№ 109
гр. Варна, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202608 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ЯНК. Т. ЯНК., чрез адв. Д. против НП №19-0819-
006949/19.12.2019 г. на Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, с
което на основание чл. 174 ал.1 от ЗДП са му наложени административни наказания:
"глоба" в размер на 500 /петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и на основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното НП е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че
няма данни цитираният в АУАН като издаден талон за медицинско изследване №
0023894/05.11.2019 г. да е бил връчен на въззивника. Сочи се, че съгласно чл. 6 ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство
или теста за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
1
анализатор и/или за даване на проби за следване. С оглед на изложеното се излага
становище, че не е категорично доказана вината на въззивника в извършване на
деянието, посочено в НП, като по този начин е ограничено правото му на защита .
Навеждат се доводи, че неправилно е приложен материалния закон, като нарушението
по първи пункт е подведено под нормата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, вместо да е
приложена правилната квалификация по чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Излага се становище, че
правото на защита на жалбоподателя е ограничено и поради посочване в НП на факти,
касаещи нарушение, по отношение на което е образувано ЗМ № I-481/2019 г. по описа
на сектор ПП при ОД на МВР-Варна. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в
полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата
доводи. Навежда допълнителни аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП,
с оглед изтичане на давностния срок, предвиден в нормата на чл. 83 ал.2 от ЗАНН по
отношение на наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС“.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпило е
писмено станомище от юк Лукова, в което се изразява становище, че издаденото НП е
законосъобразно като постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон. Твърди се, че НП съдържа дължимото според закона описание на нарушението,
налице е съответствие между правното и фактическо описание на нарушението,
правилно е определена квалификацията на деянията и правилно са приложени
санкционните норми. Сочи се, че нарушенията се доказват от доказателствата по
делото и същите не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други такива, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 28 б.а от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, да се присъди в полза на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбата бъде
уважена, при направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, същите да бъдат определени в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.11.2019 г., около 00,54 ч. въззивникът управлявал л.а. Форксваген Пасат с
ДК№ В 6113 НВ в гр. Варна, по ул. Христо Смирненски в посока Прилеп. В посочения
времеви диапазон, същият бил спрян до № 139 на ул. Прилеп от дежурен полицейски
екип при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна в състав – св. Л.М. и св. Е.Г.. В хода на
проверката въззивникът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест -7510“ ARDM-0230, който отчел 0,61 промила алкохол в кръвта въз
основа на издишания от водача въздух. При проверката въззивникът не представил
2
контролен талон и валидно СУМПС. Представеното СУМПС № ********* било с
изтекъл срок на валидност на 27.10.2019 г. В хода на проверката било констатирано и
че управлявания от водача автомобил е с прекратена регистрация от 25.09.2019 г., на
основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП с оглед несключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за което е образувано ЗМ № I-481/2019 г. по описа на сектор „ПП“ при
ОД на МВр-Варна. При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН №
441007/05.11.2019 г. за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, нарушение на чл. 150а ал.1
от ЗДвП и за две нарушения на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на
основание чл. 183 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 /десет/лева и на основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба в размер на 10/десет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя – Л.М. и свидетеля по акт – Е.Г.. Приобщени към материалите по
делото материалите по АНП, както и писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна с № УРИ 819000 – 52439/19.10.2021 г. и приложено към същото копие на
АУАН серия „АА“ бланков № 441007/05.11.2019 г., заверено копие на удостоверение
за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, заверено копие на
Заповед № 8121з – 1186/13.09.2017 г., копие на талон за изследване №
0023894/05.11.2019 г., заверено копие на Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.
Наказателното постановление №19-0819-006949/19.12.2019 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.052018 г. на Мнистъра на
вътрешните работи и в рамките на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в
ЗАНН..
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
3
нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано, както по
време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът не споделя доводите изложени в жалбата, за опорочаване на
административно-наказателното производство, поради обективиране в съдържанието
на НП обстоятелства, които не са релевантни към процесните нарушения, а именно
относно служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от въззивника
МПС на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП. Служебно известен на съда факт е, че по
отношение на посоченото деяние, което се намира в идеална съвкупност с процесните
нарушения, е проведено самостоятелно административно-наказателно производство,
приключило с издаване на НП № 19-0819-006909/18.12.2019 г. на Началника на група в
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, срещу което е постъпила жалба във ВРС, във
връзка с която е образувано анд № 2609/2021 г. по описа на съда, видно от
приложените извлечения от ЕИСС. Посочените факти са известни на въззивника и
неговия процесуален представител, поради което установяването им по служебен път и
кредитирането им като служебно известни такива, не ограничава правото на защита на
жалбоподателя. С оглед на така установеното и въз основа на анализа на съдържанието
на НП, съдът констатира, че доколкото отговорността на жалбоподателя не е
ангажирана за управление на МПС с прекратена регистрация, соченото обстоятелство
има значение за конкретната обществена опасност на процесните нарушения и в тази
връзка е релевантно такова, като вписването му в НП не ограничава правото на защита
на наказаното лице.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 174
ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на
въззивника
В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на посочената в
НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта
над допустимото от ЗДвП количество. От събраните по делото доказателства се
установява, че въззивникът е осъществил състава на санкционираното нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, доколкото се установява по безспорен начин, че в качеството си на
водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
промила, а именно 0,61 промила, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест -7510“ ARDM-0230,.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
4
наказателното производство по налагане на административното наказание на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Видно
от даденото в акта словесно описание на деянието, същото е изчерпателно посочено
както относно, време, място, така също и с конкретно поведение – управление на л. а. с
концентрация на алкохол над 0, 5 %. Правилно е посочена и нарушената от водача
правна норма, възпроизведена като задължение в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно
която "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. "
От съществено значение за съставомерността на деянието е да се установи дали
по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
5 промила. Такова доказване безспорно е налице. Освен това следва да се отбележи, че
актът е съставен в присъствието и подписан лично от санкционираното лице.
Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана
възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно между
страните, че такива не са постъпили, поради което и съдът счита, че актът и издаденото
въз основа на него постановление съдържат изискуемите от закона реквизити като не
се установи в хода на административнонаказателното производство наличие на
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на наказания.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на Министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето
не приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или
тест.
В настоящия случай, въззивникът не е изразил изрично или с конклудентни
действия несъгласие с показанията на техническото средство, поради което не са
5
налице и хипотезите, визирани в нормата на чл. 3а от цитираната по-горе Наредба,
които изключват възможността отговорността на същия да се ангажира въз основа на
тези показания. За да формира посочения извод, съдът съобрази, че в приложения по
делото АУАН липсват обективирани възражения срещу констатациите въз основа на
показанията на техническото средство, от доказателствения материал по делото не се
установява въззивникът да е изразил несъгласие с тях, като не са обективирани
подобни твърдения и в процесната жалба, съотв. не са ангажирани доказателства
установяващи такива от страна на наказаното лице. Поради изложените съображения,
съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че липсата на доказателства, че издадения талон за медицинско
изследване е връчен на последния е ограничило правото му на защита съотв. сочи за
необоснованост на издаденото НП. Видно е и от приобщеното по делото писмо УРИ
№ 819000-53945/26.10.2021 г. от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна и
приобщеното копие на талон за изследване № 0023894, че въззивникът изрично е
отбелязал, че приема показанията на техническото средство, поради което талонът за
медицинско изследване не му е връчен.
Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, Я.Я. е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, което е
установено по надлежния ред – с техническо средство, чиято изправност се установява,
въз основа на приобщеното по делото копие на документ за извършена проверка с №
328вр-46741/24.10.2019 г. със срок на валидност по отношение на процесното такова
до 23.10.2019 г. Същевременно от приобщената по делото удостоверение № УРИ
365р-63775/28.10.2021 г. се констатира, че св. Е.Г., който видно от съставения талон за
изследване е извършил процесната проба, към датата на осъществяване на проверката
е заемал длъжността „мл. автоконтрольор I стпен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“, към отдел
„Охранителна полиция“при ОД на МВР-Варна, съотв. с оглед т. 5 от заповед № 8121з-
515/15.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, същият е лице компетентно и
надлежно овластено да установява употребата на алкохол с доказателствен
анализатор.
Поради изложените фактически констатации и доказателствени доводи, съдът
намира, че въззивникът е осъществил вмененото му нарушение, което правилно е
квалифицирано като дерогиращо правилото, визирано в чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е
ангажирана и административно-наказателната отговорност на Я. доколкото същата
съдържа посоченото нарушение в диспозицията си, като предвижда наказването на
лице, което управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
6
измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително
Като неоснователни съдът оцени доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, доколкото
разпоредбата на чл. 174 ал.1 от ЗДвП се явява правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност, докато правилото за поведение, което е
нарушено се съдържа в разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. съдът приема, че
ответникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Ето защо и съдът намира, че за така установеното, правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като в АУАН и НП е изричновписан по-високоят (над 0, 8 промила )
размер на алкохол в кръвта на водача. Същият се явява квалифициращо обстоятелство,
предпоставка, за да му бъде наложено наказанието по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. От
материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под
въздействие на алкохол.
Съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител на
въззивника за изтекла погасителна давност по отношение на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“.
В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание”, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, чл. 79
предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в
закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към
датата на извършване на наказателното преследване се изключва по давност, когато то
не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение
на тези посочени в предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било
образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член (чл. 80 ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В
конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност ( съобразно
нормата на чл. 81 ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване
на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК,
във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК съдът намира, че в конкретния случая, въпреки, че не е
изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, което
налага отмяната на НП.
Същевременно изпълнителската давност, предвидена в нормата на чл. 82 от НК
7
е неприложима в случая, доколкото процесното НП не е влязло в сила, съотв.
предвидените с него наказания не подлежат на изпълнение до влизането му в сила.
Като взе предвид, че кумулативно предвидените наказания в нормата на чл. 174
ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени в минималния размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на административното наказание.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
2/ по пункт 2 3/ и 4/ от обжалваното НП с което на основание чл. 185 от
ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.2 от
ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление, Я. е наказан
съответно за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Първата от двете разпоредби вменява в задължение на водача на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да
не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
Анализът на цитираните императивни правни норми сочи, че тази на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП изисква водачът на МПС да притежава валидно за съответната категория
свидетелство за управление, а разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира
задължение за носене на документите за правоспособност. Съответно, чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП регламентира административнонаказателна санкция за водачите,
управляващи МПС без да притежават свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която то спада, а санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1,
предложение първо и второ от ЗДвП предвижда налагането на административно
наказание за неизпълнение на задължението за носене на свидетелството за управление
и на контролния талон към него.
С оглед на изложеното съдът намира, че АНО неправилно е приложил
материалния закон като е подвел нарушението на чл. 150а ал.1 от ЗДвП под
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, доколкото същото се обхваща от
диспозицията на санкционната норма на чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП. Последната обаче
предвижда налагане на по-тежко наказание, поради което и предвид константната
съдебна практика, е невъзможно да бъде приложена от съда, доколкото влошава
8
положението на наказаното лице, съотв. е свързана с прилагане на закон за по-тежко
наказуемо нарушение, за което не е било повдигнато надлежно обвинение на същото в
първата фаза на административно-наказателното производство.
Установените по делото факти, сочат, че неправилно е приложен материалния
закон и по отношение на пункта 3/ и 4/ от обжалваното НП. Изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр.1 и пр.2 от ЗДвП се изразява в не носене от водача на свидетелството за управление
и контролния талон към него. Носенето на посочените документи безспорно
предполага наличието на такива, а в случая е установено, че жалбоподателят не е
притежавал валидно свидетелство за управление, поради което обективно не би могъл
бъде и субект на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното,
последното се поглъща от нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което по т. 2 от
наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административното
наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото се касае за алтернативни състави на
административни нарушения.
С оглед на изложеното, НП в тази му част следва да бъде отменено като
противоречащо на материалния закон.
Поради това наказателното постановление в частта по т. 1, с която на касатора е
наложено административно наказание глоба от 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2
от ЗДвП е незаконосъобразно и като е достигнал до обратен правен извод и го е
потвърдил наместо да го отмени в тази част, районният съд е постановил неправилно
решение. Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-006949/19.12.2019 г. на Началника на група в
Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, в частта, с която на ЯНК. Т. ЯНК. на основание чл.
174 ал.1 т. 1 от ЗДП са му наложени административни наказания "глоба" в размер на
500 /петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца
за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП №19-0819-006949/19.12.2019 г. на Началника на група в Сектор
ПП при ОД на МВР-Варна в частта, с която на ЯНК. Т. ЯНК.на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на
чл. 150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
9
ОСЪЖДА ЯНК. Т. ЯНК. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата
от 74,07 /седемдесет и четири 0,07/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.
78 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на жалбоподателя ЯНК. Т. ЯНК.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25,93
/двадесет и пет 0,93/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10