РЕШЕНИЕ
№ 3357
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110109317 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с молба от Н. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. срещу Т. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В. с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо
молителката и дъщеря им Д. Т. П..
В молбата се твърди, че Н. Д. и Т. П. са във фактическо съжителство от 2020 година и
имат общо дете Д. Т.П.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН:
На дата 05.07.2025г.: Н. Д. се прибрала на адреса на който живеят с ответника гр.В.,
към 12ч. Т. П. излязъл към 17-18ч. и се върнал към 21ч. пиян. Започнал да я обижда:
„Мършо, курво“ Започнал да я удря в областта на ръцете, гърба и по лицето. Детето Д. Т. П.
тъкмо било приспано. Твърди се, че детето станало свидетел на случилото се. Майката се
обадила на телефон 112, дошла полиция и прибрала извършителя за 24 часа. С молбата се
прави искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН спрямо Н. Д. и детето Д. П..
Ответната страна се представлява чрез проц. представител в с.з. адв. Д., която
оспорва твърденията на молителите. Изразява становище за противоречие на същите.
ДСП - Варна изразява писмено становище по случая, като счита, ако в хода на
производтството се докаже, че бащата е имал агресивно поведение искът е основателен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от Справка за съдимост рег. № 250422005000328858 от 25.07.2025г. за Т. П. и
Справка за съдимост рег. № 250422005000328871 от 25.07.2025г. за Н. Д. лицата не са
осъждани.
Видно от писмо от УМБАЛ Св. Марина ЕАД Варна Т. Д. П. няма данни, да е
настаняван за лечение в Психиатричната клиника.
1
Видно от Писмо вх. № 68207/04.08.2025г. от Трето РУ – Варна, ведно с препис от
събраните материали от извършена проверка е извършена проверка по сигнал за скандал
между мъж и жена на 27.06.2025г.
Видно от представено по делото удостоверение за раждане Д. Т. П. е родена на ****
от майка Н. Й. Д. и бащаТ. Д. П..
Настоящия състав след като съобрази, че молбата е допустима, подадена от Н. Й. Д.
срещу лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1 от ЗЗДН, с което се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка. По отношение на детето Д. Т.
П. срещу лице по чл.3, т.4 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е
районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен
съд-Варна.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. В настоящия случай майката Н. Й. Д. е представила декларация за актове на
насилие извършени на 05.07.25г., съобразно изнесените в молбата твърдения.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства съдът приема, че в настоящото производство не се установяват
твърденията на молителката за упражнено спрямо детето нея и дъщеря й домашно насилие
от страна на ответника по смисъла на чл. 2 ЗЗДН на сочената дата - 05.07.2025 г.
Не се установиха твърденията за подаден сигнал на тази дата (05.07.2025 г.) на
тел.112, както и посещение от полицията на адреса. От изисканите от съда справки се
установява единствено подаван сигнал на тел.112 на дата 21.07.25г., както и извършена
полицейска проверка на 27.06.25г. Предвид постъпилата официална информация от
длъжностни лица се опровергава предоставената от закона доказателствена сила на
Декларацията по чл.9 от ЗЗДН, подписана от Н. Д.. Нещо повече, налице е и разминаване
между твърдяните в молбата увреждания спрямо Н. Д. и декларираните такива. В молбата се
твърди удар в главата, ръцете, гърба и лицето, а в декларацията удари в гърба, ребрата и
лявото око, както и побой в областта на главата и тялото.
Следва да се обоснове, че домашно насилие може да бъде установено само при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят, респективно молителите в производството по ЗЗДН, и установен по своето
естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между лицата на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Соченият с молбата
акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по време, място,
начин на извършване и авторство. В процесния случай, между страните не е спорна
единствено процесуалната легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН.
От обясненията дадени от Н. Д. по реда на чл.172 от ГПК, също така не се
потвърждава случилото се на твърдяната дата 05.07.25г.
Следва да се отбележи, че дори и действително да са се осъществили актове на
насилие спрямо молителите, то доколкото същите не съответстват на твърдянято в
депозираната пред съда молба време, то не би могло да се предостави от съда защита по
2
реда на ЗЗДН, тъй като съдът е сезиран за конкретната дата. Поради недоказаност, молбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН предвид, че подадената молба е за защита на
непълнолетно лице, държавна такса и разноски не се присъждат за молителя детето Д. Т. П..
Разноски следва да се присъдят срещу молителката Н. Й. Д. - 25 лв. държавна такса. За
адв.възнаграждение, съдът приема, че от общата сума от 800 лв., 400 лв. е за осъществената
защита по молбата на Н. Й. Д.. Предвид броя проведени съдебни заседания, както и
естеството на производството съдът намира направеното от молителката възражение за
прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за неоснователно. Поради което
следва да се присъди сумата от 400 лв. за адв.възнаграждение да бъде заплатена от Н. Й. Д..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Н. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. за защита
спрямо нея и дъщеря й Д. Т. П., ЕГН ********** срещу Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес в
гр.В., с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие на 05.07.25г.
ОСЪЖДА Н. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. П., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. сумата от 400 лв. (четиристотин лева), разноски в
поризводството на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, вр.с чл.11,ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му- 29.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3