Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.12.2019 г., гр. Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, на
трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова и с
участието на прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното
от съдията Ганчева адм. дело
№ 2649 по описа на Варненски
административен съд за 2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.284,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба,
депозирана от А.П.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл.284
от ЗИНЗС, с цена на иска 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.08.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия, упражнявани от служители на ответника,
за периода от 27.08.2018 година до 01.10.2019 година.
В исковата молба се сочи, че със
Заповед № Д-45/30.03.2018 г. на Началника на Затвора – Варна ищецът е назначен
на работа като „бръснар“, а със Заповед № Д-158/27.08.2018 г. на Началника на
Затвора – Варна е спрян от работа. Твърди се, че в периода 09.11.2018 г. –
30.07.2019 г. е подавал много молби за работа до Началника на Затвора – Варна,
които не са били удовлетворени. Счита се, че това е вследствие на провеждане
спрямо ищеца тенденциозна политика от страна на Началника на Затвора – Варна,
целяща да бъде умишлено държан в състояние на безработен и по този начин да
бъде възпрепятстван да се възползва от придобивките и облагите, които
произтичат от статута на работещ лишен от свобода. Прави се позоваване на норми
на Наказателния кодекс, ЗИНЗС и Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските
правила за затворите, издадена от Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Изтъква се, че отказът на Началника на Затвора – Варна да назначи ищеца на
работа го поставя в неравностойно положение спрямо другите лишени от свобода,
които полагат труд в затвора. Посочва се, че при спирането му от работа като
„бръснар“ не му е връчена заповед, от която да е видно, че е освободен от длъжност.
Във връзка с подаден от ищеца сигнал до сдружение „Паднали ангели“ и отправено
от последното запитване Началникът на Затвора – Варна в писмо рег. №
468/17/21.11.2018 г. е посочил, че след изтичане на срока на наказанието ще
бъде разгледан правният статус на л. св. Велков и евентуалната възможност за
предоставяне на подходяща работа на основание чл.77 от ЗИНЗС. Във връзка с това
ищецът счита, че е поставен в неравностойно положение спрямо другите лишени от
свобода, като посочва, че лишените от свобода А. С. А., Г. Й. С., В.А. М., В. С.
З., С. С. П. и Т. С. К., са назначени на работа, докато изтърпяват
дисциплинарни наказания. Аргументира, че с постоянните си откази да го назначи
на работа Началникът на Затвора – Варна умишлено го лишава от възможността за
ресоциализация и изграждането на умения и способности за законосъобразен начин
на живот в обществото, както и изграждането на трудови навици и развитие на
професионалните му умения. Сочи, че при пребиваването си в Затвора – Бобов дол
и в Затвора – Враца е придобил квалификация по дървообработване и квалификация
за работа с мебелни машини, които знания и умения отказът на Началника на
Затвора – Варна да го назначи на работа не му позволява да развива и усъвършенства.
Отправено е искане за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. София да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2018 година – датата, на
която е спрян от работа, до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия, упражнявани от служители на
ответника, за периода от 27.08.2018 година до 01.10.2019 година.
В писмено заявление с.д. №
14599/01.10.2019 г. /л.62 – л.63/ ищецът пояснява, че вредите, които
претендира, са вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия от
служители на ответника в лицето на социални работници /ИСДВР/ и Началника на
Затвора – Варна, като незаконосъобразното действие се изразява в
незаконосъобразно уволнение със Заповед № Д-158/27.09.2018 г. на Началника на
Затвора – Варна, а незаконосъобразното бездействие е отказът на Началника на
Затвора – Варна да му осигури исканата от него работа.
В проведено на 19 ноември 2019
година открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващия го служебен
защитник, прави уточнение, че се претендират претърпени имуществени и неимуществени
вреди, тъй като, след спирането му от полагането на трудова дейност,
възможността да получава доход от положен труд е била нарушена.
В депозирано писмено заявление,
както и в представени писмени бележки от служебния защитник на ищеца, заявената
искова претенция се поддържа изцяло по подробно изложени в заявлението и
писмените бележки съображения.
Ответната страна – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, в открито съдебно заседание по даване
ход по същество и в депозирано чрез процесуален представител писмено становище,
оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Отправя искане за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото представител
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на иска.
Намира същия за неоснователен и недоказан и моли да бъде оставен без уважение.
Съдът, като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и
становището на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1
от ЗОДОВ, във връзка с чл.3 и чл.284 от ЗИНЗС.
Видно от писмо рег. №
468/17/17.10.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.70 – л.76/ лишеният от
свобода А.П.С. /В./ е постъпил първоначално в Затвора – Враца на 24.07.2003
година.
С начало 12.08.2004 г. му е
приведено наказание лишаване от свобода от 1 година на основание чл.68, ал.1 от НК /кумулация по НОХД № 2421/1996 г. по описа на РС – София и НОХД № 137/1997г.
по описа на РС – Монтана съгласно протокол по ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София
за престъпление по чл.195, ал.1 от НК/ изтърпяно на 12.08.2005 година.
С начало 12.08.2005 г. му е
приведено наказание от 26 години /кумулация по НОХД № 11239/2003 г. по описа на
РС – София за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, НОХД № 3281/2002 г. по описа
на ГС – София за престъпление по чл.116, ал.1 от НК, НОХД № 2000/2003 г. по
описа на ГР – София за престъпление по чл.11, ал. 1 от НК и НОХД № 5341/2003 г.
по описа на РС – София за престъпление по чл.198, ал.1, съгласно протокол по
ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София/. По време на изтърпяване на наказанието от 26
години л. св. Велков е осъден с Протокол от 26.01.2011 г. на ОС – Кюстендил по
НОХД № 23/2011 г. е постановена присъда в размер на 4 години лишаване от
свобода за това, че на неустановена дата 22.10.2009 г. – 26.10.2009 г. в
Затвора – Бобов дол е причинил смърт по непредпазливост – средна телесна
повреда, от която е последвала смъртта на Й. М. М., което деяние представлява
опасен рецидив.
На основание чл.27, ал.1 и ал.2 от НК присъединява изцяло наказание лишаване от свобода – 4 години към наказанието
по ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София от 26 години и определя общо присъединено
наказание в размер на 30 години лишаване от свобода.
Лишеният от свобода С. е поставен
при първоначален „Усилено Строг режим“ от 24.11.2005 г., съгласно направените
промени на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009 г. служебно е поставен на „Строг режим“,
и на общ режим от 26.03.2014 г. съгласно протокол № 2 на Комисия по чл.17 от ЗИНЗС при Затвора – Враца.
На 29.11.2017 г. съгласно Заповед №
Л-5153/21.11.2017 г. на ГДИН, на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, л. св. С.
е приведен от Затвора – Враца в Затвора – Варна за до изтърпяване на
наказанието.
Посочено е, че през 2019 г., след
сключване на граждански брак с лицето Красимира Маринова Стефанова, л. св. А.П.
Велков приема фамилията С..
При пребиваването си в Затвора – Варна
л. св. С. е подал през 2018 г. молба № 541/14.03.2018 г. да бъде назначен на
работа, като бръснар в Затвора – Варна, като същата е уважена.
Съгласно издадена Заповед № Д-45/30.03.2018
г. на Началника на Затвора – Варна /л.78/ А.С. /В./ е назначен на работа, като
„бръснар“ към домакинския щат срещу получаване на заплащане, считано от
30.03.2018 година.
Със Заповед № Д-158/27.08.2018 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.77/ е наредено да бъде спрян от работа л.
св. А.П. В., работещ на длъжност „бръснар“ по домакинския щат на Затвора –
Варна.
На 25.08.2018 г. при извършено от
служители на Затвора – Варна претърсване в спално помещение № 116 и личен обиск
на лишените от свобода в него под дюшека на леглото, което се ползва от л. св. А.П.С.
са намерени два броя преходници за СИМ карти, синьо-бял на цвят и оранжево-бял
на цвят без надписи за марка и модел, един брой „хендсфри“ слушалки марка
„Нокия“, модел WH- 1087482VFF, черни на цвят, един брой калъф за мобилен
телефон черен на цвят без надпис. Непосредствено до същото легло в шкафа на л. св.
С. е намерен преходник за СИМ карти, сиво-бял на цвят без надписи за марка. Със
Заповед № 1014/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.79/ за
извършеното на 25.08.2018 г. дисциплинарно нарушение на л. св. С. е наложено
наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за
срок от 5 дни“. Заповедта е обжалвана от л. св. С. пред главния директор на
ГДИН – София. Със Заповед № Л-4697/06.11.2018 г. на Гл. директор на ГДИН – София
е потвърдена Заповед № 1014/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна.
На 25.08.2018 г., около 13:30 ч., при
извършено от служители на Затвора – Варна претърсване в „бръснарницата“ при
Затвора – Варна, където л. св. С. е изпълнявал длъжността „бръснар“, зад
огледало, закачено на стената, са намерени стъклен протектор и гумен протектор
с нарушена цялост за мобилен телефон. На рафт, закачен на стената в специално
направен „тайник“ е намерен мобилен телефон „НТС“ с ИМЕЙ 358044059834024, бял
на цвят, и батерия към него № 1 TEA 13 669544/84. Неразрешените вещи са
намерени на работното място – „бръснарница“ при Затвора – Варна, в която работи
само л. св. С. и е материално отговорно лице за цялата наличност в нея. Със
Заповед № 1015/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.81/ за
извършеното дисциплинарно нарушение на л. св. С. е наложено наказание „Писмено
предупреждение“.
На 11.10.2018 г. при извършено от
служители на Затвора – Варна претърсване в спално помещение № 313 и личен обиск
на лишените от свобода в него, между леглата на л. св. А.П.С. и л. св. А. Й.Н.
в полиетиленова торбичка с надпис „Кауфланд“, в направен в нея „тайник“,
представляващ двойно дъно, е намерена неразрешена вещ – мобилен телефон, марка
„ULEFONE S7“, сребрист и черен на цвят, с ИМЕЙ- 353942092834130 и
353942092834148 и 1 брой батерия към него. Установено е, че в паметта на
мобилния телефон има папка с документи – кумулация на присъда, жалба Страсбург,
Оправдателна присъда, Споразумение за вътрешна присъда, касаещи л. св. А.П.С.
/В./, както и файлове с три броя снимки създадени с дата 10.10.2018 г. в 17:13
часа, на които са заснети лице на жена и в горния десен ъгъл на малка екранна
снимка образа на л. св. С. /В./, като това изображение е от интернет разговор
при включени камери на телефона. На фона на малката екранна снимка зад образа
на л. св. С. /В./ се вижда част от двуетажното легло в спалното помещение. Със
Заповед № 1186/28.11.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.83/ за
извършено дисциплинарно нарушение на л. св. С. /В./ е наложено наказание
„Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7
дни“.
На 01.10.2018 г. е изготвено
препланиране на присъдата на л. св. С. /В./, което е с времетраене една година.
На 03.05.2019 г. от инспектор Т. *** е изготвен План на присъдата /препланиране/
на л. св. С., който е за срок от една година.
На л.120 – л.126 от делото са
представени 6 броя молби от л. св. А.П.С. /В./ до Началника на Затвора – Варна
за назначаване на работа, съответно: от 23.01.2018 г. – като „свръзка“; от
12.03.2018 г. – в дърводелски цех; от 13.03.2018 г. – като отговорник склад във
„вещеви склад“; от 14.03.2018 г. – като „бръснар“ в ОЗ – Варна; от 09.11.2018
г. – в дърводелната на затвора или във вещевия склад на затвора като
отговорник. По молбите е изразено положително становище от социалния работник
/ИСДВР/.
Приложени са молби от А.П.С. до Началника
на Затвора – Варна, подадени чрез НПО Сдружение „Паднали ангели“ /л.140 –
л.150/, с които се моли лишеният от свобода С. да бъде назначен на работа
съответно: от 12.11.2018 г. – в дърводелната на Затвора – Варна или във вещевия
склад; от 30.04.2019 г. – на подходящо за него място, съобразно уменията, които
притежава, и трудовите му квалификации; от 05.08.2019 г. – на подходящо за него
място, съобразно уменията, които притежава, и трудовите му квалификации; от 07.10.2019
г. – на подходящо за него място,
съобразно уменията, които притежава, и трудовите му квалификации.
С докладна записка рег. №
7531/11.11.2019 г. от I-ва кат. ИСДВР С. М. Т. – сектор СДВР до Началника на
Затвора – Варна /л.151 – л.153/ е направено предложение предвид описаните в
справката прояви от деструктивен характер /посочените по-горе в настоящото
изложение дисциплинарни нарушения/, с оглед оказване на адекватно
ресоциализационно въздействие, към настоящия етап л. св. С. да не бъде включван
в трудовия процес. Посочено е, че към датата на докладната записка /11.11.2019
г/ с л. св. С. продължава да се води корекционна дейност, насочена към
формиране и закрепване на трайни поведенчески модели, както и че включването му
в трудовия процес е залегнало в плана по присъдата и препланирането и ще се
реализира след постигането на трайни позитивни корекционни резултати по
отношение на поведението и нагласите му.
Със Заповед № 191/21.06.2019 г. на
Началника на Затвора – Варна /л.88/ на л. св. А. С. А. му е възложен доброволен
неплатен труд в цех за „Профили“. Със Заповед № 703/13.06.2018 г. на Началника
на Затвора – Варна /л.87/ на л. св. А. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“.
Със Заповед № 248/01.08.2019 г. на Началника
на Затвора – Варна /л.85/ е наредено л. св. Г. Й. С. да бъде назначен на работа
на длъжност „орг. производство“ в ДП ФЗД, гр. Варна. Със Заповед №
598/18.04.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.154/ на л. св. Г. С. е
наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия
за срок от 1 /един/ месец“. Със Заповед № 630/17.05.2018 г. на Началника на
Затвора – Варна /л.155/ на л. св. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7
/седем/ дни“. Със Заповед № 612/28.06.2019 г. на Началника на Затвора – Варна
/л.156/ на л. св. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание „Отмяна на награда,
която не е ползвана „по Заповед № 445/09.04.2019 г.“. Със Заповед № 887/11.10.2019
г. на Началника на Затвора – Варна /л.86 и л.157/ е наложено дисциплинарно
наказание на л. св. Г. С. „Изолиране в наказателна килия за срок от 3 /три/
дни“. Със Заповед № 896/30.10.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.158/
на л. св. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни“. Със Заповед №
174/26.02.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.159/ и Заповед №
1172/28.11.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.160/ л. св. Г.С. е
награден със „удължено свиждане за срок от 2 часа“.
Със Заповед № 137/07.05.2018 г. на Началника
на Затвора – Варна /л.89/ л. св. на В. А. М. му е възложен доброволен неплатен
труд в цех за „Профили“. Със Заповед № 757/10.08.2018 г. на Началника на
Затвора – Варна /л.165/ на л. св. В. М. е наложено дисциплинарно наказание
„Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца“. Със Заповед №
758/10.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.164/ на л. св. В. М. е
наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“. Със Заповед №
759/10.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.163/ на л. св. В. М. е
наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 5 /пет/ дни“. Със Заповед № 1266/30.11.2018 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.163/ на л. св. В. М. е наложено
дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 1 /едни/
месец“. Със Заповед № 171/26.02.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.91,
л.167/ л. св. В. М. е награден със „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“,
наложено със Заповед № 757/10.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна. Със
Заповед № 153/20.05.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.90/ л. св. В. А.
М. е спрян от работа, считано от 20.05.2019 година. Със Заповед № 626/10.07.2019
г. на Началника на Затвора – Варна /л.161/ на л. св. В. М. е наложено
дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/
месеца“. Със Заповед № 643/07.08.2019 г. на Началника на Затвора – Варна
/л.162/ на л. св. В. М. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от 1 /едно/ денонощие“.
Със Заповед № Д-234/30.10.2017 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.92/ л. св. на Владислав Симьонович Зеленцов
му е възложен доброволен неплатен труд като хигиенист в осма група. Със Заповед
№ 115/17.03.2017 г. на Началника на Затвора – Варна /л.95/ л. св. Зеленцов е
награден със „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“, наложено със
Заповед № 214/10.05.2016. на Началника на Затвора – Варна. Със Заповед № 349/31.08.2017
г. на Началника на Затвора – Варна /л.93/ л. св. Зеленцов е награден със
„заличаване на наложено дисциплинарно наказание“, наложено със Заповед №
204/05.05.2016 на Началника на Затвора – Варна. Със Заповед № № 168/26.2.2019 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.94/ л. св. З. е награден със „заличаване на
наложено дисциплинарно наказание“, наложено със Заповед № 1073/09.11.2018 г. на
Началника на Затвора – Варна.
Със Заповед № Д-291/13.09.2019 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.96/ на л. св. Т. С. К. му е възложен
доброволен неплатен труд като „коридорен отговорник“ на осма група, „3 Б“
коридор към корпуса на Затвора – Варна. Със Заповед № Л-2137/30.11.2018 г. на Началника
на Затвора – Стара Загора /л.97/ е наложено дисциплинарно наказание на л. св. К.
„Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7
дни“.
Със Заповед № Д-102/14.06.2018 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.98/ на л. св. С. С. П. му е възложен доброволен
неплатен труд като „коридорен отговорник“ в седма група. Със Заповед № 568/28.3.2018
г. на Началника на Затвора – Варна /л.99/ л. св. П. е награден със „заличаване
на наложено дисциплинарно наказание“, наложено със Заповед № 279/17.07.2017 на Началника
на Затвора – Варна.
Със Заповед № Д-168/04.09.2018 г.
на Началника на Затвора – Варна /л.104/ л. св. В. Й.Д. е изведен на работа като
„Бръснар“. Със Заповед № 194/10.06.2019 г. на Началника на Затвора – Варна
/л.100/ л. св. Д. е награден със „заличаване на наложено дисциплинарно
наказание“, наложено със Заповед № 30/19.02.2019 г. на Началника на Затвора –
Варна.
Като доказателства по делото са
приети и приложени писмени доказателства /удостоверения, издадени от Началника
на Затвора – Варна/, установяващи участието на ищеца в програми за обществено
въздействие „Решаване на конфликти“ в периода от 05.02.2018 г. до 26.03.2018 г.
/л.168/ и „Овладяване на гнева и агресията“ в периода от 11.01.2018 г. до
16.02.2018 г. /л.169/. Към доказателствения материал по делото е приобщен
списък на лишените от свобода, успешно завършили курс за квалификация и
преквалификация „стругаро-фрезист“ /л.170/, под номер 4 в който фигурира името
на ищеца А.П.С..
Събрани са гласни доказателства. В
качеството на свидетел по делото е разпитан С. М. Т., изпълняващ длъжността
инспектор „СДВР“ в Затвора – Варна, който дава показания, че работа с А.С. от
месец май 2019 година, като от този момент ищецът е депозирал пред него молби
за започване на работа, които са свързани със започване на работа с платен
труд. Пояснява, че започването на работа е обусловено, освен от желание на
лишения от свобода да полага труд, така и от наличието на свободно работно
място и същото да е подходящо за лишения от свобода с оглед неговите пол,
възраст, здравословно състояние, рискови точки и множество други компоненти.
Сочи, че винаги е давал положително становище по молбите на А.С., както и че
наличието на наложено на лишения от свобода дисциплинарно наказание за
дисциплинарно нарушение, извършено на работното място или в нарушение на
работния процес, се взема под внимание преди да му бъде възложена работа.
Заявява, че ищецът не е подавал молба за назначаването му като коридорен
отговорник, а лишеният от свобода Тодор Кормев, който заема тази длъжност, е
подал молба за тази позиция. Свидетелят посочва, че свободните работни места се
обявяват във връзка с възникване на необходимост. Твърди, че в Затвора – Варна
няма практика молбите на лишените от свобода, които искат да започната работа,
да бъдат изпращани не от самите тях, а от външни организации, като случая с л.
св. С. е прецедент.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим. Исковата
претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, която правна норма
предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС,
искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу
органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. С оглед така очертаната нормативна рамка, съдът преценява, че ищецът е
легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване на
извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, като юридическо лице, е пасивно
легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от
незаконосъобразни действия на служители на администрацията на Затвора – Варна, който
е териториална служба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София
– арг. от чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, по отношение на която, като място за лишаване
от свобода, осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна
дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по
изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС Административен съд –
Варна е родово и местно компетентен да разгледа спора.
По основателността на иска съдът
приема следното:
Според специалната разпоредба на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3. Фактическият състав на отговорността включва следните
кумулативни елементи: 1/ нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; 2/
настъпили вреди за ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението.
Съобразно критериите, установени в
практиката на Европейския съд за правата на човека по чл.3 от ЕКПЧ, които са
приложими и при преценката за наличие на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, за да бъде
квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или
унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост,
така че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или
психическо страдание. Второ, тези страдания и унижения трябва да надхвърлят
неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от
свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията
на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие,
като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да
осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл.3, не могат да
изключат или намалят нейната отговорност.
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа
забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според втората алинея на тази правна норма за нарушение
на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването в закона не е изчерпателно, а примерно. По разбиране на настоящия
съдебен състав, нарушение на тази забрана би било и произволно лишаване от
право на полагане на труд, каквото твърдение за лишаване е наведено в исковата
молба. Доколко обаче в настоящия случай е налице такова лишаване, е въпрос на
доказване по делото, като тежестта за установяване на това обстоятелство се
носи от ищеца, претендиращ присъждане на обезщетението.
В чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС е
предвидено право на труд на лишените от свобода, но не и като абсолютно право,
на което да съответства абсолютно задължение на органите на затворническата
администрация да им осигурят работа. Според чл.172 от ЗИНЗС на затворническата администрация
е възложено да определи работата, която лишеният от свобода трябва да
изпълнява, в зависимост, наред с останалите критерии, и от съществуващите
възможности, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и
предпочитанията му. Участието в трудова дейност е „по възможност“ и при изрично
изявено желание от страна на лишените от свобода /вж. чл.163, ал.2 от
Правилника за прилагане на ЗИНЗС/, като възможностите се определят от
администрацията на затвора в рамките на разкритите работни места в Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на
затворническите заведения – арг. от чл.164, ал.1 от ППЗИНЗС.
От анализа на правната уредба на
полагането на труд в местата за лишаване от свобода се установява, че включването
в трудова дейност е предмет на преценка от страна на затворническата
администрация по редица критерии, установени в ППЗИНЗС, между които са
наличието на свободно работно място, изискванията за сигурността и предпочитанията
на лишения от свобода.
Предвид гореизложената правна
регламентация неоснователно е оплакването на ищеца, че спирането му от работа
със Заповед № Д-158/27.09.2018 г. на Началника на Затвора – Варна и последвалият
отказ на Началника на Затвора – Варна да му осигури исканата от него работа представляват
незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В
конкретния случай, А.С. е бил назначен на работа като „бръснар“, която длъжност
е заемал в периода от 30.03.2018 година до 27.08.2018 година, когато със
Заповед № Д-158/27.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна е наредено да
бъде спрян от работа. Именно датата на издаване на заповедта е визирана като
начало на времевия период, за който се претендира присъждане на обезщетение. От
събраните по делото доказателства се установи, че вследствие на подавани от
ищеца молби за назначаване на работа и предвид конкретните работни места и
позиции, посочени в тях, при наличие на възможност, Началникът на Затвора –
Варна е удовлетворил желанието му, изразено в молбата от 14.03.2018 г. да бъде
назначен като „бръснар“ в ОЗ – Варна. Впоследствие, след установяване на осъществени
от С. дисциплинарни нарушения, част от които извършени на работното място и в
нарушение на работния процес, същият е отстранен от работа. Както се посочи
по-горе в настоящото изложение, на правото на труд на лишените от свобода не
съответства задължение за администрацията непременно да им осигури работа.
Тоест, изпълнението на това задължение не е безусловно, а зависи от
обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер.
Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на
трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са
останалите критерии по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията
чрез комисията по чл.35 от ППЗИНЗС. В чл.164, ал.7 от ЗИНЗС изрично се посочва,
че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които
спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества, а ал.3 на същия
член предвижда, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се
извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка
и формиране на решение на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, която разпределя
лишените от свобода по работни обекти. В този смисъл е и нормата на чл.166, ал.1
от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз основа
на оценката по чл.55, ал.2
от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по
предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.
Анализът на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства в аспекта на приложимите
материалноправни разпоредби, обосновава извод за липса на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Освобождаването на ищеца от заеманата длъжност, извършено с посочената
Заповед № Д-158/27.08.2018 г., издадена от Началника на Затвора – Варна, е
продиктувано от извършените от него на 25.08.2018 г. две дисциплинарни
нарушения, изразяващи се в държане на неразрешени вещи, едното от които е
извършено на работното място – „бръснарница“ при Затвора – Варна, в която
работи само л. св. С. и същият е материално отговорно лице за цялата наличност
в нея, за които са издадени и влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания
– Заповед № 1014/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна, потвърдена със
Заповед № Л-4697/06.11.2018 г. на Гл. директор на ГДИН – София, и Заповед №
1015/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна. В този смисъл са и данните
за този релевантен факт, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел Т.,
който заявява, че наличието на наложено на лишения от свобода дисциплинарно
наказание за дисциплинарно нарушение, извършено на работното място или в
нарушение на работния процес, може да послужи като основание да не бъде
назначен на работа. Освен това, за извършено на 11.10.2018 г. идентично
дисциплинарно нарушение /държане на непозволени вещи/ със Заповед №
1186/28.11.2018 г. на Началника на Затвора – Варна на л. св. А.С. е наложено
наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за
срок от 7 дни“. Цитираната доказателствена съвкупност налага правен извод за
законосъобразност на фактическото действие по спиране от работа на ищеца, след
писменото волеизявление, обективирано в Заповед № Д-158/27.08.2018 г. на
Началника на Затвора – Варна. Според трайната съдебна практика, заповедите за
спиране от работа не са индивидуални административни актове, нито правни действия,
а фактически действия – в този смисъл е Определение № 11602/03.10.2017 г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 10057/2017 година. С влезлите в сила заповеди
за налагане на дисциплинарни наказания се доказва системно неправомерно
поведение на ищеца, нарушаващо установената дисциплина. По аргумент от чл.164, ал.7
от ППЗИНЗС, неспазването на реда и дисциплината от лишените от
свобода е основание същите да бъдат спрени /изключени/ от трудова дейност.
От друга страна, извършените
дисциплинарни нарушения обосновават изводи за повишен риск от рецидив
/закононарушения/ като задължителен критерий при преценката на комисията по чл.35 от
ППЗИНЗС за включването на лишените от свобода в трудова дейност по
чл.164, ал.3 от ППЗИНС. Видно от докладна записка рег. № 7531/11.11.2019 г. от
I-ва кат. ИСДВР С. М. Т. – сектор СДВР до Началника на Затвора – Варна оценката
на риск на л. св. С. към настоящия момент е на високо ниво. Както се посочи,
съгласно чл.164, ал.7
от ППЗИНЗС, комисията разглежда приоритетно заявленията на лишените
от свобода, които спазват реда и дисциплината. От анализа на събраните
доказателства в контекста на цитираните нормативни разпоредби се установява, че
бездействието на администрацията на Затвора – Варна за осигуряване възможност
на ищеца да упражни правото си на труд, през периода 27.08.2018 г. – 01.10.2019
г., не е незаконосъобразно. С. е извършил нарушения на дисциплината, който са
негативен показател в оценката на риска и при подреждането, респ. уважаването
на заявленията за работа. В подкрепа на този извод са и изтъкнатите по-горе
условия за назначаване на лишените от свобода на работа съобразно възможностите
на пенитенциарното заведение, желанието и квалификацията на лишения от свобода
и останалите субективни признаци, изброени в чл.172, ал.2 от ЗИНЗС.
Не съответства на установените по
делото факти и обстоятелства твърдението на ищеца, че е поставен в неравностойно
положение спрямо другите лишени от свобода, и по-конкретно спрямо лишените от
свобода А. С. А., Г. Й. С., В. А. М., В. С., З., С. С. П. и Т. С. К., които са
назначени на работа, докато изтърпяват дисциплинарни наказания. Видно от
представените множество заповеди във връзка с назначаването и освобождаването
от работа, налагането на дисциплинарни наказания и награди на посочените лишени
от свобода, по отношение на наложените на преобладаващата част от тях дисциплинарни
наказания или е изтекъл едногодишен срок от налагане на наказанието, т.е. се
считат за ненаказани, или извършените от тях дисциплинарни нарушения
представляват инцидентни прояви, несвързани с трудовата дисциплина на работното
място. Например наложеното на л. св. Т. К. дисциплинарно наказание със Заповед
№ Л-2137/30.11.2018 г. на Началника на Затвора – Стара Загора „Извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ е първо по
ред, като освен това на 02.09.2019 г. същият е награден с „Писмена похвала“,
т.е. показва положителни корекционни резултати, за разлика от ищеца. Освен това,
при преценката относно това налице ли е неравно третиране от страна на
администрацията при Затвора – Варна по отношение на А.С. спрямо другите лишени
от свобода, следва да се държи сметка и за вида и тежестта както на извършеното
дисциплинарно нарушение, така и на наложеното с него дисциплинарно наказание, а
в случая повечето от наложените на лишените от свобода, изброени по-горе, наказания
са по-леки по вид и размер от тези, наложени на ищеца.
Във връзка с релевираното оплакване,
че не ищецът, а лишеният от свобода Т.К. назначен на длъжност „коридорен
отговорник“, следва да бъде отбелязано, че от приложените по делото множество
молби от С. за назначаване на работа не се установява същият да е изявил
желание за заемането на тази позиция. Във връзка с това обстоятелство съдът
кредитира и показанията на свид. Т., според които ищецът не е подавал молба за
назначаването му като коридорен отговорник, а лишеният от свобода Т. К., който
заема тази длъжност, е подал молба за тази позиция. Тази фактическа констатация
напълно кореспондира с останалите сведения, които дава този свидетел, според
които ищецът винаги е настоявал в молбите си да бъде назначен на платена
работа, каквото длъжността „коридорен отговорник“ не е. Последният не е изявявал желание за извършване на
доброволен труд. Това се установява и от подадените от него молби до Началника
на Затвора – Варна, в които са посочени конкретни длъжности и работни места,
които иска да заеме – работа в дърводелски цех; отговорник склад във „вещеви
склад“; „бръснар“ в ОЗ – Варна; в дърводелната на затвора или във вещевия склад
на затвора като отговорник и т.н., за които се предвижда заплащане на положения
труд. Възможностите на Затвора – Варна за полагане на платен труд обаче са
ограничени и зависят от възникналата производствена необходимост, т.е. при
възложена поръчка в мебелен цех, механичен цех и др. подобни, от което следва,
че не зависят от волята на затворническата администрация. Едва при възникване
на такава необходимост за служителите от администрацията на Затвора – Варна се
създава възможност за удовлетворяване желанията на лишените от свобода при
стриктното спазване на регламентираните в ЗИЗНС и ППЗИНЗС правила, подробно
описани по-горе в настоящото изложение. Изцяло в този смисъл са и ангажираните
по делото гласни доказателства /показанията на свид. Т./. Налага се обоснован
извод, че със собственото си поведение /подаване на молби за заемането на
определени длъжности, свързани с платен труд/ ищецът ограничава допълнително
възможностите си да започне работа и съответно да се ползва от привилегиите, които
носи съответното работно място, свързани с възможността за ресоциализация и
изграждането на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото, както и изграждането на трудови навици и развитие на
професионалните му умения.
Налага се извод за липса на
твърдяното в исковата молба поставяне на ищеца в неравностойно положение спрямо
останалите лишени от свобода по отношение на правото му да полага труд в
Затвора – Варна.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че извършената от администрацията на Затвора – Варна преценка на
съществуващите възможности за работа и индивидуалните особености и желания на
ищеца, е правилна с оглед критериите по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС. Следователно, соченото
в исковата молба бездействие на служители на ответника във връзка с осигуряването
на С. на исканата от него работа е законосъобразно.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че ищецът не е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, с което да са нарушени човешките му права според чл.3 от
ЕКЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.
Не са налице твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са
му причинени, още по-малко такива, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на затворническата администрация. Не са доказани обстоятелствата по
чл.3
във връзка с чл.284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице
незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по
отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили
страх и незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията
за вреди по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на
администрацията.
По тези причини, искът за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като неоснователна следва
да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва върху претендираната сума за
обезщетение.
Въпреки изхода на правния спор
съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, по следните съображения:
Налице е специалната законова
регламентация на отговорността за разноски в чл.286, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно
този текст, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноски по производството по аргумент от чл.75 и
чл.76 от ГПК са заплатените от страната средства за възнаграждение на свидетели
и вещи лица. По аргумент на горните текстове на ГПК и чл.286, ал.2, изречение
първо от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По делото няма доказателства, нито твърдения разноски
по смисъла на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, във връзка с чл.75 и чл.76 от ГПК, да са
били направени от ответната страна, ,поради което такива не й се дължат.
Мотивиран от изложеното,
Варненският административен съд, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.П.С., ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия,
упражнявани от служители на ответника, за периода от 27.08.2018 година до
01.10.2019 година.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: