следва да бъде обезсилено. Поддържа се, че първостепенният съд не е приложил института на погасителната давност досежно част от претендираните вземания на ищеца. Твърди се, че претендираните вземания за периода от м.12.2011г. до м.08.2012г. са погасени по давност, с който факт не се е съобразил първоинстанционния съд при уважаване на предявения иск. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира
писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от
ответницата.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява
становище по подадените
въззивни жалби.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу Е.С.Е. при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка
с чл.327, ал.1 от ТЗ във връзка
с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са
допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в
процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените
искове като им е дал правилна правна квалификация/. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са уважени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на предявените искове, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, както и
че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на
топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбите досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение следва да се добави и
следното:
На първо място следва да се разгледа поддържаното от въззивника-ответник
възражение за недопустимост на обжалвания акт в частта, в която са уважени
предявените искове за
сумата от 1227.44 лв., главница и за сумата от 222.13 лв., мораторна
лихва, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на осъдителни
искове за посочените суми. Така поддържаното възражение съдът намира за
неоснователно. В конкретната хипотеза предявените от ищеца искове са осъдителни и допустимостта им не е
обусловена от наличие на възражение по заповедното производство, още повече, че
издадената по ч.гр.д.№2592/2015г. по описа на СРС, 128 състав, заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е обезсилена с влязло в сила определение от
13.05.2015г. и заповедното производство е прекратено.
По
доводите относно материалната незаконосъобразност на обжалвания акт съдът
намира следното:
Във връзка
с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия. Избраният
от законодателя подход във връзка
с уредбата на последната
облигация е същата да възниква,
съществува и да се прекратява
при законовоустановените предпоставки,
съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава
правно значение на наличието
или липсата, както и без да
изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В конкретния случай
между страните не се спори, а това се установява
и от доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено
количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот, който имот се намира в сграда – етажна собственост.
С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че през исковия
период ответницата има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното отношение с ищеца за продажба на
топлинна енергия.
На следващо място от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за доказан обем
и качествените показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за
исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ.
Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника,
мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е
даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира.
На следващо
място съдът следва да разгледа основното възражение в жалбата на ищеца, което е срещу приетия
от първоинстанционния съд размер на ползваната през процесния период топлинна енергия съобразно изготвеното по делото заключение
на съдебно-техническа експертиза,
а не съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. В случая правилно
първоинстанционният съд не е възприел
заключението на СсчЕ относно дължимия размер на задължението, доколкото видно от същото със сумите
за връщане от изготвените изравнителни сметки за периода е извършено
прихващане със стари задължения на ответника за период
преди процесния. С оглед на тези констатации, настоящият състав намира, че така определената в заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойност на незаплатената от ответницата топлинна енергия
не съответства на реално потребената за процесния период. Настоящият състав не приема изложените от въззивника-ищец съображения в подадената от него
въззивна жалба, че реално дължимата сума за процесния
период е изчислена в заключението
на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, тъй като експерта-счетоводител се е съобразил с отразяването на изравнителните сметки в информационния
масив на дружеството-ищец и
извършеното от него прихващане
на сумите за връщане по тях със стари задължения
на абоната, отнасящи се за
период извън процесния. Съгласно предвиденото по чл.31,
ал.6 от действащите за процесния
период Общите условия, които
имат силата на закон за страните, когато се установи при изравнителна сметка, че сумата, която е начислена по прогнозни сметки
е в повече, по желание на купувача
се възстановява или приспада
от дължимата за следващия отоплителен сезон. В настоящия
случай безспорно се установи, че от изравнителните сметки, касаещи процесния период, е налице сума
за възстановяване на ответника
- абоната. В случая, по делото
не е установено да е налице
изрично изявление на ответницата за извършване
на прихващане на сумите за възстановяване от изравнителните
сметки, още повече не за следващия отоплителен сезон, а за
предхождащ го. Допълнителен
аргумент, че извършените от ищеца
едностранно прихващания не могат да се зачетат е и обстоятелството, че стойността на
топлинната енергия предмет
на настоящето производство, не е безспорна,
и не може да се извършва извънсъдебно прихващане със суми за исковия
период подлежащи на връщане
на ответника-абонат, а и няма
данни за това прихващане ответницата да е уведомена.
Предвид горното съдът намира, че дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, изчислена
в заключението на СТЕ, в което
експерта е посочил, че като се вземат предвид изравнителните сметки, които установяват какъв е действителният размер на задълженията на потребителя за реално
доставената през процесния период топлинна енергия се изчислява, че за исковия период м.12.2011г. до 30.04.2014г. възлиза общо на 2157 лв. /от общо
начислената стойност на доставената топлинна енергия се приспада сумата по изравнителната сметка, която е за възстановяване/, в която сума не са отразени стари задължения и корекции за предходни периоди.
По отношение на основното възражение в жалбата на въззивника-ответник,
че първостепенният съд не е приложил института
на погасителната давност досежно част от претендираните от ищеца вземания,
съдът намира за неоснователно. Възражение за давност не е направено от
ответницата в срока за отговор по чл.131 от ГПК, а давността не се прилага
служебно от съда /чл.120 от ЗЗД/. При това положение е преклудирано правото на
ответницата да прави за първи път във въззивната инстанция възражение в този
смисъл, поради което настоящият съд не дължи произнасяне.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че правилно първостепенният
съд е уважил предявения иск
за главница срещу ответницата за сумата
от 2157 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, аб. №227935, за периода от м.12.2011г. - м.04.2014г.,
както и за сумата от 20.40 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода
от м.12.2011г. до м.04.2014г., като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 2434.49 лв.. В
тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която е уважен предявения иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху задължения за доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2012г. – 19.12.2014г.. В двете въззивни жалби няма конкретни
оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част, предвид на което съдът препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които счита за правилни и законосъобразни. Съдебното решение в частта, в която е уважен предявения
иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 440.52 лв., представляваща обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия за периода от
31.01.2012г. до 19.12.2014г., съответно е отхвърлен за сумата от 3.75 лв, представляваща обезщетение за
забава върху таксите за дялово разпределение за периода
от 31.01.2012г. до 19.12.2014г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните,
като дължимостта на последните следва от нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на страните не следва да се присъждат
разноски и направените от тях във въззивното
производство следва да останат в тежест на всяка от тях така както са сторени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №231804 от 06.10.2017г., постановено по гр.дело №26126/2015г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 54-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./