Решение по дело №3258/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1606
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20235300503258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1606
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300503258 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Р., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на майка си А. Ш. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат М., против Решение № 3969 от 04.10.2023 г. постановено по гр.д.№ 2678 по
описа за 2023 г. на РС - Пловдив, II бр.с., с което се отхвърля предявения от
жалбоподателката иск с правно основание чл. 150 от СК срещу М. Б. Р., ЕГН
********** от ***, за увеличение на издръжката, определена с Решение №
881/17.03.2022г. по гражданско дело № 3100/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив от 200,00 лева месечно на 300,00 лева месечно, считано от 22.02.2023г., както
и се осъжда А. М. Р., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си
А. Ш. Р., ЕГН **********, да заплати на М. Б. Р., ЕГН ********** от *** сумата от
400,00 лева – разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението.
Оспорват се изводите на районния съд, че липсва трайно изменение на
обстоятелствата, водещи до увеличаване на размера на издръжката. Поддържа се, че
решението не е мотивирано и е постановено без да се обсъдят всички доказателства по
1
делото, както и са ценени свидетелски показания, които са заинтересовани на
осн.чл.172 ГПК. Излагат се съображения за възможността на ответника да заплаща
претендираната издръжка с обосноваване на материалната му обезпеченост, предвид
притежаваните от него мпс и недвижими имоти, както и възможността му да полага
труд. Обосновават се съображения за основателност на иска. Моли се за отмяна на
решението и уважаването на исковата претенция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. Б. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат К., с който взема становище за нейната неоснователност.
Възразява, че искът е недопустим, поради което решението е постановено при
процесуални нарушения. Излага съображения за неоснователността на иск като сочи,
че единствените му доходи са от социални помощи за инвалидизация. Посочва, че
майката на детето живее във *** и е в състояние да осигури необходимата издръжка.
Поддържа, че липсват обстоятелства, обосноваващи изменението на размера на
издръжката.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от М. Б. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат К., с която излага доводи за недопустимост на иска, тъй като
не е заведен от детето, а от майката. Намира, че районният съд не е следвало да дава
указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а да прекрати делото.
Посочва, че препис от повторно депозираната искова молба от детето е следвало да
бъде връчен на ответника. Поддържа наличието на съществено процесуално
нарушение. Моли за отмяна на решението и прекратяване на делото. Прави искане, ако
се приеме, че е налице нова искова молба, то тогава да се разпореди втората искова
молба да бъде отделена в отделно исково производство и изпратена за отговор на
ответника. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на А. М. Р., действаща лично и
със съгласието на майка си А. Ш. Р., чрез пълномощника адвокат М., която в
законоустановения срок не е взела становище.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намер и за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежи на
разглеждане по същество.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.150, ал.1
от СК от А. М. Р., действаща лично и със съгласието на майка си А. Ш. Р., против М.
Б. Р. за увеличаване на издръжката, определена с Решение № 881/17.03.2022г. по
гражданско дело № 3100/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, от 200,00 лева
месечно на 300,00 лева месечно.
2
С постановеното по делото решение РС е отхвърлил иска като недоказан.
Според РС не се доказва изменение на обстоятелствата, тъй като с оглед на изминалия
малко над 1 - годишен период от определяне на предишния размер на издръжката
нуждите на имащия право на издръжка не са нараснали съществено. РС е приел, че
майката на ищцата може да осигурява издръжка, детето може да разчита на социални
помощи във ***, както че бащата като инвалид няма възможност и средства за
увеличен размер издръжка.
С въззивната жалба се оспорва решението като неправилно с искане да се
отмени и да се уважи иска по чл.150 СК. С отговора на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба се оспорва решението като недопустимо с довода, че е постановено по
недопустим иск от майката на детето.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на решението. Недопустимост на
съдебния акт е налице, когато съществуват процесуални пречки или липсват
процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на
иск, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасянето по същество на
спора. В случая пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.150 СК за
увеличаване размера на месечната издръжка, присъдена с Решение № 881/17.03.2022г.
по гр. д. № 3100/2021г., ПдРС, която да се заплаща от бащата М. Б. Р. на
непълнолетното дете А. М. Р.. С протоколно определение от 04.05.2023 г. районният
съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, доколкото детето е било на ***
години при подаване на исковата молба, а последната е била подписана единствено от
майката А. Ш. Р.. РС е дал указания за депозиране на исковата молба, подписана лично
от непълнолетното дете и със съгласието на майката. Указанията на РС са
законосъобразни, тъй като са дадени в изпълнение на задълженията му да следи
служебно за валидността на процесуалните действия. Въз основа на дадените указания
по делото е представен екземпляр от вече депозираната искова молба, подписана от
непълнолетното дете и от майката А. Ш. Р.. Предвид изложеното следва да се счита
подадената искова молба за редовна от датата на депозирането й в съда като подписана
от детето със съгласието на майката. Ето защо са неоснователни доводите на М. Б. Р.
да недопустимост на предявения иск, респективно за недопустимост на решението.
Предвид горното на основание чл.269, изр.2 ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба оплаквания като
въззивния съд се произнесе по правния спор между страните.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето А. М. Р. е
родено на *** г. и има за свои родители А. Ш. Р. и М. Б. Р.. С Решение №
881/17.03.2022г. по гражданско дело № 3100/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив е одобрено споразумение между родителите, с което е прекратен бракът
между родителите, упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката, за бащата е определен режим на лични контакти, бащата е
осъден да заплаща на детето, чрез майката, месечна издръжка, начиная от влизане в
сила на решението за развод - *** г. Според документ от *** *** от 12.10.2020 г. на
детето е било извършен ядрено магнитен резонанс на дясното коляно, поради
вътрешни болки в коляното, куцане като е установен излив на вътреставна течност.
Представена е справка от доктор Х.М. - специалист ортодонтия - *** *** за
стоматологични процедури на детето.
3
По отношение на бащата се установява, че е бил с 50% трайно намалена
работоспособност с определен срок: 01.11.2022 г. за 1 година, с диагноза „***“
съгласно експертно решение на ТЕЛК при *** от 23.11.2021г. Според удостоверение
от Дирекция“Социално подпомагане“ *** от 06.03.2023г., за периода от 01.09.22г. до
01.03.23г. ответникът е получил помощи в общ размер 1123,94 лева, или средно на
месец – по 187,32 лева. Съгласно справка за актуално състояние на всички договори на
ответника от ТД на НАП – *** от 13.03.23г., последният трудов договор на ответника е
прекратен на 09.11.2020г. От справка от ТД на НАП - *** се установява, че за март
месец 2023 г. бащата има осигурителен доход от 710 лева като вид осиг.13 - за
регистрирани земеделски производители. Съгласно справката на ТД на НАП – ***,
бащата е декларирал с декларация по чл.14 от ЗМДТ, че притежава 0,50 ид.ч. от 2 бр.
недвижими имоти – земя и сграда в *** и земя в ***. С декларация по чл.54 от ЗМДТ
бащата е декларирал, че е собственик на три МПС - Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 матик;
БМВ 525 и Мерцедес Ц 270 ЦДИ. По отношение на майката се установява, че е с 60%
трайно намалена работоспособност с определен срок: 01.02.2026 г. за 3 година, с
диагноза „***“ съгласно експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „П.“ АД от
23.02.2023г. Според справка от ТД на НАП - *** майката няма трудови
правоотношения в България. Съгласно справката с декларация по чл.14 от ЗМДТ
майката е декларирала, че е собственик на 0,50 ид.ч. от 2 бр. недвижими имоти – земя
и сграда в *** и земя в ***. Приложен е и социален докрлад, изготвен от Дирекция
“Социално подпомагане“ – Община ***, според който по данни от бащата през 2018
години родителите са отишли да живеят във ***, след настъпилата раздяла през 2020 г.
майката и детето са останали да живеят във ***, а бащата се е върнал да гледа майка си
в България. По информация от бащата детето живее при майки си във ***, основните
грижи за детето полага майката, детето учи във ***. Бащата към момента е безработен.
Има решение на ТЕЛК с 50% ТНР. По думи на бащата, майката получава помощи за
детето във *** в размер на около 2 000 евро.
По делото не се твърди и не се установява родителите да имат задължение за
издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете, освен към детето А..
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите
Т.М.Е. / брат на непълнолетната ищца/ и С.Б.Ф. /сестра на ответника/. Според
показанията на свидетеля Е., ответникът живее в село *** и в ***. Бащата на
ответника имал животни в ***. Посочва, че А. е ученичка в *** клас във ***. Майка
му А. имала *** и *** и ги лекувала там. Сестра му имала придружаващи болести,
носела брекети, тъй като имала обратна захапка. Брекетите й ги купила майка му. До
момента разходите били около 3000 евро. Майка му ги купила от ***. Брекетите ги
поставили във ***. А. имала женски проблеми, с които свидетелят с точност не бил
запознат. Лекувала ги. Заплащало се за тях. Имала основен преглед през шест месеца и
еднократни прегледи всеки месец. Заплащали се от майка му. Детето във *** учело в
държавно училище. Имала такси за училището, но те са през шест месеца около 100
евро, годишно се заплащали 200 евро от майка му. Детето предстои да завърши
следващата учебна година. Сестра му имала и още една придружаваща болест на
дясното коляно, която също имала лечение. Имала рехабилитация през три и през шест
месеца, която не знае колко струва. Майка му е безработна, откакто имала поставена
диагноза за *** от 2009 г., получавала инвалидна пенсия, която е минималната в
България в размер на 380 лв. Когато майка му се чувствала по - добре, във *** чистела
апартаменти, на един апартамент получавала по 40 евро. Майка му много често
припадала, имала схващания. Майка му нямала други доходи. В момента М. имал
4
неплатени два месеца издръжка. М. бил добре физически. Не му били известни доходи
М. имал два леки автомобила, които са мерцедеси „Е” класа, на негово име. М. имал
парцел в ***, незастроен и къща в *** на него и на майка му, която се разделила по ½
на двамата. А. не е здравноосигурена във ***. Знае, че А. имала право на безплатна
медицинска помощ във ***. Почти изцяло А. е във ***. Майки му А. не знае дали е
здравно осигурена във ***. Майка му главно 10 месеца в годината е във *** и когато
можела работела. Според показанията на свидетеля С.Ф., в момента брат й живее в ***
с майка си, не работел. Претърпял катастрофа, след това се водел инвалид. След
катастрофата изгубил съзнание, имал шини на краката и на ръцете, които стоели и към
момента. Брат й имал решение на ТЕЛК. Липсвал му стаж и му спрели инвалидната
пенсия преди една година и оттогава двамата живеели с пенсията на майка й, която е
450 лв. М. поискал да му възстановят решението на ТЕЛК, но за тази цел трябвало да
заплати стажа си, който не му достига, който стаж му е година и четири месеца. Към
момента не го е заплатил и не получавал инвалидната пенсия. Не го е заплатил стажа,
защото нямал пари. Техният баща купил на М. мерцедесите. Единият мерцедес М. го
дал на „Белканто” преди шест месеца и го бракувал. М. си карал другия мерцедес. Не
може да каже дали М. има инвалидна карта. Преди инцидента е купен парцелът.
Къщата половината е на него, половината е на жена му. От 4 – 5 години майката А. е
във *** и е постоянно там през годината, там чистела хотели. Знае, че до този момент
всичко е изплатил като издръжки за А..
При така установените факти от значение за спора съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от СК , изменение на присъдена издръжка
може да се допусне при ”изменение на обстоятелствата”, при които е определена. В т.
19 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. е посочено, че „изменение на обстоятелствата” е налице
при трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при
условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от
тях,за да се приеме, че иска е доказан по своето основание. Съдебната практика
приема също, че под „ траен характер” следва да се определи онова ново фактическо
състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. Не е необходимо също така да има продължителност
на периода между предходната издръжка и искането за изменение.
От данните по делото се установява, че към датата на определяне на
първоначалния размер на издръжката по гр. д. № 3100/2021г., ПдРС, детето А. е била
на *** години, към настоящия момент е на *** години и *** месеца, същата е ученик в
*** клас във ***, което е безспорно между страните по делото. Нарастналата възраст
на детето води до извода за увеличаване на потребностите му от издръжка в
сравнение с тези към първоначалното й определяне. За изминалия времеви период
обективно са нарастнали нуждите на детето от парични и материални средства за
неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие. Тази промяната в нуждите на
детето има траен и продължителен характер, и изключва възможността да се възвърне
състоянието към момента на определяне на първоначалната издръжка, което
предполага и престиране на повече средства за задоволяване на потребностите на
детето. Същевременно по делото се установява, че детето има нужда от допълнителни
средства за поставените й брекети и заболяване на дясното коляно, за което са
предствени писмени доказателства и се удостоверяват от показанията на св. Е..
Съдът намира за неоснователни доводите за невъзможността на бащата да
заплаща претендирания размер на издръжката. Според решението на ТЕЛК от
5
23.11.2021г. бащата е диагностициран с „***“ и същият е бил с 50% трайно намалена
работоспособност за срок до 01.11.2022 г., който няма данни да е бил продължен, тоест
не са ангажирани доказателства понастоящем да е намалена работоспособността на
бащата. Макар и да няма данни бащата да работи по трудово правоотношение, то от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и декларирани данни, се
установява, че ответникът притежава достатъчно недвижимо и движимо имущество,
включително 3 броя МПС - Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 матик; БМВ 525 и Мерцедес Ц 270
ЦДИ, от който факт се заключава за доброто му материално състояние. Извод за
обратното не се прави от показанията на брата на ответника за бракуване на едно от
МПС, доколкото не се представят писмени доказателства за този факт, нито
доказателства за закупуването на единия от мерцедесите от неговия баща.
Същевременно от справката от ТД на НАП *** за периода 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г.
се установява, че бащата е получил осигурителен доход за месец март 2023 г. като
земеделски производител по данни от електронен носител от 06.04.2023 г. Този факт
кореспондира с показанията на св. Е., че ответникът пребивава в ***, в което баща му
отглежда животни.
По отношение на майката следва да се каже, че същата ще полага
непосредствените грижи по отглеждането на детето и задоволяване на неговите
потребности във ***, съобразно възможностите й и предвид трайно намалената й
работоспособност. В насока на изложеното неподкрепени от доказателствата са
изводите на РС, че майката получава помощи за детето от около 2 000 евро месечно. В
социалния доклад е посочена тази информация по думи на бащата, което представлява
твърдение на ответника, недоказано по делото.
В аспекта на казаното настоящата съдебна инстанция намира за основателна
исковата претенция по чл.150 СК. По делото се доказва, че нуждите на детето не могат
да бъдат задоволени с предходно определената издръжка от 200 лева месечно, налице
са трайно изменение на обстоятелствата и условия за увеличение на издръжката в
претендирания размер от 300 лева месечно. Посочения размер на издръжката не е
прекомерен, а съответства на нуждите на детето и възможностите на бащата, предвид
установеното му материално състояние, липсата на доказателства за продължаване на
срока на трайно намалена работоспособност и доходите, които може да реализира
предвид вече декларираните през март месец 2023 г. Следва да се посочи, че
задължението за издръжка на непълнолетно дете съществува независимо от
работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си /
чл. 143, ал. 2 СК/. В този смисъл законът задължава родителите да заплащат издръжка
дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди.
С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. Решението на
районния съд следва да бъде отменено, включително в частта за разноските, като
вместо него се постанови ново решение, с което искът по чл.150 СК да бъде уважен.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят сторените разноски за
адвокатско възнаграждение от 450 лева за първоинстанционното производство и от 500
лева за въззивното производство, направата на които се доказва по делото.
Ответникът М. Б. Р. следва да заплати държавна такса в размер на 216 лева, от
които 144 лева за първоинстанционното производство и 72 лева за въззивното
производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Пловдив.
6
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3969 от 04.10.2023 г. постановено по гр.д.№ 2678
по описа за 2023 г. на РС - Пловдив, II бр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 881/17.03.2022г. по гражданско
дело № 3100/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV бр.с, месечната
издръжка, която М. Б. Р., ЕГН ********** e осъден да заплаща на непълнолетното дете
А. М. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка А. Ш. Р., ЕГН **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 200 /двеста/ лева месечно на 300 /триста/ лева / месечно, считано от
датата на завеждане на исковата молба пред съда - 22.03.2023 г. до настъпване на
законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Б. Р., ЕГН **********, да заплати на А. М. Р., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си А. Ш. Р., ЕГН **********, сумата в общ
размер на 950 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Б. Р., ЕГН **********, да заплати държавна такса за
първоинстанционното и въззивното производство в размер на 216 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7