Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 233
Година 2020, 30.11
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет
и шести октомври година две хиляди и двадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.
Александър МУРТЕВ
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1870 по описа за 2020 година.
Производството по делото е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№18833/02.06.2020г.,
подадена от Я.М.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,С.“ бл.**, вх.*, ет.*,
ап.* и С.Р.Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ул.,,Г.“ №**, ет.*, ап.*, двамата- трети лица- помагачи на страната на
ответника ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД , чрез адв. Мима Иванова- БАК, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.,,Гладстон“№1, ет.1; въззивна жалба вх.№20710/10.06.2020г.
от Д.П.А., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,Л.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
ищец, чрез адв. Живко Бойчев-БАК; въззивна
жалба вх.№21446/15.06.2020г., подадена от ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, Южна индустриална зона, Площадката на
,,Лукойл Нефтохим Бургас“АД, ЕИК102696671, ответника, представлявано от Юрий
Борисович Бородавин-управител, чрез
главен юрк Радомир Вълчев, срещу Решение №978 от 09.04.2020г.по
гр.д.№7480 по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение,
съдът е осъдил ответника ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД, да заплати на ищеца Д.П.А., на основание чл.200, ал.1 от КТ и
чл.84, ал.3 вр.чл.86 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаване на исковата молба-
18.10.2018г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания,
получени вследствие трудова злополука на 04.02.2017г., както и сумата от
6542.50 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства, медицински
изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие трудова
злополука, настъпили в предприятието на ответника на 04.02.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на увреждането –
04.02.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил в останалата му
част, искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди над присъдената сума от 20 000 лева до
претендираната в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница от 20 000 лева, считано от датата на увреждането –
04.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение,
страните са осъдени да заплатят сторените по делото съдебно-деловодни разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Решението и постановено
при участието на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНСГРУП“, П. В. В., Р.М.М., С.Р.Г. и Я.М.Д.,
трети лица-помагачи на страната на ответника ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД.
С въззивна жалба вх.№18833/02.06.2020г., подадена адв.Мима Иванова-
процесуален представител от Я.М.Д. и С.Р.Г., трети лица-помагачи на страната на
,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, се изразява несъгласие с решението в частта, в която са
уважени исковите претенции.
Жалбоподателите намират
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Във въззивната жалба е
направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство доказателства,
като се оспорват изводите на съда относно механизма и причините за възникване
на трудовата злополука. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез
разпит на свидетел и извършената съдебно- техническа и съдебномедицинска
експертиза.
Подчертава се, че
ищецът(въззвиаем), в качеството си на дългогодишен работник и ръководител на
бригада, участвал в извършване на ремонт в процесната инсталация и на същия
реклеймер. Ищецът познавал добре
условията на работа и задължителния маршрут до работното място. Оспорва се
изложеното в мотивите на съда, че действията на ищеца се дължали на обикновено
невнимание и несъобразяване с правилата на безопасност, които изключвали
възможността от възникване на вредоносния резултат и прилагане на чл.200,ал.2
от КТ.
Изразява се несъгласие с
констатациите, че основна причина за възникване на трудовата злополука се
явявала липсата на обезопасяване на отвора от работниците, обслужващи помпата и
поставяне на предупредителни или забранителни знаци на пода или на друго място
в халето. Подчертава се, че след проведен инструктаж по безопасност на
труда, нарядът за работа бил оформен без
възражения.
Оспорва се извода на
съда, че въззивниците (трети лица-помагачи Д. и Г.) повдигнали решетката на
скарата и в този отвор вмъкнали шланга на помпата, като се посочва, че
доказателства за извършване на посочените действия, не били събрани по делото.
Твърди се, че ищецът
нарушил задължителните изисквания за движение в помещението на инсталацията
(съгласно Правилника за осигуряване на промишлената безопасност, охрана на
труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни
организации в ,,Лукойл Нефтохим Бургас“), което се явявало първопричина за
злополуката. Проявявайки груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения, ищецът в значителна степен съпричинил вредоносния резултат.
Отбелязва се, че видно от справка от 06.02.2020г., издадена от ТП на НОИ-
Бургас, от 01.01.2018г., ищецът бил в трудово правоотношение с ,,Дистман
Енергоремонт Холдинг“АД, където работел и понастоящем.
Излага се становище, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явявало завишено. Развиват се
съображения в тази насока. Навеждат се доводи за недоказаност на претендираните суми за имуществени вреди.
Иска се отмяна на решението
в обжалваната част. На 06.08.2020г. по делото е депозирано уточнение на
въззивната жалба в смисъл, че въззивиците желаят отмяна на решението в частта,
с която исковете на ищеца са уважени, а в частта, с която са отхвърлени-молят
решението да бъде потвърдено.
Препис от същата е
връчен на процесуалния представител на ищеца- адв.Бойчев, на 12.06.2020г.;
ЗАД,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- на 25.06.2020г.; П.В.В.и Р.М.М., чрез адв.Владикова-
на 22.06.2020г., като отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК , не е постъпил.
Въззивна жалба вх.№20710/10.06.2020г. е подадена от ищеца Д.П.А., ЕГН **********,
чрез адв. Живко Бойчев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Оборище“№76, ет.1,
ап.1.
Жалбоподателят намира
решението на първоинстанционния съд за необосновано и неправилно в частта, в която са отхвърлени исковите
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40000
лева.
Твърди се, че ищецът
получил трайно разстройство на здравето- фрактури на двата долни крайника,
което причинило временна нетрудоспособност. Последният претърпял няколко тежки
хирургически интервенции (с опасност от ампутиране), придружени с болки и
страдания с висока интензивност, като възстановяването протекло трудно и
продължително.
Навеждат се доводи, че
съдът следвало да присъди пълния размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Моли за отмяна на
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и присъждане на ново, с
което предявените искове за обезщетение
за неимуществени вреди бъдат уважени в претендирания размер от 40000 лева.
Претендира се присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от третите лица- помагачи, чрез адв.Иванова - БАК, с който същата се оспорва
изцяло. Посочва се, че въззвинкът(ищец) твърдял във въззивната жалба нови
факти, които не били обсъждани в първоинстанционното производство(във връзка с
ампутиране на крайник), което се явявало процесуално недопустимо.
В законовия двуседмичен
срок е постъпил отговор от ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, представлявано от Юрий
Борисович Бородавин- управител, чрез Главен юрисконсулт Радомир Вълчев, с който
се оспорват наведените от въззивиника твърдения.
Излага се становище във
връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане критерия
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на
решението в обжалваната част, като съдът присъди обезщетение за неимуществени
вреди в полза на ищеца в размер на 10000 лева.
Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и направените в
производството по делото разноски пред двете инстанции съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Въззивна жалба вх.№21446/15.06.2020г. е подадена от ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД, представлявано от Юрий Борисович Бородавин- управител, чрез
Главен юрисконсулт Радомир Вълчев, с
която се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд.
Жалбоподателят намира същото за постановено в противоречие с материалния закон
и процесуалните правила.
Излагат се аргументи, че
първоинстанционният съд не обсъдил представените от ответното дружество
доказателства, приемайки, че не са налице данни за евентуален умисъл при настъпване
на злополуката.
Навеждат се доводи, че
ищецът имал възможност да види открития технологичен отвор и да съобрази
безопасния маршрут и посоката на движение. Твърди се, че последният нарушил
правилата за работа, като е допускал
съответните последици. В качеството си на ръководител(началник на ремонтна
група, инженер), А. носел непосредствена отговорност за още двама работници,
чийто живот и здраве застрашил с поведението си.
Направено
е обобщение на събраните по делото в първоинстанционното производство
доказателства (писмени, гласни, експертизи). Оспорва се извода на съда, че не
била допусната груба небрежност, вследствие на което настъпила трудовата
злополука. Развива подробни съображения. Цитира съдебна практика(Решение№1884/2015г.
по гр.д.№1404/2003г.,ІІІ-то г.г. на ВКС).
Подчертава
се, че ищецът преминал задължителен производствен инструктаж, но в нарушение на
правилата за работа по наряд, не направил оглед на работното помещение. Посочва
се, че за цялата инсталация ГС-4 съществувала изготвена оценка на риска,
включваща опасността от пропадане в технологични отвори.
Подробно се
описва механизма на въникналата злополука, като се акцентира върху
обстоятелството, че ищецът, нарушавайки правилата, не следвал указателните табели
и схемата за придвижване. Горното се установявало с Протокол
№5103-02-5/07.03.2017г. на ТП на НОИ-
Бургас; Протокол№383/10.03.2017г. , издаден от
ИТ- Бургас, както и от резултатите от проведеното в ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД
дисциплинарно производство.
Изразява се
несъгласие с изводите на съда относно съответстващото обезщетение за
неимуществени вреди при прилагане критерия за справедливост.
Жалбоподателят
намира за недоказана претенцията на ищеца за имуществени вреди. Навежда доводи
в тази насока.
Излагат се
аргументи във връзка с приложение в конкретния случай на чл.200,ал.3 от КТ.
Развиват се съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна. Твърди се, че първонстанционният съд погрешно определил
размера на претендираното от ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Иска се
отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, като съдът присъди
обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца в размер на 10000
лева; присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 6542.50лева., да бъде намалено до доказания по делото размер или
претенцията да бъде отхвърлена изцяло. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и направените в
производството по делото разноски пред двете инстанции съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
В срока чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от третите лица-помагачи Д. и Г., чрез адв.Иванова - БАК, с който се
поддържат изцяло наведените от ответното дружество(въззивник) доводи и
направените искания.
В съдебно заседание процесуалният представител
на въззивниците трети лица –помагачи Д.и Г. поддържа жалбата. Процесуалният
представител на въззивника –ищец също поддържа жалбата. Въззивното дружество-ответник
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бойчев изразява становище за
основателност на подадената жалба. Третите лица помагачи В.и М. чрез адв.Владикова
оспорва всички останали жалби. Третото лице-помагач ЗАД „Виена Иншурънс Груп“
АД не изпраща представител.
Въззивните жалби са подадени в
предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадени са от страна с правен
интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.200 КТ, вр.чл.84, ал.3 и чл.86 ЗЗД.
БРС е сезиран с искова молба подадена от Д.П.А.
срещу „ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Бургас, територия на
„Лукойл Нефтохим Бургас АД, Южна индустриална зона, Административна сграда
ГСИ-Балкани, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени в
резултат на трудова злополука от 04.02.2017г. неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. и имуществени вреди в размер на 6542,50 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното издължаване.
В исковата
молба се твърди, че страните са в трудово-правни отношения, като ищецът
изпълнява длъжността „организатор производство“ в цех РАПК и СМ в предприятието.
На 04.02.2017г. на него и на Р.М.и П.В. била възложена работа по наряд в цех
„Газова сяра 4“ на територията на Лукойл Нефтохим Бургас за ремонтиране на
греблови транспортьор „Реклеймър“. След оглед на работното място, ищецът
подписал наряда за ремонт, като до обяд били монтирани 6 броя втулки. След
обедната почивка се върнали в инсталацията за да довършат ремонта, но
операторите от Лукойл Нефтохим не били там. Ищецът забелязал липсваща втулка и
разпоредил да преминат по неремонтирания участък на транспортьора. Гледайки във
височина, не забелязал необезопасен и отворен канал и паднал в него, като при
падането счупил подбедриците на двата си крака. Откаран бил в МБАЛ Бургас,
където му били поставени екстензии, наложило се преливане на кръв, на
13.02.2017г, му била извършена операция, при която били поставени метални
планки и два анкерни болта. След
настъпила некроза на тъкан на единия крак, на ищеца била извършена операция в
МБАЛ Пирогов, както и пластика на раната на левия прасец, за която била взета кожа от бедрото. На 23.05.2017г.
бил приет в МБАЛ Бургас за операция за премахване на болта в коляното. Изпитвал
изключителен дискомфорт след многобройните операции, изпаднал в зависимост от
чужда помощ, едва през февруари 2018г. започнал да се придвижва с помощта на
бастун или патерица. Ищецът изпитвал силни болки, страх, срам, загубил тегло
Посочва, че злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП на НОЙ
Бургас.
Ответникът
чрез процесуалния си представител счита предявените искове за неоснователни. Посочва,
че обезопасяването на процесните технологични отвори е отговорност на Лукойл
Нефтохим. Заявява, че ищецът и ръководената от него бригада са били
инструктирани от длъжностно лице на „Лукойл Нефтохим“ относно мерките за
безсопасно извършване на ремонтните дейности, като инструктажът е отразен в
нарочен дневник. Посочва, че С. Х. – работник на „Лукойл Нефтохим“ е подписал
Наряд – разрешение № 65/04.02.2017г. , с което дава възможност бригадата да
извърши ремонта, и съответно в качеството си на отговорник за провеждането на
ремонтните дейности А. подписва наряда и по този начин удостоверява с подписа
си, че работното място е подготвено и безопасно за работа. Ответникът е отправил
възражения по чл.201, ал.1 и ал.2 КТ, както и чл.200, ал.3 КТ.
На основание
чл.219, ал.1 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Инпурънс Груп“, П.В.В., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., ул.“К.“ № **, Р.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“И.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, С.Р.Г. на длъжност „оператор газова сяра“ в Лукойл Нефтохим
Бургас АД и Я.М.Д., на длъжност „оператор газова сяра“ в Лукойл Нефтохим Бургас
АД са привлечени като трети лица помагачи на страната на ответника.
Третите лица
помагачи – С.Г. и Я.Д. чрез процесуалния си представител адв.Мима Иванова
депозират становище за неоснователност на претенцията на ищеца, като посочват,
че е налице груба небрежност от страна на ищеца и съпричастност по отношение на
настъпилата трудова злополука.
Третото лице
–помагач ЗАД „Булстрад Виена Инпурънс Груп“ също оспорва предявените искове,
като счита, че е налице груба небрежност от страна на ищеца, който не е спазил
правилата за трудова безопасност
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 %
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3. Фактическият
състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, която е обективна по своя характер вклччва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя
и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука
и неимуществените вреди.
Безспорно
установено е, че ищецът и ответното дружество са в трудово-правни отношения и
декларираната от ответното дружество злополука от 04.02.2017г. е призната за
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО – разпореждане от 20.04.2017г.
на ТП на НОЙ Бургас. От представения протокол по делото от 07.03.2017г. от ТП
на НОЙ Бургас се установява, че злополуката е станала в склад за гранулирана
сяра, инсталация „Газова сяра“, производство ОЗС, площадка на Лукойл Нефтохим
Бургас, на 04.02.2017г. Установява, се ищецът, който изпълнявал длъжност
„организатор производтво“, заедно с П.В. и Р.М. получили задача за извършване
на ремонтни дейности на греблови транспортьор Реклеймър, който се намирал в
горепосочения склад. Въпросният реклеймър бил поставен в позиция паркинг в
специално за това сервизно помещение, като трябвало да се подменят паднали
втулки. В същия ден оператори на Лукойл Нефтохим извършвали почистване на технологични
канали от изпадалата сяра чрез вакуум помпа, в предната част на сервизното
помещение, като за целта се повдигала скарата на пода до пресипката на лента
ВЕ-802 за да бъде възможно шланга на помпата да влезе в технологичния канал.
Ремонтът на реклеймъра се извършвал в заданата част на сервизното помещение,
като достъпът до мястото на ремонта се осъществявал през съседно помещение
„пълначно“ в ляво от сервизното помещение. Посочено е, че след обедната
почивка, ищецът и двамата му колеги се върнали да довършат ремонта, но вместо
да преминат по горепосочния маршрут, завили надясно покрай пресипката на лента
ВЕ-802, ищецът гледал нагоре и обяснявайки нещо по ремонта паднал в
технологичния отвор от височина от около 2,5 м. От писмените обяснения на останалите
двама се установява, че те са видели повдигната скара. Разпореждането на органа
по чл. 60, ал.1 КСО е официален удостоверителен документ за установените в него
факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на
ВКС/.
По
възражението във въззивната жалба, подадена от ответното дружество за наличие
на хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, следва да се иам предвид, че инцидентът,
станал на 04.02.2017 г., е признат за трудова злополука от компетентния орган,
което принципно изключва наличието на умисъл. За да е осъществена хипотезата
на чл. 201, ал. 1 КТ към умисъла за
нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва
да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. В тежест на
ответника е да установи наличието на умишлено увреждане, но доказателства в
тази насока не са ангажирани. Затова и така направеното възражение е
неоснователно.
Основният
спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване от страна на ищеца при
условията на груба небрежност, тъй като в този смисъл са доводите, изложени във
въззивните жалби, подадени от ответното дружество и от третите –лица помагачи. Според
установената практика на ВКС, при
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с
поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се
изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва
да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба
небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при
пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да
определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде
намалено дължимото от работодателя обезщетение – така в Решение № 189 от 17.10.2019г. по гр.д.N1446/2019г. по
описа на ВКС.
Анализът на
доказателствата, събрани по делото води до извод, че в случая не е налице груба
небрежност. На първо място следва да се посочи, че според представената по
делото Оценка на риска на работните места в „ГСИ-Балкани“ЕООД, за Инсталация
„Газова сяра-4“ на Площадка Лукойл Нефтохим Бургас, е налице риск от редица
механични опасности, сред които и падане от височина или пропадане поради
наличието на високо разположени работни места или странични отвори. Горното
навежда на извода, че в този случай е установено в завишена степен задължение
на работодателя да осигури здравословни
и безопасни условия на труд .
Съгласно
длъжностната характеристика на ищеца, назначен на длъжност „организатор
производство“ при ответното дружество, същият е имал задължение да следи и
отговаря за спазване на вътрешния трудов ред, спазване изискванията по трудова
безопасност, като има право да спира работния процес при опасност от злополука.
Видно от наряд –разрешение №
65/04.02.2017г., ремонтната бригада е инструктирана, работник на „Лукойл Нефтохим“
е удостоверил, че мероприятията по подготовка и оборудване за ремонта са
изпълнени, от ищеца е удостоверено, че работното място е оборудвано и
подготвено, т.е. ищецът действително е следвало да извърши оглед и евентуално да
откаже да изпълни ремонтната дейност, ако е констатирал нередност по
оборудването и сигурността на работното място, което в настоящия случай не е
сторено. Безспорно установено е и провеждането на инструктаж преди започване на
ремонтните дейности.
Според
заключението на вещото лице, извършило оглед на място в инсталацията, по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
се установява, че в деня на извършване на ремонта на транспортьора за сяра,
оператори на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД са почиствали натрупвана сяра в
технологичен канал, като за целта имало отворена метална решетка, и съответно
технологичният отвор бил отворен за да може оттам да влиза маркуч, който да
засмуква падналата сяра. Посочва, че в помещението, в което е извършван ремонта е имало
указателни табели и стрелки за безопасен маршрут за движение. Още от входната врата на халето има
поставена схема за движение, като на самите врати също има указателни табели. По делото е представена схема на
склад за готова продукция-Газова сяра, на която е обозначен маршрут на движение
в помещението, обозначено е мястото на реклеймъра, на който е следвало да бъде
извършен ремонт, както и мястото на технологичния отвор. Ремонтната група е
трябвало да следва маршрута обозначен по трите врати, през които е следвало да
премине, а в действителност, групата преди втората врата завива надясно и
покрай транспортната лента по тесния коридор с решетките на пода достига до
сервизното помещение, в което се е
намирал реклеймъра. Разстоянието между двете работни места , това на ремонтната
бригада и на служителите на Лукойл е повече от 20 м, и при спазване на
правилния маршрут на движение, двете групи нямат допирни точки. Посочва още, че
след обедната почивка на 04.02.2017г. за да продължи работата по ремонта е било
необходимо да бъде извикан оперативния персонал на „Лукойл Нефтохим Бургас“, за
да бъде задвижена веригата на подлежащите за ремонт части, и те съответно да
попаднат ремонтната зона. Заявява, че самият отвор е с размери 1мх1м и заедно с
помпата и маркучите заемат площ от около 4-5 кв.м. и са лесно забележими.
Действително
от гореизложеното се налага извода, че ищецът е нарушил правилата на
безопасност на труда, тъй като не е следвал предварително определения безопасен
маршрут на движение, каквото задължение е залегнало в чл.4.5.5.3 от Правилника
за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на
околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в Лукойл
Нефтохим Бургас АД, но горното не може да бъде квалифицирано като проявена от
негова страна груба небрежност. В този смисъл правилен се явява извода на
първоинстанционния съд, че действията на ищеца се дължат на липса на обикновено
внимание, тъй като по никакъв начин по пътя-отклонение, по който той и
бригадата са преминали не са били поставени знаци, които да предупреждават за
опасност от пропадане, за наличие на технологични отвори, или пък знаци, които
да забраняват преминаването оттам. Безспорно установено по делото е и факта, че
въпросният технологичен отвор не е бил обезопасен по никакъв начин. От
показанията на свидетеля Диян Иванов се установява, че същият е извършвал
ремонт във въпросната инсталация, като посочва, че помещението вътре не е добре
осветено, както и че друг път е виждал отворени решетки по пода, които не са
били обезопасени по никакъв начин. Самите свидетели на злополуката, М.и В. също
заявяват, че са видели решетката, която е била вдигната. Свидетелят Георги
Петров посочва, че принципно има метални ограждения като парапет, но същите не
могат да останат в близост до отвора, тъй като при работата на помпата, която
изсмуква сярата, се получава много силна вибрация от силното налягане, която
отхвърля решетките. По делото не се установява, че в момента на пропадане на
ищеца в технологичния отвор, помпата е работила и в тази връзка да е било
невъзможно използването на горепосочените метални ограждения. Горното обуславя
задължение отворения канал да бъде обезопасен за да се предотврати падане,
което не е сторено.
Всичко
изложено изключва проява на груба небрежност от страна на ищеца и съответно
предполага ангажиране на пълната отговорност на работодателя за обезвреда на
причинените имуществени и неимуществени вреди, в резултат на трудовата
злополука.
По отношение
размера на имуществените вреди: безспорно такива са претърпени от ищеца, и
които са в пряка връзка с процесното увреждане, като същият е заплащал разходи,
свързани с проследяване състоянието му чрез периодични изследвания, за болничен
престой, за консуматави, лекарства, остеосинтезни плаки, латерална заключваща
плака, винтове. Неоснователни са възраженията в жалбите, че размерът на вредите
е недоказан.От многобройните представени по делото документи се установява по
категоричен начин извършването на горепосочените разходи, като съдът установи,
че са представени доказателства за по-голяма сума от претендиратана от ищеца,
поради и което претенцията за присъждане на сумата от 6542,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателна
и доказана по размер, и правилно първоинстанционният съд е уважил същата.
По отношение
на неимуществените вреди: безспорно се установява от писмените доказателства по
делото, а и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, че в резултат
на пропадането в технологичния отвор, ищецът е счупил и двете си подбедрици,
които при постъпване в УМБЛ Бургас са поставени на директна скелетна екстензия,
претърпял е операция на 13.02.2017г. ищецът е претърпял операция и в УМБАЛСМ
„Пирогов“ гр.София поради наличие на мекотъканен дефект в областта на лявата
подбедрица. На 23.05.2017г. в УМБАЛ Бургас отново е извършена операция за
екстракция на метална остеосинтеза. От представените по делото болнични листи
се установява, че ищецът е бил временно нетрудоспособен за продължителен период
от време. Вещото лице е посочило, че счупването на левия пищял в областта на
колянната става и счупването на десния пищял в областта на глезенната става са
получени при падане отвисоко в шахта, върху двата крака. Посочило е, че и към
момемнта има затруднения в движенията на ищеца, налична е атрофия на
мускулатурата на левия крак, оток на лявото коляно, болезненост. Уврежданията
са причинили на ищеца болки и страдания, които са продължили през целия период
на оздравителния процес, като болки има и към настоящия момент, които се
засилват при промяна на времето. Заявява, че функцията на долните крайници е
възстановена, но ищецът се придвижва с помощно средство, като е малка
вероятността за в бъдеще да се постигне пълно възстановяване.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да възмездява
само онези болки и страдания, които реално е претърпял пострадалия, в случая
ищеца. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии и това
е така, защото човешкия живот и болка нямат цена и паричния еквивалент не би
могъл да ги спре или заличи последствията от тях. За това и чл.52 от ЗЗД
предвижда този размер да се определя по справедливост, при спазване на принципа
за забрана на обогатяването на пострадалия. Следователно определеният от съда
размер на обезщетение трябва в най-пълна степен да компенсира обективно
доказаните по делото болка и страдание,
претърпени от ищеца в резултат на получените увреждания, като разбира се
изхожда от тяхната интензивност и продължителност. Обстоятелства, които се
взимат предвид при определяне размера на обезщетението са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др . В конкретния случай, както бе посочено по-горе , по
безспорен начин се установяват уврежданията, които ищецът е получил в резултат
на падането в технологичния отвор, както и че възстановителния процес е
продължил по-дълго от обичайното поради усложненията, които са настъпили в хода
на лечението. За преживените от ищеца страдания и болки са ангажирани и
свидетелски показания. От показанията на свидетеля Сотирка Петрова се
установява, че ищецът е изпитвал огромни притеснения, че ще загуби единия си
крак в резултат на травмата, изпитвал е силни болки, поради което е приемал постоянно болкоуспокояващи медикаменти.
Несъмнено е, че предявените по настоящото дело претенции – за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от процесната трудова злополука,
а именно: претърпени болки и страдания от счупването на двете пищялни кости на
двата крака, претърпени по време на операциите, продължителното следоперативно
възстановяване, изпитвания основателен страна от страна на ищеца, че ще
възстанови движението на долните крайници, както и скептичната прогноза относно
този факт на вещото лице по медицинската експертиза, усещането за
непълноценност от невъзможността за грижа за себе си и за семейството;
неприятното изживяване от променения външен вид на крайниците, особено левия,
са основателни от уважения от районния съд размер. С оглед на тези обстоятелства
правилно районният съд е приел, че справедливото обезщетение в случая възлиза
на сумата от 20000 лв., и правилно е уважил претенцията до този размер, като е
отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 40 000 лв. В този смисъл
неоснователни са доводите във въззивната жалба на ищеца- въззивник, че съдът
неправилно е редуцирал размера на обезщетението, както и възраженията във
въззивната жалба, подадена от „ГСИ Балкани“, че присъденият размер на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен.
По
възражението за приспадане по чл. 200, ал. 3 КТ, доводи за което са изложени
във въззивната жалба на ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, настоящата инстанция намира същото
за неоснователно. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е
когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява
един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и
същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване.
Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение
за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата
би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида
на пропусната полза. В процесния казус такава претенция за пропусната полза не
е предявена. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени
вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди- така в Решение № 54 от 23.04.2019 г. по гр. д. №
3649/2018 г. на ВКС.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за неоснователни доводите, изложени във всички
въззивни жалби, същите са неоснователни, а решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на въззивниците не се дължат
разноски и същите следва да се понесат така, както са сторени. Съгласно чл. 78, ал.10 ГПК разноски
в полза на трето лице помагач не се дължат.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№978/09.04.2020г., постановено от БРС по гр.д.№7480/2018г.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: