№ 116
гр. В.П., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100288 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена от С. Ж. С., лично и в качеството си на баща и законен
представител на непълнолетния Ж. С. С. и малолетната Е. С. С. срещу майката на децата Б.
В. Б..
Молбата за защита от домашно насилие е била депозирана пред Районен съд – Шумен
като е било образувано гр.д. №1017/2024 год. по описа на съда.
Молителят излага, че в периода от 03.04.2024 год. до датата на депозиране на исковата
молба пред Районен съд - Шумен (24.04.2024 год.) майката на децата осъществявала актове
на домашно насилие спрямо децата, изразяващи се в насилственото им задържане, лишаване
на децата от образование, здравеопазване, социален живот и контакт с родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца. Сочи, че
майката се укривала заедно с децата, отказвала да ги предаде на компетентните полицейски
органи, които неведнъж посетили адреса й в гр. Шумен по сигнал на бащата, подлагала
децата на строг хранителен режим, довел до влошаване на здравословното им състояние.
Акцентира, че за горепосочения период от време децата не са посещавали учебното
заведение, респ. детската градина, в които те са записани, находящи се в гр. Варна. Твърди,
че майката на децата, сестра й и майка й са последователи на шуменски „гуру“ на име Б.С.,
който според молителя на практика оглавявал сциентоложка секта. Семейството на
ответницата считало, че не е необходимо децата да имат достъп до образование,
здравеопазване, да общуват с други външни хора. Настоява, че преди да успее да поеме
самостоятелно грижата за двете си деца след влизане в сила на съдебните решения, по
силата на които родителските права били предоставени на него, децата били отглеждани от
майка си по гореописания начин – лишени от образование, здравеопазване, социални
контакти и питателна храна. Излага, че спазва режима на лични контакти, отреден на
майката с децата, като тя ги взела при себе си на 30.03.2024 год. за 5 дни по време на
пролетната ваканция. Сочи, че майката следвало да върне децата на 03.04, но отказала.
1
Обещала да ги върне на 07.04, за да могат на 08.04 да отидат на училище, респ. на детска
градина, но майката отново не ги върнала на бащата. Били сезирани полицейските органи,
като на 07.04 вечерта пред полицаите ответницата обещала да предаде децата на следващия
ден, но отново не изпълнила обещанието си. На 11.04. молителят отново потърсил
съдействие на тел. 112, но полицейските органи не установили никого на адреса на майката,
а бабата на децата отказала да съдейства за откриването им. На 14.04. домът на ответницата
отново бил посетен от полицията, но тя отново отказала да предаде децата на баща им, като
демонстрирайки агресивно поведение пред децата, разстоила малолетната Е., която
започнала да плаче.
Молителят счита, че с поведението си ответницата погазва конституционни права на
децата им, нарушава Европейската социална харта, в частност чл. 17, прогласяващ право на
децата и младежите на социална, правна и икономическа защита. Настоява, че ответницата
осъществява актове на емоционално и психическо насилие спрямо децата им, принудително
ограничавайки правото им образование, здравеопазване и лична свобода и развитие. Счита,
че действията на ответницата нанасят непоправими щети върху психиката и здравето на
децата и целят пълна загуба на контакта им с отглеждащия родител (молителя) и социална
изолация, която ще повлияе пагубно върху развитието на децата.
По същество моли да бъде издадена заповед за защита за него и децата като на
извършителя бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 6 (втората мярка - за 18 месеца)
от ЗЗДН. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В депозираната от С. Ж. С. молба за защита от домашно насилие е отправено и искане за
издаване на заповед за незабавна защита само за двете деца против ответника.
Такава е била издадена под № 13 от 24.04.2024 год., постановено по гр.д. № 1017/2024
год. по описа на Районен съд – Шумен. С разпореждане № 1644/07.05.2024 год.,
постановено гр.д. № 1017/2024 год. по описа на Районен съд – Шумен производството по
посоченото дело е прекратено, поради отвод на всички съдии от ШРС и е изпратено на
Окръжен съд – Шумен за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, на
осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК.
С определение № 311/ 09.05.2024 год., постановено по в.ч.гр.д. № 204/ 2024 год. по
описа на Окръжен съд – Шумен делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – В.П.
като е образувано настоящото гр.д. № 288/ 2024 год. по описа на Районен съд – В.П..
В съдебно заседание молителят се явява лично и заедно с процесуален представител,
като моли молбата му за защита да бъде уважена изцяло.
В законоустановения срок е депозиран отговор от Б. Б. на молбата за защита срещу
домашно насилие. В него излага, че молбата е процесуално недопустима, на осн. чл. 126, ал.
1 от ГПК и настоява делото да бъде прекратено, а издадената заповед за незабавна защита –
обезсилена.
Акцентира, че заповедта за незабавна защита била издадена от съдия-докладчик, който
бил в близки отношения с ищеца и само на това основание била незаконосъобразна.
Поддържа, че делото е подсъдно на РС – Варна, доколкото очевидно адресът на двете
деца бил в град Варна, където те живеят и посещават учебно и детско заведения (арг. чл. 7 от
ЗЗДН).
По същество настоява, че молбата за защита е напълно неоснователна като се
противопоставя на наведените от ищеца твърдения за осъществени актове на домашно
насилие от нея спрямо ненавършилите пълнолетие деца. Акцентира, че децата са били при
нея по собствено желание и никога не ги е задържала насила при себе си, напротив. Сочи, че
ищецът сам е сменил личния лекар на децата, който от своя страна отказва да й предостави
информация за здравословното им състояние. Твърди, че като взела децата през пролетната
ваканция констатирала, че били с влошено здравословно и емоционално състояние и окаян
2
външен вид. Излага, че направила изследвания на детето Ж., тъй като забелязала, че бил
много отслабнал с жълтеникав вид, а лекарите изразили съмнение, че страда от „синдром на
Жилбер“. Относно детето Е., сочи, че й била поставена диагноза „синдром на раздразненото
дебело черво“. Излага, че е завела детето на спешен кабинет, където било установено, че е в
„общо увредено състояние“ и е необходимо лечение. Твърди, че констатирала множество
нелекувани кариеси на детето Е. и се принудила да я подложи на зъболечение. Поддържа, че
при идването си в дома й децата били чувствителни, тревожни, с нездрав сън, поради което
се консултирала с психолог. Категорично се противопоставя на твърдението, че лишавала
децата от образование. Настоява, че всъщност се съобразявала с исканията на децата си – Ж.
посещавал курсове по програмиране, съобразно неговите интереси, във връзка с участието
му в състезание за програмиране. Сочи, че от школата й предоставили извинителна бележка,
с която да оправдае отсъствията на сина си от училище. Излага, че синът й желаел да учи в
ППМГ „Нанчо Попович“, като за целта подали декларация и заявление за преместване, а Е.
била приета в ДГ „Слънце“, Шумен. Акцентира, че детето Е. нямало елементарни познания,
като счита, че пропуските се дължали на дезинтересираност от страна на баща й да се
занимава с нея и да й помага да се развива. Настоява, че ищецът само се кара на детето и го
наказва. Счита, че детското и учебно заведение, които посещават децата не са подходящи за
тях, не отговарят на техните нужди от образование, ограничават социализацията им и
спират развитието им.
Противопоставя се на твърдението, че се е укривала с двете деца, както и че е отказвала
достъп на полицията и на социалните работници. Допълва, че полицаите сами са
констатирали, че децата се чувстват добре при нея, желаят да останат при нея в гр. Шумен и
не са жертви на насилие. Излага, че не тя, а ищецът упражнявал тормоз, като не спирал да й
звъни по телефона, да я заплашва, да употребява обидни и вулгарни думи по неин адрес и по
адрес на детето Ж.. Заявява, че на 10.04., в присъствието на детето Е., се изплюл в лицето й
(на ответницата), подразнен от това, че децата отказали да тръгнат с него.
Предвид изложеното, моли делото да бъде прекратено, поради недопустимост, а
издадената заповед за незабавна защита - обезсилена. В условие на евентуалност, ако съдът
счета производството за допустимо, моли молбата за защита да бъде отхвърлена.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, редовно призован се явява лично заедно с редовно упълномощения си
процесуален представител като оспорва наведените в молбата за защита твърдения.
Поддържа, че не е извършил твърдения акт на домашно насилие спрямо молителя и общите
им деца. Настоява за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма разногласие между страните, а и от представените по делото Удостоверение за
раждане от 12.11.2008 г., изд. въз основа на акт аз раждане № 1455/12.11.2008 г. от дл. лице
при Община Шумен и Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа на акт аз
раждане № 1632/04.09.2018 г. от дл. лице при Община Варна се установява, че страните по
делото С. Ж. С. и Б. В. Б. са родители на непълнолетния Ж. С. С. и на малолетната Е. С. С.,
родени по време на брака между страните.
Не е спорно също така, че родителите на децата са се разделили, а родителските права
по отношение на Ж. и Е. са били предоставени на бащата с влязло в сила Решение №
120/03.05.24 г., постановено по ГД № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 442/31.01.24 г. по ГД № 3780/2023
г. по описа на ВКС.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която молителят е декларирал
3
осъществен спрямо него и децата му за периода от 03.04.2024 год. до датата на подаване на
молбата за защита (24.04.2024 год.) от ответника актове на домашно насилие във формата на
психическо насилие, изразяващи се в насилствено задържане на децата, лишаване на децата
от образование, здравеопазване, социален живот и контакт с родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца.
Страните не спорят, че за пролетната ваканция децата са били при майка си, като са
останали при нея до 24.04.2024 год., когато е била изпълнена издадената срещу ответницата
заповед за незабавна защита и децата са били предадени на баща им. Няма спор също така,
че съгласно горецитираното съдебно решение на майката е определен режим на лични
контакти с децата, включващ възможността да взима децата при себе си за 5 дни през
пролетната ваканция – от 9 часа на първия ден до 18 часа на петия ден, с преспиване.
Молителят твърди, че е предал децата на майка им, съобразно постановеното решение на
30.03.2024 год., а същата е следвало да ги върне на бащата на 03.04.2024 год. в 18 часа.
В тази връзка от ответницата е представена кореспонденция между родителите по
вайбър, неоспорена от молителя по делото, от която е видно, че страните са поддържали
връзка по повод връщането на децата от страна на ответницата на молителя, но същата под
различни предлози е отказвала да ги върне. От съдържанието на кореспонденцията
безспорно се установяват изключително влошените отношения между двамата родители.
Представена и кореспонденция, за която се твърди, че е била осъществена между
ответницата и сина й Ж. С.. Не следва да бъдат коментирани в настоящото производство
приложените към отговора 6 листа разпечатани разговори от различни дати, доколкото
видно от отразените дати същите са неотносими към периода на обследване в настоящото
производство.
Видно от приобщените към материалите по делото Служебна бележка изх. №
142/22.04.2024 г., изд. от ЧСУ „Монтесори“ гр. Варна и Служебна бележка изх. №
27/22.04.2024 г., изд. от ЧДГ „Д-р Мария Монтесори Варна“ ЕООД гр. Варна до 30.03.2024
год. детето Е. С. е посещавало горепосочената частна детска градина, а Ж. С. – посоченото
частно средно училище, находящи се в гр. Варна, като за периода от 08.04. до 19.04.2024
год. (за детето Е.), съотв. до 22.04.2024 год. (за детето Ж.) са били натрупани отсъствия на
децата от учебните занятия, извинени от баща им.
По делото е представен имейл до директора на ЧСУ „Мария Монтесори" с приложено
уведомително писмо от ръководителя на „Школа А&Б“ Б.Й. за участието на детето Ж. С. в
подготвителен курс за участие в международен турнир по информатика за напреднали,
който се е провел от 08.04.2024 год. до 16.04.2024 год., а Международният турнир се е
провел от 17.04.2024 год. до 21.04.2024 год. в гр. Шумен. Към имейла е приложена и
служебна бележка от 10.11.23 г., изд. от Б.Й., в която е отразено, че Ж. С. е записан в
школата през учебната 2023-2024 год., като таксата за обучение в размер на 1940 лева е
заплатена от майката на детето. Приложена е и фактура № *********/10.11.23 г. за платена
такса в размер на 1940 лева за обучение в Школа „А и Б".
Ангажирана е Декларация вх.№ 482/24.04.2024 г до директора на ПМГ"Нанчо
Попович"-Шумен, подадена от детето Ж. С., действащ със знанието и съгласието на майка
си Б. Б., в която С. е заявил, че желае да продължи обучението си в горепосоченото
училище.
Представено е и уведомление от 24.04.2024г., подадено от Б. Б. до С. С., с разписка от
куриер, в което Б. е посочила, че децата живеят при нея по собствено желание от 30.03.2024
год. и доколкото следва да продължат образованието си, е предприела действия за записване
на детето Ж. в ПМГ "Нанчо Попович" гр. Шумен, паралелка „МатЕ.тика и информатика“.
Представено е заявление за прием в детска градина за детето Е. от 18.04.2024г., ведно с
извлечение от СистЕ.та за електронно централизирано класиране за прием на децата в
4
общинските детски градини на територията на Община Шумен, от което е видно, че Е. С. е
приета в ДГ „Слънце“, гр. Шумен, корпус 1.
Приети по делото са и представени от молителя заявление за прием в ПГ на училище
рег. № PG61 до Община Варна за Е. С., резултати от класиране на 03.06.2024 год., списък на
необходими документи при записване в ПГ на училище, заявление за прием в ПГ на
училище на второ класиране рег. № PG216 от 13.06.2024 г. до Община Варна, както и писмо,
изпратено по ел. поща на 04.06.24 г. от молителя до ответницата с искане за предоставяне на
документи, във връзка със записване на детето Е. в ДГ, от които е видно, че молителят е
предприел стъпки за кандидатстване и записване на детето Е. в предучилищна целодневна
група в ОУ „Никола Вапцаров“ гр. Варна.
Приета по делото е и представената в открито съдебно заседание молба с вх. № 94-00-
18295 от 16.07.2024 г. до Директора на РЗОК – Варна, от която е видно, че майката на децата
е сменила личния лекар на детето Е. С. без съгласието на другия родител.
Доколкото ответницата в отговора на молбата за защита е заявила, че децата са били с
влошено здравословно състояние към датата, на която са й били предадени от баща им (на
30.03.2024 год.), същата е представила медицински документи, които обаче не следва да
бъдат предмет на изследване в настоящото производство, което е такова по реда на ЗЗДН, а
не на СК. Единствените относими писмени доказателства, с оглед твърденията на
ответницата, са медицинските документи, касаещи извършена извънболнична дентална
помощ на Е. С. в Ем-дент-Шумен на 04.04., 05.04. и 19.04. 2024 год., както и тези, касаещи
извършени прегледи и изследвания на децата от 30.03.2024 год. и 17.04.2024 год.
(Амбулаторен лист 001477/17.04.2024, лист за преглед на пациент от 30.03.24 и Протокол за
ултразвуково изследване от 30.03.2024г. за Е. С.; Микробиологично изследване и протокол с
резултати от 28.03.2024г.; Протоколи от резултати от изследвания за Е. С. от 17.04.2024г.;
Протоколи за изследване на Ж. от 24.02.2024г.).
Не следва да бъдат взимани предвид в настоящото производство представените
Психологични заключения изх. №№ 38 и 39/02.04.2024г., изготвени от кл. психолог Емилия
Жечева за децата Е. и Ж. С.и, доколкото същите от една страна са изготвени извън процеса, а
от друга страна са неотносими към настоящото производство за защита от домашно насилие.
Същите евентуално биха били от значение в производство, инициирано от някой от
родителите за промяна на постановените по-рано мерки, касаещи родителските права върху
децата, личните контакти между децата и другия родител и издръжката им, каквото
настоящото производство не е.
От писмо изх. № СГ/Д-Н/87-002/16.04.2024 г. на ДСП- Шумен, Отдел „Закрила на
детето“ се установява, че във връзка с депозирани от молителя жалби са проведени
телефонни разговори с ответницата, посетен е адресът й, но децата не са били установени на
същия. Било е изпратено писмо до ответницата, в което й е било указано да спазва
съдебното решение, по силата на което родителските права по отношение на двете деца са
били предоставени на молителя в производството.
По делото са приложени още жалба до ОЗД – Варна и ОЗД – Шумен вх. № СИГ/Д-Н/81
и № СИГ/Д-Н/82 от 08.04.24 г., както и молба до АСП, ДАЗД, РДСП – Варна и РДСП –
Шумен, входирана на 19.04.24 г., от които се установява, че молителят за процесния период,
в който децата са били при майка си, извън предоставения й режим на лични контакти, е
предприЕ.л активни действия, сигнализирайки институциите за възникналата конфликтна
ситуация.
Представени са справки за съдимост с рег. № 240425005000186427 от 25.04.2024 г. на БС
при РС – Шумен за Б. Б. и с рег. № 240520005000217601/20.05.24 г. на БС РС – Шумен за С.
С., от които е видно, че молителят и ответникът не са осъждани и не са им налагани мерки
по чл. 78а от НК.
5
Видно от справка изх. № ИЗ-517/02.05.24 г. от ДПБ – Царев брод за ответницата Б. Б. и
писмо вх. № 2079/23.05.2024 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна за молителя С. Ж. С.,
няма данни страните по делото да са настанявани за лечение в ДПБ – Царев брод, респ. в
психиатричните клиники към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна.
От ангажираните по делото многобройни писмени доказателства, в това число изискани
от ШРС и ВРС справки, безспорно се установява, че между страните е имало заведени дела
за защита от домашно насилие, и към настоящия момент има висящи такива. От
представените докладна записка от 11.03.23 г., протокол за предупреждение от 21.03.23 г.,
докладна записка от 26.11.23 г. и протокол за предупреждение от 04.12.23 г. става ясно, че
страните са се намирали в подобна ситуация и преди, като видно от отразеното в
горепосочените документи ответницата неведнъж е отказвала да предаде децата на баща си
след изтичане на режима й за лични контакти със същите, което е налагало ангажирането на
компетентните полицейски органи.
Представени са множество писмени доказателства установяващи твърденията на
молителя, че ответницата е отказвала да върне децата на баща им след 03.04.2024 год. -
Докладни записки №№ 1729р-10343/09.04.24 г., 1729р-10533/10.04.24 г., 1729р-
10957/15.04.24 г., 1729р-10991/15.04.24 г. и 1729р-12204/25.04.2024 г., всички на РУ –
Шумен, протокол за предупреждение от 07.04.24 г. и от 09.04.24 г., както и сведение от
11.04.24 г. и от 14.04.24 г. От съдържанието на горецитираните доказателства се установява,
че ответницата е била посещавана от полицейски органи на 07.04.2024 год., на 09.04.2024
год., на 11.04.2024 год., на 14.04.2024 год. и е била приканвана нееднократно, но
безуспешно да спази съдебното решение и да върне децата на родителя, комуто е присъдено
упражняването на родителските права.
Приобщено към материалите по делото е становище изх. № ПР/Д-В/594-001/12.06.2024
г., на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна от което става ясно, че с децата и техните
родители се работи от години. Бащата и децата ползват предоставени им социални услуги,
но майката не желае да предприеме такива действия. Посочено е, че двамата родители имат
коренно различно разбиране за отглеждането на децата, което води до множество
конфликти. Мнението на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е, че молбата за
защита е основателна и следва да бъде уважена, тъй като липсата на съдействие от страна на
майката и опитът й да задържи децата затрудняват бащата да приспособи децата си към
своето домакинство. Отразено е, че децата са поставени в конфликт на лоялност, за
преодоляване на който компетентните институции полагат усилия от години.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на петима призовани
свидетели - свид. М. С. А., Д. П. П., Г. Н. Г., И. Б. П. и М. Х. М., един свидетел при режим
на довеждане от страна на ищеца – Ж. С. Жеков, баща на молителя, двама свидетели при
режим на довеждане от страна на ответника - Светлена Василева Бъчварова и Б.Й. Бончева,
без родство със страните.
Първите петима свидетели са присъствали при изпълнение на заповедта за незабавна
защита и са станали очевидци на поведението на родителите и на децата.
Свид. М. Х. М. и Г. Н. Г. са назначени на длъжност МПИ в РУ – Шумен. Двамата са
първите, пристигнали на място при изпълнение на издадената заповед за незабавна защита.
Свид. Г. излага, че на адреса на ответницата се отишли около 20:30 часа, а свид. М.
акцентира, че децата са били взети от там около 22:00 часа. Единодушни са, че при
пристигането си на адреса не са получили съдействие от майката на децата и е отнело време
– около 30 мин. да я убедят да отвори вратата на жилището си. И двамата свидетели сочат,
че комуникация и взаимодействие между родителите на децата не е имало под никаква
форма, тъй като бащата на децата през цялото време е бил отвън пред входа. Категорични
са, че ответницата отказала да изпълни заповедта за незабавна защита, след като й била
6
прочетена, с мотив, че била неправилна. Забелязали са, че децата са неспокойни, но след
като им било разяснено от социалните работници защо са дошли при тях, се успокоили.
Свид. Д. П. П. и М. С. А. са назначени на длъжност соц. работник в „ОЗД“ при ДСП –
Шумен. Същите са пристигнали на адреса на ответницата след полицейските служители и
също са станали очевидци на нежеланието на ответницата да отвори вратата и да се подчини
на издадената заповед за незабавна защита. Свид. А. е осъществила непосредствен контакт с
детето Е. и е констатирала, че същото било силно притеснено, намирало се в скута на майка
си и плачело. Според свидетелката, предвид създалата се ситуация, е нормално детето да
плаче. А. допълва, че работи с родителите и децата отпреди издаване на заповедта за
незабавна защита. Свид. Янкова е комуникирала основно с детето Ж. и съгласно показанията
й не е срещната трудности да го убеди да се върне при баща си. Забелязала е, че видимо най-
разстроени били детето Е. и майката, които плачели. И двете разпитани свидетелки са
категорични, че е напълно нормално децата да са притеснени и разстроени в такава
ситуация, защото всяко едно дете изпитва чувство на лоялност към родителя, който
присъства на създалата се ситуация.
Св. И. Б. П. е назначена на длъжност инспектор „ДПС“ в РУ – Шумен и също е
присъствала при изпълнение на заповедта за незабавна защита. Установила е
непосредствено, че ответницата първоначално е отказвала да отвори вратата на жилището
си, а след като била запозната със съдържанието на издадената заповед за незабавна защита,
отказала да я подпише, а вместо това я смачкала и я сложила в чантата си. Свидетелката
споделя, че преди да бъде издадена заповедта, ответницата многократно е била посещавана
и е била молена да предаде децата на баща им, съгласно постановеното съдебно решение,
били са й издавани протоколи за предупреждение, но последната е отказвала. П. е на
мнение, че децата са се държали адекватно, макар че видимо са били разстроени, като детето
Е. плачело при майка си. След като децата били изведени от жилището на майка си, същите
се придвижили доброволно пеша до районното управление. Допълва, че с детето Ж. е
разговаряла по предишна преписка и то й е споделило, че е имало конфликтни
взаимоотношения в някакъв момент с баща си.
Св. Ж. Жеков, баща на молителя, не е пряк очевидец на твърдените актове на домашно
насилие. Споделя, че когато синът му опитал да вземе децата си на 14 април била
сигнализирана и полицията, защото ответницата отказвала да му ги предаде. Допълва, че
непосредствено възприел (тъй като присъствал на сцената) как Е. се зарадвала на баща си,
прегърнала го, но ответницата я издърпала и детето се разплакало. Допълва, че молителят
неколкократно е опитвал да се разбере доброволно с ответницата, като се съгласил да остави
децата още няколко дни при нея, но в крайна сметка отказът й да ги предаде обратно на баща
им е наложил сигнализирането на компетентните органи в лицето на полицията и ДСП,
както и на съда. Единственият изтъкван от ответницата мотив да задържа децата бил, че Ж.
ходил на уроци по компютри, като свидетелят излага, че след 24.04. също е водил Ж. на тези
курсове. Допълва, че детето е посещавало тези курсове и преди 30.03.2024 год. Споделя, че
за времето през което децата са били при майка си Е. не е ходила на детска градина, а Ж. не
е ходил на училище. Сочи, че детето Е. действително е имало разстройство в средата на
месец март, но до края на месеца било излекувано. Акцентира, че от внук си знаел, че докато
децата са били при ответницата през месец април 2024 год. тя ги хранила с червен хляб,
който представлявал трици с лимонада. Твърди, че докато децата са били при ответницата
през процесния период от време тя им забранила да контактуват с баща си, с баба си и с
дядо си (свидетеля). Единственото време, когато виждали децата било със съдействието на
полицията. Свидетелят заявява, че през процесния период от време не е контактувал с нито
едно от двете деца, но ги е виждал от разстояние, когато със съдействието на полицията
ответницата извеждала децата пред жилището си. Сочи, че децата се върнали при баща си
7
разстроени психически и физически отслабнали.
Св. Б.Й. е ръководител на школата по матЕ.тика и информатика „А и Б“ в гр. Шумен,
посещавана от детето Ж.. Споделя, че в периода от 08.04.2024 г. в школата имало
интензивна подготовка за предстоящия международен пролетен турнир, който школата
организира, в която подготовка Ж. участвал активно. Допълва, че детето посещава курса с
голямо желание, като предвид обстоятелството, че от известно време живее във Варна, са му
предоставили възможност да участва в курса и онлайн. Сочи, че през периода 02.04.-
24.04.2024 г. Ж. бил спокоен и щастлив, тъй като контактувал с приятелите си. Споделя, че
отсъствията му от училище били извинени от нея, във връзка с подготовка на детето за
турнира. Свидетелката излага, че след 21.04. детето Ж. изпитвало трудности да посещава
часовете в школата физически и затова към средата на месец май се включило в заниманията
онлайн. Споделя, че осъществила контакт с бащата или дядото на Ж. по повод
необходимостта да посещава курсовете, като през юни месец имало важна лекция, на която
Ж. присъствал. Допълва, че след 21.04. дядо му го довел два пъти в школата, а през
останалото време Ж. идвал сам. Свидетелката счита, че нивото на преподаване на матЕ.тика
и информатика в училището на Ж. в град Варна е по-ниско.
Св. Светлена Бъчварова излага, че е процесуален представител на ответницата по други
висящи дела, което води срещу молителя. Споделя, че се срещнала с детето Ж. на 11.02.24 г.
и от него разбрала, че то не желае да живее при баща си, а иска да бъде при майка си. Счита,
че детето е достатъчно интелигентно и емоционално израснало, за да може адекватно да
прецени при кой от двамата родители ще се чувства по-щастливо. Излага, че през процесния
период почти ежедневно разговаряла с ответницата, защото подготвяла подаване на молба за
защита от домашно насилие, но не е имала пряк контакт с децата. От ответницата разбрала,
че децата й били предадени в лошо здравословно състояние, поради което свидетелката я
посъветвала да им направи изследвания и да ги заведе при съответните специалисти, които
да ги лекуват. Ответницата й споделила, че през процесния период молителят непрестанно я
преследвал, подавал неоснователно сигнали по тел. 112 и жилището й било посещавано
постоянно от полицейски служители. Свидетелката заявява, че на 24.04. разговаряла няколко
пъти по телефона с ответницата. Първият път се чула с нея около 20:30 часа и тогава децата
не плачели, но ответницата й споделила, че пред жилището й има полиция. Вечерта около
22:00 часа се провел още един телефонен разговор на свидетелката с ответницата, която я
потърсила във връзка с изпълнението на заповедта за незабавна защита. Излага, че през
телефона възприела случващото се в дома на ответницата. Чула Ж., който заявил, че животът
му свършил, както и детето Е., което хлипало, а впоследствие започнало да плаче с думите,
че искало да остане при майка си, като плачът му продължил повече от 45 минути.
Свидетелката е останала с впечатление, че за процесния период от 03.04. до 24.04.2024 г.
ответницата не е задържала децата при себе си в нарушение на режима, тъй като това е бил
режимът за ваканцията.
При така установената фактическа обстановка съдът приЕ. от правна страна
следното:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Доколкото молителят С. Ж. С. е бивш съпруг на ответницата Б. В. Б., а Ж. С. С. и Е. С.
С. са деца на страните по делото, то молбата е подадена от активно легитимирано лице (арг.
чл.3, т. 1 и 4 от ЗЗДН). Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
доколкото се сочи, че последните действия на ответника, описани в молбата са извършени в
8
периода от 03.04.2024 год. до 24.04.2024 год., а молбата е депозирана в деловодството на
ШРС на 24.04.2024 год., т.е. преди изтичане на тримесечния срок. Поради изложените
съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗДН производството по издаване на заповед за защита
може да се образува по молба на: 1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст
или е поставено под пълно или ограничено запрещение; 2. брат, сестра или лице, което е в
родство по права линия с пострадалото лице; 3. настойника или попечителя на пострадалото
лице, лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено
или 4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ при посочените в закона
предпоставки. Т.е. бащата на децата, за които се твърди, че са пострадали от актове на
домашно насилие, в качеството му на техен настойник разполага с правото да сезира съда в
настоящото производство.
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между
кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие
се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно
ответникът е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е
осъществил акт на домашно насилие.
По делото е представена декларация, от която е видно, че молителят е декларирал
осъществено спрямо него и децата му домашно насилие.
Съдът намира, че изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищеца и децата му от ответницата
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН под формата на психическо,
емоционално насилие и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права на децата и родителя, упражняващ родителските права по отношение на
последните. Разпоредбата на чл.13, ал. 3 от ЗЗДН допуска да бъде издадена заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други
доказателства, какъвто настоящият случай не е.
Безспорно се установи от ангажираните многобройни писмени и гласни доказателства,
че между страните по делото от години са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация във връзка с отглеждането на двете им деца. Установено е също така, че
двамата не могат да постигнат съгласие относно начина на отглеждане на техните общи
деца, което е довело до множество разногласия и съдебни производства (образувани по реда
на СК и на ЗЗДН). Ясно става от събраните доказателства, че молителят полага усилия да
приобщи децата към начина си на живот в град Варна, като не ограничава контактите на
децата с другия родител и изпълнява режима на лични контакти. Съвсем друго поведение
демонстрира ответницата, която в желанието си да „спечели“ битката за децата, жертва
9
постигнатия от децата напредък в емоционалното им състояние, касаещ преодоляване
болезнената раздяла на родителите им, който напредък е постигнат в резултат на много
месеци, през които децата и баща им са ползвали социални услуги и са били постоянно
консултирани и съветвани от компетентни лица.
Не е спорно между страните, а и от представените съдебни решения се установява, че
родителските права по отношение на двете деца са предоставени на бащата, а съобразно
определения режим на лични отношения майката има право на контакт с децата първите 5
дни през пролетната ваканция. Страните нямат разногласие по въпроса, че през
календарната 2024 год. за режима през пролетната ваканция децата са били предадени от
бащата на майката на 30.03.2024 год. и ответницата е следвало да ги върне на баща им на
03.04.2024 год., но е отказала. Установи се също така от представената от ответницата
кореспонденция по вайбър, че молителят първоначално е опитал да мотивира майката да му
предаде децата без да бъдат намесвани органи на реда, като се е съгласил те да останат при
нея и след 03.04. за няколко дни. Очевидно ответницата е имала сериозното намерение да не
спазва съдебните решения, след като въпреки компромиса от страна на молителя, отново е
отказала да върне децата на баща им.
Твърдението на ответницата, че децата й били предадени в окаяно здравословно
състояние би било относимо в едно друго производство за изменение на постановените по-
рано мерки, касаещи отглеждането на децата, но не и в настоящото производство. Нещо
повече, от ангажираните писмени доказателства не се доказват тези твърдения на
ответницата. Напротив, не се забелязват никакви съществени отклонения от референтните
стойности, които да водят до извод, че децата били в лошо здравословно състояние.
Твърдението, че имало отклонения в кръвните изследвания на детето Е., когато било
отглеждано от бащата, не водят до по-различно заключение, доколкото в медицинските
среди трайно е застъпено становището, че при малки деца, каквато е Е., отклонението от
референтните стойности при кръвни изследвания не е меродавно при липса на други
индикации за заболявания (какъвто е настоящият случай), като тези отклонения много често
са резултат от скорошно боледуване и са индиция именно за отминало заболяване. Горните
изводи касаят и детето Ж., още повече че и при него в представените резултати,
включително и в тези за сравнение от предходен период не се констатират никакви
съществени отклонения в изследванията му.
Каква дентална помощ е оказвана на Е. по времето, когато е била при майка си през
месец април 2024 год. не се установи от ангажираните доказателства, но при всички
положения задържането й в противоречие с определения режим на лични контакти от страна
на майката е неоправдан. Видно от представения картон от денталния център детето е имало
записани 3 часа – първият на 05.04, следващият на 19.04, а след това на 25.04. Тоест не е
съществувала обективна пречка детето Е. да бъде върнато на баща му дори на 05.04., вместо
на 03.04. след което детето да посети зъболекаря в уговорените часове, доведено отново от
майка си или от баща си.
Несъстоятелни са и доводите на ответницата, че задържала Ж., за да му осигури
пълноценна възможност да се подготви за турнир по матЕ.тика и информатика. Всъщност,
от показанията на свид. Б.Й., които съдът не намира основание да не кредитира, доколкото
тя не е заинтересувана от изхода на делото, а изложените от нея обстоятелства са
последователни и житейски логични, безспорно се установява, че преди 03.04. детето
въпреки отдалечеността си от град Шумен е посещавало курсовете онлайн. Нещо повече,
подготовката за курса е започнала на 08.04, т.е. 5 дни след като ответницата е следвало да
върне децата на баща им. Не се ангажираха доказателства бащата да е забранил на детето Ж.
да посещава тези курсове, точно обратното – включвало се е в заниманията онлайн, било е
водено и от дядо си в школата (в тази насока са както показанията на свид. Йовчева, така и
10
на свид. Ж.), не са му били създадени препятствия да присъства и на важна лекция през
месец юни т.г.
Съдът се доверява на показанията на разпитаните при режим на призоваване петима
свидетели – длъжностни лица, които са изпълнили издадената заповед за незабавна защита,
доколкото същите непосредствено са възприели поведението на молителя, ответницата и
децата. Безспорно се установи от показанията на тези свидетели, че ответницата е отказвала
да ги допусне в дома си, отказала е да изпълни заповедта, въпреки че съдържанието й е било
сведено надлежно до нейното знание, демонстрирайки и пред децата си пълно незачитане на
закона, неуважение и недоверие към институциите. Това й поведение е силно укоримо, тъй
като компрометира възпитанието на собствените й деца, но би подлежало на по-подробно
изследване в други производства, обследващи родителския й капацитет, а не в настоящото
такова. В показанията на останалите разпитани по делото свидетели не се съдържа
съществена информация досежно периода, в който децата са се намирали при майка си през
месец април 2024 год. Свид. Бъчварова в по-голямата част от показанията си заявява
обстоятелства, които не са релевантни към предмета на изследване в настоящото
производство, поради което не следва да бъдат коментирани от съда. Освен това голяма част
от показанията й не са непосредствени, а преразказват чутото от ответницата или от детето
Ж.. Единствено в частта, в която излага, че е чула по телефона колко разстроени са били
децата (в частност Е.) на 24.04. вечерта, показанията й следва да бъдат взети предвид, като
казаното от нея се подкрепя и от непосредствено възприетото от длъжностните лица,
присъствали в дома на ответницата. Няма разногласие, а и е житейски логично при така
създалата се ситуация децата да са били разстроени при изпълнението на заповедта за
незабавна защита. От показанията на свид. Ж., преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК,
също не се извлича съществена информация, касаеща предмета на спора в настоящото
производство. Следва да бъдат кредитирани, като непосредствени и кореспондиращи със
събраните по делото други доказателства, показанията му в частта, в която излага, че макар
че не е имал пряк контакт с двете деца през процесния период от време, ги е видял от
разстояние няколко дни преди 24.04., когато молителят се е срещнал с тях със съдействието
на полицейските органи и е констатирал, че са били разстроени от намесата на полицията.
В заключение, безспорно се установи, че ответницата е задържала децата при себе си без
никакво правно основание в противоречие с определения й с влязло в сила съдебно решение
режим на лични контакти за период от над 20 дни, като по този начин принудително
е ограничила личния им живот и свобода, лишавайки ги от правото да посещават училище,
респ. детска градина, да контактуват с връстниците си в изградения вече в град Варна
социален и приятелски кръг, да общуват с баща си и родните си по бащина линия. Напълно
недоказани останаха твърденията на ответницата, че бащата и неговите близки не били
полагани адекватни грижи за децата, което било довело до влошаване на здравословното им
състояние. Дори и това да беше така, ответницата не разполага с правомощията еднолично
да решава, че в бъдеще няма да се съобразява с постановено и влязло в сила съдебно
решение, по силата на което родителските права са предоставени на бащата. С такива
правомощия на още по-силно основание не разполага и детето Ж., което до такава степен е
въвлечено в конфликта между родителите си, че възможността му да прецени адекватно и
обективно своите нужди и интереси се поставя под въпрос, независимо от възрастта му и
интелектуалното му развитие.
Безспорно се установи и осъщественото спрямо молителя от страна на ответницата
домашно насилие под формата на психическо и емоционално такова. Фактът, че молителят
седмици наред е опитвал да вземе децата при себе си, за да продължат те нормалното си
ежедневие (предвид и миналото и настоящето на страните, съпроводени от ожесточени
съдебни битки), необоснованият отказ на майка им да ги върне и обстоятелството, че всички
11
компетентни институции са се оказали безсилни пред своеволията на ответницата,
неминуемо са се отразили на емоционалното и духовно състояние на молителя, който през
целия този над 20-дневен период от време се е чувствал неспособен да помогне на себе си и
на децата си и уплашен от възможността ответницата да отведе децата на друго неизвестно
за него място, лишавайки го от възможността да общува пълноценно с тях.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че молбата за защита е основателна и доказана,
като в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15 от ЗЗДН да
бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да
преустановят упражняваното спрямо пострадалите домашно насилие и да възпрепятстват
възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на
упражненото спрямо молителя и децата домашно насилие съдът намира, че подходящи
мерки в настоящия случай са мерките, посочени в чл.5, ал.1, т.1 (по отношение на тримата
пострадали) и т. 3 (по отношение на децата) от ЗЗДН. Съдът, като съобрази естеството на
извършения акт на домашно насилие намира, че предложената от молителя мярка по т. 6 от
ЗЗДН за задължаване на ответницата да посещава специализирани програми за преодоляване
на агресията и справяне с гнева, е неподходяща.
При преценка на срока на мерките следва да бъде съобразена интензивността и
характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че срокът на мерките по т. 3 следва да бъде
в размер на 8 месеца, на осн. чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН в актуалната й редакция мерките по ал. 1,
т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на
мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая е налице
издадена заповед за незабавна защита на 24.04.2024 год. След приспадане на срока на
действие на наложените мерки със заповед за незабавна защита № 13 от 24.04.2024 год. (за
период от 3 месец и 7 дни), наложените с решението мерки следва да са за период от 4
месеца и 21 дни.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че следва да постанови като защитна мярка
режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между децата и
ответницата да се осъществява за горепосочения срок в защитена среда, осигурена от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, под надзор на психолог или социален работник,
на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, доколкото от една страна социалните работници в Дирекция
„Социално подпомагане“ Варна работят с децата и баща им, запознати са с техния случай и
биха могли да препятстват по-нататъшното влошаване на взаимоотношенията между
двамата родители, което ще рефлектира пряко върху децата, а от друга страна по този начин
няма да се прекъсва контакта между майката и децата й за периода на действие на мерките за
защита.
В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото
държавна такса в размер на 25 лева, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), заплатените от
бюджета на съдебната власт транспортни разноски за свидетел в размер на 8,82 лева, както и
сторените съдебно деловодни разноски в размер на 1300 лева, съобразно своевременно
представения списък на разноските и доказателствата за направата им, на осн. чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН и чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. §1а от ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН, Б. В. Б. с ЕГН: **********, с наст. адрес:
**********, ул. „А.П.“ № 37, ет. 1, ап. 5 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на С. Ж. С., ЕГН: **********, на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН:
********** и на малолетната Е. С. С., ЕГН: **********, представлявани от техния баща и
законен представител С. Ж. С., тримата с наст. адрес: **********, ул. „Д.Л.“ № 17, вх. Б,
ет.10, ап. 23.
ЗАБРАНЯВА, на осн. чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, на Б. В. Б. с ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра непълнолетния Ж. С. С., ЕГН: ********** и
малолетната Е. С. С., ЕГН: **********, представлявани от техния баща и законен
представител С. Ж. С., ЗА СРОК ОТ 4 месеца и 21 дни (след приспадане на срока на
действие на наложените мерки със заповед за незабавна защита № 13 от 24.04.2024 год.,
издадена по гр.д. №1017/2024 год. по описа на Районен съд – Шумен, на осн. чл. 5, ал. 2 от
ЗЗДН).
ЗАБРАНЯВА, на осн. чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, на Б. В. Б. с ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра ЖИЛИЩЕТО, което С. Ж. С., ЕГН: **********,
непълнолетния Ж. С. С., ЕГН: ********** и малолетната Е. С. С. ЕГН: **********,
представлявани от техния баща и законен представител С. Ж. С., понастоящем обитават,
находящо се в **********, ул. „Д.Л.“ № 17, вх. Б, ет.10, ап. 23, както и местата за социални
контакти и отдих на С. Ж. С., ЕГН: **********, на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН:
********** и на малолетната Е. С. С., ЕГН: ********** ЗА СРОК ОТ 4 месеца и 21 дни
(след приспадане на срока на действие на наложените мерки със заповед за незабавна
защита № 13 от 24.04.2024 год., издадена по гр.д. №1017/2024 год. по описа на Районен съд
– Шумен, на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
ПОСТАНОВЯВА режимът на лични отношения, определен с влязло в сила съдебно
решение № 120/03.05.24 г., постановено по ГД № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд
Шумен между децата Ж. С. С., ЕГН: ********** и Е. С. С. ЕГН: ********** и тяхната
майка Б. В. Б. с ЕГН: ********** ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА за посочения СРОК ОТ 4 месеца
и 21 дни в защитена среда, осигурена от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, под
надзор на психолог или социален работник, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на С. Ж. С., ЕГН: ********** –
лично и в качеството му на баща и законен представител на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН:
********** и малолетната Е. С. С. ЕГН: ********** ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по
смисъла на чл.21, ал. 4 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 11 и чл. 16 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ОСЪЖДА Б. В. Б. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – В.П. държавна такса в размер на
25,00 лв., транспортни разноски за свидетел, платени от бюджета на съда, в размер на 8,82 лева и
5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. В. Б. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. С., ЕГН: **********
сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 1300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. §1а от
ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи на решението и на заповедта ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните, на РУ Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен и на РУ – Варна към ОД на
МВР – гр. Варна.
13
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ Варна към ОД на МВР – гр.
Варна.
ПРЕПИСИ от съдебното решение ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Шумен за сведение и на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за
изпълнение на постановените на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН мерки за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в 7-дневен срок от
обявяването му в регистъра на съдебните решения – на дата 31.07.2024 год., на осн. чл. 17,
ал. 1, изр. 1, вр. чл. 15, ал. 7, изр. 2 от ЗЗДН.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта, на осн. чл. 17, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
14