Мотиви на Присъда № 27 от 12.09.2017 г. по н.о.х.д. №
355/2017 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Ловеч е
предявила обвинение срещу подсъдимият А.З.А.
***, за престъпление по чл.194, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за
това, че на 15.11.2016 г., около 15:25 часа в гр.Ловеч, от витрина
на магазин „Виваком", находящ се на ул."Търговска" № 52, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „Samsung" Galaxy S6 Gold", c imei 353560080169309, на стойност 949,90 лева, от владението на П.К.Т.,
управител на магазин „Виваком", без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
от обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер
на осем месеца, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3 предвид
проведеното съкратено следствие и изтърпяването на които наказания следва да бъде
отложено на основание чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок. Счита
предявения граждански иск за основателен и че следва да бъде уважен в поискания
размер.
Писмено е предявен граждански
иск от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 115и, представлявано от
изпълнителния директор А.Д., чрез Милена Тошкова – юрисконсулт, против подсъдимият
А.А., за сумата 949,90 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. Претендират също и юрисконсултско
възнаграждение. Искът е приет за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, като „БТК” ЕАД - София е било конституирано като граждански ищец
по делото.
В съдебно заседание гражданския
ищец, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по иска
в допълнение към заявеното в молбата.
Подсъдимият А.З.А., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, дава
обяснения, които имат характера на самопризнания, изцяло признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тях. При дадената му последна дума заявява, че съжалява
за стореното.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия А.А. – адвокат П.К. от ЛАК също не оспорва приетата от прокурора в
обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, като се определи минималното предвидено от закона наказание от
три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК се отложи за изпитателен срок от три години. Счита предявения граждански иск
за основателен, но без да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, тъй като юрисконсулта не се явява в съдебно заседание, а освен
това е и служител на ищцовото дружеството.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
заключенията на вещите лица по назначените стоково-оценителна и комплексна
психологична и психиатрична експертизи, от свидетелските показания, както и от самопризнанията
на подсъдимия, направени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият А.З.А.
/л.120-121/ живеел с майка си и баща си в с.Славяни, област Ловеч. Имал
завършено основно образование и бил ученик в 10-ти клас на ПГИТУ Ловеч. Не бил
осъждан, но се водел се на отчет в ДПС при РУ на МВР Ловеч за кражба на два
автомобила и ремарке през месец ноември 2016 година.
Свидетелката А.Д.
работила в магазин на „Виваком", намиращ се в град Ловеч, на улица
„Търговска" № 52. В него работела от около година и два месеца, на
длъжност сътрудник продажби.
На 15.11.2016 г. свидетелката
Д. била на работа в магазина, заедно с управителката – свидетелката П.Т.. Около
15:30 часа в магазина влязъл подсъдимият А.А.. И на двете им направило
впечатление неговото поведение, което било съмнително. У свидетелките възникнали
подозрения, които се засилили и от факта, че същото момче преди около час
отново влизало в магазина. Тогава свидетелките Д. и Т. провели разговор с него,
като причината за разговора била изразеното желание на подсъдимия А. да закупи
мобилен телефон. Той не посочил конкретна марка, но заявил на служителките, че
нямал пари. Управителката Т. го попитала дали работи, но обвиняемият заявил, че
бил безработен. Свидетелката Т. го попитала и за единния му граждански номер.
След като го чула тя преценила, че А. е непълнолетен и му заявила, че не можел
да вземе телефон на изплащане от тях. Тогава подсъдимият ги попитал къде имало
в близост магазин за железария. Двете му обяснили, след което той си тръгнал.
В 15:30 часа подсъдимият
отново се върнал в магазина на „Виваком" в град Ловеч, като носел в ръцете
си големи клещи или ножици, чиито дръжки се подавали от вестника в ръката му.
Бил със същото облекло. След като влязъл в магазина, свидетелката Д. го видяла
и от този момент не свалила поглед от него. Подсъдимият А. се насочил към стената
с телефоните и застанал пред тях. Отмествайки се леко свидетелката Д. успяла да
види, че той се опитвал да вземе един от стоящите там мобилни телефони марка
„Самсунг Галакси S7". В същото време забелязала,
че липсвал телефон марка „Самсунг Галакси S6 голд", които бил лично изложен на стената от нея и
стоял срещу подсъдимия. След като установила липсата на този телефон свидетелката
Д. уведомила управителката П.Т.. Натиснала веднага и паник бутона, като в
следствие на това решетката на магазина се затворила и вътре останали всички
клиенти. След като пуснала решетката свидетелката Д. отишла до подсъдимия А. и
го попитала къде е телефона. Той отвърнал, че не знаел. Служителките на
магазина решили да изчакат идването на служителите на COT. Една от клиентките в магазина заявила на служителките,
че изчезналия телефон е бил на стената, тя го харесала и искала да го разгледа,
но момчето било пред него, а след това телефона го нямало. Никой друг освен
него не бил в периметъра до телефона. Не след дълго пристигнали двама служители
на COT. Свидетелката Д. вдигнала
решетката, за да влязат. Никой не напуснал магазина. Управителката Т. обяснила
случилото се и посочила, кой според тях бил взел телефона. Служителите на COT – свидетелите С.Г. и П. Петков изкарали навън подсъдимия А..
Установили, че носел със себе си арматурна ножица. Свидетелят С.Г. *** и
познавал добре подсъдимият А., който бил видимо притеснен. Поради факта, че
нямали право да извършват обиски на лица с оглед статута на фирмата и
служителите, свидетелят Г. заявил, че трябва да извикат полиция. Това не
станало веднага, тъй като служителите на магазина искали първо да прегледат
записите от камерите, за да са сигурни на сто процента. Стояли около тридесет
минути пред магазина, чакайки резултата от камерите, който трябвало да дойде от
централата на дружеството в гр.София, където се помещавал сървъра за
наблюдение. Докато чакали подсъдимият А. се примолил на свидетеля П. Петков да
го пусне до тоалетна по малка нужда в близкия тунел под блока. Свидетелят Петков
го пуснал, но стоял наблизо до него, за да го наблюдава. Подсъдимият се върнал
видимо по-спокоен. Не носел със себе си вестника и ножицата. Отново поискал да
го пуснат, тъй като щял да изпусне автобуса за село Славяни. Служителите на COT го пуснали, като преди това провели консултация с
началника си. Последният им наредил да му вземат данните от личната карта, но А.
не носел такава. След като му разрешили да си ходи подсъдимият А. се отправил в
посока центъра на града. Свидетелят Г. решил да провери мястото в тунела и
двора на блока, където обвиняемия ходил до тоалетна. Отивайки там, свидетелят Г.
видял А. качен върху гаражите. Г. му извикал да слезе. Попитал го дали телефона
е в него. Подсъдимият А. му извикал, че няма да слезе, „...не бил луд" да
го направи, след което избягал. Служителят на COT го последвал, но не успял да го хване. Върнал се в магазина,
където управителката Т. му казала, че на камерите ясно се виждало, как подсъдимият
А. взимал телефона. За случая бил уведомен свидетелят С.Х., който бил полицейски
инспектор на с.Славяни, с оглед разпознаване на лицето и съдействие на органите
на реда. На свидетеля Х. били показани записите от камерите в магазина. Същият
заявил, че познава лицето, тъй като бил в неговия регион на действие и имал
чести контакти с него с оглед проблемите, който създавал в населеното място и
работата по разкриване и на други кражби, в който участвал А.. Свидетелят Х.
видял от видеозаписа на охранителните камери кражбата на телефона и скриването
на същия от подсъдимия във вътрешността на якето му. За разрешаването на случая
пристигнал и полицейски патрул в състав свидетелите Р.В. и П.А.. Двамата се
запознали с обстановката и прегледали записите, от които видели как подсъдимият
А. взел телефона от стелажа и го сложил във вътрешността на якето си. Свидетелят
В. категорично разпознал А., тъй като го познавал отдавна и понеже бил в
полезрението на органите на реда предвид противообществените му прояви по
места. Работата по случая била поета от служители на криминална полиция Ловеч.
Свидетелят Г.Х.
установил фактическата обстановка след разговор с екипа на COT и намиращия се на място полицейски патрул. Свидетелят
Х. извикал и колегата си свидетеля П.. Двамата разпознали извършителя на
деянието. В последствие прегледали и записите от камерите, откъдето се уверили
напълно виждайки, как подсъдимият извършва кражбата на телефона. Записите били
предадени от управителката на магазина по съответния ред на служителите от
Криминална полиция. В тази връзка бил извършен и оглед на веществени доказателства
от Найден Терзиев - експерт в „НТЛ" при ОД на МВР Ловеч. Установена била
кражбата и извършителя в лицето на подсъдимия А.. Били изискани справки и от мобилните
оператори в страната с оглед установяване на съпричастност на конкретно лице
към извършеното деяние и за установяване на евентуалното местонахождение на
веща. От отговора на „БТК" АД с per.№
Е-222/2017 г. става ясно, че на 21.11.2016 г. процесния телефон марка „Самсунг
Галакси S6 голд" с ИМЕИ :
353560080169309 бил активиран с карта на „ВИВАКОМ" с тел.№ 0876 128 643,
собственост на А.Н.Н., ЕГН : ********** ***. При разпита му същия заявил, че
негов роднина - син на сестра му Анка му донесъл чанта пълна с договори за
телефони. Уверил го, че нямало да има проблем. Накарал го да попълни
документите и се подпише. Платил му за това сумата от 50 лева. Това се
повторило седмица по късно, като Н. отново получил сумата 50 лв. за това. Н. притежавал
само номер 0894 948 343 и стар телефон „Самсунг" с капаче.
По случая била разпитана
и майката на подсъдимия – свидетелката З.А.. Тя заявила, че сина й А.А. имал
психични проблеми и бил освидетелстван. Представила решение на ТЕЛК. На свидетелката
З.А. бил показан записа от магазина. Тя разпознала сина си и видяла, как същия
краде телефона. А. имала мобилен номер с номер 0895 305 492, но заявила,
че не отдавна го била загубила и не знаела къде е СИМ картата.
Във връзка с
предоставеното от свидетелката А. решение на ТЕЛК била назначена комплексна съдебно-психологична
и психиатрична експертиза на подсъдимия /л.127-151 дос.п-во/. Вещото лице д-р
П.Г. установил, че подсъдимия А.З.А. страда от Лека степен на умствена
изостаналост, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от
него деяние и да ръководи постъпките си. Към 15.11.2016 г. подсъдимият А. е бил
със запазена годност да разбира свойството и значение на извършеното и да
ръководи действията си в съответствие с това разбиране. Според експерта не се
налагало прилагането на задължително лечение или принудителни медицински мерки.
От назначената съдебна стоково-икономическа
експертиза /л.34-39/ става ясно, че стойността на мобилен телефон марка
„Самсунг Галакси S6 Голд" с ИМЕИ :
353560080169309 е в размер на 949,90 лева.
В хода на разследването
било установено и че същия ден, на 15.11.2016 г., в друг магазин на
„Виваком" в гр.Ловеч, находящ се на ул.„Търговска" № 44, също имало
посещение от подсъдимия А., което се случило около 14:00 часа. От него А. направил
опит да отнеме телефон намиращ се на рекламната стена, но бил забелязан от свидетелките
А.С. и Х.Ч.. Освен това алармата на телефона се активирала, тъй като всеки
който бил изложен на витрината бил свързан с кабел. И когато телефона бъде изваден
алармата се активирала. Телефонът, който подсъдимия А. направил опит да отнеме
от този магазин бил марка „Самсунг Галакси С6", на същата продажна цена от
949,90 лева. А. бил изгонен от служителите на магазина и си тръгнал, но за
случая не бил подаван сигнал до полицията.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.З.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.194,
ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 15.11.2016
г., около 15:25 часа в гр.Ловеч, от витрина на магазин „Виваком", находящ
се на ул."Търговска" № 52, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Samsung" Galaxy S6 Gold", c imei 353560080169309, на стойност 949,90 лева, от владението на П.К.Т.,
управител на магазин „Виваком", без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Съдът намира, че подсъдимия е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие, като е преустановил фактическата власт на
собственика на мобилния телефон и е установил свое владение върху него.
От субективна страна подсъдимият
А. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Фактът, че е бил непълнолетен към момента на
извършване на деянието, както и установената в хода на наказателното
производство лека умствена изостаналост, не са били пречка да разбира свойството и
значение на извършеното и да ръководи действията си в съответствие с това
разбиране, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по назначената и
изготвена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, което
заключение съдът изцяло кредитира като обективно и професионално изготвено.
Приетата за установена
фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
тъй като се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските
показания, заключенията на вещите лица и от самопризнанията на подсъдимия, направени
в хода на проведеното по делото съкратеното съдебно следствие. Последните
изцяло кореспондират както помежду си, така и със събраните на досъдебното
производство доказателства и очертават фактическа обстановка по случая изцяло
съвпадаща с описаната от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват ниската правна култура на подсъдимия и занижения
родителски контрол, както и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия А.З.А. съдът съобрази като смекчаващо вината
обстоятелства чистото му съдебно минало (към момента на извършване на деянието
е бил неосъждан) и младата му възраст. Отчете и установеното по делото
обстоятелство на заболяване на подсъдимия – лека умствена изостаналост. Съдът
не кредитира като смекчаващо отговорността обстоятелството заявеното от А.
съжаление за стореното при дадената му последна дума, тъй като счита същото за
формално направено и неискрено. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете наличието на регистрация в Детска педагогическа стая при РУ на МВР
Ловеч, за извършени от А. противообществени прояви.
С оглед на така изложените
съображения съдът прие, че наказанието на подсъдимия А. следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК и му определи „лишаване от свобода” в
размер на шест месеца. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
съдът редуцира така определеното му наказание лишаване от свобода при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, като го намали с 1/3. Ето защо, на основание чл.194,
ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 и чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият А.А. следва
да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 (четири) месеца.
Тъй като подсъдимият е бил с
чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието и с оглед данните по
делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е
наложително да го търпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на определените и редуцирани по реда на чл.58а от НК наказания
за срок от по три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявения от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско
шосе” № 115и, представлявано от изпълнителния директор А.Д. граждански иск против
А.З.А. за сумата 949,90 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума начиная от 15.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Безспорно
се доказа, че подсъдимия, с виновното си и противоправно
поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като са
отнел движимата вещ, собственост на дружеството. Размера на вредата се доказва
от назначената стоково-икономическа експертиза – сумата 949,90 лева. Събраните
по досъдебното производство и в хода на съкратеното съдебното следствие писмени
и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка
между виновното и противоправно поведение на
подсъдимия и ответник по иска от една страна и от друга - настъпилия вредоносен
резултат в патримониума на ищеца, остойностен
в размер на сумата 949,90 лева. Съдът не присъди претендираното
от ищеца юрисконсултско възнаграждение, тъй като
такъв по делото не се е явил, а и юрисконсулта е служител на дружеството по
трудово правоотношение и изготвянето на искови молби е част от трудовите му
задължения.
При този изход на делото съдът
осъди подсъдимият А.З.А. *** сумата 210,91 лева, представляваща направени на
досъдебното производство разноски за експертизи, а на Районен съд гр.Ловеч да
заплати сумата 80,00 лева, представляваща направени по делото разноски, както и
50,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :